Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева,
като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №107 по описа на КАС за
2022 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от С.Ш.Х. от ***, подадена чрез адв. М., против Решение №2153-08-119/07.03.2022 г. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-000-00-01523252/24.01.2022 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт,
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че към момента на настъпване
на временната неработоспособност е била осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1
от КСО, във вр. с §1, т.3 от ДР на КСО. Сочи също, че
е регистрирана по съответния ред като земеделски стопанин, както и че произвежда
растителна продукция, предназначена за продажба, поради което за нея са налице предпоставките
на чл.40, ал.1 от КСО, за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода
09.12.2021 г. – 07.01.2022 г., съобразно БЛ №***. Иска отмяна на оспореното решение
и претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител,
поддържа подадената жалба, като твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане
на претендираното парично обезщетение.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. Намира за необосновани твърденията
на жалбоподателката,
че в периода от регистрацията й като земеделски стопанин - 04.10.2021 г., до настъпване
на осигурителното събитие - 09.12.2021 г., е
произвела земеделска продукция, предназначена за продажба. Сочи също, че
производството на отразената от нея растителна продукция - картофи е практически
невъзможно в горния период, както и че заявената площ представлява семейна градина,
предназначена за произвеждане на продукция за собствена консумация.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Видно
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо
се лице - земеделски производител, с дата на започване на дейността -
04.10.2021 г., като е избрала да внася осигурителни
вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Според
справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 14.01.2022 г. от ОД „Земеделие“
– Кърджали към МЗХГ, на 04.10.2021 г. лицето е регистрирано по реда на Наредба №3/1999
г. и е заявило стопанисването на 0,0200 ха картофи.
С Удостоверение
/приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощите по ДОО/, с вх.№***/*** г., жалбоподателката
е заявила изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист № ***/*** г. По делото е приложен и болничен лист № ***/*** г., за периода от за периода 09.12.2021 г. – 07.01.2022 г., с посочена причина за временната неработоспособност
– общо заболяване и с диагноза: ***.
С разпореждане
№О-08-000-00-01523252/24.01.2022 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във
вр. с подаденото удостоверение и на основание чл.40, ал.3
от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № ***/***
г. Посочено е, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 04.10.2021 г. и съгласно анкетна карта е заявило намерение да засее основни
култури – картофи, на площ от 0,0200 ха. Прието е, че лицето не отговаря на изискванията
за регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като продукцията
от заявената площ е предназначена за лични нужди,
а не за продажба. По аргумент
от горното е направен извод, че жалбоподателката не е осигурено лице и не отговаря на
условията на чл.40, ал.1
от КСО,
поради което няма право
на парично обезщетение за периода 09.12.2021 г. – 07.01.2022 г., въпреки че са подавани
данни и са внасяни осигурителни вноски.
С
Решение №2153-08-119/07.03.2022 г. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на
настоящото производство, е отхвърлена жалбата на С.Х. срещу разпореждане №О-08-000-00-01523252/24.01.2022 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното
решение административният орган е възприел изцяло констатациите на контролния орган. Предвид
диагнозата, отразена в представения болничен лист е прието, че регистрацията на
лицето като земеделски стопанин е фиктивна, направена единствено с цел получаване на осигурителни
права, а не за реално упражняване
на трудова дейност и реализация на продукция. Посочено е,
че стопанисването на картофи на площ
от 200 кв.м., определят стопанството като
семейна градина, в която се отглеждат обичайните за домакинството количества зеленчуци за собствена консумация,
а не такива,
предназначени за продажба.
По горните съображения е прието, че за лицето не е изпълнено условието на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да произвежда растителна
продукция, предназначена за
продажба, респ.,
не е налице и осигурително правоотношение, поради което жалбоподателката няма
право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели – Е. М. М. и Д. Д. М.,
през 2021 г. св.Е. М. е отдал под наем 1
дка земеделска земя на жалбоподателката. В края на м.януари
или началото на м.февруари 2022 г., С.Х. засадила картофи и се грижила за тях, с намерение да ги продаде
на заведение за бързо хранене.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Според
чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко
6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Според § 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването й.
Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани
земеделски производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или
животинска продукция,
предназначена за продажба,
и са регистрирани
по установения ред.
По аргумент от горните
разпоредби,
отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита
за осигурено лице, ако към момента на настъпване на
осигурителното събитие –
09.12.2021 г., реално е осъществявала дейността
като земеделски производител, за която е регистрирана,
като е произвеждала продукция, предназначена за продажба и е внесла осигурителни вноски.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателката има 6 месеца месеца осигурителен
стаж като осигурена за риска „ОЗМ“, както и че е регистрирана като земеделски производител в регистъра
по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските
стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало
да
се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло
осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице. За да откаже исканото
обезщетение за временна неработоспособност, административният
орган е приел, че въпреки извършената регистрация като
земеделски производител, лицето не е извършвало трудова дейност като такъв производител.
На първо място, като взе предвид представения болничен лист, видно от който през
м.януари 2022 г., когато се твърди да са посадени
картофите,
жалбоподателката е била неработоспособна
с посочена диагноза: ***, съдът приема,
че основната дейност по стопанисването на горната площ,
не е било извършвано от жалбоподателката.
На следващо място, установи се
от обсъдените по-горе доказателства, че в периода
от регистрирането й като земеделски стопанин, на
04.10.2021 г., до настъпването на
осигурителното събитие на 09.12.2021 г., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с обработката на площ от 0,0200 ха, или 200 кв.м., предназначена за производство
на картофи. Последната
дейност, предвид нейния обем, не може да се характеризира като такава, свързана с производство на продукция, предназначена за продажба. Горното не се опровергава
и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като дори при осъществяване
на намерението за продажба на произведената продукция, то същата ще е твърде незначителна
като обем и стойност, поради което не характеризира
дейността, като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване на доходи, които
да бъдат заместени от паричното обезщетение за временна
неработоспособност.
В заключение, съдът
намира, че процесното дворно място и произвежданата в
него растителна продукция представлява "семейна градина",
по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
ПРСР 2014 - 2020 г., т.е. земеделски площи, заети с различни култури, и произведената
от тях продукция се използва предимно за собствена консумация в домакинството на
земеделския стопанин.
По изложените съображения, правилно е отказано изплащането
на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла,
вложен в §
1, ал. 1, т.
5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря
на изискванията на чл. 40, ал.1 от КСО, за получаване на парично обезщетение.
Предвид горното, оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143,
ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се следват
деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ш.Х. от ***, против Решение
№2153-08-119/07.03.2022
г.
на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-000-00-01523252/24.01.2022 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.Ш.Х. от ***, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, деловодни разноски
в размер на 100 лв.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
С Ъ Д И Я :