Присъда по дело №639/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 314
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200639
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 31412.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разград
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
Секретар:ГАНКА А. АТАНАСОВА
Прокурор:Десимира Руменова Недкова (РП-Разград)
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20203330200639 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият З. А. С. , родена на ***г. в с.Б., общ. С.
обл.Разград, с двойно гражданство-българско и турско, със средно
образование, омъжена, пенсионер, неосъждана, живуща в с. М., общ. Р. ул.
"*** ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от 26.01.2009г. до
31.07.2014г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, сама и
в условията на посредствено извършителство - чрез сина си Й. Х. С., чрез
използване на неистински официален документ- Експертно решение № 0006/
05.01.2009г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград”АД, приложен към:
Заявление с вх.№ МП- 1245/26.01.2009г. за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№ МП-1248/
26.01.2009г. за отпускане за социална пенсия за инвалидност, подадени до
Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград /ТП на
НОИ гр.Разград/, Молба-декларация с вх.№ 421/24.04.2009г. за отпускане на
месечна добавка за социална интеграция, както и Молба - декларация с вх.№
1008/06.04.2009г. и Молба - декларация с вх.№ 1354/08.02.2013г. за отпускане
на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за
2009г. и 2013г., подадени до Директора на Дирекция „Социално
1
подпомагане”- гр.Разград, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество:
- пари на обща стойност 12342,54 лева, представляващи изплатени
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
социална пенсия за инвалидност,собственост на Национален
осигурителен институт гр.София,
- пари на обща стойност 1189,50 лева, представляващи изплатени
месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги,
хранителни и лекарствени продукти, собственост на Агенция
„Социално подпомагане”- гр.София и
- винетни стикери за 2009г. и 2013г. на стойност 134 лева,
собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София,
всичко на обща стойност 13 666,04 лева,
с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК и определя
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с 1/3 и налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, изтърпяването на което отлага за изпитателен срок в размер на
ТРИ ГОДИНИ, на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимата З. А. С. , ЕГН ********** да заплати на НОИ
– София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Александър Стамболийски № 62-64, представляван от управител Ивайло
Цветанов Иванов сумата от 12342,54 /дванадесет хиляди триста четиридесет
и два лева и 54 ст./ лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимата З. А. С. , ЕГН ********** да заплати на
А“ПИ“ – София, Областно Пътно управление – Разград, ЕИК 0006950890152
със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Княз Дондуков № 3, с
представител Людмил Янев, сумата от 134,00 /сто тридесет и четири/ лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2013 г. до
2
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимата З. А. С. , ЕГН ********** да заплати на АСП
– София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Триадица № 2, представлявано от изп. директор Румяна Димитрова Петкова,
сумата от 1189,50 /хиляда сто и осемдесет и девет лева и 50 ст. /лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2014 г. до
окончателното й изплащане.
НА основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК приложеното по делото като
веществено /писмено/ доказателство оригинал на Експертно решение № 0006
от 05.01.2009год. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван
Рилски“АД - гр.Разград, след влизане в сила на присъдата да остане
приложено по делото.
ОРИГИНАЛИ на Заявление № МП-1245/26.01.2009г.; Заявление № МП-
1248/26.01.2009г.; Молба-декларация № 421/24.04.2009г.; Медицинско досие
на З. А. С. , след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на
учрежденията, от които са изискани като заверени копия от същите останат
по делото.
ОСЪЖДА подсъдимата З. А. С. , ЕГН ********** да заплати по
сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 879,44 (осемстотин седемдесет и девет
лева и 44 ст.) лева, представляваща разноски на досъдебното производство. а
по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 593,70 (петстотин деветдесет и
три лема и 70 ст.) лева разноски в съдебното производство за държавна такса
върху уважените граждански искове.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
от днес пред РОС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 314/12.11.2020г.
по НОХД № 639/2020г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу З. А. С. ЕГН ********** за това, че за времето от
26.01.2009г. до 31.07.2014г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, сама и в
условията на посредствено извършителство - чрез сина си Й. Х. С., чрез използване на неистински
официален документ- Експертно решение № 0006/ 05.01.2009г., на който е придаден вид, че е
издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград”АД, приложен към:
Заявление с вх.№ МП- 1245/26.01.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и Заявление с вх.№ МП-1248/ 26.01.2009г. за отпускане за социална пенсия за
инвалидност, подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград
/ТП на НОИ гр.Разград/, Молба-декларация с вх.№ 421/24.04.2009г. за отпускане на месечна добавка
за социална интеграция, както и Молба - декларация с вх.№ 1008/06.04.2009г. и Молба - декларация
с вх.№ 1354/08.02.2013г. за отпускане на безплатна едногодишна винетка за ползване на
републиканските пътища за 2009г. и 2013г., подадени до Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”- гр.Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:
пари на обща стойност 12342,54 лева, представляващи изплатени лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за
инвалидност,собственост на Национален осигурителен институт гр.София,
пари на обща стойност 1189,50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги, хранителни и лекарствени продукти,
собственост на Агенция „Социално подпомагане”- гр.София и
винетни стикери за 2009г. и 2013г. на стойност 134 лева, собственост на Агенция
„Пътна инфраструктура“-гр.София, всичко на обща стойност 13 666,04 лева, с намерение
да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в
условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано
по безспорен начин и пледира на подсъдимата С. да бъде наложено наказание „ Лишаване от
свобода” в размер към минималния, след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а
изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
По делото са предявени и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански искове против подсъдимата З. А. С. , ЕГН ********** от ощетените
юридически лица - НОИ – София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Александър Стамболийски № 62-64, за сумата от 12342,54 лв., представляваща
обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане. От А“ПИ“ – София,
Областно Пътно управление – Разград, ЕИК 0006950890152 със седалище и адрес на управление
гр. Разград, ул. Княз Дондуков № 3, за сумата от 134,00 лева представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. От АСП – София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, за сумата от
1189,50 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2014 г., до окончателното
изплащане.
Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за
доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. С. да заплати в пълен
1
размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.
Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като
предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а от НК, при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимата С. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално
наказание.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от
НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата З. А. С. е родена на ***г. в с. Богданци, общ. Самуил, обл. Разград, с двойно
гражданство-българско и турско, със средно образование, омъжена, пенсионер, неосъждана,
живуща в с. М.******, ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата
обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:
Към началото на м. Януари 2009г. подс. З. С. не страдала от злокачествено образувание
на яйчниците, не се била лекувала в УМБАЛ „Св. Анна“АД - София, нито била оперирана там
поради това, не се водела и на диспансерен отчет в МДОЗС - Русе ЕООД /понастоящем КОЦ-Русе
ЕООД/. Тя се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с Експертно решение №
0006/05.01.2009г., в което било посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“АД-
гр.Разград. С решението на подсъдимата била определена 80% трайна нетрудоспособност поради
общо заболяване за срок от 3 години с водеща диагноза: „зл. новообразувание на яйчника“, общо
заболяване: „карцинома оварии синистра ст. пост хистеректомиам тоталис кум аднексектомиам
синистра. оментектомиам“, считано от 14.10.2008г. На процесния документ, бил придаден вид, че е
подписан от председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ - Разград, а именно от свидетелите: д-р
В. К. Ш., д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. и С. А. М., а не от лицето, което действително го било съставило.
На 26.01.2009г. подс. С. чрез сина си св. Й. Х. С. - упълномощен от нея да я представлява
по надлежния ред, подала в Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/- гр. Разград
/понастоящем ТП на НОИ - гр. Разград/ Заявление вх.№МП-1245/26.01.2009г. за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ и Заявление вх.№ МП - 1248/26.01.2009г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по
чл.90 КСО /отм., понастоящем чл.90а КСО/ и двете заявления до Директора на РУ „Социално
Осигуряване”- гр. Разград /ТП на НОИ- гр. Разград/. Заявленията били приети от служителката на
РУСО - св. Рени Спасова Ненчева. И към двете заявления бил приложен неистинският официален
документ- горепосоченото експертно решение, което всъщност било основанието за отпускане на
пенсиите. След като св. Р. Ненчева приела подадените от подсъдимата чрез сина й заявления, била
образувана пенсионна преписка, придвижена по надлежния ред. Медицинската комисия в ТП на
НОИ - Разград в.о. на посоченото в приложеното експертно решение издала решение, с което
потвърдила оценката на трайно намалената работоспособност на подсъдимата. След преценка, че
експертното решение дава основание подс. С. да получи лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, с Разпореждане № ********** от 27.02.2009г.
на ТП на НОИ - Разград на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 119,16 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 23,13лева,
2
пенсии в общ размер на 142,29 лева месечно, считано от 14.10.2008г. до 01.01.2012г. На основание
чл.30, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 27.11.2009г. и двете
определени пенсии се считали отпуснати пожизнено, поради навършване на възрастта по чл.68, ал.1
КСО /необходима за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст / от
подсъдимата. Сумите впоследствие били индексирани, като: считано от 01.01.2009г. размерът им
бил увеличен съответно на 131,08 лева и 25,45 лева, общо- 156,53 лева; считано от 01.07.2009г. - на
142,88 лева и 27,74 лева, общо-170,62лева; считано от 01.06.2012г. - на 152,25 лева и 27,74лева,
общо- 179,99лева; считано от 01.04.2013г. - на 157,50 лева и 30,25 лева, общо 187,75лева. Паричните
суми били изплащани ежемесечно и съответно получени от подс. С. по предоставена от нея банкова
сметка в „Юробанк България“АД.
С Разпореждане №Ра-153/25.07.2014г. на ТП на НОИ - гр. Разград изплащането на
пенсиите било спряно, считано от 01.08.2014г., на основание чл.95, ал.2 КСО: поради представяне
на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия
съгласно чл. 96, ал. 1 КСО.
По този начин за времето от м. Март 2009г. до 31.07.2014г., /като изплатените суми били
за времето от датата на инвалидизирането - 14.10.2008г./ подс. З. С. ежемесечно получавала от
Националния осигурителен институт /НОИ/ определените й суми за лична пенсия за степента на
увреждането посочени в ЕР на ТЕЛК, въз основа на така представеното от подсъдимата експертно
решение със Заповед № 1205- ЗИХУ/03.08.2010г. й били отпуснати месечни добавки за социална
интеграция за транспортни услуги по чл.25 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на
хората с увреждания /ППЗИХУ/ в размер на 9,75лв. и месечни добавки за социална интеграция за
диетично хранене и лекарствени продукти по чл.29 ППЗИХУ в размер на 9,75лева или общо сумата
от 19,50лева на месец, считано от 01.04.2009г. Добавките били ежемесечно изплащани и съответно
получавани от подсъдимата в периода от м. Май 2009г. до 30.04.2014г. в „Юробанк България“ АД-
София, по посочената от нея банкова сметка.
Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, подс. С. е
получила: лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност
за периода от 14.10.2008г. до 31.07.2014г., общо в размер на 12342,54 лева, месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и лекарствени продукти по
чл.29 от ППЗИХУ за периода 01.04.2009г. до 30.04.2014г. общо в размер на 1189,50лева и винетни
стикери за 2009г. и 2013г. на обща стойност 134 лева, като общо получените суми са в размер на 13
666,04 лева.
Заключението на назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа
експертиза установява, че:
1. Подписът, положен в ЕР № 0006/05.01.2009г. за „председател“ не е изпълнен от В.
К. Ш.
2. Подписите, положени в ЕР № 0006/05.01.2009г. за „членове“ не са изпълнени
съответно: на позиция 2- от Р. Д. Д., на позиция 3- от М. К. М. и на позиция 4 - от С. А. М.;
3. Подписите, положени за „получил решението“ в ЕР № 0006/05.01.2009г. и за
декларатор в заявление-декларация вх.№ 1245/26.01.2019г. и вх.№ 1248/26.01.2009г. не са
3
изпълнени от З. А. С. ;
4. Отпечатъкът от печат в ЕР № 0006/05.01.2009г. е положен от печата на ТЕЛК при
МБАЛ „Св.Ив.Рилски“-Разград.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза определя, че подс. З. С. не е страдала от
заболяванията посочени в ЕР № 0006/05.01.2009г. нито към датата на издаване на експертното
решение, нито към датата на изготвяне на експертизата. При направения преглед на обвиняемата е
установено, че матката и яйчниците й се намират на анатомичното им място и не са отстранени.
Същата не е била на лечение в УМБАЛ „Св.Анна“АД- София и КОЦ- Русе.
Подс. С. е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подс. С., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: Експертно решение ЕР № 0006/05.01.2009г., на което е придаден вид, че е
издадено от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград,
заявление-декларация вх.№ 1245/26.01.2019г. и вх.№ 1248/26.01.2009г., Справка за съдимост,
Характеристична справка, Декларация, Венцислав Каменов Шопов, С. А. М., Р. Д. Д., М. К. М.,
Полина Иванова Иванова, Рени Спасова Ненчева, Диана Стоева Иванова, Иозджан Хюсмен С.,
комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-икономическа експертиза, справки, оригинали и заверени копия на документи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението като е ползвала неистинския документ - Експертно решение №
0006/05.01.2009г. като средство, за да възбуди заблуждение у лицата, в чиято фактическа власт е
предмета на престъпление - служителите на ТП НОИ - гр. Разград и на ДСП - гр. Разград,
относно основанието за изплащане на съответните суми пари. В резултат на създадената невярна
представа е било извършено имуществено разпореждане и подсъдимата е получавала
ежемесечно отпуснатите й парични суми за пенсии и добавки за социална интеграция, както и
годишни винетни стикери за 2009 и 2013г. Престъплението е довършено с получаването на
последното плащане.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е
съзнавал общественооопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подс. С. е съзнавала, че ползвайки
неистинското експертно решение ще въведе в заблуждение служителите в НОИ и ДСП, което
ще й даде възможност да получи парични суми и винетните стикери без правно основание за
това. Предвиждала е, че в резултат на заблуждението ще последва имуществено разпореждане -
ще й бъдат отпуснати ежемесечно пенсии и социални добавки без да има право на такива, както
и безплатно получените 2 бр. винетки, и е искала получаването им. Налице е и намерението й да
присвои противозаконно чуждото имущество.
Касае се до продължавана престъпна дейност, извършена при условията на чл.26, ал.1 НК,
тъй като деянията осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
4
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на
подсъдимата С., не са налице основанията за определяне на наказанието в условията на чл.55,
ал.1 от НК, предвид относително значителната сума, предмет на престъпното посегателство,
както и продължителният период от време през който е извършвано. Все пак съдът като
съобрази възрастта на подсъдимата, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на
деянието, поради което наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и определи наказание лишаване от свобода в
размер на една година и четири месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на
основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното
наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на
изискванията на чл.54 от НК.
По гражданският иск:
С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявените граждански искове са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. В този смисъл съдът осъди
подсъдимата З. А. С. ЕГН ********** да заплати : на НОИ – София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Александър Стамболийски № 62-64,
представляван от управител Ивайло Цветанов Иванов сумата от 12342,54 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане; на А“ПИ“ – София,
Областно Пътно управление – Разград, ЕИК 0006950890152 със седалище и адрес на управление
гр. Разград, ул. Княз Дондуков № 3, с представител Людмил Янев, сумата от 134,00лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2013 г. до окончателното й изплащане и на
АСП – София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №
2, представлявано от изп. директор Румяна Димитрова Петкова, сумата от 1189,50лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2014 г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :
Съдът постанови на основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК: приложеното по делото като
веществено /писмено/ доказателство оригинал на Експертно решение № 0006 от 05.01.2009год.
на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“АД - гр. Разград, след влизане в сила
на присъдата да остане приложено по делото.
ОРИГИНАЛИ на Заявление № МП-1245/26.01.2009г.; Заявление № МП-1248/26.01.2009г.;
Молба-декларация № 421/24.04.2009г.; Медицинско досие на З. А. С. , след влизане в сила на
присъдата да бъдат върнати на учрежденията, от които са изискани като заверени копия от
същите останат по делото.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР
гр. Разград сумата 879,44 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 593,70лева разноски в съдебното производство за
държавна такса върху уважените граждански искове.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


5


6
Съобщи за изтекли лични данни