Р Е Ш
Е Н И
Е
№503 17.12.2020 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №321
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ“***- М.В.“,
представляван от М.В.П. от гр. Стара Загора против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/01079/3/01/04/01 от 18.02.2020 год.,
издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“. Оспорването се основава на съображения, че
административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъобразяване с целта на закона. В жалбата се твърди съществените процесуални нарушения
се изразяват в смесването на производството по налагане на финансови корекции
по ЗУСЕСИФ и с производството по установяване на публични задължения, развиващо
се по реда на ДОПК. В АУПДВ са посочени като основания нормите на чл.27, ал.3 и
ал.4 от ЗПЗП, които обаче не конкретизират кое от производствата по чл.27, ал.6
или ал.7 се прилага. Това следва да е направено в оспореният акт, но не е
сторено, което се приравнява на липсата на мотиви. В подкрепа на това е и
разпоредбата на §4, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Изложени са доводи, че е приложимо
производството по ЗУСЕСИФ. Твърди се също така, че неизпълнението на приходната
част на бизнес плана не представлява неизпълнение на нормативни ли договорни
задължения на бенефициента по смисъл на националното законодателство.
Приходната част на бизнес плана не е част от финансовите показатели, на базата
на които проектът е определен като допустим и инвестицията е определена като
жизнеспособна. Заложените стойности както в приходната част, така и в
разходната част са прогнозни и са изчислени с оглед отговарянето на критериите
за жизнеспособност на проекта, определени в Наредба №30/2008 год., като в
същата са посочени конкретни формули, по които ще бъде оценявана ефективността
на инвестицията и финансовите показатели, за да бъде одобрен проектът за
финансиране. В този смисъл заложените показатели са за да отговаря проекта на
законовите изисквания. Целите на подпомагането са посочени в чл.2 от Наредбата
и не включват постигането на определени приходи от инвестицията. От друга
страна начинът по който следва да бъде изготвен бизнес плана е посочен в самата
наредба, където в чл.16, ал.1 е посочено, че се прилага бизнес план по образец.
Ето защо, с оглед прогнозния си характер, приходната част на бизнес плана не би
могла да служи за критерия за допустимост. Легалната дефиниция на понятията
„приходи“ и „критерий за допустимост“ се появяват едва в приетите правила за
определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, т.е. приети са значително
след сключването на административният договор между страните. Целта на мярката
е да се подпомогнат земеделските производители за създаване на инвестиция,
която да ги подпомогне в неземеделската им дейност. Договорът е контролните
правомощия на ДФЗ касаят преди всичко разходната част на проекта. Дали
неизпълнението на приходната част на бизнес плана е нарушение, то следва да се
разгледа в контекста дали същото е довело до финансова вреда на съответните
публични фондове, каквато в конкретния случай не е налице. Приходът е
икономическа прогнозна стойност на функционирането на дейността и като такъв не
може да послужи за извършването на неправомерен разход, а оттам не може да има
за последица и нанасянето на вреда. Аргумент в тази насока е и приложение №1
към правилата. Целта на осъществявания от фонда контрол е целевото използване
на помощта съобразно условията на договора, което е сторено и неизпълнението на
приходната част на бизнес плана не може да послужи като основание за
възстановяване на предоставената безвъзмездна помощ. Дори и да се приеме, че
изпълнението на приходната част на бизнес плана е критерия, обосноваващ т. нар.
„жизнеспособност на проекта“, то този критерий не е нарушен в конкретния
случай, доколкото тази жизнеустойчивост може да е постигната и да не е
изпълнена в пълен размер приходната част. Отделно от това материалната
незаконосъобразност се състои и в това, че определянето на размера на
наложената финансова санкция се базира на незаконосъобразен подзаконов
нормативен акт, който е приет значително по-късно след сключването на договора
и отпускането на помощта, а от друга страна неправомерно им е придадено обратно
действие в противоречие на чл.14 от ЗНА. Отделно от това, разпоредбата на
чл.27, ал.9 от ЗПЗП, дава възможност да се определят правилата за налагане на
финансови санкции, но не дава възможност на органа да регламентира нови
основания за налагането на тези финансови санкции. Твърди също така, че при
определянето на финансовата санкция не са спазени принципите на
пропорционалност – не е отчетена степента, тежестта, продължителността и
системността на допуснатото нарушение. Производството по издаването на АУПДВ
започва в края на мониторинговия период, като към този момент, нарушението не
може да бъде отстранено. Въз основа на така изложените подробни писмени съобразения
е направено искане за отмяна на оспореният АУПДВ и присъждане на направените по
делото разноски.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител
на жалбоподателя адв. А.. В представената писмена защита е посочено, че като
правно основание за налагането на санкцията е посочено разпоредбата на чл.16 от
Наредба №30 от 11.08.2008 год., която норма обаче се намира в глава втора
„Условия за предоставяне на финансова помощ“ в раздел IV „Изисквания към
проектите“. Тази икономическа жизнеспособност се преценя към момента на
кандидатстване и е условие за допустимост на проекта, В оспореният АУПДВ обаче
липсват мотиви, на какво конкретно се дължи това неизпълнение. Липсва
икономически анализ който да обоснове икономическата нежизнеспособност на
проекта. Съгласно легалната дефиниция, тази жизнеспособност на плана,
предполага генериране на приходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес плана. Неоснователно са били взети
финансовите показатели само за три години, въпреки че тази жизнеспособност
следва да бъде оценена за период от пет години, а в случаи на СМР за десет
години. От приетото заключение на експертизата се установява, че проекта е
жизнеспособен. Проверката е била извършена през месец юни 2019 год., към който
месец петгодишния мониторингов период не е бил изтекъл, доколкото договора е
бил сключен на 24.10.2014 год. Моли да се приеме, че бизнес плана е изпълнен от
страна на жалбоподателят – едноличен търговец. Безспорно се установява, че към
момента на проверката, проектът функционира като къща за гости, като по този
начин се доказва, че е налице използването на придобитите активи въз основа на
финансирането по предназначение, като неизпълнението на бизнес плана не може да
обоснове обратния извод. Не приема като основание за налагане на санкцията е
цитираната т.4.12 от договора, тъй като одобрената инвестиция се използва в
срока на договора и в съответствие с одобреният проект. Аналогично е и възражението
за посочената т.4.18 от договора, тъй като спазва одобреният проект за срока на
договора. Подлежащата на възстановяване сума е определена и в нарушение на
чл.46, ал.2 от Наредба №46, ал.2 от Наредба №30/2008 год. Посочената като основание
за налагането на санкцията т.30 от приложение към раздел I от Правилата, които
обаче са приети от некомпетентен орган, тъй като към 30.08.2019 год., Държавен
фонд „Земеделие“ не е бил овластен за това. В чл. 11, ал.2 и чл.11а, ал.1 от
ЗПЗП са изчерпателно уредени правомощията на ДФЗ и ДФЗ – РА, но липсва
нормативно основание за издаване на подзаконови нормативни актове.
Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалният си представител адв. М., излага
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени доводи. За
безспорно установено смята, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно
чл.20а, ал.5 от ЗПЗП във връзка с чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Процедурата по
отпускането на безвъзмездната финансова помощ, както и връщането на суми се
съдържа в Наредба №30/2008 год. При издаването на АУПДВ са спазени
процесуалните правила, съдържащи се в АПК, като оспореният административен акт
съдържа всички необходимо реквизити. Заложените финансови резултати в бизнес плана,
с който жалбоподателят е кандидатствал за финансиране, не са изпълнени за
проверяваните три години, което се доказва и от назначената и допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Неизпълнението на приходите от бизнес плана,
както и 50% от трудовата заетост са
безспорно установени по делото. При определянето на размера на сумата,
подлежаща на връщане са спазени правилата за налагането им. Не е налице
ретроактивно действие на нормите, а
правилата са приети от компетентен орган. С тези правила не се установяват
нарушения на задължения на ползвателя по мярката и не се променят правните
последици. С тези правила само се определят размера на санкциите, но не се
определят нови нарушения. Това обаче не е санкция, а последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи
от правната уредба на съюза, като правилата не водят до нарушаване на принципа
на правната сигурност. Изразява несъгласие с оплакванията в жалбата на
търговеца, като излага подробни доводи в тази насока. При издаването на АУПДВ
са спазени процесуалните правила, като не се съгласява, с твърденията на
жалбоподателят, че проекта е жизнеспособен. Твърди че, търговското предприятие
на едноличния търговец е декапитализирано, приходите му са недостатъчни за
постигане на поетите по договора задължения и съответно изплащане на
инвестицията му, поради което е налице виновно неизпълнение на договора.
Направено е искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на
направените по делото разноски.
Административен
съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление вх.№24/311/01079 от 23.05.2013 год.
от ЕТ“ГИМ – М.В.“ е внесен проект за изграждане на база за отдих и туризъм,
като към заявлението са приложени необходимите документи. Част от тях е и
бизнес плана /лист 22-41/, като в същия е предвидено брой на постоянно заетият
персонал за проекта две места. Базата за отдих ще се състои от седем стаи за
настаняване на туристи. Съгласно бизнес плана след изграждането на базата в нея
ще бъде назначен един брой производствен персонал. Тази база е предвидено да
бъде една дългосрочна инвестиция. Във финансово икономическия статус през първата година са заложени 1095 нощувки
при единична цена от 75.00 лв. и годишни приходи от 82 125.00 лв. В
следващите девет години са заложени съответно 1260 нощувки при единична цена от
75.00 лв. или годишни приходи от 94 500.00 лв. като други приходи са
заложени и такива от наем на велосипеди и всъдеходи съответно от 2 600.00
лв. през първата година и 3 250.00 лв. през останалите девет години от
бизнес плана. В бизнес плана са предвидени и съответно разходи в размер на 7 908.54
лв. през първата година и 9 100.35 лв. през останалите девет години. Като
други разходи са заложени в таблица девет и различни суми за десетте години, а
като себестойност на единица продукция за една двойна стая е заложена сумата от
7.22 лв. В таблица десет е заложена и прогноза за нетните парични потоци, като
е посочена и годишната печалба за всяка една от десетте години, заложени в
бизнес плана.
На 24.10.2014 год. между ДФ „Земеделие“, от една
страна, наричана за краткост „Фонда“ и ЕТ“***- М.В.“, представляван от М.В.П.,
като „Ползвател“ е сключен Договор № 24/311/01079 за отпускане на финансова
помощ по мярка 311 „разнообразяване на неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013
год., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
в размер на 191 618.32 лева (чл.2, ал.1 от Договор №26/06/3/0/01311 от
22.01.2018г. (лист 93-99). В чл.3, ал.1 от договора е указано че ползвателят се
задължава да извърши инвдестицията, предмет на договора в срок до 15.09.2015 год.
Съгласно чл.4.12 от договора, ползвателят е длъжен да извърши одобрената
инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата
за одобрените инвестиционни разходи. От друга страна, съгласно чл.4.18 от
договора, ползвателят е длъжен да спазва одобреният проект за срок от пет
години от сключването му. Договорът е бил променен с три анекса – съответно от
25.02.2015 год. /лист 93/ за промяна на банковите сметки; от 17.03.2015 год.
/лист 88-89/, с който се променя одобрената БФП като същата се намаля от
191 618.32 лв. на 176 254.98 лева; от 07.04.2015 год. /лист 91-92/ -
подмяна на таблицата за одобрените инвестиционни разходи и от 15.06.2015 год.
/лист 90-91/ за подмяна на приложение №1 към договора.
При извършена извънредна проверка на място, след
плащане, в периода 19.06.2019 год. - 28.06.2019 год., относно заявление с УИН
24/23053/78685, както и след извършени допълнителни административни проверки,
било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план,
като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни
финансови години /2016 год., 2017 год. и 2018 год./ било в размер на 30.88% от
заложените приходи. Съставен е контролен лист за извънредни проверки на 28.06.2019
год. /лист 276-331 от делото/.
Няма данни по делото за резултатите от проверката,
жалбоподателят да е бил уведомен. Вместо това на 23.10.2019 год., с
изх.№01-6500/8431, изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/с писмо /лист 345-349 от делото/ го е
уведомил за започване на производството по издаване на акта за установяване на
публично държавно вземане, получено на 25.10.2019 год. /лист 350 от делото/. По
повод на това е постъпило възражение от страна на земеделският производител с
вх.№01-6500/8431 от 04.11.2019 год. Същото е прието за неоснователно и е издаден
акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №24/311/01079/3/01/04/01,
с който, на ЕТ „***– М.В.“, ЕИК/Булстат ***,
със седалище и адрес на управление - ***, представляван от М.В.П.., е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 25
334.28 /двадесет и пет хиляди триста тридесет и четири лева и двадесет и осем
ст./ лева, по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №24/311/01079
от 24.10.2014 год. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 год., който е и предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Оспореният АУПДВ №24/311/01079/3/01/04/01 от
18.02.2020 год., е изведен с изх.№01-6500/8431 от 18.02.2020 год. и съобщен на търговеца
21.02.2020 год. (лист 354-363).
По делото са приети като доказателства
документите, приобщени към административната преписка по издаването на
оспорения акт, представените и събрани по искания на страните.
За изясняване на спора, е допуснати, изпълнени и
приета Съдебно-икономическа експертиза, заключението на която като компетентно
и добросъвестно изготвено, неоспорено от страните, в съответствие с другите
доказателства по делото, съдът кредитира с доверие.
Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза (лист 454 и следв.), предоставената финансова помощ е в размер на
176 254.98 лева. Заложените приходи от нощувки за 2016 год. са в размер на
82 125.00 лв. при 7 нощувки на денонощие при 156 брой годишна натовареност
или 1095 нощувки. За 2017 и 2018 год. зса заложени приходи от 94 500.00
лв. формирани от по 7 нощувки за денонощие при 180 брой годишна натовареност
или 1260 нощувки. Като други приходи са заложени приходи от наем на велосипеди
съответно за 2016 год. в размер на 2 600.00 лв., а за 2017 и 2018 год. по
3 250.00 лв. за всяка една. Реализираните приходи общо от субсидираната
дейност /нощувки/ са съответно за 2016 год. в размер на 23 755.27 лева, за
2017 год. – 34 637.33 лв. и за 2018 год. – 28 071.12 лв. В процентно отношение
изпълнението на бизнес плана е съответно 28.03 % за 2016 год., 36.65 % за 2017
год. и 29.70 % за 2018 год. или общо средно аритметично в размер на 31.89 %.
Приходи от наем на велосипеди не са отчетени. Средно аритметично за трите
финансови години ,изпълнението
на бизнес плана е 30.86%, като за отделните години е съответно 28.04% за 2016
год., 35.43% за 2017 год. и 28.72 % за 2018 год. Къщата за гости е с
удостоверение за категоризация №0011/30.10.2015 год. с утвърдена категория три
звезди, валидно до 29.10.2020 год., като за трите години са отчетени нощувки,
както следва: за 2016 год. – 315; за 2017 год. – 329 и за 2018 год. - 533. В
бизнес плана е заложен персонал от двама души – един управленски и едни
производствен, като към момента на одобряване на плана не е имало назначен
какъвто и да е било персонал. След извършена справка в НАП е установено, че за
трите години не е имало наети лица по трудови правоотношения, като са внасяни
здравни и осигурителни вноски само за само осигуряващото се лице М.В.П..
Направен е анализ на финансовата ефективност на обекта от пускането му в
експлоатация до настоящия момент, като през 2016 год. е отчетена загуба в размер на 14 хиляди лева, през 2017 год.
печалбата е нула лева, а през 2018 год. загубата е пет хиляди лева. Обектът
оцелява през годините, като бележи растеж на приходите през годините, особено
през 2020 год.
Въз основа на изложеното съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/311/01079/3/01/04/01 от
18.02.2020 год., издаден от Изпълнителния директор – на ДФ „Земеделие“, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес, адресат
на акта и чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. С
оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Актът е
издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция. Визираната
мярка 311 е по ПРСР 2007 - 2013 год., подкрепена от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони, т.е. подпомагането по мярката е с публични
средства, от източник, попадащ сред изброените такива в чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Посочената разпоредба определя като публични държавните вземания за
недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно
чл.27, ал.3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а според ал. 5
(редакция към датата на издаване на акта, т.е. преди изменението, публикувано в
ДВ бр.51/2019г.) вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания.
Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява /чл.20а ал.1 и ал.2 ЗПЗП/, а според чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в редакция (обн., ДВ, бр. 12 от 2015 год.,
доп., бр. 2 от 2018 год.), действала към датата на издаване на АУПДВ –
18.02.2020 год., изпълнителният директор може да издава АУПДВ, съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП.
Оспореният АУПДВ №24/311/01079/3/01/04/01 от
18.02.2020 год. е в писмена форма и съдържа подробни мотиви. Според чл.166,
ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В
случая е приложим реда, предвиден в АПК, доколкото не е предвиден такъв в
специалния закон – ЗПЗП. Като основание за вземането се твърди неизпълнение от
страна на ЕТ“***– М.В.“ на нормативно и договорно предвидени задължения – за
коректно изпълнение на бизнес плана.
Според настоящият съдебен състав АУПДВ е издаден
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
материалния закон и неговата цел, и съображенията за това са следните:
Спорът по делото се свежда до това, дали
административният орган е следвало да издаде акт като процесния, с който да
бъдат определени за плащане публични държавни вземания, при положение, че
същият е изпълнил задълженията по подписания между него и фонда договор, а
заложените индикатори и цели в бизнес плана имат прогнозен характер.
Според правилото на чл.46, ал.1 Наредба
№30/11.08.2008 год., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
Разплащателната агенция/РА/ може да поиска връщане на вече изплатени суми
заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта, като в случаите по ал.1, РА определя размера
на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта,
като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за
дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето,
през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин /чл.46, ал.2 от наредбата/.
С процесния акт е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 25 334.28 лева, по договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №02/311/01079 от 24.10.2014 год.
по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 год., поради констатиран неизпълнение на
параметрите заложени за изпълнение по бизнес план.
От допусната експертиза, се установява
несъответствие и неспазване параметрите заложени в бизнес плана в частта на
приходите от нощувки и отдаване под наем на велосипеди и средна заетост на
персонала. Според настоящият съдебен състав обаче, подходът който е предприет
от страна на Държавен фонд „земеделие“
не е обективен и не е в съответствие с целта на закона.
Безспорно е от една страна, че бизнес плана е част
от проекта и приложение към заявлението, което е подадено за кандидатстване от
страна на жалбоподателят. В този бизнес план обаче е предвидено развитие на
процесният обект за период от десет години. Именно този бизнес план, както и
заложените в него параметри са прецени от ответника при одобряването на
заявлението, като е прието, че обекта е жизнеспособен за кандидатствания период
от 10 години. Ето защо е меко казано необяснимо защо се вземат в предвид
постигнатите резултати през първите три години, а за останалите седем не се
вземат в предвид. Странно е също така, защо се анализират единствено заложените
приходите като абсолютна величина, но не се имат в предвид като процентно
отношение заложените брой нощувки или заложена годишна печалба. Нещо повече,
съгласно чл.4.18. ползвателят е длъжен да спазва одобреният проект за срок от 5
години от сключването на договора. В конкретния случай, датата на сключването
на договора е 24.10.2014 год., поради което и петгодишният период изтича на
24.10.2019 год., но проверката е извършена в края на юни 2019 год., т.е. четири
месеца преди това. Доколкото се касае за неизпълнение на договорно задължение,
което да влече след себе си и възстановяването на съответната сума, то анализа
на това изпълнение следва да се извърши след приключването на договорните
задължения на страните, а не преди това. До този извод води и цитираната
разпоредба на чл.46, ал.2 от Наредба №30/2008 год., като се имат в предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението, като за нуждите на наредбата, степента
на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Несъмнено клаузата на чл.4.18 от договора
предполага и изпълнение на бизнес плана. Според т.19, на §1 от ДР на
Наредба №30/2008 год. год., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране
по ПРСР, както това е посочено и чл.9.1, б.“г“ от договора, където е посочено
какво следва да се разбира под „одобрен проект“. С оглед на това съдът намира,
че в понятието „одобрен проект“ се включва и изпълнението на бизнес плана.
Като правни основания за издаването на акта за
установяване на публично държавно вземане са посочени разпоредбите на чл.27,
ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК в началото му, а в края
допълнително са посочени също така и разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2, ал.3,
т.4 във връзка с чл.16, ал.2 от Наредба №30.11.08.2008 год., т.8.1 и т.4.4,
буква „б“ и от договор №24/311/01079 от 24.10.2014 год. във връзка с
неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия договор вр. с т.9.1, б.“г“ и на
основание публикуваните в бр.69 от ДВ „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП и чл.165 и чл.166 от ДОПК.
Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 30/11.08.2008
г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно чл.2, в
случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Цитираната разпоредба на чл.46, ал.3, т.4
от Наредбата, предвижда връщането на полученото, ако ползвателят на помощта не
използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение.
Съгласно т.8.1. от Договор №24/311/01079 от 24.10.2014
год. в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е представил
декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени
такива, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод
кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал
условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече
облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми
заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори сключени
с ползвателя на помощта като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 30
от 11.08.2008 год.
Посочените от органа като неизпълнени разпоредби
на чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008 год. гласят, че: се подпомагат
проекти, които допринасят за постигане целите на мярката (1. насърчаване на
разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3.
насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони – така чл.
2); и бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в
случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на
посочените цели (така чл. 16, ал. 2).
В действителност съгласно цитираните по-горе в
мотивите на настоящото решение клаузи на сключения договор за отпускане на
финансова помощ по мярка 311, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата
за одобрените инвестиционни разходи (т.4.12) и е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на договора (т.4.18).
Както по-горе бе отбелязано, бизнес плана се
разработва за период от 10 години. Разбиването на приходите и разходите (сред
които и разходи за заплати и социални осигуровки посочени в таблица 5 от т. IV.
Финансово-икономически статус – приходи и разходи на Приложение № 3 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008 год.) по години е направено тъй като образците на ДФЗ при
кандидатстването го изискват, а също така и за по-лесна счетоводна отчетност,
но никъде не е вменено задължение за всяка година да се изпълнява толкова
колкото е заложено конкретно за една или две години например, като е възможно в
някоя от годините да има неизпълнение, но в следващата година да има
преизпълнение като важен е крайният резултат - на десетата година да са
постигнати сумарни всички финансови показатели, заложени в бизнес плана, като в
случая с оглед дейността на жалбоподателя следва да се отчита динамиката на
туристическия поток. В случая проверката на ДФЗ е отчела постигнатите
показатели за брой работни места само за три години - 2016 год., 2017 год. и
2018 год.
Ответния орган е определил санкцията на жалбоподателя
позовавайки се на т.18 и т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 год.
За пълнота и с оглед възражението на
жалбоподателя, че правила са приети едва със Заповед №03-РД/3218 от 08.08.2019
год. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ и са влезли в законна сила,
считано от 30.08.2019 год., т. е. санкционните норми не са били в сила при
сключването на договорите за безвъзмездна помощ, касаещи програмен период
2007-2013 год. е необходимо да се отбележи, че правилата са изготвени в
съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари
2011 год. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005
на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и
кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони. Съгласно чл.43 от Регламент 640/2014 год., Регламенти (ЕО) №
1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 год. Регламент
640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или
искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи
считано от 1 януари 2015 год., поради което се налага извода, че Регламент
65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по
заявления, подадени преди 01.01.2015 год. и е материалноправната уредба от
правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 год. Регламентът е бил в
сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 год., а
това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са
възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на
Правилата. Съгласно Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/2019 год.
на ВАС (което е оспорено и е образувано адм. дело № 8071/2020 г. пред 5-членен
състав на ВАС, приключило с Решение №15545/15.12.2020 год., с което касационната
жалба е отхвърлена като неоснователна), правилата определят само размера на
санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения са
уредени преди това в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР
2007-2013 год., както и в сключените с всеки бенефициер договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така съставът на върховен
административен съд е направил извод, че правилата са материалноправна
предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума, както и че
Правилата нямат обратно действие и не преуреждат развилите се вече
правоотношения и са приети през 2019 год., след прогласяване за нищожна по
съдебен ред на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по
ПРСР 2007-2013. С приемането им обаче, според настоящият съдебен състав, се
нарушава принципа на предвидимост, тъй като още към момента на сключването на
договора за отпускането на безвъзмездната финансова помощ, е следвало същите да
са налице и да е налице яснота у кандидата, какви последици ще имат
неизпълнението на договорните или нормативните задължения, като се посочи
неизпълнението което и да е от тях какви санкции ще влече.
Според цитираната т. 18 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правила, когато ползвателят по мярка 311 или 312 не е
спазил параметрите заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива
заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите работни
места и когато размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се
отнася за случаите, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост
и неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта, като
нарушението не засяга подпомаганата дейност в цялост и времетраенето на
нарушението е до две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 5% от предоставената финансова помощ по
договора, а проектът се включва в извадката за последващ (екс-пост) контрол за
следващата година. Точка 30 от своя страна предвижда, налагане на санкция
когато ползвателят не изпълнява одобреният проект /не са постигнати нивата на
финансови показатели в бизнес плана/, като размерът на подлежащата за
възстановяване сума се отнася за случаите, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, да под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно
одобреният бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период.
Предвидената санкция в случаите, когато нарушението е установено за повече от
две години, е в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора.
Съгласно чл.43, ал.1 от Наредба №30/2008 год., са
посочени задълженията на бенефициента касаеща изпълнението на договора, в което
обаче не е включено изпълнението на бизнес плана. Ето защо съдът намира, че в
случая не е налице неизпълнение на нормативно задължение, което да послужи като
основание за налагането на санкцията, изразяваща се във връщането на част от
получената финансова помощ.
При определяне като подлежащи на възстановяване 15%
от предоставената безвъзмездна финансова помощ, административният орган не е
отчел обстоятелството, че инвестицията е изцяло изпълнена и функционира по
предназначение, има създадено едно работно място /физическото лице - ЕТ/ и от
дейността се реализират някакви приходи, макар и в значително по-малък размер
от прогнозираните. Не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността
на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за
отстраняване на тези последици по приемлив начин, в нарушение на нормата
на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 год.
Органът не е съобразил и спецификата на дейността
на ползвателя, в случая изграждането и функционирането на къща за гости в
селски район, който изисква голям обем от работа, докато започне реално да
приема туристи. Освен, че е нужно време за популяризиране на туристическият
обект е необходимо и време за набиране, наемане и обучение на персонала. А
видно от приложените по делото доказателства, процесната къща за гости доказва
икономическа жизнеспособност още от първата година, като по този начин ЕТ“***– М.В.“,
е допринесъл за развитието на туризмът в малко населено място като ***.
Без да анализира събраните в хода на
административната проверка доказателства и без да зачете спецификата на
дейността на ползвателя, която ще се развива в малко населено място като с.
Скобелево, ответния административен е достигнал до погрешни изводи за
неизпълнение на до 50% на заложените показатели за разкриване на работни места.
Тук отново следва да се подчертае, че бизнес плана се разработва за период от
10 години. Разбиването на приходите и разходите (сред които и разходи за
заплати и социални осигуровки посочени в таблица 5 от т. IV.
Финансово-икономически статус – приходи и разходи на Приложение №3 от Наредба №
30 от 11.08.2008 г.) по години е направено тъй като образците на ДФЗ при
кандидатстването го изискват, а също така и за по-лесна счетоводна отчетност,
но никъде не е вменено задължение за всяка година да се изпълнява толкова
колкото е заложено конкретно за една или две години например, като е възможно в
някоя от годините да има неизпълнение, но в следващата година да има
преизпълнение като важен е крайният резултат - на десетата година да са
постигнати сумарни всички финансови показатели, заложени в бизнес плана,
включително и по отношение на разходите за заплати и социални осигуровки.
Неспазването на част от одобреният бизнес план, без да бъдат отчетени
останалите одобрени параметри, не отговаря на целта на закона. В конкретния
случай не се спори, че през годините обекта функционира съгласно одобреният
проект, като този факт говори за жизнеспособност на проекта. Същата се доказва
и от назначената по делото експертиза. Формалната проверка на част от
одобреният проект, води до необосновани изводи за неговото неизпълнение, което
в конкретния случай е в тежест за доказване на административният орган.
Що се отнася до цитираната в АУПДВ разпоредба на
чл. 16, ал. 2 от цитираната Наредба № 30 от 11.08.2008 г., съгласно която,
бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2. В конкретния случай бизнес планът отговаря на тези изисквания, тъй като
той води до реализиране на целите по чл. 2 от цитираната Наредба № 30. Легална
дефиниция на понятието „устойчива заетост“ е дадена в т. 26 от § 1 от ДР на
Наредба № 30, според която това е запазване на съществуващите работни места
и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В случая
залегналите в бизнес плана разходи за заплати и социални услуги могат да бъдат
резултат само от работеща и развита инвестиция, а не са самата инвестиция.
Материалноправните основания, при наличието на
които Разплащателната агенция може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва, са
регламентирани в чл.46 от Наредба №30 от 11.08.2008 год., ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
като РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта. Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми
заедно със законната лихва върху тях, когато: 1. ползвателят на помощта е
представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече
облага в противоречие с целите на тази наредба; 2. ползвателят на помощта е
получил допълнителна публична финансова помощ за дейностите, финансирани по
реда на тази наредба; 3. ползвателят на помощта е променил предмета на
подпомаганата дейност; 4. ползвателят на помощта не използва придобитите на
основа на одобрения проект активи по предназначение.
В случая
оспореният АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с
наличието на някоя от хипотезите на чл.46, ал.3, т.1 – т.4 от Наредба №30 от
11.08.2008 год., нито са изложени съображения за съществуването на
регламентирано в посочена разпоредба материалноправно основание за
възстановяване на получената финансова помощ. Упражнената административна
компетентност се основава единствено на хипотезата на чл.46, ал.1 от същата
Наредба,а именно получателят на помощта
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ. В случая наличието на това материалноправно основание за
издаването на оспорения АУПДВ от фактическа и правна страна е обосновано с
допуснати договорни и нормативни нарушения, квалифицирани като такива на т.
4.12 и 4.18 от Договора за отпускане на финансова помощ. Констатираното от ДФЗ
нарушението на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008 год.
се основава на установеното неизпълнение на показателите на одобрения по
проекта бизнес-план за финансовите 2016 год., 2017 год., 2018 год. Систематичното място на разпоредбата на чл.16,
ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. е в Глава Втора на наредбата – „Условия
за предоставяне на финансовата помощ“, Раздел IV – „Изисквания към проектите“.
По аргумент от легалните дефиниции по §1, т.6 и т.19 от ДР на Наредбата,
икономическата жизнеспособност на проекта се доказва именно с предоставянето на
бизнес план, като предпоставка за неговото одобряване, съответно за последваща
оторизация на заявката за изплащане на финансова помощ. Следователно
икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост за период 5 години на
проекта, доказан чрез изготвения бизнес-план, представлява условие за
предоставянето на финансова помощ. В случая очевидно към момента на одобряване
на проекта, ДФЗ – РА, въз основа на извършена преценка на представения от
кандидата бизнес план, е преценил, че проектът на ЕТ“***– М.В.“, е икономически
жизнеспособен и съответно че е изпълнено условието по чл.16, ал.2 от Наредба №30
от 11.08.2008 год. за предоставянето на финансова помощ. Съдът счита, че след
одобряването на проекта, сключването на Договор за отпускане на финансова помощ
№24/311/01079 от 24.10.2014 год. и извършената след проверка за съответствие с
критериите за финансиране оторизация на окончателното плащане на проекта, е
недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ проверка и преценка за
икономическата жизнеспособност на проекта от гл. точка заложените в бизнес
плана финансови показатели. В този смисъл приетото от Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ в оспорения АУПДВ, че проектът не е икономически жизнеспособен,
в нарушение на изискването на чл.16, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 год.,
съдът счита, че не може да бъде релевантно материалноправно основание за
упражненото административно правомощие при прилагането на чл.46 от Наредба №30
от 11.08.2008 год. Действително от доказателства по делото /вкл. от
заключението на ССчЕ/ по несъмнен начин се установява, че процентното
изпълнение на бизнес-плана в приходната му част за 2016 год. е 28.18 %; за 2017
год. – 35.43 %; за 2018 год. – 28.72 % т.е налице е неизпълнение на заложените
приходи за посочените финансови години. Но това неизпълнение не може да бъде
квалифицирано нито като нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008 год.
/поради приемането на доказана на икономическата жизнеспособност на проекта при
неговото одобряване/, още по-малко нарушението на чл.16, ал.2 от Наредбата би
могло да се субсумира в хипотезата на неизпълнено от получателя на помощта
нормативно задължение, като материалноправно основание по чл.46, ал.1 от
Наредба №30 от 11.08.2008 год. за възстановяване на получената финансова помощ.
Неизпълнението на бизнес-плана в приходната му част само по себе си не може
обоснове и наличието на несъответствие с целите, за които се извършва
финансовото подпомагане по мярка „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 год. по чл.2 от Наредбата. Неправилно и необосновано
решаващият административен орган е приел, че констатираното неизпълнение на
заложените в бизнес плана приходи съставлява неизпълнение на договорни
задължения, като основание по чл.46 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. за
възстановяване на получена финансова помощ, основаващо се на неизпълнение от страна на получателя на помощта на
задълженията му по т. 4.12 и т.4.18 от Договор №24/311/01079 от 24.10.2014 год..
Съгласно т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 18 е длъжен да
спазва одобреният проект за срок от 5 години от сключването на договора. От
доказателствата по делото, вкл. от резултатите от извършените две проверки на
място, по несъмнен начин се установява, че инвестицията, за която е отпусната
финансовата помощ – изграждане на къща за гости, е изцяло извършена в сроковете, при условията и в
съответствие с одобрения проект, в т.ч в съответствие с посочените в бизнес
плана стойности на придобитите активи, дати на придобиване и на въвеждане в
експлоатация, като извършената инвестиция не е в противоречие и с целите на
мярката. Очевидно неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи не се
свързват с неизпълнение на задълженията на ползвателя на помощта по т. 4.12 от
Договора, доколкото тези задължения касаят извършването на инвестицията като
такава по придобиването на материални активи. Всъщност съдът счита, че
неизпълнението на бизнес плана от гл. точка на заложените, но неизпълнените
показатели в приходната част, би могло да съставлява основание за
възстановяване на получената финансова помощ единствено в хипотезата на чл.46,
ал.3, т.1 от Наредба №30 от 11.08.2008 год. – когато ползвателят на помощта
изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на
финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на наредбата. В
случая обаче нито е обосновано, още по-малко е доказано наличието на това
материалноправно основание за връщане на изплатената като финансово подпомагане
сума.
Дори и да се приеме, че за кратък период от време
е било налице неизпълнение на до 50% на заложените показатели, то това
неизпълнение е толкова несъразмерно малко спрямо заложените изисквания, че
налагането на процената санкция се явява в противоречие с принципа, заложен в
чл. 6 от АПК за упражняване на правомощията на административните органи по
разумен начин и справедливо така, щото да не се засягат правата и законните
интереси на гражданите в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
актът се издава. Налице е доказано и несъмнено работещ икономически субект,
който е използвал предоставената му финансова помощ за реализиране на
заложените по бизнес план цели. Налагането на подобна санкция не съответства на
установеното коректно изпълнение на задълженията по извършване на одобрената
инвестиция и води не до изправяне на нарушен баланс в процеса на подпомагане на
стопанския субект, а до несъразмерно възлагане на тежест, което се явява в
противоречие с целите на ЗПЗП и Наредба №30 от 11.08.2008 год. за развитие на
селските райони чрез подпомагане на проекти по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“.
С оглед на изложените съображения оспореният Акт
за установяване на публично държавно вземане
№23/311/01079/3/01/04/01 от 18.02.2020 год., издаден от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“,
като издаден при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този резултат, в полза на жалбоподателя се
следват направените по делото разноски общо в размер на 1 890.00 /хиляди
осемстотин и деветдесет/ лева, представляващи 50.00 /петдесет/ лева дължима и
заплатена за производството държавна такса; 1 550.00 /хиляда и петстотин и
петдесет/ лева адвокатско възнаграждение и 290.00 /двеста деветдесет/ лева
възнаграждение за вещо лице.
Водим от тези мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. първо и чл.143, ал.1 от АПК , съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на ЕТ“***- М.В.“, представляван от М.В.П.,
от ***Акт за установяване на публично държавно вземане №23/311/01079/3/01/04/01
от 18.02.2020 год., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София,
Булстат ********* представлявана от Изпълнителния директор Васил Георгиев
Грудев и със седалище гр. София, бул.“Цар Борис III“№136 да заплати ЕТ“***- М.В.“,
представляван от М.В.П., ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата
1890.00 лв. /хиляда осемстотин и деветдесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: