№ 1277
гр. Велико Търново, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102170 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на С. К. Е. против Решение № 1820В-
1/30.5.2019 г. на О. с. З., гр. Велико Търново.
В жалбата се сочи, че решението е нищожно, тъй като противоречи с влезли в
сила съдебни решения по НАХД № 10215/2009 г. и НАХД № 10106/2012 г. – и
двете по описа на Административен съд – Велико Търново, и с гр.д. № 442/2022 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново.
Ответникът О. с. З., гр. Велико Търново оспорва жалбата. Заявява, че с
решението по к.а.х.д. № 10215/2009 г. съдът е оставил в сила решението по гр. д.
№ 1646/2009 г. на ВТРС, с което е прогласена нищожността на Решение №
1820В/20.10.1998 г. на ОСЗ, гр. Велико Търново, с което е признато правото на
собственост на наследниците на *** да възстановят в съществуващи стари реални
граници нива от 1.300 декара в м. „Дълга лъка“ и нива от 2.800 декара в м. „Дълга
лъка“ в землището на гр. Велико Търново и е отказала да се възстанови правото на
собственост върху нивите с мотив, че това право ще бъде възстановено след
представяне на удостоверение и скица от Община Велико Търново; и с което е
прогласена нищожността на Решение № 1820В/31.3.2000 г. на ОСЗ, гр. Велико
Търново, с което на наследниците на *** е определено правото на обезщетение
със земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено
право на собственост върху земеделските земи, посочени в Решение № 1820В/
1
20.10.1998 г. Счита, че в настоящото производство жалбоподателката не може да
се позовава на въпросните съдебни решения, доколкото впоследствие
констатираните пороци са били изправени с издаването на други валидни
административни актове, отговарящи на изискванията на закона. Счита, че ако
при първата съдебна проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт /тази по адм. дело № 5/2019 г. на ВТРС/ съдът бе счел, че
същият е нищожен, то той щял да прогласи тази нищожността, но че това не е
сторено, тъй като съдът не е констатирал нищожност на административния акт, а е
отменил като незаконосъобразна една негова част. По тази причина счита, че
неоснователно е всичко изложено в жалбата, поради което и не следва да се
извършва преразглежда на обжалвания акт, който е съобщен на жалбо-
подателката и е влязъл в законна сила още през 2019 г.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е допустима, тъй
като се претендира установяване нищожността на административния акт, което не
се ограничава със срок, по аргумент от и чл. 149, ал. 5 АПК, а жалбоподателката
има правен интерес да атакува процесното решение, доколкото същата твърди и
ангажира доказателства, че е собственик на идеални части от наследствените
права и задължения на ***.
С атакуваното Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. О. с. З., гр. Велико Търново е
признала правото на собственост на наследниците на *** в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 1.300 дка, трета категория,
находяща се в строителните граници на гр. Велико Търново в местността Дълга
лъка и на нива от 2.800 дка, трета категория, находяща се в строителните граници
на гр. Велико Търново в местността Дълга лъка. Със същото решение О. с. З., гр.
Велико Търново е отказала да възстанови на наследниците *** правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот,
представляващ нива от 1.300 дка, трета категория, находяща се в строителните
граници на гр. Велико Търново в местността Дълга лъка и на нива от 2.800 дка,
трета категория, находяща се в строителните граници на гр. Велико Търново в
местността Дълга лъка. В решението е посочено, че представените скици и
2
удостоверение по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на
изискванията на Заповед № РД-02-14-461/26.8.2003 г. на МРРБ, както и че не е
обезсилено Решение № 1820В от 28.9.2000 г., с което е постановено обезщетение
с поименни компенсаторни бонове на стойност 3 362.00 лева.
С решение по адм. дело № 5/2019 г. на ВТРС е отменено атакуваното
понастоящем Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. на О. с. З., гр. Велико Търново в
частта, с която е отказано да се възстанови на наследниците на *** правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ
от 1.300 дка, находяща се в строителните граници на гр. Велико Търново в
местността Дълга лъка, като преписката е върната на О. с. З., гр. Велико Търново
за ново произнасяне по заявление Вх. № 1820В/13.2.1992 г. на ***, с което в 14-
дневен срок да се постанови решение за възстановяване в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 1.300 дка, находяща се в
строителните граници на гр. Велико Търново в местността Дълга лъка.
С решение по к.а.х.д. № 10061/2020 г. на ВТАС е отменено решението по адм.
дело № 5/2019 г. на ВТРС в частта, с която преписката е върната на О. с. З., гр.
Велико Търново за ново произнасяне по заявление Вх. № 1820В/13.2.1992 г. на
*** и вместо това е поставено възстановяване правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 1.300 дка,
находяща се в строителните граници на гр. Велико Търново в местността Дълга
лъка, част от имот с идентификатор 10447.517.60.
След извършена преценка на съдържащите се по делото документи, съдът
приема, че атакуваното понастоящем Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. на О. с. З.,
гр. Велико Търново представлява валиден административен акт - издаден от
компетентен орган и съдържащ всички необходими по чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити.
В случая единственият аргумент на жалбоподателката за твърдяната
нищожност на Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. на О. с. З., гр. Велико Търново е,
че същото противоречи на влезлите в сила съдебни решения по НАХД №
10215/2009 г. и НАХД № 10106/2012 г. – и двете по описа на Административен
съд – Велико Търново, както и на гр.д. № 442/2022 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново. Този аргумент обаче е неоснователен, доколкото дори да се
приеме за вярно твърдението за противоречие с въпросните решения, то
наличието на такова противоречие би касаело законосъобразността
/правилността/ на атакуваното решение, а не неговата валидност. Освен това, в
3
случая няма и как да е налице твърдяното противоречие, доколкото след като със
сочените от жалбоподателката съдебни актове са констатирани пороци на
предходни решения на О. с. З., гр. Велико Търново, впоследствие същите тези
пороци са изправени с издаването на други валидни административни актове. В
тази връзка отново следва да се посочи, че с решението по к.а.х.д. № 10215/2009 г.
съдът е оставил в сила решението по гр. д. № 1646/2009 г. на ВТРС, с което е
прогласена нищожността на Решение № 1820В/20.10.1998 г. на ОСЗ, гр. Велико
Търново, с което е признато правото на собственост на наследниците на *** да
възстановят в съществуващи стари реални граници процесните ниви и е отказано
възстановяването правото на собственост върху нивите, а с решението по к.а.х.д.
№ 10106/2012 г. на ВТАС е отменено Решение № 1820В/15.10.2009 г. на О. с. З.,
гр. Велико Търново, с което е отказано възстановяване на правото на собственост
в съществуващи стари реални граници на процесните ниви и преписката е върната
за ново разглеждане. Впоследствие, именно в резултат на връщането /поредното/
на преписката е издадено оспорваното понастоящем Решение № 1820В-
1/30.5.2019 г., поради което издаването на последното не е в противоречие, а в
изпълнение указанията на съда. От своя страна, решението по гр.д. № 442/2022 г.
на ВТРС е отменено с решение по к.а.х.д. № 10159/22 г. на ВТАС и делото е
върнато за ново разглеждане, като след образуването на новото гр. дело №
3024/22 г. на ВТРС производството по същото е прекратено, поради оттегляне на
жалбата.
В заключение следва да бъде повторено, че аргументът на жалбо-подателката
за нищожност на Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. на О. с. З., гр. Велико Търново
касае законосъобразността на атакувания административен акт, която е била
предмет на проверка по адм. дело № 5/2019 г. на ВТРС. В решението по това
делото съдът е констатирал, че О. с. З., гр. Велико Търново е действала
незаконосъобразно, като е отказала възстановяване на собствеността върху нива с
площ от 1.300 дка, находяща се в строителните граници на гр. Велико Търново в
местността Дълга лъка, но не се е произнесъл по цялото искане, което очевидно е
включвало и такова за отмяна на Решение № 1820В-1/30.5.2019 г. и в частта
относно нива с площ от 2.800 дка, находяща се в строителните граници на гр.
Велико Търново в местността Дълга лъка. Този пропуск обаче, не е констатиран от
жалбоподателката, която не е поискала допълване на решението. И тъй като
понастоящем срокът за подаване на жалба относно законосъобразността на
решението е изтекъл, жалбо-подателката желае това решение да бъде прогласено
за нищожно, излагайки аргумент за неговата незаконосъобразност.
4
Предвид на горното, дори да се приеме, че О. с. З., гр. Велико Търново е
действала незаконосъобразно, като е отказала възстановяване на собствеността
върху нива с площ от 2.800 дка, находяща се в строителните граници на гр.
Велико Търново в местността Дълга лъка, така постановеното решение не е
нищожно.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Е. за прогласяване нищожността на Решение №
1820В-1/30.5.2019 г. на О. с. З., гр. Велико Търново в частта по т.II.2, с която е
отказано да се възстанови на наследниците на *** правото на собственост върху
нива с площ от 2.800 дка, находяща се в строителните граници на гр. Велико
Търново в местността Дълга лъка.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5