О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260125
гр.Пловдив, 16.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на………16-ти март……през…две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно ч. търговско дело №129
по описа за 2021 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274
ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №6/18.01.2021г., постановено по т.д. №561/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив /постановено по реда на чл.374 от ГПК/
производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на
производството по НОХД № 1405/2020г. на ПОС.
В срок е постъпила частна
жалба от Г.П.Д. – ищец в първоинстанционното
производство срещу обжалваемата част от определението, с която производството
по делото е спряно. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата
на предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, свеждащи се до липса на преюдициялност на изхода по образуваното
наказателно производство по отношение на функционалната отговорност на
застрахователя – ответник по делото по предявения срещу него пряк иск по чл.432
ал.1 от КЗ. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна – „ЗК Л. И.“ – АД.
Пловдивският апелативен съд, след като провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя
и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени
в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните
съображения:
Производството по т.д. №561/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявена искова молба от Г.П.Д.
против „ЗК Л. И.“ – АД по чл.432 от КЗ за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2019г.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило между л.а. марка „Х.“, управляван
от А. С.К. и л.а. марка „А.“ управляван от В. Г. И., като в последния е пътувал
ищецът. В исковата молба се съдържат твърдения, че ПТП-то е настъпило по вина
на водача на застрахованото МПС марка „Х.“ – А. С. К.. По този повод е
образувано досъдебно производство – № ЗМ98/07.08..2019г. по описа на РПТ – Пловдив.
Първоинстанционният съд е извършил служебно справка,
при която и съгласно уведомително писмо вх.№24830/07.10.2020г. на окръжна
прокуратура Пловдив, по досъдебното производство е внесен обвинителен акт срещу
водачите на двете МПС-та – А. К. и В. И., за извършено престъпление по чл.343
ал.4, във вр. с ал.3, б. „а“, пр.2 и б. „б“, пр.1, във вр. с ал.1, б. „б“, пр.2
и б. „в“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. По така внесения обвинителен акт е
образувано НОХД №1405./2020г. по описа на ОС Пловдив. Съгласно уведомително
писмо от ОС Пловдив вх.№24952/20.10.2020г., НОХД №1405./2020г. е образувано
срещу подсъдимите К. и И. затова, че при условието на независимо съпричиняване
са причинили смърт на едно лице и средна телесна повреда на ищеца – Г.Д..
Данните за наличие на образувано наказателно
производство в съдебна фаза са мотивирали съда да обоснове наличие на
предпоставките за спиране на производството по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. Решаващият
аргумент в тази насока е, че изходът от наказателносто производство е преюдициален
за спора между страните по образуваното исково производство, доколкото между
страните е повдигнат и спор относно това кой е извършител на деликта, а
съгласно чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна
за страните и съда и следва да бъде съобразена при постановяване на решение.
Позовавайки се на задължителната сила на присъдата, съдът е приел, че с нея ще
се установи има ли извършено престъпление и ако да - кой е деецът и действал ли
е той виновно, доколкото по наказателното дело са повдигнати обвинения на двама
извършители, а по делото се спори водачът на кое МПС е причинил деликта.
Въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл.
229 ал.1 т.4 от ГПК.
Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за
решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в
съдебна фаза - чл.229
ал.1 т.4 от ГПК – какъвто е настоящият случай. В случая съставомерността на
деянието – престъпление по транспорта по смисъла на чл.342 и сл. от НК, при
условието на независимо съпричиняване, с повдигнато обвинение и срещу водача на
МПС, в което е пътувал ищецът, създава за гражданския съд обвързващите
последици по чл.300 от ГПК. От една страна е налице идентичност между твърдяното
в исковата молба противоправно деяние и това, за което е повдигнато обвинение срещу
водача К.на застрахованото при ответното дружество МПС. От друга страна
исковият съд, съгласно чл.300 от ГПК, е длъжен да съобрази присъдата, която ще
бъде постановена в образуваното съдебно наказателно производство относно извършването
на деянието, противоправността на деянието, кой е деецът и виновността на дееца.
Ето защо изводите на въззивната инстанция съвпадат с
тези на първостепенния съд. Определение №6/18.01.2021г., постановено по т.д.
№561/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което производството по делото е
спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване
с влязъл в сила акт на производството по НОХД № 1405/2020г. на ПОС, е правилно, поради което следва да се потвърди.
Следва да се посочи, че всички доводи и съображения, съдържащи
се в частната жалба, включително и цитираните съдебни актове, касаят хипотезата
на спиране на исковото производство на основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК при
наличие на образувано досъдебно производство, но са неотносими към хипотезата
по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, при наличие на образувано наказателно производство
в съдебна фаза, при която хипотеза исковият съд е обвързан от задължителната
сила на присъдата.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №6/18.01.2021г., постановено по т.д. №561/2020г. по
описа на Окръжен съд Пловдив в обжалвана част, с която производството по делото
е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване
с влязъл в сила акт на производството по НОХД № 1405/2020г. на ПОС.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: