Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и шести януари през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14218 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 153755 от 28.06.2019 г. СРС, 41 с-в, по
гр.д.№ 80956/2015 г. е признал за установено на основание чл.124, ал.4 ГПК в
отношенията между Производствена, пласментна и търговска кооперация „И.-М“ и ДФ
„З.“, че изходящото от ответника и подписано от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „З.“ писмо изх.№ 02-1115/855/06.01.2010 г., представено в ОД на
МВР-Плевен, в частта по т.3 е неистинско, доколкото в същото е отразено невярно
обстоятелство, че на Производствена, пласментна и търговска кооперация „И.-М“
по схема за единно плащане на площи и
схеми на национални доплащания на площ за кампания 2007 г. са изплатени сумите
от 19 209,69 лв. по първата схема и 7 662,17 лв. по втората схема,
доколкото заявлението е подадено от ненадлежно упълномощено лице.
С определение № 176782/25.07.2019 г. СРС, 41 с-в, по
гр.д.№ 80956/2015 г. е оставил без уважение молбата на Производствена,
пласментна и търговска кооперация „И.-М“ за допълване и изменение на решение №
153755 от 28.06.2019 г. в частта относно разноските.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ДФ „З.“ с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.Излага
доводи, че с решението първоинстанционният съд му е възложил в доказателствена
тежест да установи, че субсидиите за 2007 г. са преведени на ищеца, че ЕТ „Д.Д.-5“
има облигационни или други отношения с кооперацията и/или е упълномощен да
получи отпуснатите субсидии, и че заявлението е подадено от надлежно
упълномощено лице.Излага подробни твърдения, че от събраните доказателства е
установено, че ППТК „И. М“ е подало общо заявление за единно плащане на площ за
кампания 2007 чрез упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице-Д.П.,
чиито упълномощител е Ц.Ц., който също е упълномощен с нотариално заверено
пълномощно от представляващия тогава кооперацията председател на УС-Н.Д..Твърди,
че ДФ „З.“ се е съобразил с посочената от пълномощника банкова сметка, ***никът
е посочил банкова сметка ***.Излага доводи, че рискът от избор на упълномощено
лице не може да се вмени във вина на въззивника, и че за него не съществува
задължение да изследва дали са налице основания за плащане на третото лице и да
изисква доказателства за облигационни отношения между заявителя и това трето
лице.Твърди, че плащането е извършено коректно по отношение на кооперацията, и че
в пълномощното е посочено, че пълномощникът има право да подписва всички
необходими документи от името и за сметка на ППТК „И.-М“.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по
въззивната жалба- ППТК „И.-М“ оспорва същата.Твърди, че в проведените
прокурорски документи са установили, че ДФЗ е работил с други документи,
подадени от лице, което не е член-кооператор и не може да бъде избирано в
ръководни органи на кооперацията.Твърди, че председателят на кооперацията няма
право да упълномощава друго лице, което да представлява кооперацията.Излага
доводи, че с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за въззивника
е установено за невярно обстоятелството, че заявлението на ППТК „И. М“ в базата
данни на ДФ „З.“ /ИСАК/ като кандидат по СЕПП и СНД през 2007 г. е подадено от
упълномощено лице Д.П., както и че кооперацията е посочила банкова сметка *** „Д.Д.-95“,
по която да бъдат преведени средствата от субсидията.Изразява становище, че
съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК спорът по отношение на тези
обстоятелства не може да бъде пререшаван.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Постъпила е и частна
жалба от ППТК „И.-М“ срещу определение № 176782/25.07.2019 г.Жалбоподателят
твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал договор за правна помощ от
11.05.2015 г., подписан от представляващия кооперацията към 11.05.2015 г.,
представен с исковата молба с договорено възнаграждение от 500 лв.Не оспорва
намаляването на размера на адвокатското възнаграждение от 800 лв. на 300
лв.Моли съда да отмени обжалваното определение и да допълни решението за
разноските, като му присъди сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба- ДФ „З.“ не взема становище
по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.Ищецът- ППТК „И.-М“
твърди в исковата молба и в заявление от 21.02.2017 г., че писмо с изх.№
02-1115/855/06.01.2010 г. на ДФ „З.“, подписано от заместник-директор,
представено пред ОДМВР-Плевен е с невярно съдържание в частта относно т.3, в
която е записано, че на ППТК „И.-М“ са изплатени, както следва: по СЕПП
19 209,69 лв., а по СНД
7 662,17 лв., което обстоятелство е невярно.Излага твърдения, че
документът е съставен с цел да бъде прикрита незаконосъобразна практика за
присвояване на средства от ЕС, дължими на кооперацията, което е установено с
влязло в сила решение № 49/30.04.2015 г. на РС-Тетевен по гр.д.№ 261/2013 г.Излага
твърдения, че кооперацията е засегната от този документ, тъй като не е получила
тези средства, които същите са били преведени по банкова сметка ***, с което
кооперацията няма договорни отношения и което не е упълномощаван да ги получи.Твърди,
че документът не е представян по граждански дела и не е откривано производство
по оспорването му по реда на чл.193 ГПК, а е представен пред ОД на МВР с цел да
бъдат заблудени органите на реда и да се прикрие присвояването на бюджетни
средства от ЕС и да бъде ощетена кооперацията.Моли съда да постанови решение, с
което да признае по отношение на ответника, че писмо с изх.№ на ДФ „З.“,
подписано от заместник-директор, представено пред ОДМВР-Плевен е с невярно
съдържание в частта относно т.3 на документа.
Ответникът-
ДФ „З.“ оспорва иска.Твърди, че документът не накърнява права и законни интереси
на ищеца, както и че удостоверява факти и обстоятелства пред ОД на МВР, които
отговарят на истината.Излага твърдения, че упълномощеното от ППТК „И.-М“ лице
изрично е посочило, че желае оторизираните суми да бъдат преведени по банковата
сметка на ЕТ „Д.Д.-95“ и ДФ „З.“ се е съобразил с неговата воля, без да
изследва по какви причини пълномощникът е заявил тази банкова сметка.***, че
рискът от избора на упълномощеното лице не може да се вмени във вина на
ответника.
С
определение № 323199 от 25.01.2018 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради липса на
правен интерес.
С
определение № 12373/31.05.2018 г. СГС, ГО, по ч.гр.д.№ 4618/2018 г. е приел, че
е налице правен интерес от установяване неистинността на процесния документ с
оглед твърденията на ищеца, че решението по предявения иск би послужило като
основание да търси вреди от действията на ответника, отменил е определението на
СРС от 25.01.2018 г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По делото е представено писмо с
изх.№ 02-1115/855/06.01.2010 г. на ДФ „З.“, подписано от
заместник-директор, в което е посочено, че на кандидата ППТК „И.-М“ за Кампания
2007 са изплатени, както следва: по СЕПП 19 209,69 лв., а по СНД 7 662,17 лв. /т.3, изр. първо/.Посочено
е, че на кандидата не е извършвана проверка на място.Писмото е представено на
ОД на МВР-Плевен.
По
делото са представени писмени доказателства /общо заявление за единно плащане,
писма изх.№ 02-6400/57 от 24.02.2015 г. и изх.№ 0264-00/57 от 21.01.2016 г. на
ДФ „З.“/, от които е видно, че ППТК „И.-М“ с управител Н.Б. Д., регистриран в
Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/ с УРН 180074 е подал общо заявление за единно плащане на площ с УИН
15/150507/05804 само за кампания 2007 чрез упълномощено лице Д.И.П.с
декларирани „Схема за единно плащане на площ“ /СЕПП/-11 бр. парцели с обща площ
от 184,97 ха; „Схема за национални доплащания на площ“ /СНД/-11 бр. парцели с
обща площ от 184,97 ха.По подаденото заявление са оторизирани средства в пълен
размер, както следва: по СЕПП-19 209,69 лв., по СНД-7 662,17 лв.,
като е посочена банкова сметка *** „Д.Д.-95“.Субсидиите са платени на
24.01.2008 г. по банкова сметка, ***о лице с титуляр ЕТ „Д.Д.-95“.
Представено е и приложение № 1 към протокол №
1236123/10.08.2012 г. на НАП-ТД-В.Търново, в което е посочено, че от извършена
проверка е установено, че на 09.05.2007 г. ППТК „И.-М“, представлявана от Н.Д.,
е подала общо заявление за единно плащане на площ чрез упълномощено лице С. А. М.,
като е посочена банкова сметка *** „Д.Д.-95“.Субсидиите
са получени по сметка на ЕТ „Д.Д.-95“, същите не са осчетоводени като приход
при получаването им, а са заведени по сметка 499 в оборотната ведомост, след
което са прехвърлени в задбалансова сметка 999, за което не са представени
осчетоводявания.Не са представени документи за изразходване на получените
субсидии и разходооправдателни документи.
По
делото е представено и втора страница от общо заявление от 09.05.2007 г. с
посочено упълномощено лице С. А. М. и с посочена банкова сметка *** „Д.Д.-95“, в което липсва посочен УРН и УИН.
Видно
от представените удостоверения на ОС-Плевен, ФО от
14.05.2007 г., ППТК „И.-М“
е
представлявана от Н.Б. Д., председател на Управителния съвет за периода от
24.10.2002 г. до 17.03.2008 г.
С пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег.№ 1168 от 07.07.2013 г. Н.Б. Д. като
председател на ППТК „И.-М“ е упълномощил
Ц.К.Ц.да представлява кооперацията пред съдилищата в страната на всички
инстанции, пред Полиция, Следствие, Прокуратура относно всички заведени и
бъдещи дела срещу ППТК „И.-М“, да подписва всички необходими документи от
негово име и за негова сметка, както и за кооперацията.
С пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег.№ 3166 от 04.12.2003 г. Ц.К.Ц.в качеството му
на пълномощник на Н.Б. Д. и ППТК „И.-М“ е упълномощил Д.И.П.с правата да
представлява него и ППТК „И.-М“ пред съдилищата в страната на всички инстанции,
пред Полиция, Следствие, Прокуратура относно всички заведени и бъдещи дела срещу
ППТК „И.-М“, да подписва всички необходими документи от негово име и за негова
сметка, както и за кооперацията.
Първоинстанционният
съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към
момента на упълномощаването Н.Д. е бил член-кооператор в ППТК „И.-М“, както и
че сумите по СЕПП в размер на 19 209,69 лв. и по СНД в размер на 7 62,17
лв. са преведени от ДФ „З.“ по банковата сметка, посочена в заявлението, представено
от Д.П., с титуляр ЕТ „Д.Д.-95“.
С решение № 49/30.04.2015 г.,
влязло в сила на 29.05.2015 г., Тетевенският РС-втори състав, по гр.д.№
261/2013 г. е признал за установено на основание чл.124, ал.4 ГПК в отношенията
между ППТК „И.-М“ и Областна дирекция „З.“-гр.Плевен, че писмо изх.№ 931/07.06.2010
г., изходящо от ответника и подписано от директора на Областна
дирекция „З.“-гр.Плевен, е неистински документ, тъй като в същото е отразено невярното
обстоятелство, че заявлението от ППТК „И.-М“ в базата данни на
ДФ „З.“ /ИСАК/, като кандидат по СЕПП и СНД през 2007 г. е подадено от
упълномощено лице Д.И.П., както и че кооперацията е посочила в заявлението
банкова сметка *** „Д.Д.-95“ при „С.Ж.Е.“, по която да бъдат преведени
средствата от субсидията.
С решение от 12.11.2003 г. Великотърновският АС, ГК, по
в.ф.д.№ 283/2003 г. е оставил в сила решението от 13.05.2003 г. по ф.д.№
2315/1993 г., с което съдът е отказал да впише промените в регистрацията на
ППТК „И. М“-гр.Червен бряг по молба от 22.11.2002 г. за заличаване на членове
на УС и на КС, като на тяхно място да бъдат вписани новоизбрани членове на УС Д.И.П.и
на КС П.Б.Й..
Останалите доказателства не установяват относими към
предмета на спора факти.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е допустим.Съдът
е приел, че към момента на подаване на заявлението представляващ ищеца е Н.Б. Д.,
председател на УС на кооперацията, и че заявлението е подадено от Д.И.П., която
е разполагала с пълномощно за извършване на описаните в същото действия, които
не включват депозиране на общо заявление пред Областните разплащателни агенции
на Разплащателната агенция съгласно изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба №
107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за подпомагане на площ в редакцията й към момента на подаване на заявлението.С
такава представителна власт не е разполагал и упълномощителят й Ц.К.Ц., нито
действията на П.са били потвърдени.При това положение съдът е направил извод,
че същата не е имала представителна власт да подава заявление от името на ищеца
и да посочва банкова сметка, ***те.Дори и да се приеме, че заявлението е
подадено от С. А. М., по делото липсват доказателства и твърдения той да е бил
упълномощаван за извършване на такива действия.При това положение съдът е
приел, че ненадлежен представител е посочил банкови сметки, по които са
преведени сумите, а и не е установено същите да са постъпвали в кооперацията и
твърденията в т.3 от писмото, че „на кандидата ППТК
„И.-М“ за Кампания 2007 г. са изплатени, както следва: по СЕПП 19 209,69 лв., а по СНД
7 662,17 лв.“, не отговаря на действителното положение и искът е
основателен.
Съгласно чл.124,
ал.4, изр.1 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или
неистинността на един документ.С оглед на изложените твърдения от ищеца съдът
счита, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.Този
въпрос е решен и с влязлото в сила определение на въззивния съд.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след преценка на относимите към
предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
От събраните по
делото доказателства не се установи ищецът да е подал общото заявление за
единно плащане на площ за 2007 г. чрез законния представител на кооперацията
към този момент-Н.Д., нито чрез лице с изрично пълномощно по смисъл на чл.6,
ал.2 от Наредба № 107 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за подпомагане на площ /в редакцията към момента на подаване на
заявлението/ в полза на Д.И.П., респ. на С. А. М..Представените по делото
пълномощни са общи и не включват изрично упълномощаване за подаване на
заявление по смисъла на цитираната наредба.Не е направено и изявление за
потвърждаване на извършените действия без представителна власт.При това
положение подаденото заявление с посочена банкова сметка ***, по която да бъде
преведена отпуснатата субсидия, не обвързва ищеца и извършеното плащане не е
постъпило в нейния патримониум, поради което отразеното в т.3 от писмото, предмет
на иска, което по своята същност представлява официален свидетелстващ документ,
че на ищеца е платена посочената сума, е невярно обстоятелство.
Изискването за
представяне на изрично пълномощно се съдържа в самата Наредба № 107 за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на
площ, поради което несъстоятелен е доводът на въззивника, че служителите не са
били длъжни да извършат проверка на представителната власт.
Във въззивната
жалба не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, а се възпроизвежда фактическата обстановка.Във връзка с оплакванията
във връзка с разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд с
определение от 07.11.2019 г. въззивният съд е указал на въззивника кои обстоятелства
са в негова тежест за доказване и му е дадена възможност да ангажира
доказателства за установяване на тези обстоятелства.Въпреки предоставената му
възможност въззивникът не е ангажирал годни доказателства за установяване, че
заявлението е подадено от надлежно упълномощено от кооперацията лице, и че
ищецът е получил посочените в документа суми.
Други конкретни
оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно разпоредбата на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Частната жалба
срещу определението по чл.248 ГПК е неоснователна.Нe са налице
основания за допълване на решението от 28.06.2018 г. на СРС, тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за разноски съгласно
представения от ищеца списък по чл.80 ГПК и конкретно по отношение на
адвокатското възнаграждение в общ размер на 1 300 лв.Правилно
първоинстанционният съд е намалил размера на претендираните разноски от общия
претендиран такъв от 1 300 лв. до размера на сумата от 300 лв., тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност, по делото са ангажирани само
писмени доказателства, не са разпитвани свидетели, не са допускани експертизи и
пълномощникът на ищеца не се е явил на проведените две съдебни заседания.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски за настоящата инстанция.Въззиваемият претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Съдът намира възражението
за прекомерност, своевременно заявено от въззивника, за частично основателно,
тъй като пълномощникът на страната е участвал в едно от двете проведени съдебни
заседания, депозирал е отговор по въззивната жалба, мотивирано становище по
направените от въззивника доказателствени искания, както и отговор на частна
жалба на въззивника срещу протоколни определения от проведено съдебно заседание
на 25.02.2020 г.Поради изложеното размерът на договореното и платено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция следва да се намали до размера на 700
лв., а не на минималния такъв от 600 лв. съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1,
т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към момента на подписване на договора/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153755 от 28.06.2019 г. СРС, 41 с-в, по гр.д.№
80956/2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на ППТК
„И.-М“ с ЕИК *********и с адрес: гр.Червен бряг, пк 5980, жк „********* и със
съдебен адрес:***2А срещу определение № 176782/25.07.2019 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА ДФ „З.“ с адрес: гр.София, бул. „*********да заплати на
Производствена, пласментна и търговска кооперация „И.-М“ с ЕИК *********и
с адрес: гр.Червен бряг, пк 5980, жк „********* сумата 700 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.