№ 4859
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110204475 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Е. М. (подадена чрез адвокат В.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-029055 от 14.02.2023г., издадено от Началник Група в Отдел
„Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя М. на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест)
месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на М. са отнети и 10
контролни точки.
В жалбата на Е. Е. М. се твърди, че процесното Наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно поради нарушаване на материалния закон и неспазване на
съдопроизводствените правила. Поради това се иска неговата отмяна. Твърди се, че в АУАН
не били посочени дата и час на извършване на нарушението, а в Наказателното
постановление веднъж бил посочен 22:15 часа на 02.12.2022г., а след това 11:00 часа на
02.12.2022г. Претендира се да е налице неяснота на административно – наказателното
обвинение и да е затруднено упражняването на правото на защита на наказаното лице. По
съществото на спора се посочва, че Е. М. не е бил уведомен от органите на МВР за
служебно прекратената регистрация на моторното превозно средство (МПС). Доколкото
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, се заявява, че вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено виновно. На следващо
място в жалбата се посочва, че случаят е маловажен. По тези съображения се иска от съда да
отмени Наказателното постановление.
1
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Е. Е. М. се явява лично и с адв. В.. В
съдебно заседание на 20.06.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адвокат В. моли съдът да уважи жалбата и да отмени
процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно издадено. Относно
приложеното на лист 36 по делото Уведомително писмо /изпратено на 04.09.2022г. до
жалбоподателя/ адвокатът заявява, че няма представени доказателства то да е получено от
М.. Обръща се внимание и на това, че адресът, отбелязан в Уведомителното писмо, не е
пълен и не е ясно по какъв начин е следвало адресатът му да го получи, при условие, че на
ул. „Троян“ № 4 има блок с над осем етажа. По време на съдебните прения пред СРС
адвокатът заявява, че М. не е знаел към момента на проверката, че лекият автомобил е
дерегистриран. С тези аргументи се иска от СРС да отмени Наказателното постановление.
Претендират се и разноски, за което адв. В. представя договор за правна защита и
съдействие, както и списък. Жалбоподателят М. заявява пред СРС, че поддържа казаното от
адвоката му и допълва, че е помолил полицейските служители да проверят дали е бил
уведомен за това, че автомобилът е служебно дерегистриран. И жалбоподателят моли съдът
да отмени Наказателното постановление.
Въззиваемата страна Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на Е. Е. М.. Поради невнесена вноска
застраховката „Гражданска отговорност“ на този автомобил била прекратена, считано от
23:01 часа на 25.08.2022г.
От Гаранционен фонд изпратили на 09.09.2022г. до Е. М. Уведомление № 004444 от
04.09.2022г., че МПС с рег. № *** няма данни за сключен и действащ към 04.09.2022г.
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, обаче, няма данни да е било получено на М.. Въпреки
това от Гаранционен фонд изпратили на 03.10.2022г. към МВР уведомление, че автомобилът
няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването от
Гаранционен фонд било получено в ОПП – СДВР по електронен път и въз основа на него на
04.10.2022г. била прекратена регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била
съответно отбелязана в АИС-КАТ на 04.10.2022г., но за нея собственикът на автомобила не
бил уведомен от ОПП - СДВР.
На неустановена с точност дата между 04.10.2022г. и 02.12.2022г., докато
жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** в гр. София по бул.
„Александър Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Димитър Петков“ към бул.
„Константин Величков“, той бил спрян за полицейска проверка, в хода на която се
установило, че МПС-то е служебно дерегистрирано от 04.10.2022г. заради липса на
застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това свидетелят Ангел ИВ. (в присъствието
2
на своя колега Златко Илиев) съставил на М. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 353147 от 02.12.2022г. – за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Препис от този Акт е връчен на М. срещу подпис на 02.12.2022г.
След като на 02.12.2022г. жалбоподателят разбрал, че автомобилът му няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, М. предприел действия по сключване на такава още
на следващия ден и на 03.12.2022г. (в 12:14 часа) била служебно възстановена
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** след уведомление от Гаранционен фонд
за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което било направено и
съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-1858 от 10.01.2023г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на
03 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 02.12.2022г. на
територията на 03 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 03 РУ – СДВР, от където
материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от
01.02.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 02.02.2023г.) е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена пр. пр. № 6471/2023г. по описа на СРП.
Прокурорският акт, ведно с материалите по преписката, били изпратени по компетентност
на ОПП – СДВР.
На 14.02.2023г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала
процесното Наказателно постановление № 22-4332-029055, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Е. Е. М. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на М. са отнети и 10 контролни точки.
Е. Е. М. получил препис от това Наказателно постановление на 07.03.2023г. и на
09.03.2023г. подал жалба срещу него директно до СРС. С Разпореждане на Председателя на
СРС – НО от 10.03.2023г. е изискана административно-наказателната преписка и след
нейното постъпване в СРС – на 04.04.2023г. е образувано настоящото НАХД № 4475/2023г.
по описа на СРС, НО, 10 състав.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетеля ИВ., както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от
НПК – писма с рег. № 4332р-14316/10.03.2023г. и с рег. № 4332р-14316/23.02.2023г.; справка
картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи; Постановление на прокурор от СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство от 01.02.2023г.; писмо от Гаранционен фонд с вх. №
152670 от 31.05.2023г. (с приложени справка от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ***, справка
3
за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № *** и
Уведомление с № 004444/04.09.2022г. по чл.574, ал.10 от КЗ); писмо от ОПП – СДВР с вх.
№ 152733 от 31.05.2023г. (с приложени справка за регистрации на МПС с рег. № *** и
справка за собствеността на МПС с рег. № ***); писмо от СРП с вх. № 147762 от
26.05.2023г. (с приложени заверени ксерокопия на Постановление на прокурор от СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство от 01.02.2023г., писмо с рег. № 4332р-
1858/10.01.2023г. до Началника на 03 РУ – СДВР, АУАН бл. № 353147 от 02.12.2022г.,
екземпляр от АУАН бл. № 353147 от 02.12.2022г. – връчен на М., справка за регистрации на
МПС с рег. № ***, справка за собствеността на МПС с рег. № ***, справка картон на водача,
Застраховка „Гражданска отговорност“ – контролен талон за МПС с рег. № *** и сметка за
вноска № 1/4, Международна карта за автомобилна застраховка за МПС с рег. № *** и
застрахователна полица № BG/02/122003518060).
Предоставените от СРП с писмо вх. № 147762 от 26.05.2023г. писмени документи
(подробно цитирани по-горе и приложени на лист 47, лист 50-51, лист 53, лист 56-58 и лист
61-63 от делото) следва да се кредитират от съда, тъй като са достоверни, обективни и
взаимно се допълват. Писмото с рег. № 4332р-1858 от 10.01.2023г. до Началника на 03 РУ –
СДВР (приложено на лист 50 от делото) и АУАН № 353147 от 02.12.2022г. (приложен на
лист 51 и лист 53 от делото) намират опора в справките на лист 34, лист 39, лист 40-41, лист
56 и лист 57 от делото, както и в Постановлението на прокурор от СРП от 01.02.2023г.,
приложено на лист 19 и лист 47 от делото. Поради това СРС кредитира цитираните по-горе
писмени доказателства и приема, че на 02.12.2022г. на М. е съставен АУАН за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК
преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП – СДВР на 03
РУ – СДВР.
Всеки от приложените по делото екземпляри от АУАН № 353147/02.12.2022г. е
обективно съществуващ. Съдът кредитира наличието им в правния мир, но не и цялостното
им съдържание. След съпоставка на съдържанието на АУАН бл. № 353147 от 02.12.2022г.
(приложен на лист 51 от делото) с АУАН бл. № 353147 от 02.12.2022г. (приложен на лист
53 от делото) се вижда, че имат отчасти несъвпадащо съдържание, макар да са с един и същ
номер и дата. Разликата между Акта на лист 51 от делото и Акта на лист 53 от делото е
касателно датата, часа и мястото на проверката. В екземпляра, който е на лист 51 от делото е
посочено, че проверката е извършена на 02.12.2022г. около 22:15 часа в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ - пред № 154А. В АУАН бл. № 353147 от 02.12.2022г., който е
връчен на М. и е приложен на лист 53 от делото отсъства дата, час и пред кой номер на бул.
„Ал. Стамболийски“ е извършена проверката. Явно е, че Акта на лист 53 от делото е
екземплярът, връчен на М.. Съпоставката на двата екземпляра от АУАН бл. № 353147 от
02.12.2022г. води до извода, че след връчване на Акта на М. явно е имало дописване на
точното място и време на проверката. Това означава, че в съдържанието на Акта има
направени промени след като е била изпълнена процедурата по чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН
(след като Актът е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му, след
4
като АУАН е бил подписан от М. и му е бил връчен екземпляр от него – този на лист 53 от
делото). Поради това СРС счита, че в случая АУАН не е редовно съставен, тъй като е
видимо, че е дописван след като е бил предявен на нарушителя, от където пък следва, че той
няма изначална доказателствена сила. Констатациите в АУАН касателно прекратената
регистрация на лек автомобил „***“ с рег. № *** и че същият е собственост на М. намират
опора в справката за регистрации на МПС с рег. № ***, справката за собственост на МПС с
рег. № *** и справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ***. Поради това съдът кредитира
единствено в тази част Акта. Относно дата и място на проверката – констатациите от АУАН,
приложен на лист 51 от делото, се оборват от съдържанието на Акта на лист 53 от делото и
доколкото няма други доказателства, които да се явяват информативни относно времето и
мястото, съдът не може да приеме за установени по безспорен и несъмнен начин тези
обстоятелства.
Приложените на лист 14, лист 39, лист 40-41, лист 56, лист 57 и лист 58 от делото
справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справките за
регистрации на МПС с рег. № *** (приложени на лист 39 и лист 56 от делото) намират
опора в справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ***, както и в справката за
изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № ***, Застраховката
„Гражданска отговорност“ с контролен талон за МПС с рег. № *** и сметка за вноска № 1/4,
Международната карта за автомобилна застраховка за МПС с рег. № *** и
застрахователната полица с № BG/02/122003518060 – от една страна за това, че на
04.10.2022г. е била прекратена регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП въз основа на уведомление от Гаранционен фонд, а от друга
страна, че на 03.12.2022г. е била възстановена регистрацията на автомобила след
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, за които обстоятелства са били направени съответните отбелязвания в АИС-
КАТ. Справките за собствеността на МПС с рег. № *** (приложени на лист 40-41 и лист 57
от делото) също намира опора в справката от Гаранционен фонд, приложена на лист 34 от
делото – относно това, че собственик на МПС с рег. № *** е жалбоподателят М.. Поради
това СРС се доверява напълно на приложените по делото справки. От справките на лист 14
и лист 58 от делото се установява, че жалбоподателят е имал и други /макар и не много на
брой/ предишни нарушения по ЗДвП.
От съвкупната преценка на анализираните по-горе АУАН и справки съдът достигна
до извода, че управлението на автомобила от страна на М. и спирането му за проверка се е
случило след като служебната дерегистрация на МПС-то е била вписана в АИС – КАТ на
04.10.2022г. и не по-късно от датата на съставяне и връчване на АУАН - 02.12.2022г. Това,
че Актът е съставен на 02.12.2022г. и същият ден е бил връчен на М. не доказва по
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС-то по бул. „Ал.
5
Стамболийски“ именно на същата дата – предвид направения по-горе анализ на АУАН в
частта относно датата.
Застраховката „Гражданска отговорност“ с контролен талон за МПС с рег. № *** и
сметка за вноска № 1/4, Международната карта за автомобилна застраховка за МПС с рег. №
*** и застрахователната полица с № BG/02/122003518060 (приложени на лист 61-63 от
делото) са еднопосочни, обективни и достоверни. Те намират опора и в справката за
регистрации на МПС с рег. № ***, справката от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № *** и в
справката за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № ***.
Поради това СРС кредитира писмените доказателства, приложени на лист 61-63 от делото.
Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
01.02.2023г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и
приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 6471/2023г. по описа на СРП, свързана с
процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно
производство.
Справките за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег.
№ *** и от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № *** са обективни и достоверни писмени
доказателства. Те намират опора, както помежду си, така и в справките за регистрации на
МПС с рег. № ***, писмото от ОПП – СДВР с вх. № 152733 от 31.05.2023г., Застраховката
„Гражданска отговорност“ с контролен талон за МПС с рег. № *** и сметка за вноска № 1/4,
Международната карта за автомобилна застраховка за МПС с рег. № *** и
застрахователната полица с № BG/02/122003518060. Поради това СРС дава вяра на
справките, приложени на лист 33-35 от делото. От съвкупната им преценка се установява, че
на 09.09.2022г. е изпратено Уведомление към собственика на МПС с рег. № ***, на
03.10.2022г. Гаранционен фонд е изпратил уведомление и към МВР, а на 04.10.2022г. е била
служебно прекратена регистрацията на автомобила, след което - на 03.12.2022г. е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за същото МПС.
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ с № 004444 от 04.09.2022г. до Е. М. (приложено
на лист 36 от делото) се явява информативно, относимо, достоверно и обективно писмено
доказателство, което намира опора и в справката на лист 35 от делото. Поради това СРС
кредитира това писмено доказателство. От него се установява единствено, че е имало
изпратено на 09.09.2022г. Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ до собственика на
автомобила, но не и че същото е било връчено на М.. Релевираните в тази връзка доводи на
адв. В. касателно непълния адрес на М., посочен в Уведомлението, както и за липсата на
доказателства за неговото получаване от жалбоподателя са напълно основателни и
споделени от съда.
Приложеното на лист 38 от делото писмо от ОПП – СДВР с вх. № 152733 от
31.05.2023г. е обективно и достоверно писмено доказателство, което има доказателствена
6
сила за посочените в него обстоятелства. Освен това то намира опора в справката за
регистрации на МПС с рег. № ***, справката от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № *** и
справката за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № ***.
Поради това и доколкото писмото на лист 38 от делото не се опровергава от нито едно,
събрано по делото доказателство, СРС го кредитира и приема за доказано, че от ОПП –
СДВР не са уведомили собственика на автомобила, че е прекратена регистрацията на МПС-
то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., както и Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. От съвкупната им
преценка се налага изводът, че Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността
Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор
„Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да
издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. Това означава, че
конкретното Наказателно постановление е издадено от компетентно за това лице.
Писмата на лист 12 и лист 13 от делото са обективни, достоверни и еднопосочни.
Поради това и доколкото не се опровергават от останалите доказателства, съдът дава вяра и
на тях.
Показанията на свидетеля ИВ. се явяват неинформативни спрямо процесното
нарушение, тъй като свидетелят няма съхранен спомен за проверката на лек автомобил
„***“ на бул. „Ал. Стамболийски“. Последното е логично с оглед естеството и обема на
работа на Ангел ИВ.. Въпреки това, обаче, от разпита на този свидетел се установява как по
принцип се извършва проверка дали даден автомобил има застраховка „Гражданска
отговорност“ и в тази част думите на ИВ., като непредубедени и житейски достоверни,
следва да се кредитират. В останалата част /касателно доказване на елементи от
фактическия състав на конкретното нарушение/ показанията на свидетеля ИВ. се явяват
неинформативни, поради което съдът не ги постави в основата на фактическите и правните
си изводи.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 60 и лист 64 от делото документи, тъй като по своето естество те
съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред
съда, а в писмен вид. Поради това тези документи не представляват нито гласно, нито
писмено доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ писменото
7
сведение от Е. М. и Докладната записка до Началника на 03 РУ - СДВР.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС прие следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 02.12.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 03 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
6471/2023г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. компетентност на актосъставителя и срокове за съставяне на
АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че
обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Поради това не е
необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, дали е издаден от компетентно лице, дали съдържа реквизитите по чл.42, ал.1 от
ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при
отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се образува
административно-наказателно производство.
Въпреки изложеното по-горе, за пълнота на изложението и във връзка с доводите от
жалбата, следва да се посочи, че АУАН бл. № 353147 от 02.12.2022г. е съставен в
присъствието на един свидетел и е подписан от него и от актосъставителя. От съставянето
на Акта до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца. С оглед направения по-горе
анализ на наличните по делото два екземпляра на АУАН, обаче, съдебният състав приеме, че
основателно се възразява, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като се
установи, че към момента на съставяне и връчване на Акта на Е. М. в него не са били
посочени дата, час и точно място на извършване на нарушението. Въпреки това, доколкото
съдът приема, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
констатираните нарушения по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН в случая не обосновават извод за
отмяна на НП на формално основание. Друг е въпросът, че те се отразяват на решаването на
спора по същество.
Доколкото административно – наказващият орган е посочил, че М. е управлявал
МПС; изписана е посоката на движение на автомобила; същият е индивидуализиран по
марка, модел, регистрационен номер и собственик; посочено е, че превозното средство е със
служебно прекратена регистрация, записано е от коя дата и поради каква причина, съдът
8
приема, че в Наказателното постановление фигурира изпълнителното деяние на
нарушението - това, че деецът е управлявал МПС, което е служебно дерегистрирано. От тук
следва и изводът, че е налице съответствие между фактическото и цифровото описание на
нарушението в обжалваното НП (както и в Акта). Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата.” Именно поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено
тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”.
Само наличието на прекратена регистрация на МПС /или липса на табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на
винетка/ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, ако превозното средство не се движи. Естеството на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП показва, че то може да бъде реализирано в момента и на датата, на която са
осъществени всички елементи от фактическия състав на това нарушение. В случая тези
елементи от фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП са налични
като реквизити в Наказателното постановление – доколкото чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква
посочване на дата на извършване на нарушението. Дали е доказано на 02.12.2022г. М. да е
управлявал автомобила и дали той е бил служебно дерегистриран към 02.12.2022г. е въпрос
по съществото на спора, който ще бъде обсъден по-долу.
В жалбата се твърди, че в Наказателното постановление едновременно се сочи, че
нарушението е извършено на 02.12.2022г. около 22:15 часа и на 02.12.2022г. около 11:00
часа. Това твърдение е вярно и показва, че има неяснота относно времето на извършване на
твърдяното нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
наказаното лице не може да разбере срещу кои точно факти следва да се защитава.
Констатираното противоречие и неяснота рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице и представлява съществено процесуално нарушение – основание за отмяна
на НП на формално основание.
Въпреки това съдът ще изложи съображенията си и по съществото на спора, тъй като
са налице няколко причини, поради които съдът приема конкретното административно –
наказателно обвинение за недоказано.
Първо – от събраните и обсъдени по-горе доказателства става ясно, че АУАН няма
доказателствена сила относно датата и точното място на извършване на проверката. За тези
обстоятелства показанията на св. ИВ. са неинформативни. Писмените доказателства, които
съдът кредитира по-горе, също не съдържат информация за дата, час и номер на бул. „Ал.
Стамболийски“, където е извършено деянието. Поради това СРС приема, че няма годни
доказателства, от които да може да се установи датата и точното място на извършване на
вмененото на М. нарушение. Това означава, че административното обвинение срещу него е
9
недоказано.
Второ – за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че М. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация. От съвкупната преценка на справка
от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ***, справка за изпратени писма от
Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № ***, Уведомление с №
004444/04.09.2022г. по чл.574, ал.10 от КЗ, писмо от ОПП – СДВР с вх. № 152733 от
31.05.2023г., справка за регистрации на МПС с рег. № *** и справка за собствеността на
МПС с рег. № *** се установява, че лек автомобил „***“ с рег. № *** е бил със служебно
прекратена регистрация, тъй като по електронен път е било получено в ОПП – СДВР
уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът няма застраховка „Гражданска
отговорност“ и въз основа на това уведомление на 04.10.2022г. е била прекратена служебно
регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. В случая, обаче, съдът
констатира, че неправилно е била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил
„***“ с рег. № *** на 04.10.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се
прекрати служебно регистрацията на един автомобил на основание чл.143, ал.10, изр.1 от
ЗДвП не е достатъчно в ОПП – СДВР да получат уведомление от Гаранционен фонд по
чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за това, че автомобилът няма застраховка
„Гражданска отговорност“), а е необходимо да се уведоми и собственикът на превозното
средство. В случая от писмо на ОПП – СДВР с вх. № 152733 от 31.05.2023г. се доказва, че
собственикът на МПС с рег. № *** не е бил уведомен. Липсата на уведомяване на
собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е изпълнен,
поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация на
04.10.2022г. се явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона.
Това на свой ред означава, че щом незаконосъобразно е била прекратена регистрацията на
МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил уведомен собственикът на
автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не са били налице основанията
за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък следва, че не е доказано
конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от
обективна страна.
В допълнение на изложеното по-горе следва да се посочи, че по делото не е доказано
собственикът на автомобила да е бил уведомен по реда на чл.574, ал.10 от КЗ от
Гаранционен фонд - доколкото не се установи Уведомление с № 004444/04.09.2022г.,
изпратено на 09.09.2022г., да е получено от Е. М. и съответно за него да е започнал да тече
14-дневният срок за представяне на доказателства за наличие на сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това не е доказано да са
били изпълнени и предпоставките за изпращане на уведомление по чл.574, ал.11 от КЗ от
Гаранционния фонд към МВР, от където пък следва, че не са били налице и предпоставките
10
за служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС на основание чл.18, т.2, вр.
чл.18б, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като собственикът на автомобила не се установи да е знаел преди 02.12.2022г., че е
служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № ***.
Водим от посоченото по-горе съдът прие, че административно – наказателното
обвинение за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП срещу Е. Е. М. не е доказано от
обективна и субективна страна. Това означава, че не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Изложеното до тук означава, че обжалваното Наказателно постановление следва да
бъде изцяло отменено – и поради допуснато съществено процесуално нарушение, и поради
недоказаност на конкретното административно – наказателно обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 20.06.2023г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 700 лева (видно от лист 68 и лист 69 от делото пред СРС).
Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП,
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лева. В случая уговореното и изплатено възнаграждение на адв. В. е
над тази сума, а именно 700 лева, но доколкото въззиваемата страна не е направила изрично
възражение за прекомерност по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, съдът няма право да
редуцира размера на адвокатското възнаграждение. Поради това СДВР (към чията структура
спада Отдел „Пътна полиция” при СДВР) следва да бъде осъдена да заплати на Е. Е. М. за
направени от него разноски по делото за адвокат сумата от 700 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-029055 от 14.02.2023г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Е. Е. М. са наложени „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Е. Е. М. с
ЕГН ********** сумата от 700 лв. (седемстотин лева) за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12