Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София,
02.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И. ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря
Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 12387 по описа за 2020 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 289206 от 29.11.2019 г. по гр. дело № 70555/2017
година по описа на СРС – I ГО, 171 състав, поправено с решение от 02.09.2020
година по реда на чл. 247 от ГПК, „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД с ЕИК:******, гр. София, бул. ******,
е осъдено да заплати:
- на П.И.Х. с ЕГН:*********,
на основание чл. 432 ал.1 КЗ, сумата от 3 000 лв. предявена като част
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
08.04.2017 г. ПТП на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за село Дъбово,
неимуществени вреди, представляващи претърпян силен стрес и ежедневен душевен
дискомфорт, ведно със законната лихва от 08.04.2017 г. до плащането и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 547.50лв. разноски, като искът по чл. чл.
432 ал.1 КЗ е отхвърлен до пълния
предявен размер от 8 000 лв. предявен като част от 50 000 лева.
- на Д.Й.А. с ЕГН:**********, на основание чл. 432 ал.1 КЗ, сумата от 5 000 лв., предявена като част от 50 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 08.04.2017 г. ПТП на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за село Дъбово, неимуществени вреди, представляващи причинено увреждане на З.то - болка в областта на шията, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди, свързани с претърпян силен стрес, болки и страдания, ежедневен душевен дискомфорт, ведно със законната лихва от 08.04.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 830 лв. разноски, като е отхвърлен искът по 432 ал.1 КЗ до пълния предявен размер от 10 000 лв. предявен като част от 50 000 лева.
Със същото решение П.И.Х. е осъден да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 334.37 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска, а Д.Й.А. е осъден да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 267.50 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
С решението „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.: Ж.и З.“ АД е осъдено да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, сумата 920 лева – разноски.
Недоволни от постановеното решение в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ,
са останали ищците П.И.Х. и Д.Й.А., които в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалват,
чрез процесуалния си представител – адв. С., с въззивна жалба от 17.12.2019
г. и въззивна жалба от 17.09.2020 г. /с
оглед на решението от 02.09.2020 година за поправка по реда на чл. 247 от ГПК/ при
твърдение, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в
противоречие на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и на
процесуалния закон. Поддържа се, че искът е доказан в пълен размер, а
присъдените обезщетения са занижени, като съдът не е съобразил всички факти и
обстоятелства, установени по делото от значение за определянето им. Искането
към въззивната инстанция е съдът да отмени решението в обжалваните части и уважи
изцяло исковете за неимуществени вреди. Претендират сторените по делото съдебни
разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на така депозираната въззивна
жалба.
Недоволен от постановеното решение в ЧАСТТА,
в която исковете по 432 ал.1 КЗ са уважени, е останал ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с твърдение, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закон. Навежда, че предявените искове са недоказани. Вредите не
представляват пряка и непосредствена последица от ПТП. Характера и степента на
търпените неимуществени вреди не отговарят на уважения размер на обезщетенията,
който бил завишен. Искането към въззивната инстанция е да отмени изцяло
решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове, евентуано
да редуцира присъдените обезщетения като неотговарящи на критериите за
справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от
ищците П.И.Х. и Д.Й.А. е постъпил отговор на така депозираната въззивна жалба,
с която същата се оспорва по изложени подробно в него съображения. Иска се
съдът да остави без уважение въззивната
жалба на ответника „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД и да потвърди решението в уважителните му
части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбата оплаквания са нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост.
При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, а и страните не спорят, че на 08.04.2017 г.,
около 10.30 ч. на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за село Дъбово, е
реализирано ПТП между л.а. „БМВ“, модел „320 И“, с ДК № ******управляван от П.И.Х.,
като в автомобила на задната седалка е пътувал Д.Й.А., и л.а. „Нисан Съни“ с
рег.№ ******, управляван от М.Х.М.. От представения Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 08.04.2017 г., План-схема на ПТП, ведно с фотоалбум, от
Решение № 362 от 22.08.2017 г. на РС – Казанлък, 3 наказателен състав по АНД №
862/2017 г., както и от заключението на приетата по делото САТЕ, по категоричен
начин се установява, както механизмът на ПТП, така и обстоятелството, че вина
за настъпване на ПТП има водачът на л.а „Нисан Съни“ с рег.№ ******, който при
включване в движението от разклона за село Дъбово не пропуска движещия се по
път с предимство л.а. „БМВ“, модел „320 И“, с ДК№ ******при което с
предната си габаритна лява част реализира удар в странична дясна част на
л.а. „БМВ“, последният губи контрол над управляваното МПС, излиза от платното и
се установява извън него.
С Решение по
НАХД № 862/2017 г. по описа на РС - гр. Казанлък, виновният водач на МПС - М.Х.М.
е признат за виновен в това, че на 08.04.2017
г. на ПП 1-6, км. 333, на разклона за село Дъбово, общ. Мъглиж, обл. Стара
Загора, при управление на моторно превозно средство - л.а „Нисан Съни“ с рег.№ ******,
като е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а
именно разпоредбите на чл. 25, ал. 1,
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на тялото на
първи поясен прешлен, довело
до трайно затруднение на
движенията на И.Х.И. - престъпление по чл.343, ал.1, б. "б", пр.2-ро,
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност на
осн.чл.78а ал.1 от НК и съдът му е наложил административно наказание глоба в
размер от две хиляди лева.
По делото пред
първоинстанционния съд е изслушано и прието като неоспорено заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав
кредитира напълно като обективно и професионално изготвено, като не възникват
никакви съмнения относно неговата правилност. Вещото лице потвърждава
гореописания механизъм на ПТП, както и че вина за ПТП има водачът на л.а „Нисан
Съни“ с рег.№ ******. Според вещото лице ударът е бил непредотвратим.
Страните не
спорят, че за управлявания от виновния водач автомобил е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 11.08.2016 г. със срок
на застрахователното покритие от 12.08.2016 г. до 11.08.2017 г., а и този факт
се установява от представената с исковата молба справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд. Няма спор, че застрахователното
събитие - ПТП от 08.04.2017 г., е настъпило в срока на застрахователното покрите.
По делото пред
първоинстанционния съд е приета Съдебно
психологична експертиза по отношение на ищеца П.И.Х., от
заключението на която се установява, че в резултат на претърпяното на
08.04.2017 г. ПТП П.Х. е заболял от посттравматично стресово разстройство, което
налага задължително лечение-психотерапия и по преценка на психиатър
медикаментозно лечение. Вещото лице е направило извод, че при П.Х. състоянието
е хронифицирало.
По делото пред
първоинстанционния съд е приета Съдебно
психологична експертиза по отношение на ищеца Д.Й.А.,
от заключението на която се установява, че в резултат на претърпяното на
08.04.2017 г. ПТП, Д. А.
е заболял от адаптационно разстройство, причинено от
стрес, което по своята същност е невротично разстройство характеризиращо се с
тревожност и безпокойство, с чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето, в конкретния случай, в нарушаване
извършването на рутинни ежедневни дейности. Вещото лице е направило извод, че
установеното адаптационно разстройство налага задължително лечение-психотерапия
и възможност за медикаментозно лечение. Към момента на изследването не се
наблюдава промяна на сътоянието на А., като вещото лице е категорично, че
невротичното разстройство на А. има пряка връзка с преживения от него инцидент
на 08.04.2017 г., доколкото преди това не е имал такива оплаквания.
При разпита му
в о.с.з. по делото, проведено на 20.06.2019 г., вещото лице Л.Б.е отговорило,
че състоянията на ищците А. и Х. са
хронифицирали, като няма данни последните да са провели медикаментозно лечение,
нито психотерапия, от което по принцип следва да се очаква подобрение, но с оглед
на характеристиката на двамата ищци не може да се каже със сигурност дали и как
ще се повлияят.
По делото е
прието и заключение на Съдебно
медицинската експертиза, от което се установява, че ищецът Д.Й.А., който се е возил в автомобила, управляван
от И.И., е получил травма в областта на шията с обостряне на симптоматиката
на съществуващи хронични заболявания /остеохондроза и остеоспондилоза/. Д.А.
е лекуван консервативно с медикаменти и шийна яка, която носил 30 дни. Вещото
лице е констатирало, че ищецът А. е в невъзможност да извършва тежък физически
труд, както и че уврежданията на ищеца биха могли да бъдат получени и с поставен
предпазен колан. При разпита му в о.с.з. по делото, проведено на 20.06.2019 г.,
вещото лице А.М.е отговорило, че болката в главата не може да се дължи на
причиненото на ищеца увреждане в областта на шията, както и че няма данни за
причинени други увреждания на ищеца и то в областта на главата.
Пред
първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Ж.Е.И., майка на ищеца П.Х..
От показанията на свидетелката И.се установява, че след инцидента в поведението
на П.Х. е настъпила промяна като същият е станал неспокоен, разтревожен, нервен,
и е имал предпочитание към тишина и усамотение. Чувствал се е схванат, а
краката и гръбнакът му били натъртени. След инцидента П. плачел и се
притеснявал предимно за баща си. Мажел се с гелове и приемал обезболяващи,
предписани от личния лекар. Дълго време не ходел на работа и бил в болничен. В
момента работел като локомотивен машинист.
От показанията
на свидетеля М.И.Ф., съпруга на Д.А., се установява, че след инцидента А.
е бил разстроен, с оплаквания от световъртеж и болки в рамото и врата. Станал е
сприхав. Били на невролог, който му изписал медикменти. Лечението продължило 30
дни, през който период А. носил яка. Не можел да се обслужва сам през този
период. Започнал работа 2 месеца след инцидента. Имал безсъние и започнал да
има кошмари.
От показанията на свидетеля И.Х., баща на
ищеца П.Х. и участник в ПТП, се установява механизмът на ПТП, както и че
двамата ищци към момента на ПТП са били с поставени предпазни колани.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, които по един обективен начин
пресъздават развилата се фактическа обстановка около ПТП и причинените
вследствие на него неимуществени вреди на двамата ищци. Показанията им са
безпротиворечиви, последователни и коренспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал като при преценката им съдът съобрази и родствената
връзка между свидетелите и ищците.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на виновния водач за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по този ред е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на МПС-то, чийто водач е
пряк причинител на вредата, и застрахователя. Същевременно, съгласно чл. 429,
ал. 1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид
горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования; причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди. (елементи
от отговорността по чл. 45 от ЗЗД).
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия
иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител.
От
представената молба на ищеца с вх. № 626 от 19.04.2017 г., адресирана до
ответника се установява, че ищецът е предявил претенция до застрахователното
дружество във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение на 19.04.2017
г., като застрахователят е отказал с
уведомление изх. № 2860 от 18.07.2017 г. (т. е. застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ).
Настоящият съдебен състав счита, че ищците са
установили при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за
уважаване на предявения иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно: Установи се наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото ги лице и ответника – от представената справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд, а и страните не спорят досежно този
факт. Доказа се, че по време на действие на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ е настъпило ПТП на 08.04.2017 г. около 10.30 ч. на път ПП I 6 км.333 в района
на разклона за село Дъбово, между л.а. „БМВ“, модел „320 И“, с ДК № ******управляван
от П.И.Х., като в автомобила на задната седалка е пътувал Д.Й.А., и л.а. „Нисан
Съни“ с рег.№ ******, управляван от М.Х.М., както и неговият механизъм. Доказа
се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Нисан Съни“ с рег.№ ******
- М.Х.М.. Тези обстоятества се
установяват от
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.04.2017 г.,
План-схема на ПТП, ведно с фотоалбум, от Решение № 362 от 22.08.2017 г. на РС –
Казанлък, 3 наказателен състав по АНД № 862/2017 г., както и от заключението на
приетата по делото САТЕ. От показанията на разпитаните по делото свидетели, от
заключенията на изслушаните и приети пред първоинстанционния съд два броя СПЕ,
както и от заключението на изслушаната и приета СМЕ се доказа, че вследствие на
ПТП от 08.04.2017 г. ищците са претърпели неимуществени вреди, т.е. доказа се,
че е настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования, както и причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат. Съответно се доказаха всички елементи от отговорността по чл. 45 от ЗЗД.
Поради
изложеното предявените главни искове са доказани по основание.
По отношение
размера на
предявените искове за неимуществени вреди, настоящият въззивен състав намира
следното:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт притеснения, болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По отношение на ищеца П.И.Х.: Претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от 3 000 лв. За сумата над
3000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лв. като частичен от 50 000
лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид степента на преживените от него отрицателни емоции, а именно: Конкретни негативи се
установиха от събраните гласни доказателства по делото и от заключението на СПЕ.
Описаните вреди от свидетелката Ж.И.са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 08.04.2017 г. ПТП. От приетата пред първоинстанционния съд съдебно
психологична експертиза се установява, че ищецът П.И.Х., в резултат на
претърпяното на 08.04.2017 г. ПТП, е заболял от посттравматично стресово
разстройство, което е хронизирало. Съдът отчита, че няма данни ищецът да е
провел необходимото лечение -психотерапия и по преценка на психиатър
медикаментозно лечение. От показанията
на св. Ж.Е.И., майка на ищеца П.Х., се доказа, че същият е преживял негативни
емоционални сътресения вследствие на ПТП. Същата свидетелства, че синът й след
инцидента се е променил като е станал неспокоен, разтревожен, нервен, и е имал
предпочитание към тишина и усамотение. Съдът не кредитира твърденията на
свидетелката, че синът й се е чувсатвал схванат, а краката и гръбнакът му били
натъртени, както и че се е мажел с гелове и приемал
обезболяващи, предписани от личния лекар, доколкото липсват медицински
документи, установяващи увреждания в тези области при ищеца, които да обуславят
подобни оплаквания и употребата на гелове и обезболяващи. Съдът отчита, че след
инцидента ищецът П.Х. е бил разстроен,
плачел е и се е притеснявал, в това число и за баща си, който също е бил в
колата. Съдът не кредитира показанията на свидетелката И.и досежно твърдението
й, че дълго време ищецът Х. не е ходил на работа и е бил в болничен, тъй като
по делото не са представени писмени доказателства, както за това, че същият е
бил трудово ангажиран, така и за това, че са му били издадени болнични листа и
за какъв период.
Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на Ж.в страната (минимална работна заплата от 460 лв. към 2017 г.),
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение от 3 000 (три
хиляди) лв., което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от
ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с
парично обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не води
до неговото неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства
на характера и степента на търпените емоционални неудобства и на развитото заболяване - посттравматично стресово
разстройство. При ищеца Х. не се установяват вреди, надхвърлящи обичайните
такива, характерни и обичайни за всяко ПТП – емоционално и стресово
разстройство и уплаха. Поради изложеното съдът приема, че искът е основателен и
доказан до посочения размер от 3 000 /три хиляди/ лева, поради което
правилно първоинстанционният съд го е определил в този размер, като решението в
тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът
счита, че сумата от 3 000 лева справедливо ще поправи вредите, които ищецът е
понесъл вследствие на процесното ПТП от 08.04.2017 г.
По отношение на ищеца Д.Й.А.: Претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от 5 000 лв. За сумата над
5 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв. като частичен от 50 000
лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид степента на преживяваните от него отрицателни емоции,
болки и страдания, а именно:
Конкретни
негативи се установиха от събраните гласни доказателства по делото, от заключението
на СПЕ и от заключението на СМЕ.
От приетата пред
първоинстанционния съд съдебно психологична експертиза се установява, че ищецът
Д.Й.А., в резултат на претърпяното на 08.04.2017 г. ПТП е
заболял от адаптационно
разстройство, причинено от стрес, което по своята същност е невротично
разстройство характеризиращо се с тревожност и безпокойство, с чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в конкретния
случай, в нарушаване извършването на рутинни ежедневни дейности. Съдът отчита,
че по делото няма данни ищецът да е провел задължителното лечение - психотерапия
с възможност за медикаментозно лечение.
От заключението
на съдебно медицинската експертиза се установява, че ищецът Д.Й.А., който се е
возил в автомобила, управляван от И.И., е получил травма в областта на шията с
обостряне на симптоматиката на съществуващи хронични заболявания /остеохондроза
и остеоспондилоза/. Д.А. е лекуван консервативно с медикаменти и шийна яка,
която носил 30 дни, като ищецът А. е в невъзможност да извършва тежък физически
труд.
Описаните вреди
от свидетелката М.И.Ф. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
08.04.2017 г. ПТП. От показанията на св. М.Ф., ссъпруга на ищеца Д.А., се
доказа, че същият е преживял негативни емоционални сътресения вследствие на ПТП,
както и че е преживял и болки в областта на шията. Същата свидетелства, че след
инцидента А. е бил разстроен, сприхав, имал е оплаквания за болки в рамото и
врата, които са му създали неудобства при обслужването му и в ежедневните му
дейности, където се нуждаел от чужда помощ. Лечението му е продължило 30 дни,
през който период А. носил яка, като тези обстоятелства се потвърждават и от
заключението на СМЕ. Ищецът имал безсъние и започнал да има кошмари.
Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на Ж.в страната (минимална работна заплата от 460 лв. към 2017 г.),
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение от 5 000 (пет
хиляди) лв., което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от
ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с
парично обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не води
до неговото неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства
на характера и степента на търпените болки, емоционални неудобства и на развитото заболяване - адаптационно разстройство. Поради
изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан до посочения размер
от 5 000 лева, поради което правилно първоинстанционният съд го е определил в
този размер, като решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Съдът счита, че сумата от 5 000 лева справедливо ще поправи
вредите, които ищецът е понесъл вследствие на процесното ПТП от 08.04.2017 г.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва съдът намира следното: Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху всяка от главниците за
неимуществени вреди. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ предвижда, че лихвата за забава върху
застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането
на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106, ал. 3 от КЗ
доказателства или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от ГПК. Следва да се
има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "ГО" в застрахователната сума по чл.
429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увредените лица
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя
респ. предявяване на претенцията от увредените лица пред застрахователя / в
този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС,
решение 167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/. Според чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. В
случая с молба на ищеца с вх. №626 от 19.04.2017 г., адресирана до ответника се
установява, че ищецът е предявил претенция до застрахователното дружество във връзка с
изплащане на застрахователно обезщетение на 19.04.2017 г. С уведомление на
ответника изх. № 1785/10.05.2017 г. е поискал представянето на допълнителни
доказателства, за които няма данни дали и кога са представени пред
застрахователя, като застрахователят е отказал
с уведомление изх. № 2860 от 18.07.2017 г. изплащане на обезщетението.
Следователно, в случая застрахователят е спазил срока по чл. 496 ал.1 от КЗ и
лихва се дължи именно от изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ - от
19.07.2017 г. до окончателното изплащане. В тази връзка оплакването във
въззивната жалба на ответното застрахователно дружество е основателно. В
останалата й част въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат
частично с изводите на първоинстанционния съд, поради което в упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
първоинстанционното решение в осъдителната му част досежно главниците за неимуществените
вреди като правилно и законосъобразно, и да отмени същото в частта, в която е присъдена
законна лихва върху главниците за периода от 08.04.2017 г. до 18.07.2017 г.
При този изход на делото право на разноски има „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, като с оглед уважената част от
въззивната му жалба, такива му се дължат в размер на 25 лева, представляващи
част от заплатената държавна такса по въззивната жалба, които се дължат от
ищците поравно. В списъка за разноските по чл.80 от ГПК се претендира и
юрисконсултско възнаграждение, но застрахователното дружество се е
представлявало от упълномощен адвокат – адв. В.П., поради което искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
289206 от 29.11.2019 г. по гр. дело № 70555/2017 година по описа на СРС – I ГО,
171 състав, поправено с решение от 02.09.2020 година по реда на чл. 247 от ГПК,
в частта, в която „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД с ЕИК:******, гр. София, бул. ******, е
осъдено да заплати на П.И.Х. с ЕГН:*********, законна лихва върху сумата от
3000 лв. предявена като част от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от реализирано на 08.04.2017 г. ПТП на път ПП I 6 км.333 в района
на разклона за село Дъбово, неимуществени вреди, представляващи претърпян силен
стрес и ежедневен душевен дискомфорт, за
периода от 08.04.2017 г. до 18.07.2017 г., както и в частта, в която „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД с ЕИК:******, гр. София, бул. ******, е
осъдено да заплати на Д.Й.А. с ЕГН:**********, законна лихва върху сумата от 5000 лв., предявена като част от 50
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
08.04.2017 г. ПТП на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за село Дъбово,
неимуществени вреди, представляващи причинено увреждане на З.то - болка в
областта на шията, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди,
свързани с претърпян силен стрес, болки и страдания, ежедневен душевен
дискомфорт, за периода от 08.04.2017 г. до
18.07.2017 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Х. с ЕГН:********* против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД с ЕИК:******, гр. София, бул. ******, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законна
лихва върху сумата от 3000 лв. предявена
като част от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 08.04.2017 г. ПТП на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за
село Дъбово, неимуществени вреди, представляващи претърпян силен стрес и
ежедневен душевен дискомфорт, за периода
от 08.04.2017 г. до 18.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.А. с ЕГН:********** против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД с ЕИК:******, гр. София, бул. ******, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законна
лихва върху сумата от 5000 лв., предявена като част от 50
000 лева представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 08.04.2017
г. ПТП на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за село Дъбово, неимуществени
вреди, представляващи причинено увреждане на З.то - болка в областта на шията, в
резултат на което е претърпял неимуществени вреди, свързани с претърпян силен
стрес, болки и страдания, ежедневен душевен дискомфорт, за периода от 08.04.2017 г. до 18.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
289206 от 29.11.2019 г. по гр. дело № 70555/2017 година по описа на СРС – I ГО,
171 състав, поправено с решение от 02.09.2020 година по реда на чл. 247 от ГПК, в останалата му част, включително в частта за разноските.
ОСЪЖДА П.И.Х. с
ЕГН:********* и Д.Й.А. с ЕГН:********** да заплатят на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата
в размер на 25 лева, представляващи сторените пред въззивната инстанция разноски
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.