№ 1053
гр. С., 15.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
и прокурора Яница Николова Колева (РП-С.) Яница Николова Колева (РП-
С.)
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно
дело от общ характер № 20202230201156 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
За РП-С., редовно призована, се явява прокурор Я.К..
Подсъдимия с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. ИР. Т. от АК-С.,
надлежно упълномощена.
Свидетел с пор. № 3 нередовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо съдия, аз не държа на разпита на Й.В., моля да бъде заличен от
списъка на лицата за призоваване.
Адв. Т.: Г-жо председател и аз не държа на разпита на свидетеля В.. Моля да бъде
заличен от списъка за лица за призоваване. Моят подзащитен желае да даде обяснения.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Д. РАЗПИТАН КАЗА: Г-жо съдия, наистина стана една суматоха
на Д.ден считам, че не съм попречил на полицаите да си вършат работата и никой не съм
обиждал, дори ми развалиха празника. Считам, че за нищо не съм виновен. Отначало
двамата полицаи са минали, но мен ме нямаше там, бях на обора, защото се занимавам с
животни. Целият ден се приготвяхме за празника. Аз отидох късно пред моят магазин
където беше празненството. Магазинът е закрит с найлонови сенници за вятър. Наистина
имаше музика, но не беше чак толкова силна. Аз бях при второто идване на полицаите и
тогава наистина настана суматоха, бяхме доста хора, но считам, че полицаите от самото
начало не се държаха, като хората. Не сме пречили на тяхната работа и няма как да пречим.
От доста време се познаваме с двамата полицаи, тъй като от доста време имам магазин.
Проблемите станаха когато началника на полиция започна да живее срещу магазина, на 100
метра. Макар, че с него нито съм се карал, нито сме имали конфликт и музика не сме
пускали въобще до нея вечер. Считам, че се държахме много добре с органите на реда. Явно
вече им е забранено да си пазарят от магазина, за да нямаме контакт. За мен нещата ги
направи лично К.. Никога не са идвали 3 патрулки в с. К., аз поне не помня, но каквото и да
кажа всичко свърши, считам че не съм виновен в тази ситуация за нищо. Настана суматоха,
но аз не съм обиждал никого. Аз му казах на полицая, че аз не съм никакъв на този магазин
и защо ми взима ЛК, защото аз нито съм управител нито съм собственик на магазина. Майка
ми е собственик, а жена ми управител. Той ми каза дай ми личната карта да ти напишем
един фиш. След 21 часа няма да е малък фиша, като аз не съм собственик. Аз на сила не мога
да си взема картата и затова му казах да ми я върне и той я върна. Не мога да я взема на
сила, ако я бях взел на сила сигурно щяха да ме арестуват. Й.В. прикътваше на празника. Не
съм присъствал на спора между него и полицаите и не зная какво се е случило. Аз бях
тръгнал към къщата на началника и виках пред къщата, но никой не излезе. Отидох защото
сме хора от село и отидох за съдействие, а то се оказа, че сигнала е от него. Понеже той е
началник и може да съдейства да си продължим празненството. Смятах, че полицаите са
дошли неправомерно и затова той може да ми помогне. Виках на глас“ Бат М., Бат М.“, като
кучето лаеше, но той не излезе. Виках, виках и се прибрах. След това, като се върнах всичко
беше свършило, но полицаите все още бяха там, но всичко беше тихо и спокойно. Не съм
отправял никакви заплахи към Бат М., виках му името. Като си тръгнаха полицаите и
банкета приключи, не съм говорил с останалите хора. Не съм говорил с него, въобще.
Разбрах, че сигнала е от него, като ни викаха в полицията за разпити. На мен не са ми
съставяли акт. След това не съм имал никакви разговори с К.. Й. не съм го виждал от много
време. Полицаите не са идвали да ни предупреждават да намалим музиката. Видях ги, като
дойдоха трите патрулки.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА всички писмени доказателства, приложени по преписка
4/2020 на РП-С..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по писмените материали събрани на ДП.
Адв. Т.: Нямаме възражения по писмените материали събрани на ДП.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване св. Й. Т. В..
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо съдия, считам че обвинението спрямо подсъдимия е безспорно
и категорично доказано. Считам, че се доказа от техническа страна и от правна, че той е
осъществил състава на престъплението по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е извършил
непристойни действия спрямо обществения ред. Считам, че от показанията на полицейските
служители фактическата обстановка е така както е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се доказа по безспорен и категоричен начин. Показанията на
полицейските служители са единни, еднопосочни и всички сочат за това, че подсъдимия е
отказал да си даде ЛК. В последствие я е издърпал от служителя на реда и е попречил да се
състави акт. Включително, че някой от подробностите не се помнеха, но след разпита на
свидетелите се потвърдиха показанията. Всички полицейски служители казват, че
ситуацията е била много сериозна, един вид опасна за тях, като те са отстъпили и не са
имали възможност да задържат някой. Свидетелите сочат, за главно действащи лица
подсъдимия и осъденият В. за лицата които са създали такава обстановка. Свидетелят Ж.С.
казва „Всички бяхме в униформи ако не бяхме отстъпили щеше да стане много зле, за една
висока музика.“ Свидетелите изказаха възмущение от поведението на присъстващите лица в
това число и на подсъдимия. Да отбележа, че обстановката, че е имало и други лица, които
са се държали непристойно не е извинение и не е причина за оправдаване на подсъдимия и
това, че друг нарушава плавилата не дава право и на подсъдимия да нарушава правилата.
Също така искам да отбележа, че в разпита на голяма част от свидетелските показания има
3
сериозни противоречия, като това са на свидетелите посочени от защитата на подсъдимия.
Свидетелката Д. посочва, че са присъствали 15 полицейски служителя и три служебни коли,
които нито един свидетел не го потвърждава макар, че физически е възможно в 3 коли да се
съберат по 5 полицая, не такъв е бил случая. Много от свидетелите включително и Д. не
помнят кога е пристигнала съпругата му. Не помнят, кога и дали подсъдимия е ходил някъде
другаде, тоест дали е напускал мястото и конкретно не помнят много подробности от
самият случай. Свид. ИВ. Т. ИВ. посочва фактическа обстановка в която полицаите са
спрели изведнъж, не са се представили, промъкнали са се и са взели уредбата без да кажат
нищо, но пък той не е видял свид. Д. да напуска мястото нито да му пишат акт на
подсъдимия. Докато той е присъствал и според него не е имало нищо, не е указвана
съпротива, като показанията не се подкрепят от фактическата обстановка, включително и на
подсъдимия, поради което моля да ги дискриминирате. В този смисъл са и показанията на
С.Р., като следва да го отчетете. Също така, че свидетелката С.С. е заинтересована, тъй като
тя живее с подсъдимия на семейни начела, поради което нейните показания следва да бъдат
прочетени много внимателно. В този смисъл, моля да признаете подсъдимия за виновен за
извършеното от него престъпление чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като моля да отчетете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и факта, че е минал
продължителен период от време от извършването на деянието, а като отегчаващи факта, че
има налагано наказание по чл. 78 А от НК. При това положение, Ви моля да наложите
наказание близо до минимума, като предлагам това да е 1 година лишаване от свобода,
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК, да се отложи за изпитателен срок от 4 години, като
разноски няма и също така искам да отбележа, че в предпоставките на чл. 55 ал. 1 от НК, за
определяне на наказание пробация считам, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства.
Адв. Т.: Г-жо председател, аз ще Ви моля да постановите присъда, с която да
признаете подсъдимия за невиновен по повдигнатото му и поддържано обвинение по чл. 325
ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.Считам, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна.По делото бяха разпитани множество свидетели, от показанията на които
не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил деяние
съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание това деяние да
се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт не кореспондира напълно с действителната такава, която се установи в
хода на делото. Подсъдимият със семейството си и свои приятели празнувам именния си
ден, като естествено на празника е имало е музика от уредба. Колко е била силна тази
музика не можа да се установи, но на свид. К. - съсед и началник на полицията, музиката му
била много силна и няколкократно се обадил на дежурния, да предупредят празнуващите,
като последният път когато се обадил разпоредил на служителите си да изземат уредбата и
да не се връщат без нея. Това е видно от показанията на свидетеля Я.Г.. След пристигане на
място служителите на полицията това и сторили. Без да има първоначално предупреждение
4
за висока музика, те пристигат и направо изземват уредбата и я качват в патрулния
автомобил. Гостите били разочаровани и се е стигнало до словесни реплики и от двете
страни. Имало е викове и обиди, но никой не казва, че тези обиди са били отправяне именно
от подсъдимия Д.. От показанията на свид Г.: „Имаше лица, които подмятаха и подхвърляха
спрямо нас обидни думи, а Й. просто под въздействие на алкохола беше най-агресивен."Д.
си взе ЛК от колегата, като по-скоро колегата му я даде. До физическа саморазправа не се е
стигало, но тълпата допринасяше за ескалиране на отношенията." По нататък свидетелят
заявява, че не може да се сети дали поде.Д. е отправял обидни думи спрямо него, а след това
заявява „Спрямо мен не е употребявал обидни думи". Свид. С.С.: „Не мога да кажа дали
подсъдимият е дърпал уредбата.Д. лично към мен не е отправял обидни думи. Този Й. най-
много пречеше, блъскаше колегите, псуваше , дърпаха се, едвам го вкараха в автомобила".
Свид. Н.Е.: „Не съм чул конкретно Д. да е казвал нещо, защото всички викаха силно.
Подсъдимият специално към мен не е отправял обиди и не ме е дърпал. Към колегите не си
спомням дали е отправял". Свид. Ж.С.: "Конкретно той да е псувал, не се сещам, беше
суматоха. Непознавам подсъдимия." Свид. Х.С.: От доста хора се чуваха обидите. Точно
действията на подсъдимия не помня. Свид. К.К. "Нямам спомен дали я взе или само се
опитваше". „Не мога да си спомня към мен дали е употребявал обидни думи и не мога да
конкретизирам кой е обиждал". Свид. В. Ч.: Влязохме в пререкания с хората, които бяха
там, бяха употребили алкохол, но друго не си спомням. Не познавам подсъдимия. Не знам
дали е създавал проблеми при положение, че не го познавам". Всички тези свидетелски
показания са преки и от лица, които са присъствали на проверката. Останалите свидетели -
гости на подсъдимия , също не са чули подсъдимия да отправя обидни думи към
служителите на реда, нито да е извършвал действия, с които да осуетява проверката им или
да се държи грубо и цинично. Съгласно съдебната практика квалифицираният състав на
престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез
които е подчертана значително по-висока обществена опасност. Орган на властта или
представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
това са органите на МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на
обществения ред. Съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на
престъплението по чл. 325 ал. 2 пр. 1 НК. От събраните по делото доказателства, не се
установи подсъдимият да е оказвал някаква съпротива на органите на реда. Хулиганството
се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително
отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се
изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Считам, че в поведението и действията на
подсъдимия, описано от свидетелите, липсва и този елемент от квалифицирания състав на
престъплението, за което е обвинен. От показанията на разпитаните свидетели не се доказа
подсъдимият да е извършил хулигански действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и
5
дързост. За да бъде постановена осъдителна присъда, обвинението следва да бъде доказано
безспорно и несъмнено, което според мен в настоящото производство не бе сторено.
Възможно е при пристигане на служителите на реда да се е създала суматоха и други лица да
са псували , обиждали и да са се държали грубо и неуважително, но считам, че за поде. Д. не
се събраха доказателства за Т. поведение. Никой от свидетелите не можа да каже точно
какви обидни думи е отправял подсъдимия, ако въобще е отправял. Не се доказа и грубо,
арогантно, неуважително ,нагло или безсрамно поведение на подсъдимия. Според мен
единствено остава спорен моментът за личната карта - дали той сам си я взел, или
служителят му я върнал, тъй като има разнопосочни показания в тази насока. Но даже и да
приемете, че подсъдимият си е взел личната карта, то това действие не може да се
квалифицира като деяние по чл. 325 ал. 2 от НК, даже и да има противоречия в показанията
на свидетелите, както спомена представителя на РП-С., то преценени в тяхната съвкупност
и поотделно не могат да докажат извършеното деяние от подсъдимия. С оглед на
гореизложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, Ви моля да
оправдаете подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че защитникът избирателно прочете част от показанията на
свидетелите, но свид. К. казва „след като виждам подсъдимия, се сетих за него“, „просто
бръкна през прозореца на колегата, но нямам спомен дали я взе“. Свид. Г. също каза, че
няма спомен, дали я е дръпнал или колегата му я е върнал, но видях, че беше с половината
тяло вътре“, като заявяват, че се сещат за случая с ЛК. Избирателното четене не доказва
невинността на подсъдимия.
Адв. Т.: Г-жо съдия и да си е взел ЛК и да се е навел през прозореца, считам, че това
не би следвало да се счита, като деяние извършено с изключителна дързост и цинизъм.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯ: Считам, че съм невинен и съм съгласен с това което изложи
адвоката ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание обяви
диспозитива на присъдата си, като съобщи на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в
срока по чл. 308, ал. 2 от НПК и им разясни правото на жалба или протест.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 14:20 ч.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
С оглед постановената присъда, съдът счете, че следва да потвърди взетата по
отношение на подсъдимия мярка за неотклонение до влизане в сила на присъдата, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия Д. Р. Д. с ЕГН **********,
мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, относно мярката не подлежи на обжалване и
протестиране.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
7