Решение по дело №479/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по постъпили от Ж.И.Ж. ***/ касационна жалба против Решение №1359/13.10.2022г. по АНД №3054/2022г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №22-0819-003027/05.07.2022г. на Началник група сектор ПП в ОД на МВР-Варна, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и Ж.И.Ж. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение;

2/частна жалба против Определение №147/26.01.2023г. по АНД №3054/2022г. на РС-Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение №1359/13.10.2022г. по АНД №3054/2022г. на РС-Варна в частта на разноските.

В касационната жалба се твърди, че Решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че по делото не е разпитан единственият очевидец по време на ПТП. Неправилно въззивният съд е посочил като отегчаващи отговорността обстоятелства извършените от санкционираното лице до този момент нарушения. Излагат се твърдения, че следва да се кредитират писмените сведения дадени от жалбоподателя, тъй като са били получени след упражнен психологически натиск от страна на служители в МВР.неправилно били кредитирани и показанията на св. К. тъй като той не е бил очевидец на ПТП, а е присъствал единствено при съставянето на АУАН и не е бил наясно с фактическата обстановка. Твърди се, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила- съставен бил в присъствието на един свидетел в нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН и чл. 49, т. 9 от ЗАНН тъй като в акта не били вписани имената, ЕГН и данни за контакт на лицата, претърпели имуществени вреди. АНО не бил посочил кое предложение на нормата на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП се има предвид и това довело до ограничаване правото на защита. Оспорва се извода на ВРС, че по делото е установено, че той реално е причинил ПТП, тъй като не е имало „удар“, а леко „съприкосновение“. Изтъкват, че по неговия автомобил и нямало следи от удар и съприкосновение. Не било доказано по безсъмнен начин, че Ж. е причинила удар на паркираното МПС, нито за виновното му извършване. Тъй като не чул удар или сблъсък, той не извършил напускане на мястото на ПТП и нямал съзнание, че има причина да спира и да установява щети. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на НП. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбите, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Подадена е и частна жалба срещу Определение № 147/26.01.2023г. по НАХД № 3045/2022г. на ВРС с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №1359/13.10.2022г., постановено по същото дело в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че ОД на МВР не е сторило разноски за доказване на нарушението, тъй като юрисконсулта му е на трудово правоотношение и жалбоподателят не следва да поема разноски по процесуално представителство на АНО. Осъщественото процесуално представителство се ограничавало единствено до депозиране на бланкетно становище. Допуснато било съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на искането с посочената в него правна норма. Твърди се, че жалбоподателят не следва да заплаща юрисконсултско възнаграждение, тъй като все още не е достигнат крайния изход на спора, а размера на присъденото възнаграждение надхвърлял този на наложеното наказание. Иска се отмяна на определението.

Ответната страна – ОД на МВР-Варна в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбите, а обжалваното решение намира за правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура– гр.Варна счита Решението на ВРС за постановено при спазване на процесуалните правила, поради което не били налице основания за отмяната му.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и съществено нарушение на процесуални правила- по чл.348 ал.1 т. 2 от НПК.

При извършената проверка, настоящият касационен състав достигна до следните изводи:

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. При правилна преценка в съвкупност и по отделно на доказателствата, ВРС намерил за доказани следните факти и обстоятелства за случилото се: РС установил, че на 27.04.2022г., около 19:40ч. Ж.И.Ж. управлявал собствения си товарен автомобил- „Мерцедес 313” с рег.№ В****ВС, когато излизал от паркинга срещу бл.№2 на ул.“Силистра“ в гр.Варна и поради паркирани наоколо автомобили и габаритите на автомобила движението му било затруднено. При преминаването му покрай тях той не оставил достатъчно разстояние и блъснал със страничната лява част на товарния автомобил предната дясна част на паркиран л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №В4814****КВ, собственост на Община Варна, като му причинил незначителни материални щети, след което напуснал районна на паркинга. Очевидец на случилото се станал М.К.. По повод подаден сигнал от водача на л.а. „Хюндай Теркан“ – Т. И. на място по-късно същата вечер пристигнал екип на Сектор ПП-Варна, в който участвал свид. Кръстев. РС установил, че полицаите извършили оглед на л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №В****КВ и съставили протокол за ПТП, в който описал причинените по него щети от удара с неизвестното МПС и изготвили фотоснимки. РС установил, че в полицията по случая очевидецът Михаил Кънев депозирал сведения, в които описал видяното от него ПТП и посочил регистрационния номер и вида на превозното средство, което ударило паркирания л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №В****КВ, след което водачът на т.а. „Мерцедес 313” с рег.№ В****ВС напуснал произшествието без да спре. РС установил, че по данните на свидетеля полицейските органи установили собственика на този товарен автомобил Ж.Ж. и на 28.04.2022г. взели от него писмени обяснения по случая. В тях той посочил, че леко ожулил автомобила по предния десен буфер докато завивал наляво. Ж. попълнил декларация, че той е управлявал т.а. „Мерцедес 313” с рег.№ В****ВС в конкретния ден и час. РС установил, че на 28.04.2022г. срещу Ж. е съставен АУАН, в който актосъставителя описал допуснатите от него като водач нарушения, които квалифицирал като такива по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на Ж., който го подписал без възражение. Такива депозирал в срока по чл.44 от ЗАНН и по тях била извършена проверка от нарочно сформирана от административнонаказващия орган комисия, която след като се запознала с материалите по случая и с възраженията на водача излязла със становище, че актът е правомерен и законосъобразен. РС установил, че началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна възприел изцяло фактическите установявания и правни квалификации в акта и издал НП №22-0819-003027/05.07.2021г., с което наложил на Ж.:

т.1- административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушението на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и

т.2- административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

РС установил, че НП е връчено лично на жалбоподателя на 21.07.2022г. и той го оспорил в срок с жалбата, която е приета за допустима.

В решението РС намерил за ясно описани и правилно квалифицирани нарушенията извършени от Ж. Ж. в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и отхвърлил оплакванията в жалбата като неоснователни. Касационният състав намира тези изводи за правилни и законосъобразни. Съгласно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Правилно в случая е преценено от РС, че наказващият орган е приложил правилно тази законова разпоредба, като счел, че разписаното в нея задължение е нарушено от Ж. при управление на автомобила си на въпросната дата и място, като не осигурил достатъчно странично разстояние при преминаване край паркираното МПС - л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №В****КВ, в резултат на което е настъпил удар между автомобилите, което представлява ПТП. Както е видно и на снимковия материал приет по делото в съдебната фаза и отразено в протокола за ПТП, при удара между двете превозни средства на л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №В****КВ е причинено охлузване по предната дясна част на бронята, а на л.а. „Мерцедес 313” с рег.№ В****ВС е охлузена лявата част. Правилно РС намерил за законосъобразен извода в НП, че Ж. е причинил ПТП с материални щети по двата автомобила, при което за него е възникнало задължението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП като участник в ПТП - да спре и да установи какви са последиците от произшествието, което той не изпълнил. От доказателствата е установено безспорно, че Ж. не е спрял след ПТП-то, а го напуснал без да установи последиците от него, което правилно в т.2 от АУАН и НП е квалифицирано като нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Твърдението в касационната жалба, че той не е разбрал, че е причинил ПТП основателно е счетено за защитна таза, тъй като е опровергано от дадените от него писмени обяснения.

Касационният състав счита за направени в съответствие с приложимите разпоредби от ЗДвП и ЗАНН изводи в решението на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган, в законовия срок, за нарушения, които описани пълно и точно от фактическа страна и правилно квалифицирани, а наказанията – за определени в съответствие с приложимите за нарушенията административно-наказателни разпоредби от ЗДвП. Извода за законосъобразност на НП и за правилно ангажирана с него отговорността на Ж. за нарушенията, извършени при управление на собствения му автомобил са в съответствие с чл.188 от ЗДвП, който регламентира, че за извършено с дадено МПС нарушение отговаря собственикът му или този, на когото е предоставено, че когато собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, той се наказва с наказанието, предвидено за извършеното с него нарушение. След като Ж. е декларирал писмено, че лично той е управлявал автомобила си, когато е преминавал с него край паркирания автомобил, в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на административно-наказателните разпоредби свързани с посочените нарушения е ангажирана отговорността му на основание чл.188 от ЗДвП. Поради това неоснователно и в касационната жалба е твърдението за незаконосъобразно ангажиране за нарушенията отговорността на Ж. Ж. с конкретното НП.

В съответствие с чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН, при съобразяване на диапазона на размера на наказанията в санкционната част на приложимите административно-наказателни разпоредба и данните за ниската обществена опасност на нарушителя от справката му като водач за нарушения на ЗДвП е извода на въззивния съд за справедливо определени по размер наказания с НП и достатъчни за постигане на целите на превенцията. Касационният състав намира за съответни на обществената опасност на деянията и дееца, достатъчни и законосъобразно определени в НП наложените на Ж. наказания „глоба“ във фиксирания размер от 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушението по т.1 и в минималния размер кумулативно предвидените в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказания „глоба“ от 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Правилно РС потвърдил НП като законосъобразно издадено и в частта на определения минимален размер на наказанията. Правилна е преценката на РС, че основателно за нарушенията е издадено НП, предвид обществената опасност на деянията и дееца, които не се явяват явно незначителни. Правилно и законосъобразно за случая е счетено от РС, че чл.28 от ЗАНН е неприложим. Поради това като потвърдил НП изцяло като правилно и законосъобразно, ВРС постановил съдебен акт при правилно приложение на закона.

В обобщение оплакванията в касационната жалба следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са доводите в нея за неправилно приложение на закона от РС-Варна. Правните изводи, с които е потвърдено НП по т.1 и по т.2 са в съответствие с приложимите разпоредби на ЗДвП и ЗАНН и не е налице основание за неговата отмяна и за отмяна на НП.

Не са налице и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.348 ал.1 т. 2 от НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; е постановено от незаконен състав; е нарушена тайната на съвещанието. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд такива процесуални нарушения. Твърдението, че съдът не е разпитал единственият очевидец по време на ПТП-М.М. К. и това е довело до ограничаване на процесуалните права на касатора е неоснователно. В проведеното на 27.09.2022г. съдебно заседание по делото процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не държи на разпита на този свидетел и не е направил искания за събиране на други доказателства. Съдът е приел всички представени от страните доказателства, които е обсъдил в решението си. Налице е протокол от съдебното заседание и няма данни решението да е постановено от незаконен състав, нито да е била нарушена тайната на съвещанието при постановяването му. В решението на ВРС не са приети за отегчаващи отговорността обстоятелства допуснатите от жалбоподателя други нарушения на ЗДвП, аргумент за което е потвърждаването на НП с което са наложени в минимален размер административните наказания. В решението подробно са обсъдени всички възражения в жалбата срещу НП и правилно е прието, че в производството по установяване на нарушенията и по налагане на наказанията от страна на АНО не са допуснати нарушения на правилата.

С оглед изложеното касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решението на РС – да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора, направеното от представителя на ответника своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът Ж.Ж. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

По частна жалба против Определение №147/26.01.2023г. по АНД №3054/2022г. на РС-Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение №1359/13.10.2022г. по АНД №3054/2022г. на РС-Варна в частта на разноските съдът постанови следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилно и законосъобразно РС-Варна оставил без уважение молбата на Ж.И.Ж. за изменение на Решение №1359/13.10.2022г. по НАХД №3054/2022г. в частта за разноските.

Касационната инстанция споделя напълно мотивите в Решение №1359/13.10.2022г. по АНД №3054/2022г. на Районен съд – Варна, с които са присъдени разноски на ответната страна съобразно изхода на спора. Не е налице неправилно приложение на разпоредбите на ЗАНН, ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ, нито неправилно определяне на сумата от 80лв. като размер на юрисконсултското възнаграждение, която с решението въззивният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна. Тя е определена съобразно чл.63д, ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН, които препращат към чл.37 ал.1 от ЗПП. Поради това не е било налице основание за изменение на решението в частта за разноските и искането в молбата Ж.И.Ж. за такова правилно е оставено без уважение като неоснователно с Определение №147/26.01.2023г. по АНД №3054/2022г.

Поради това не е налице основание за отмяна на Определение №147/26.01.2023г. по АНД №3054/2022г. на РС-Варна, което е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1359/13.10.2022г. постановено по АНД №3054/2022г. по описа на Районен съд -Варна.

ОСЪЖДА Ж.И.Ж. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №147/26.01.2023г. по АНД №3054/2022г. по описа на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: