РЕШЕНИЕ
гр. София,
12.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 13971 по описа за 2019 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 19619/20.09.2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от Д.Л.М. – длъжник по изпълнително дело № 20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, а именно: ½ идеална част на длъжника от недвижим имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, бул. “******.
В жалбата се излагат твърдения,
че гореописаният имот, върху който е насочено принудителното изпълнение и от
който жалбоподателката притежава ½ идеална част, е единствения й недвижим
имот. Твърди се, че тази ½ идеална част е несеквестируема и представлява
единственото жилище на длъжника, като в закона нямало забрана да се ползва офис
за жилищни нужди. Жалбоподателката твърди, че към момента не ползва имота, тъй
като е възпрепятствана да влезе във владение на основание влязлото в сила
решение от 10.04.2019 г. по ревандикационния иск, с което М.са осъдени да й
предадат владението на собствената й ½ идеална част от имота. Описва
подробности относно извършения опис на имота, състоял се на 12.07.2018 г.,
включително възлагането на пазенето на имота на друго лице, а не на длъжниците.
Прави искане за спиране на изпълнителното дело до произнасянето на съда по жалбата на основание чл. 438 от ГПК.
Претендира да бъдат отменени обжалваните действия на съдебния изпълнител – насочването на принудителното изпълнение върху несекместируемата й ½ идеална част от имота, като при уважаване на молбата претендира да бъдат отменени наложената възбрана, извършения на опис и насрочената публична продан върху идеалната част от имота.
Взискателят К.С.Д.е подала
възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърденията на жалбоподателката за
несеквестируемост на имота като неоснователни. Въвежда доводи, че на жалбоподателката
и на другия длъжник по изпълнителното дело В.М.е възстановено правото на
собственост в резултат на развален договор за учредяване на право на строеж
срещу задължение за обезщетяване на конкретни имоти в построената от “Т.” ООД сграда, включително
процесния имот. Праводателят на взискателя Д.- “Т.” ООД, е изгубил учреденото му
право на строеж върху всички обекти в сградата. Сочи, че предмет на
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист са сумите, заплатени добросъвестно
от Красимира Д.на правоприемателя на правото на строеж, които длъжниците му
дължат като подобрения в собствения им имот след възстановяването на правото им
на собственост. Поради това сочи, че след разваляне договора за учредяване право
на строеж поради неизпълнение от страна на “Т.” ООД жалбоподателката освен собственик на обектите, които е запазила за себе си,
придобива и всички онези обекти, за които е учредила право на строеж на
строителя.
Взискателите С.Е.Г.и С.А.П.са подали отговор на жалбата, в който оспорват
същата като неоснователна. Сочат, че в случая се касае за офис, а не за жилище
- апартамент по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Сочат, че в разпоредбата на
чл. 178, ал. 4, предл. първо от ЗУТ е налице забрана за ползване на строежи или
част от тях не по предназначение. Сочат, че останалите доводи на длъжника
относно възможността й да ползва имота нямат отношение по въпроса за
несеквестируемостта на имота и спирането на изпълнителното дело.
Длъжникът В.М.е депозирала
становище, в което поддържа, че жалбата е основателна.
ЧСИ Р.М. излага мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на С.Е.Г.срещу длъжниците Д.Л.М. и В.С.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.05.2018 г. от Софийски градски съд, І-19 състав, по гр.д. № 04424/2006 г., с който В.С.М. е осъдена да заплати общо на С.Е.Г., на К.С.Д., на С.А.П.сумата от 162 866 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.12.2006 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; Д.Л.М. е осъдена да заплати общо на С.Е.Г., на К.С.Д., на С.А.П.сумата от 169 604 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.12.2006 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; както и присъдените от съда разноски по делото.
С молба от 19.06.2018 г. по делото е поискано присъединяване на взискателя С.А.П..
С молба от 20.06.2018 г., подадена от С.Е.Г., К.С.Д.и С.А.П., е представено споразумение между кредиторите за разпределение на присъдените суми.
Принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено върху следните недвижими имоти: офис № 2, апартамент № 18 (мезонет), апартамент № 19 (мезонет), апартамент № 3, всички находящи се в сграда на адрес: гр. София, бул. “******.
По отношение на офис № 2 на първи жилищен етаж в сградата на бул. “******, гр. София, със застроена площ от 94,62 кв.м., състоящ се от три офисни помещения с тераси, санитарен възел и коридор, е насрочена първа публична продан в периода от 27.05.2019 г. до 27.06.2019 г.
След като същата е обявена за нестанала и след искане на взискателите С.Е.Г.и С.А.П.е насрочена нова публична продан в периода от 30.09.2019 г. до 30.10.2019 г.
В кориците на изпратеното изпълнително дело се намира Решение от 27.11.2017 г. по гр.д. № 3474/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, потвърдено с Решение № 1193/15.05.2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 171/10.04.2019 г. по гр.д. № 3071/2018 г. по описа на ВКС,у Г.К., І Г.О., с което признато за установено по отношение на ответниците В.Н.М.и ИВАНИЧКА ИВАНОВА МИЛАНОВА, че ищцата Д.Л.М. е собственик по приращение на ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: офис № 2, разположен на първия етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. София, бул. “******, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и са осъдени ответниците В.Н.М.и И.И.М.да предадат на Д.Л.М. на основание чл. 108 от ЗС владението върху ½ идеална част от описания офис № 2.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В случая жалбоподателката твърди, че няма друго жилище, освен притежавания от нея в съсобственост офис.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
Доказателствената тежест за установяване на наличието на предпоставките на чл. 444, т. 7 от ГПК е изцяло върху длъжника жалбоподател, който извлича от тях благоприятните последици. В подадената жалба жалбоподателката не сочи и не иска събирането на каквито и да било доказателства за установяване на несеквестируемостта на съответната част от имота.
В случая следва да се прецени предназначението на изнесения на публична продан недвижим имот – офис. За да бъде налице несеквестируемост на недвижим имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, този недвижим имот следва да има характеристиката на жилище. В случая от доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело, не се установява продаваният имот да е жилище. В разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на “жилище”, според която същото е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. В случая не се установява към момента на описа в недвижимия имот да има складово помещение или кухня/кухненски бокс. Поради това същият не е обособен за задоволяване на жилищни нужди и не представлява жилище по смисъла на закона.
Съгласно чл. 178, ал. 4, предл. първо от ЗУТ, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им. С оглед на това, без да е променено предназначението по предвидения в закона ред, изнесеният на публична продан недвижим имот – офис, не следва да се ползва като жилище. Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателката, че може да ползва имота като жилище. След като имотът не представляваща жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, то същият не подлежи на закрила като несеквестируем.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че дори са се приемат доводите на длъжника, че имотът се ползва за жилищни нужди, то изнесените на публична продан идеални части от имота не са несеквестируеми. Доколкото в ГПК няма легална дефиниция на “членове на семейството” следва да се разгледа това понятие, изхождайки от уредбата в други закони. Така в § 1, т. 20 от ДР на Закона за здравното осигуряване е прието, че “членове на семейството” са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта. В случая от приложената по изпълнителното дело справка от НБД Население за жалбоподателката е видно, че има съпруг Б.М.и две деца – син на 14 години и дъщеря на 24 години. Не се твърди от жалбоподателката, че дъщеря й продължава образованието си, за да се счита член на семейството по смисъла на горецитираната норма. Жалбоподателката е с настоящ и постоянен адрес ***, който адрес е постоянен и настоящ адрес и на членовете на нейното семейство. Това жилище е собственост на съпруга на жалбоподателката – Б.М., видно от справка по лице, находящи се на стр. 905 и сл. от приложеното изпълнително дело. Следователно именно този имот следва да се приеме за жилището на длъжника, което не би могло да бъде обект на принудително изпълнение като несеквестируемо, ако длъжникът и никой от членовете на семейството му нямат друго жилище.
В допълнение следва да се отбележи, че жалбоподателката по силата на
сключен брачен договор и изменение на същия е прехвърлила безвъзмездно на
съпруга си недвижими имоти или идеални части от тях, като с оглед на това съпругът
й продължава да притежава други недвижими имоти в гр. София.
Поради горното не може да се направи извод за наличието на всички предпоставки по чл. 444, т. 7 от ГПК, при които процесната идеална част от офис № 2 би била несеквестируема.
Останалите доводи на жалбоподателката относно предаването на имота от третите по делото лица М.и назначаването от съдебния изпълнител на пазач на имота, се явяват ирелевантни за предмета на настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид произнасянето по жалбата на длъжника с настоящото решение, обективираното в жалбата искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М., което съгласно цитираната норма е до произнасяне по жалбата, не се явява необходимо и следва да бъде оставено без уважение.
По
разноските:
Ответниците по жалбата не претендират разноски пред съда, поради което не им се присъждат такива.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 19619/20.09.2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от Д.Л.М. – длъжник по изпълнително дело № 20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, а именно: ½ идеална част на длъжника от недвижим имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, бул. “******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 438 от ГПК, направено от Д.Л.М., за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.