МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 2776/2019г. по описа на ПРС – I X
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Т.Л.А. – роден на *** ***, б.,
български гражданин, разведен, основно образование, работи като ***, неосъждан,
ЕГН **********, за това, че за времето от месец
февруари 2017 г. до месец февруари 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с влязло
в сила на 29.01.2016 г. Решение № 323/29.01.2016 г. по гр. дело № 15609/2015 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, І брачен състав, да издържа свой
низходящ – сина си Н.Т.А. с ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 25 месечни вноски в размер на 105 лева
всяка, или всичко на обща
стойност 2625 лева /две хиляди шестстотин
двадесет и пет лева/ – престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
както по отношение
на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и досежно
правната квалификация на извършеното деяние. Поддържа, че от събраните
по делото гласни доказателства – обясненията на подс. А. и свидетелските показания на Т.Н.Е., разпитана в днешното СЗ, а също така и от приобщените
по делото писмени доказателства, а именно Решение № 323/29.01.2016
г. по гр. дело № 15609/2015 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив,
І брачен състав, както и от приложените
по делото справки по образуваното
изпълнително дело от ЧСИ Б. А., се установява, че подс. А. за времето от
месец февруари 2017 г. до месец февруари
2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден да
издържа свой низходящ – сина си Н.Т.А. с ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 25 месечни вноски в размер на 105 лева
всяка, или всичко на обща
стойност 2625 лева, с което е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК, за
което е предаден на съд. Предлага
същият да бъде признат за
виновен за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК и да
му бъде наложено наказание „Пробация“, като сочи,
че от наличните по делото
данни се установява баланс на
смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство
посочва
липсата на предходни осъждания,
както и направеното самопризнание, а като отегчаващо отговорността обстоятелство сочи немалкият брой месечни вноски,
за които същият дължи издръжка.
Предлага
да бъде определено наказание „Пробация“
за срок от
1 година с приложение на първите две
задължителни мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 и т. 2 от НК, като поддържа,
че същите биха постигнали целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от
НК.
Подсъдимият поддържа, че е виновен, нищо не е плащал,
изразаява желание да не му бъде налагано наказание „Пробация“, защото ще си загуби работата. В последната си
дума заявява, че няма какво друго да каже.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.Л.А. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, разведен, основно образование, работи като ***, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че през
2004 г. подсъдимият Т.Л.А. сключил граждански брак със свидетелят Т.Н.Е., като
по време на брака им се родило дете – Н.Т.А., ЕГН **********. Тъй като
отношенията между подсъдимия и съпругата му се влошили, през 2016 г. двамата се
развели, като бракът им бил прекратен по взаимно съгласие с Решение
№323/29.01.2016 г. по гр. дело №15609/2015 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, І брачен състав, в сила от 29.01.2016 г. С посочения съдебен акт
упражняването на родителските права спрямо детето Н. било предоставено на майка
му – Т. Е., а подсъдимият Т.А. бил осъден да заплаща на Т.Н.Е., като майка и
законен представител на детето Н., месечна издръжка в размер на 105.00 лева,
считано от влизане на решението за прекратяване на брака в сила - 29.01.2016 г.
След постановяване на съдебното решение
подсъдимият не изпълнявал задължението си, ето защо свидетелката Е. се снабдила
с изпълнителен лист въз основа на посоченото по-горе решение, след което чрез
своя упълномощен адвокат подала молба до ЧСИ Б. А. с рег. № ***, с район на
действие ОС-Пловдив, за образувано на изпълнително дело срещу бившия ѝ
съпруг – подсъдимият Т.А.. Така било образувано изпълнително дело № 672/2018 г.
по описа на ЧСИ А..
И след образуване на изпълнителното
дело подсъдимият А. продължил да не изпълнява задължението си. Вследствие
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от ***, по
изпълнителното дело постъпили суми в общ размер 1814.65 лв. С част от
посочената сума били погасени разноски по Тарифата към ЗЧСИ, а остатъкът в
размер на 1657.10 лв. били преведени на взискателката
по изпълнителното дело – свидетелят Т. Е.. Също със сумата от 400 лв. били
погасени разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, а с остатъка били погасени
дължимите месечни вноски за издръжката на детето Н.Т.А. за периода до м. януари
2017 г.. Предвид това, за периода от м.
февруари 2017 г. до м. февруари 2019 г., когато Т.А. бил привлечен като
обвиняем по настоящото наказателно производство, останали неплатени общо 25
месечни вноски, по 105 лв. всяка, или общо 2625 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетел Т.Н.Е.. Същата подробно сочи всички факти от описаната
като възприета от съда фактическа обстановка, включително че подсъдимият
А. бил осъден да плаща издръжка в размер на 105 лв. месечно, не е
плащал суми по задължението от 2016г., както и че след образуване на
изпълнителното дело са преведени по същото горните плащания. Съдът преценява показанията на същия свидетел
като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал, като кредитира същите
като истинни. От същите се установява, че подсъдимият А. е бил осъден да
изплаща издръжка на детето си Н.Т.А., но не изплащал същата, размера и момента
на получените по изпълнителното дело суми.
Съдът съобрази и обясненията на
подсъдимият А., дадени пред съда, който също заявява, че не е изпълнявал
задължението си за издръжка и е започнал да го прави едва през 2018г.,
посредством запор на заплатата му от ЧСИ Б. А.. Съдът намира, че обясненията на
подсъдимият А. напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност поради
което следва да кредитира същите като истинни. От същите се установява, че подсъдимият
*** е бездействал в инкриминирания период да осъществи задължението си да
издържа своя низходящ – сина си Н.Т.А., а сторените вноски се отнасят за предходни
периоди.
Съдът взе предвид и събраните по делото
писмени доказателства, а именно – заверено копие от с Решение
№323/29.01.2016 г. по гр. дело №15609/2015 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, І брачен състав, в сила от 29.01.2016 г., както и копие от
изпълнителен лист № 8154 от 04.09.2018г., от които се установява
задължението на подсъдимия А. да заплаща на детето си Н.Т.А.
месечна издръжка в размер на 105 лева, справка по изп.
дело № 20189080400672 по описа на ЧСИ Б. А. от 11.03.2019г. от която се
установява, че по изпълнителното дело постъпили суми в общ размер 1814.65 лв.,
както и разпределението на същата сума по задълженията на подсъдимия.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Т.Л.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че за времето от месец февруари
2017 г. до месец февруари 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с влязло в сила на 29.01.2016 г. Решение № 323/29.01.2016 г. по гр. дело
№ 15609/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, І брачен състав, да
издържа свой низходящ – сина си Н.Т.А. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25
месечни вноски в размер на 105 лева всяка, или всичко на обща стойност 2625
лева.
От обективна страна следва да се посочи,
че в инкриминирания период се установяват плащания, въпреки което, съгласно
посоченото по изпълнителното дело, с част от посочената сума били погасени
разноски по Тарифата към ЗЧСИ, а остатъкът в размер на 1657.10 лв. били
преведени на взискателката по изпълнителното дело –
свидетелят Т. Е., като със сумата от 400 лв. били погасени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, а с остатъка били погасени дължимите месечни вноски за издръжката
на детето Н.Т.А. за периода до м. януари 2017 г.. Същото отнасяне на сумите към
последния период се явява правилно, доколкото съгласно нормата на чл.76 от ЗЗД
- този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Безспорно в случая дължимите месечни вноски за издръжката на детето
Н.Т.А. за периода до м. януари 2017 г. се явяват по-стари, поради което и
непогасено остават общо 25 месечни вноски, по 105 лв. всяка, или общо 2625 лв.,
за инкриминирания период от месец февруари 2017
г. до месец февруари 2019 г..
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия А. при
пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал
противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици
непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при
анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Последният сам
заявява, че е знаел за задължението си, но не е изпълнявал същото. По делото не
се събраха доказателства, че бездействието на подсъдимия А. да е било по
обективни независещи от него причини, като липсата на парични средства за
изплащане на издръжката съставлява единствено субективна такава.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Т.Л.А.
– роден на *** ***, б., български гражданин, разведен, основно образование,
работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за времето от месец февруари 2017 г. до месец
февруари 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с влязло в
сила на 29.01.2016 г. Решение № 323/29.01.2016 г. по гр. дело № 15609/2015 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, І брачен състав, да издържа свой низходящ
– сина си Н.Т.А. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 25 месечни вноски в размер на
105 лева всяка, или всичко на обща стойност 2625 лева /две хиляди шестстотин
двадесет и пет лева/ – престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери
подсъдимия Т.Л.А. за виновен по така повдигнатото му обвинение, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство не малкия брои на неизпълнените вноски, а именно –
25, съответно – не малкия размер - 2625
лева, като очевидно се касае за едни значителен период на бездействие на
подсъдимия, продължаващ повече от година. Като смекчаващи отговорността такива се
отчитат признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, добите
характеристични данни, фактът, че подсъдимият работи и понастоящем вече
изпълнява задължението си да заплаща издръжка.
Предвид горното и така посоченото
отношение на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства, съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания в
разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, на подсъдимия А. следва да бъде наложено
по-лекото такова, а именно – „ПРОБАЦИЯ”, доколкото съдът намери, че се касае за
личност, на която все още не е било подлагано наказание по реда на НК и относно
която не може да се формира заключение за ниска възприемчивост към
превъзпитателни ефект на наказанието, което от своя страна да мотивира налагане
на по-тежко такова.
При индивидуализацията на така
определеното наказанието „ПРОБАЦИЯ” и
при отчитане на горепосочените отегчаващи смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери, че същото следва да бъде ориентирано межди минималния
и средния размер на същото наказание, с
прилагане на двете задължителни пробационни мерки по
чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”***, за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на
основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично, по чл. 42 а,
ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок
от ЕДНА ГОДИНА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на
извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване
целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.