№ 641
гр. Разград, 01.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101911 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386 вр. с чл. 343, ал. 1 от
КЗ, съединен с иск по чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от Р. Б. В. с ЕГН **********
от град Разград, ул. „***************“ № 1, блок ******, вх. В, ап. 8, със
съдебен адрес: гр. Русе, ул. *************** № 3, ет. 3, оф. 10а, срещу ДЗИ
„ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, Дирекция „Управление на щети Общо
застраховане“, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и
изпълнителните директори - Б.А.В., Е.Й.Б., И.Д.Г., с която се моли съдът да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата 7245,39 (седем хиляди двеста
четиридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за вреди, настъпили за периода от средата на м.
март - август 2018 г., покрит застрахователен риск по имуществена
застраховка „Комфорт за дома“, клауза „А1“ Злоумишлени действия на трети
лица, Вандализъм, обективирана в Застрахователна полица №
111317161000006 от 05.09.2017 г. за жилище с адрес гр. Разград, бл. ******,
вх. В, етаж 4, апартамент № 8, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и за разноските
по делото.
Ищцата сочи, че е в облигационни отношения с ответника по договор за
имуществено застраховане във формата на Застрахователна полица №
111317161000006/05.09.2017 г. за имуществена застраховка „Комфорт за
дома“ за една година, с начало 00:00 часа на 08.09.2017 г. до 24:00 ч. на
07.09.2018 г. С оглед описанието на застрахованото имущество се отнасяло за
апартамент на адрес гр. Разград, бл. ******, вх. В, ет. 4, ап. 8 - нотариален акт
за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане № 171, том I,
нот.дело №356/1983 г. на районен съдия при PC - Разград. Ищцата посочва,
че по договора застрахователната сума за апартамента е 50000 лева, като
1
стойността на имуществото е определена по действителна стойност, с
покрити рискове: А, Б, Д2, А1 - Злоумишлени действия, Вандализъм.
Ищцата твърди, че след завръщането и от чужбина около средата на м. март
2018 г. останала безкрайно изненадана, когато установила нацепена в
дълбочина хоросанова мазилка на стената на южната тераса на апартамента.
Боята била паднала, появили се били жълти петна и дупки по мазилката.
Едновременно с това в банята се появили жълти петна по боята на граничната
стена над облицовката от фаянсови плочи, подпухване на мазилката и мухъл
по фугите, каквито до него момент нямало. В долния и горния край на
фаянсовите плочи по стената и фугата избила чернилка от разлята течност във
фугите между стоманобетоновата плоча и вертикалната канализационна
тръба. Към този момент в апартамента над нейния живеел бившият
собственик на жилището. Петната изсъхнали, но разяждали мазилката по хода
си, което показвало според инж. М. Г., че са от някакво химическо вещество
– киселина. С оглед разположението ищцата предположила, че източника
може да бъде само от жилището над нейното. Твърди се, че подобни, но
мазни петна, се появили впоследствие през м. юли същата година върху
нанесената интериорна боя на стените на дневната – отляво на банята и на
южната спалня, отдясно на банята, както и над прозореца на сферната спалня
– жълти и черни ивици, петна и мухъл. Твърди се, че металният луксозен
немски корниз над прозореца в тази спалня също почернял. Ищцата сочи, че в
края на м. април установила, че по-голямата част от останалите неначупени
теракотни плочи на пода на северната ми тераса са натрошени. Тъй като тази
част била достъпна отново за обитателите на апартамента над нейния,
преценила че тези действия са извършени умишлено от живущи в този
апартамент. Твърди се, че при нов излив на химически вещества с неясен
състав наличните петна, мухъл и подпухване на мазилката се разширявали, а
в апартамента се усещала неприятна спарваща миризма. Твърди, че в края на
м. юли се спукала лявата част на касата на входната метална врата на
апартамента и, а боята намерила паднала до грунд.
Поради установеното, ищцата като титуляр на сключена имуществена
застраховка „Комфорт за дома“ веднага информирала ответното дружество
чрез г-жа В. Т.. Щетата била заведена под № 11132131800012/2018 г. Огледът
бил извършен на 21.03.2018 г. само за щетите, причинени до средата на м.
март. В съставения протокол застрахователят приел, че констатираните от
него вреди са резултат на злоумишлени действия. Оглед за причинените щети
след м. март 2018 г., въпреки настояванията на ищцата не бил осъществен от
ответника. Затова тя ангажирала инж. конструктор М. Г. Г. да направи оглед
на щетите в апартамента. В присъствие на ищцата инж. Г. посетила
апартамента няколко пъти, като на 06.07.2018 г. изготвила констативен
протокол с количествена сметка. Този констативен протокол ищцата
изпратила в централата на ответното дружество в гр. София. Твърди се, че в
края на м. юли апартаментът бил посетен от представители на застрахователя
- инж. Д. Ц. и В. Т., които обаче не съставили никакви документи. Ищцата
сочи, че за причинените допълнително щети след 06.07.2018 г. инж. М. Г.
съставила нов констативен протокол и стойностна сметка при огледа на
24.08.2018 г. В двата протокола инж. М. Г. посочвала категорично, че
нанесените щети са резултат от злоумишлени дейности.
В изпълнение на дадените указания с писмо изх. № 92-31421/28.09.2018 г. на
ответното дружество ищцата сезирала РУ-МВР Разград и РП – Разград.
2
Твърди се, че проверка по случая противно на твърденията в издадените
документи не била извършена и ищцата не била търсена за допълнителна
информация. Не били разпитвани и сочените от нея свидетели. С
Разпореждане от 20.11.2018 г. на прокурор при РП - Разград било
разпоредено да извърши проверка по преписка вх. № 1369/2018 г. по описа на
РП – Разград с оглед извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Твърди
се, че това разпореждане не било изпълнено, като въпреки упражняване на
правото на ищцата на жалба, не успяла да получа нито удостоверение от РУ,
нито заключително прокурорско постановление за настъпилото събитие.
Ищцата посочва, че за резултата от проверките не може да отговаря, с оглед
посоченото в чл. 345, ал. 7 изр. посл. и 8, изр. посл. от Кодекса за
застраховането. Счита, че е изпълнила всички други свои задължения: при
настъпване на застрахователното събитие е уведомила застрахователя в срок;
поискала е и е допуснала застрахователя за извършване на оглед на
увреденото имущество; представила е поисканите от застрахователя
документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на
вредите. Счита, че неправомерно и се отказва изпащане на застрахователно
обезщетение за покрития риск А1 при настъпване на събитието, още повече
предвид приложения към исковата молба и подписан от представители на
ответното дружество опис на увредено и/или унищожено имущество при
извършен оглед на 21.03.2018 г. и констатациите, че злоумишлени действия
са довели до вредите, включително размера им. Ищцата посочва още, че с
оглед установяване размера на щетата е ангажирала частна експертиза и е
представила допълнително Констативен протокол от 06.07.2018 г. и
Констативен протокол от 24.08.2018 г. за продължаване на злоумишлените
действия, както и пазарна стойност на увреденото имущество (действително
настъпилите вреди), изчислена към датата на увреждането (настъпване на
застрахователното събитие) съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ. В ИМ
е посочено още, че с писмо с изх. №0-92-5148/15.04.2021 г. е било отказано
изплащането на щета № 11132131800012/2018 г. от ответното дружество.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище по допустимостта,
навеждайки възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
предявените от ищцата искови претенции съгласно чл. 378, ал. 1 от КЗ, а
именно погасяване на правата по застрахователния договор във връзка с
застрахователното обезщетение с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Ответникът сочи, че макар и в ИМ
да не е посочена точната дата на настъпване на застрахователното събитие, е
посочен периода – средата на м. март – април 2018 г. Ищцата е подала
уведомление за щета на 19.03.2018 г., по повод на което е образувана
преписка, заведена под № 11132131800012. Сочи се, че ИМ е депозирана на
02.09.2021 г. след изтичане на законоустановения тригодишен давностен
срок. Излага се становище за нередовност на ИМ, доколкото в нея не е
посочено конкретно в какво се изразяват повредите, т.е. каква квадратура е
засегната, в коя част на имота, не се съдържат фактически твърдения относно
вида на настъпилото застрахователно събитие, в какво се изразяват
твърдените злоумишлени действия. Преценката на ответника е, че
предявените искови претенции не са индивидуализирани по вид и единична
цена, доколкото всяка една от заявените за възстановяване вреди съставлява
самостоятелна претенция. Изтъква се, че общото позоваване, че ищцата е
ангажирала частна експертиза за установяване на размера на щетите, не я
освобождава от вмененото и задължение да индивидуализира всяка една
3
претенция. Отделно се твърди, че приложените констативни протоколи от
06.07.2018 год. и от 24.08.2018 год. и искането за тяхното приобщаване към
доказателствения материал е процесуално недопустимо с оглед нарушаване
на принципа на непосредственост. Отделно е посочено, че ищцата претендира
изплащане на обезщетение в размер на 7245,39 лв. за вреди, настъпили за
периода от средата на месец март – август 2018 год., а подаденото
уведомление за щета е от 21.03.2018 г., а като дата на настъпване на
застрахователното събитие се сочи 19.03.2018 г. В тази връзка се сочи, че
ищцата следва да уточни на коя дата и какво застрахователно събитие твърди
като настъпило. Тъй като са включени застрахователни събития, настъпили и
след 21.03.2018 г.
В писмения отговор се заявява становище за неоснователност на исковите
претенции. Сочи се, че същите са завишени по размер. Ответното дружество
не оспорва наличието на валидно сключена имуществена застраховка
„Комфорт за дома”, полица № 111317161000006/05.09.2017 год. с предмет на
застраховане апартамент № 8, находящ се в гр. Разград, ул.
„***************“ № 1, бл. ******, вх. В и домашно имущество, собственост
на ищцата, със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 08.09.2017
год. до 24:00 ч. на 07.09.2018 год. Ответното застрахователно дружество не
оспорва обстоятелството, че на 21.03.2018 год. от Р. Б. В., в качеството и на
застрахован собственик, е подадено уведомление за щета, по повод което е
била образувана застрахователна преписка № 11132131800012, в което е
посочила, че на 19.03.2018 год. е настъпило събитие, описано като
„увреждане на тераса, по мнение на застрахования -умишлено“. Като
причина е отразено „ползване на химическо вещество за разяждане на
мазилка“, виновни лица - Н. М., живуща в ап. № 10, като увредено
имущество е описано - стена южна тераса; северна тераса - начупени плочки -
механично увреждане. Изтъква се, че с полагането на подписа си на
уведомлението за щета, ищцата е заявила, че също е запозната със
задълженията си, изрично изброени в шест пункта. Не се спори, че на
21.03.2018 год. застрахованият обект в присъствието на ищцата е бил посетен
за оглед от инж. Д.Ц. - вещо лице, ангажирано от застрахователя и от В. Т. -
представител на застрахователя и управител на ГА Разград. Не се спори, че е
бил съставен опис на увреденото и/или унищожено имущество от същата
дата, в който като застрахователно събитие е посочена клауза А1 -
Злоумишлени действия на трети лица, вандализъм. Документът е бил
подписан от вещото лице и от ищцата. Сочи се, че за нуждите по ликвидация
на образуваната преписка по щета № 11132131800012 от инж. Ц. е изготвено
следното експертно заключение: „В жилището е ходено по предходни щети.
Направен е оглед на южната тераса, достъп да северната не беше осигурен
(предоставени са снимки). При огледа е установено увреждане на боята -
видимо причината не е теч от ВиК мрежата, увреждането е в средата по
височина на стената, под и над „петното“ боята е в добро състояние.
Застрахованият твърди че причина е действия на трети лица - съседи
живеещи на горния етаж (5 ет.). Направен е оглед и на апартамента на 5
етаж - не е установен теч или авария.“ Твърди се, че от инж. Ц. е изготвена
количествена-стойностна сметка от 22.03.2018 год., за остойностяване на
констатираните при огледа увреждания. На основание чл. 404, ал. 1 от КЗ с
писмо изх. № 92-3142/28.09.2018 год. застрахователят изискал от ищцата
представянето на заключително прокурорско постановление и удостоверение
от полицията за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със
4
застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението. С
молба с вх. № 3/25.02.2021 год. се сочи, че ищцата представила
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.11.2018
год. на РП – Разград по пр. пр. № 1346/2018 год., Постановление от 24.01.2019
год. по пр. с вх. № 61/2019 год. на ОП - Разград и писмо на Апелативна
прокуратура Варна с peг. № 158/2019 год. След запознаване с така
представените от ищцата документи, от експертна комисия при ответното
застрахователно дружество било взето решение за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. Ищцата била уведомена с писмо изх. № 0-92-
5148/15.04.2021 год., в което ответникът изложил мотиви за отказа, а именно
че на база събраната информация по щетата и представените документи,
издадени от компетентните органи при РП Разград и ОП Разград, от
извършените проверки и материали се установява, че деянието не
осъществява състав на престъпление по НК, т.е. не са установени данни за
извършено престъпление от общ характер. В този смисъл ответникът сочи, че
е приел, че причините за настъпилото събитие не се дължат на злоумишлени
действия. Ответното дружество чрез отговора си посочва, че поддържа
становището си, че сочените и според тях неконкретизирани от ищцата
вреди не са в резултат на твърдените от нея злоумишлени действия.
Отделно ответника навежда и правоизключващо възражение, че
застрахованото имущество не е било стопанисвано с грижата на добър
стопанин, явяващо се самостоятелно основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, съгласно текста на т. 4.1.11. от ОУ. Твърди се,
че ищцата не е спазила задължението си по чл. 395 от КЗ, а именно не е
предприела мерки, за да предпази застрахованото имущество от вреди, което
се намира в пряка причинно-следствена обусловеност с настъпилото събитие
и с вредоносния резултат, включително застрахованото жилище било
необитаемо и оставено без надзор повече от 30 последователни дни.
Последното обстоятелство ответникът сочи, че е в противоречие с
декларираното от ищцата пред застрахователя в подписаното от нея
предложение-въпросник, а именно че застрахованият обект е обитаван
денонощно/целогодишно. Твърди се, че при извършването на огледа на
21.03.2018 год. от инж. Ц. е установено, че застрахованият обект не се
обитава постоянно и по отношение на същия не се оказват изискуемите
грижи. Предвид обстоятелството, че при сключване на договора, ищцата е
отговорила неточно и/или невярно на нарочно поставени от застрахователя
въпроси, имащи пряко отношение към оценката на риска, то отговора
ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 363, ал. 4 във връзка с чл. 363,
ал. 1 от Кодекса за застраховане, твърдейки че е налице основание за отказ от
изплащане на обезщетение във връзка с твърдените вреди. Сочи се, че дори
условно да се приеме, че претендиралото обезщетение е свързано с вреди,
настъпили в резултат на покрит по застрахователния договор риск, то
предвид неизпълнението на основни договорни задължения от страна на
застрахованото лице, на основание т. 11.9.2. от ОУ застрахователят има право
да откаже да изплати обезщетение, съответно да намали неговия размер.
Ответното застрахователно дружество навежда правоизключващи
възражения, позовавайки се на следните договорености от Общите условия:
т. 4.1.7., т. 4.1.8., т. 4.1.11., т. 4.1.14. В изпълнение на общите законови
текстове се твърди, че ответникът е изпълнил задълженията си като е посочил
ясно, изчерпателно и недвусмислено кои рискове следва да се считат за
покрити по полицата и кои, и при какви обстоятелства, ще бъдат изключени
5
или ограничени от застрахователното покритие.
Ответникът изразява становище и с оглед направеното възражение в ИМ за
неравноправни клаузи в договора.
В условията на евентуалност се излага становище, че исковата претенция за
изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в застрахования
обект, вследствие твърдяното събитие – злоумишлени действия, се явява
силно завишена по размер и некореспондиращо с разпоредбата на чл. 386, ал.
2 от КЗ. Твърди се, че евентуално дължимото следва да е в размер на 158,71
лв., съобразно количествено стойностна сметка, изготвена от инж. Д.Ц..
Ответното дружество оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва,
съгласно посочените в исковата молба периоди.
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че същите са валидно обвързани по силата на
договор за застраховка, обективиран в Застрахователна полица
№111317161000006 от 05.09.2017, по силата на която ищцата В. застраховала
по застраховка "Комфорт за дома" за периода 08.09.2017 г. – 07.09.2018 г.
собственото си жилище – апартамент, находящ се гр. Разград, бл. ******, вх.
В, етаж 4, апартамент № 8.
След завръщането си от чужбина през март 2018 г. ищцата информирала
ответното дружество чрез г-жа В. Т. (управител на клона на ДЗИ в Разград) за
наличие на щети в жилището -нацепена в дълбочина хоросанова мазилка на
стената на южната тераса на апартамента, жълти петна по боята на граничната
стена в банята над облицовката от фаянсови плочи, подпухване на мазилката
и мухъл по фугите. В долния и горния край на фаянсовите плочи по стената и
фугата имало избила чернилка от разлята течност във фугите между
стоманобетоновата плоча и вертикалната канализационна тръба.
Предположенията на ищцата били за умишлени действия на собствениците на
жилището над нейното, които са станали причина за вредите. Ответникът
завел преписка под № 11132131800012/2018 г. във връзка с постъпилото
уведомление за щета. На 21.03.2018 г. жилището на ищцата било посетено от
служители на ответното дружество за оглед – свидетелите Ц. и Т.. Последната
работила за ответното дружество на граждански договор, назначена да
извършва огледи, да изготвя експертни становища и количествени сметки във
връзка със сключени имуществени застраховки. Ищцата допуснала
свидетелите в жилището, с изключение на северната тераса, която била
разположена в посока хотел „Разград“. Наложило се свидетелите да извършат
огледа на терасата чрез снимки, направени от стълбището на блока. Свид. Ц.
не била допусната до банята, ищцата допуснала вътре свид. Т.. Становището
си свид. Ц. изготвила за банята само по снимките, направени от свид. Т.. При
огледа в хола и спалнята свидетелите не установили следи от теч. Ищцата им
обяснявала, че вредите са от нещо, което е инжектирано, но свидетелката не
била съгласна с тези констатации, тъй като преценила, че не е възможно
гравитационно да почне действието от средата на стената за повреждане на
латекса, фасагена. Нямало следи от изливане по плочата, респективно пода.
Свид. Ц. преценила, че следите от уврежданията са причинени от птици,
природни бедствия или опит за почистване. По отношение на терасата,
свидетелката посочва, че причина за напукването може да е последващо
монтиране на прозореца. Претенциите на ищцата според свид. Ц. били за
химически уврежданията по южната тераса и механични – по северната. При
6
огледа на южната тераса свид. Ц. забелязала, че уврежданията са след
прозореца на банята и не си представяла как е възможно това да се случи от
горната тераса. Свидетелите не си спомнят дали същия ден или дни след това,
но посетили жилището на горния етаж повече от веднъж. Били допуснати
веднага и не се забелязвали следи от теч. Двете тераси били остъклени, а по-
широката част имало само по един отваряем прозорец, като според свид. Т.
нямало как да се осъществи физически увреда на едната част от стената на
долната тераса с кол. Неизбежно използването следвало да увреди и други
части. След този оглед на 03.07.2018 г. по настояване на ищцата свидетелите
отново посетили жилището и, макар и да нямало заведено уведомление за
щета. Тъй като било практика уведомление можело да бъде завеждано и след
това, свидетелите посетили жилището. Били допуснати до хола, където
забелязали голямо петно на стената, граничеща с банята в апартамента на
ищцата. Самото петно не било само мокро, но кафеникаво и тъмно. Ищцата
отново им обяснила, че се дължи на изливане на химични вещества. Свид. Ц.
поискала да го измери, но ищцата я побутнала, казвайки че не може да измери
вярно и тя ще си намери човек, който да свърши това. След което свидетелите
били помолени да напуснат жилището и.
Ищцата така и не депозирала писмено уведомление за щета, подписано от
нея, а около на 18.07.2018 г. депозирала жалба, която била препратена
директно до централата на ДЗИ.
Свид. Т. С. пояснява, че е престоявала понякога в жилището на ищцата в
периода от м. юни 2017 г. до завръщането на ищцата през м. февруари, а в
помещенията нямало никакви вреди. Тя била поканена от ищцата на
06.06.2018 г. и тогава още с влизането усетила мирис на препарат, а докато
били на терасата – потекло по стената вода, примесена с препарат.
Свидетелката не уточнява нищо конкретно. След това посетила жилището
още веднъж през този месец и забелязала вреди в банята. Всички останали
посещения на свидетелката са след м. юли 2018 г.
Свид. А. посетила на 03.07.2018 г. жилището на ищцата, защото последната
решила да го продава. Свидетелката забелязала, че жилището е в лошо
състояние, имало влажни петна. Не разговаряла с ищцата дали е третирала
петната с препарати, но клиентите и не търсили такива жилища.
Свидетелите А. и Т. сочат, че ищцата е посещавала винаги офиса им сама,
като никога не и било отказвано завеждането на уведомление за щета. В тази
връзка свид. Т. сочи, че през 2018 г. е посещавала жилището на ищцата два
пъти. Но уведомление за щета е било завеждано само веднъж. Жилището
било посетено втори път от служители и без завеждане на щета, когато
ищцата настоявала по телефона служители да посетят жилището и. След това
служителите изчакали ищцата да депозира уведомление, но същата не
сторила това.
Тъй като свид. С. Д. познавала ищцата, знаела че през 2017 г. и началото на
2018 г. ищцата отсъства, а понякога забелязвала включено осветлението. Било
и известно обстоятелството, че ищцата е ангажирала свой познат, който
преспивал там понякога. През м. февруари 2018 г. свид. Д. срещнала ищцата в
кварталния магазин и и споделила, че вижда как живущата над ищцата хвърля
боклуци на терасата и. Ищцата и се оплакала, че отводнителните тръби се
запушили и това създало проблеми на дограмата и мазилката.
Съгласно заключението по назначената експертиза прогнозната стойността за
7
ремонт по средни цени към м. юли 2018 г. на жилището е в размер на 2965
лв., а към м. септември – 4032 лв., по пазарни цени – към юли 2018 г. в размер
на 3625 лева, а към септември 2021 г. – 5040 лева. Подробно в приложените
таблици се остойностяват отделните СМР по количество и цени. Вещото лице
сочи, че с оглед изминалия период от време не може да бъде установен
механизма на причинените увреждания. Сочи, че атмосферни условия не
могат да доведат до уврежданията от установения вид по теракотата на
северната тераса в жилището на ищцата.
Според приложеното постановление, подписано от прокурор, е направен
извод, че не са налице данни за престъпление от общ характер.
Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, базирайки се на
констатациите за липса на документ, с който се приема, че вредите са
резултат от злоумишлени действия на трето лице.
Съдът не кредитира показанията на свид. Д. в частта им, в която посочва, че е
виждала мъж от горната тераса, да удря с предмет. Свидетелката не уточнява
къде непознатия е нанасял ударите. Съдът не кредитира показанията на
същата свидетелка и по отношение на разказа и за видяното от нея, случило
се на 05.06.2018 г. Същата посочва, че видяла същия мъж, който с метален
прът удрял силно отдолу плочките на терасата на ищцата. Доколкото
събраните доказателства сочат за разстояние между двете разположени
шахматно тераси от около 4 - 5 метра, то очевидно е невъзможно някой да
внесе в жилището си метален прът с такава дължина, без да причини вреди по
собствените си вещи, както и да борави с него от тераса на горния етаж,
причинявайки вреди точно в определен участък на долната тераса, особено с
оглед разположението на двете тераси. В този смисъл показанията на
свидетелката са житейски нелогични и неправдоподобни.
От правна страна:
На първо място, по отношение на възражението на ответника, че не е заведена
щета за настъпило застрахователно събитие след извършения на 21.03.2018 г.
оглед, съдът ръководейки си от текста на чл. 403, ал. 5 от КЗ, прецени че
претенциите на ищцата са процесуално допустими, независимо от факта, че
ищцата не успя докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че и е било отказано да депозира уведомление за щета за
настъпили такива след датата на огледа на 21.03.2018 г. за щети, настъпили по
твърдения в ИМ през м. юни 2018 г., както и твърдението си
за недобросъвестно поведение от страна на служителите на ищеца. Следва да
се има предвид, че служителите на ответника знаят, че ищцата се свързала с
тях по телефона, твърдейки новонастъпили вреди. Посетили са жилището и,
макар и да няма документи за тези действия. Именно ищцата е съпроводила
служителите извън жилището с обяснението, че сама ще намери кой да
опише вредите.
На следващо място, изцяло недоказани са твърденията на ищцата, че
настъпилите вреди са причинени вследствие злоумишлени действия на трето
лице. Не са събрани доказателства в тази посока, а именно за твърденията на
ищцата, че свид. М. е използвала химическо вещество за разяждане на
мазилката. Недоказани останаха и другите твърдения на ищцата. Вещото лице
по приетото заключението също не се ангажира със становище относно
механизма на настъпване на констатираните увреждания. Вещото лице сочи
единствено, че вредите по едната от терасите не биха могли да се дължат на
атмосферните условия. В този смисъл абсолютно без значение е
възражението, че разпоредбата на чл. 9.3.8.1 от договора представлява
8
неравноправна клауза. Следва да се има предвид, че изискването за
представянето на някакви документи след настъпване на застрахователно
събитие не е неравноправна клауза на основание посочените от ищцата
разпоредби, а именно чл. 143, ал. 1, т.т. 2, 14, 18 и 20 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД. В заключение преценката на съда е, че не са представени документи и не
са събрани доказателства по делото за злоумишлени действия на трето лице,
в резултат на които да са настъпили твърдените вреди.
На следващо място, искът е предявен на 02.09.2021 г., а уведомлението за
щета е депозирано на 19.03.2018 г. С оглед посочено в чл. 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
давността не е текла за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Дори да се
приеме, че давността започва да тече на 19.03.2018 г., т.е. момента на
уведомяване на застрахователя, а не узнаване от застрахования, то давността
е изтекла в края на м. юни 2021 г. по отношение на щетите, заведени с
уведомлението за щета.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът по чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е такъв с акцесорен
характер и напълно зависи от уважаването, респективно отхвърлянето на
главния иск, то в случая исковата претенция за мораторна лихва спрямо
ответника е напълно неоснователна, каквато е и главната претенция.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата следва да
се възложат направените от ответника разноски за настоящото производство
в размер на 718,00 (седемстотин и осемнадесет) лева за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител, депозит на свидетел и
направена справка в НБД “Население”.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Р. Б. В. с ЕГН
********** от град Разград, ул. „***************“ № 1, блок ******, вх. В,
ап. 8, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. *************** № 3, ет. 3, оф. 10а,
против ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, Дирекция „Управление на
щети Общо застраховане“, представлявано от главния изпълнителен директор
К.Х.Ч. и изпълнителните директори - Б.А.В., Е.Й.Б., И.Д.Г., осъдителни
искове с правно основание по чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386 вр. с чл. 343, ал. 1 от
КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на ищцата от
ответника на 7245,39 (седем хиляди двеста четиридесет и пет лева и тридесет
и девет стотинки) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
вреди, настъпили за периода от средата на м. март - август 2018 г., покрит
застрахователен риск по имуществена застраховка „Комфорт за дома“, клауза
„А1“ Злоумишлени действия на трети лица, Вандализъм, обективирана в
Застрахователна полица № 111317161000006 от 05.09.2017 г. за жилище с
адрес гр. Разград, бл. ******, вх. В, етаж 4, апартамент № 8, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ищцата Р. Б. В. с ЕГН ********** от град Разград, ул.
„***************“ № 1, блок ******, вх. В, ап. 8, със съдебен адрес: гр. Русе,
9
ул. *************** № 3, ет. 3, оф. 10а, ДА ЗАПЛАТИ на ответника ДЗИ
„ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, Дирекция „Управление на щети Общо
застраховане“, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и
изпълнителните директори - Б.А.В., Е.Й.Б., И.Д.Г., направените по делото
съдебни и деловодни разноски в общ размер от 718,00 (седемстотин и
осемнадесет) лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10