Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1133 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 269170 от 08.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 68149/2018 г., по описа на СРС, І ГО, 32 състав, е
признато за установено, че Н.М.Д. и Ц.Т.М. дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 52886/2018
г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, както следва: по 142, 51 лв., представляваща
цена на доставена без основание от дружеството топлинна енергия за Магазин 3-1,
находящ се в гр. София, ж .к. „*****, с абонатен № 414844, за периода от 01.10.2015
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва считано от 10.08.2018 г. до окончателното плащане, като искът над
уважения размер до 156, 62 лв. – главница е отхвърлен, както и иска за сумите
за мораторна лихва върху цената за топлинна енергия по 26, 48 лв., както и
лихва за забава върху цената за дялово разпределение за периода 01.12.2015 г.
до 06.08.2018 г. в размер по 2, 48 лв. Ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от по 268, 78 лв. - разноски съразмерно
с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач „Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от
ответниците Ц.Т.М. и Н.М.Д.. Излагат съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Неправилно решаващия съд възприел изводите на вещото лице
по изслушаната съдебно -техническа експертиза. Съдът не е съобразил, че за
исковия период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и такава не
е начислявана от ищеца, тъй като радиаторите са демонтирани през м.05.2010 г.
От тази дата зануленият топломер и запечатана разпределителна кутия - затапен
колектор, не е извършвана и услугата дялово разпределение. По тяхна партида за
исковия период е начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
такава за битово горещо водоснабдяване. В имота не е извършван отчет поради
неосигурен достъп, като потреблението на топла вода е изчислено на база
служебен отчет. Липсва договор за извършване на топлинното счетоводство между
ищеца и третото лице – помагач, поради което няма как да бъде определен обемът
на доставената и потребена топлинна енергия. Не е налице и договор за
извършване на разпределение на топлинната енергия със съсобствениците на
имотите в сградата, нотариално заверен протокол от Общото събрание на етажната
собственост за избор на търговец или споразумителен протокол с потребителите в
сградата. Небитов клиент по смисъла на §1 т.33 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за енергетиката е този, който купува топлинна енергия за
небитови нужди. Не оспорват обстоятелството, че са собственици на процесния
имот, представляващ търговски обект, което налага извода, че доставяната
енергия е за небитови нужди. Ищецът обаче не е представил изискуемия съгласно
чл.149, ал.1, т. ЗЕ писмен договор, както и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди. Приложените по делото Общи условия за
битови нужди не ги обвързват, предвид което не е установено при условията на
пълно и главно доказване съществуването на облигационна връзка между страните
по делото. Счита, че изводът на решаващия съд за неоснователното им обогатяване
за сметка на ищеца е неправилен и необоснован. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва
същата. Излага съображения, че решението в обжалваната му част е правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Позовава се на §
1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003
г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г.), съгласно който потребител
на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди,
както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Твърди, че между
страните няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, тъй като въпреки отправената покана от страна на дружеството ответниците
не са намерили за необходимо да изпълнят своето задължение да сключат договор
за продажба на топлинна енергия в качеството им на стопански потребители и
собственици на процесния имот. С Тълкувателно решение от 17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е прието, че когато липсва изричен договор за
доставка на топлинна енергия, собственикът на имота е този, който е задължен
съгласно чл.153 от ЗЕ за заплащане на доставената в имота топлинна енергия. В този
смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на
основата на писмени договори при общи условия които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански
нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” АД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране (КЕВР) към Министерски съвет. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и топлопреносното дружество. За исковия период в сила са
били Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
“Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, одобрени с решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани
от топлопреносното дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на база реален отчет на уредите. Съгласно Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима
сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е
сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най - старото. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Б.“
ООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответниците не е подписван договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ.
Същевременно същите са ползвали топлинна енергия за стопански нужди на
топлоснабден имот – магазин 3-1, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, аб. № 414844,
но не са заплащали консумираната топлинна енергия. По този начин са се
обогатили за сметка на дружеството. Ответниците му дължат разделно при равни
квоти сумата от общо 371, 16 лв., от които: 285, 73 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2015 г. –
м.04.2017 г. и сумата от 52, 96 лв., обезщетение за забава върху задължението
за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. до 06.08.2018
г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 32, 47 лв., от които:
27, 50 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2015
г. – м.04.2017 г. и 4, 97 лв.- обезщетение за забава върху задължението за цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 06.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –до
окончателното плащане. Във връзка с подадено на 10.08.2018 г. заявление, по ч.
гр. д. № 52886/2018 г. по описа на СРС, 32 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените
по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК
писмени отговори ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че не е
имало топлопреносна мрежа /отоплителни вертикални и хоризонтални щрангове,
захранващи се от ищеца чрез абонатна станция в сградата, като захранването с
топлинна енергия в имота от закупуването му от тях на 14.12.2006 г. се извършва
от независими източници, а именно: монтирана климатична система, захранвана с
трифазен ток. Заявяват, че за процесния период няма консумация на топлинна
енергия за отопление и подгряване на топла вода от абонатната станция на
сградата, поради което не са ползватели или потребители на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката. Твърдят, че не са извършвани отчети на
уредите за дялово разпределение. Молят съда да отхвърли предявените искове.
На 10.08.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.М.Д. и Ц.Т.М., за сумата от 313, 23 лв. - главница, както и 57, 93
лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2015 г. – 06.08.2018 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г., който период включва
дължимата сума за действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот
– магазин 3-1, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, аб. № 414844. Посочено е,
че дължимите суми са както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия са
285, 73 лв. – главница и 52, 96 – лихва, а за дялово разпределение – 27, 50 лв.
– главница и 4, 97 лихва. Твърди се, че сочените длъжници са се обогатили без
основание за сметка на заявителя, поради което са длъжни да върнат онова, с
което са се обогатили до размера на обедняването. Видно от т.13 претенцията на
заявителя е в условията на разделност при равни квоти – по 1/2.
С разпореждане от 21.08.2018 г. по
ч. гр. д. № 52886/2018 г. по описа на СРС, 32 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените
в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са
депозирани възражения от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт
за замяна на недвижими имоти № 189, том VI, дело № 1040/06 от 14.12.2006 г., „С.Б.К.“ ООД е прехвърлила на Ц.Т.М. и Н.М.Д.
следния свой собствен недвижим имот: Магазин 3-1, разположен на партерен етаж на кота +00
м., състоящ се от магазани, WC преддверие и WC, с площ 70,24 кв.м., заедно с
2,44 % равняващи се на 9,34 кв.м. ид.части от общите части, находящ се в гр.
София, ж. к. „*****.
По делото е представен нотариален акт за договорна
ипотека върху недвижим имот № 79, том I I I, дело № 423/2011г. от 30.09.2011
г., за вписване на договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД
за обезпечение изплащането на отпуснат кредит на К.И.С.и П.Т.М., с който Н.М.Д.
и Ц.Т.М. са учредили ипотека върху процесния недвижим имот.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
гр. София, ж.к. „*****,вх. А,Б и В от 09.09.2008г., етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към протокола е приложен списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 14.10.2009 г. е сключен договор №
ОУ-06-Н-5437/414844 между „Топлофикация София“ ЕООД, като продавач и Ц.Т.М., като
купувач, по силата на който топлопреносното дружество се е задължило да продава
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот – магазин 1,
находящ се гр. София, ж.к. „*****, вх.2, за срок от пет години, при спазване на
изискванията на Общите условия за продажба на топлинната енергия за битови
нужди срещу насрещното задължение на купувача да я заплаща по еднокомпонентна
цена по предвидения в Закона за енергетиката ред.
Съгласно писмо от 05.10.2015 г., „Т.С.“
ЕАД е уведомила Ц.Т.М., че съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за небитови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява само въз основа на писмен договор, като предвид изтеклия срок на
подписаните помежду им договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди посочен по-горе, следва да бъдат уредени търговските им взаимоотношения в
срок до 22.10.2015г. с подписването на нови формуляри.
Страните не спорят, че за исковия
период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при общи условия на ищеца.
От заключението на вещото лице инж. Х.Б.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза се установява, че за разглеждания периода м.05.2015 г. –
м.04.2017 г. редовните дати за отчет в сградата на етажната собственост са
били: 17.06.2016 г. и 25.06.2016 г. За процесния магазин не е бил осигурен
достъп и на двете посочени дати. За следващия отчетен период м.05.2016 г. –
м.04.2017 г. редовните дати за отчет в сградата на етажната собственост са били
21.06.2017 г. и 08.07.2017 г. За процесния магазин не е осигурен достъп и на
двете редовни дати. В имота не е имало отоплителни тела, свързани с ВОИ – не е
имало индивидуални топломери. Не е начислена топлинна енергия за отопление от
отоплителни тела в имота. Не е начислена топлинна енергия за отопление на имот
от отоплителни нтела в общите части като дял за имота. За него е начислена
топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем. За имота не е начислена и топлинна
енергия за подгряване на вода – за битово горещо водоснабядване. Вещото лице е
обосновало извода, че фирмата за дялово разпределение е извършила дяловото
разпределение за имота в съответствие с действащата нормативна уредба. Общата
сума на прогнозно начислената топлинна енергия за исковия период възлиза на
245, 69 лв. След изготвяне на изравнителните сметки за разглежданите
отоплителни сезони стойността на топлинната енергия възлиза на 285, 02 лв.В
тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди, както и не са включени стойности по фактури за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Технологичните разходи в абонатната станция
са отчислявани от доставената в нея топлинна енергия и те са били за сметка на
ищеца, съгласно действащата нормативна уредба. За исковия период монтиранитя в
абонатната станция топломер е преминал метрологични проверки на 23.09.2014 г. и
на 14.11.2016 г.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице М.В.се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите
за топлинна енергия за исковия период. Прогнозно фактурираните суми за
м.05.2013 г. – м04.2015 г. възлизат на 285, 73 лв. С изравнителните сметки за
възстановяване не са погасявани задължения извън исковия период. Непогасеното
задължение за топлинна енергия възлиза на 285, 73 лв., а за дялово
разпределение – 27, 50 лв. Лихвата за забава за периода 01.12.2015 г. –
06.08.2018 г. възлиза на 57, 93 лв., от която: 52, 96 лв. върху топлинната
енергия и 4, 97 лв. – върху дяловото разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Страните не спорят, че процесният топлосналден имот е предназначен за
задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди, доколкото същият
представлява магазин.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване
и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ
(нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след
17.07.2012 г. и следователно – през исковия период, определя като „небитов
клиент“ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Страните не
спорят, а и от представения договор за замяна на недвижими имоти се установи,
че ответниците са собственици на процесния недвижим имот при равни квоти, както
и че същият е предназначен за задоволяване на стопански нужди, респ. небитови
нужди, доколкото представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването на
имота следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – въз основа
на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая ищецът е отправил предложение до ответниците за сключване на
писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди в съответствие
с изискванията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. По делото не се твърди, а и не се
установява, между страните да е подписан договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за исковия период.
Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
обосновава задължението на ответниците с неоснователното обогатяване на същите
с доставената и използвана от тях топлинна енергия, доколкото за исковия период
страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственици
на процесния имот ответниците са ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото
дружество, без да я заплащат, поради което е налице неоснователно обогатяване
на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено
при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с
решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на
ищеца е да докаже, че ответниците са спестил разходи за доставената и ползвана
от тях топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза през исковия
период в имота е била доставена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Вещото лице е съобразило обстоятелството, че в имота не е имало
отоплителни тела, свързани към ВОИ, не е имало индивидуални топломери, не е
начислена топлинна енергия за отопление на имота, за отопление на общите части
и за подгряване на топла вода. При изпълнение на възложената от съда задача
вещото лице е обсъдило всички ангажирани по делото доказателства, като е
съобразило действащата нормативна уредба. Съдът изцяло възприема експертното
заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и
обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по
делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебават
доказателствената му стойност или да ги опровергават. Също така експертното
заключение не е оспорено от страните, включително и от жалбоподателите. Ето
защо релевираните доводи от жалбоподателите, че неправилно решаващият съд е
възприел изводите на вещото лице, се явяват неоснователни.
Тъй като
стойността на реално доставената топлинна енергия за сградена инсталация за
периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г. възлиза на 285, 02 лв., то ответниците са
се обогатили със сумата от по 142, 51 лв., предвид участието им в
съсобствеността, в каквато насока са изводите и на решаващия съд.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателите, че след като в имота няма монтирани
радиатори, не са се обогатили със стойност на доставена топлинна енергия. В
случая такава е начислена единствено за сградна инсталация, но не и за
отопление на имота, общите части и подгряване на топла вода. Същевременно предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна
собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава
топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и
повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права – решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно
дело № 15 от 2009 г. на КС на РБ.
С
обжалваното решение съдът не е формирал изводи и не се е произнесъл относно
претендираното от ищеца дялово разпределение, поради което тази претенция е
извън пределите на настоящото производство и не следва да се разглежда.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е защитаван по делото от
юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК следва да му се присъди
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269170 от 08.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 68149/2018
г. на СРС, І ГО, 32 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН ************ и Ц.Т.М.,
ЕГН ********** и двете с адрес ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с
адрес ***, сумата от 100 (сто) лв.,
на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.