Р Е
Ш Е Н
И Е № 167
гр.Кюстендил, 18.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 47 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.112, ал.1,т.4 от Закона за здравето.
Н.Й.Г. *** е подал
жалба против Експертно решение № 3715/23.12.2020г. на НЕЛК – Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е
отменено ЕР № 1973/14.10.2020г. на ТЕЛК
- общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕООД – гр. Дупница и е дадена нова оценка на работоспособността и
противопоказаните условия на труд, като е определена 40% трайно намалена работоспособност на
жалбоподателя. Релевирани са основанията
по чл.146, т.4 от АПК. Оспорват се като незаконосъобразни и необосновани с оглед
здравословното състояние на жалбоподателя, определената степен и процент на
трайно намалена работоспособност. Прави се искане за отмяна на оспореното ЕР.
Ответникът – Национална експертна
лекарска комисия – гр. София, чрез процесуалния си представител юк Е. А.,
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорения
административен акт за законосъобразен – постановен при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с доказателствата по преписката и
приложимите разпоредби на Закона за здравето
и Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, както и на Приложение
№ 2 към чл.63, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна ТП на НОИ
– Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А. А., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Останалите заинтересовани страни:
Т.о.з. к.М. „С.И.Р.“ ЕООД ***, Агенция за хора с увреждания –
гр.София и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, не са
изразили становище по жалбата.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от документите към
медицинското експертно досие на жалбоподателя Н.Й.Г., вследствие на претърпяна на 29.11.1990г.
трудова злополука, същият е получил
травматична фрактура на лява подбедрица – счупване на големия и малкия пищял, с
оглед на което с ЕР от 29.05.1991г. на
ТЕЛК при Обединена районна болница – Кюстендил, му е призната временна нетрудоспособност,
а впоследствие поради получени усложнения от тежка периферна увреда, същият е многократно освидетелстван. С ЕР №
2332/05.12.1991г. на ТЕЛК при Обединена районна болница – Кюстендил, на Г. е определена втора група инвалидност със срок на
инвалидизация до 04.12.1992г.
Следва ЕР № 2204/05.11.1992г., с
което при извършеното освидетелстване на лицето, е определена трета
група инвалидност за срок от две години, а впоследствие и пожизнено. С ЕР №
1904/14.10.2002г. на ТЕЛК – Общи заболявания при МБАЛ – Кюстендил, оспорващият
е преосвидетелстван и му е определена 40 % трайно намалена
работоспособност, която с ЕР от
28.04.2005г. е променена на 70,6 % ТНР, а с ЕР от 05.03.2007г. – на 52 % ТНР.
С Експертно решение № 1973 от
14.10.2020г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр.
Дупница, в процедура по освидетелстване и след извършен преглед, на оспорващия е
определена 30 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години при водеща диагноза –
счупване на дистална част на тибията, съотв. по 30% ТНР за всяко от констатираните
две заболявания. ЕР е връчено на лицето на 14.10.2020г. и е
оспорено пред НЕЛК с жалба вх. № 12318/21.10.2020г. относно процента ТНР.
Сезираният орган - НЕЛК Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания /ССЗ/, се произнася по жалбата с оспореното Експертно решение № 3715 от
23.12.2020г., с което въз основа на преглед на документи на осн. чл.50, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, отменя ЕР на ТЕЛК и дава нова оценка на работоспособността и
противопоказаните условия на труд, и потвърждава ЕР на ТЕЛК по останалите
поводи. Органът определя 40.0 % трайно
намалена работоспособност на жалбоподателя за срок от три години – до 01.10.2021г., при
водеща диагноза - счупване на дистална част на тибията, който процент е формиран като краен процент, съотв. при определени 30% ТНР за деформацията на стъпалото , 40%“ –
за анкилоза на лява глезенна става и
30% за следтравматична периферно-нервна
увреда –тежка степен. Приети са за
противопоказани условия на труд – тежък физически труд, пренатоварване на долни
крайници.
Издаденото ЕР на НЕЛК –ССЗ е съобщено на
жалбоподателя на 03.02.2021г. с известие за доставяне на л. 18 от делото, а
жалбата е подадена на 08.02.2021г., т.е. в срока по чл. 149, ал.1 от АПК.
В съдебното производството,
ответникът е представил заверени копия от дипломи за завършено образование и свидетелства
за специалност на лекарите от състава на НЕЛК: д-р Н. П. – хирургия, д-р Е. М. – ортопедия и травматология и д-р Л.
С. - ортопедия и травматология.
Съдът е приел като доказателство
по делото експ. заключение вх. № 2432 от
17.05.2021г. по назначената
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.С. със специалност
ортопед-травматолог. Констатациите на експерта са от преглед на документите към
медицинското досие на жалбоподателя, от които установява, че последният е
претърпял счупване на лява подбедрица, вследствие на което е с трайна
деформация на ляв глезен и ляво стъпало, както и увреда на два нерва на левия
крак, които са с дефинитивен характер, т.е. налице е травматична фрактура на лява подбедрица с
обездвижване на ставата, както и тежка периферна увреда на н.фибуларис и н.тибиалис. Вещото
лице сочи, че промяната в процента ТНР с решението на ТЕЛК е поради изменения в
нормативната уредба – в Наредбата за
медицинската експертиза, респ. в методиката на формиране на процента ТНР при
две и повече заболявания; че в случая с ЕР на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК в частта
относно оценката на състоянието на глезена и стъпалото и е потвърдено по
останалите поводи; че степента и тежестта на уврежданията са установени
правилно от НЕЛК и в съответствие със същите, както и с правилата в Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, е
определен процента ТНР. Съдът счита експертното заключение за обективно и
компетентно, съответстващо на събраните писмени доказателства, а страните не го
оспорват.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ
и от страна в административното
производство, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150
от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен
акт с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, отхвърля
оспорването. Съображенията са следните:
Предмет на обжалване е Експертно решение № 3715/23.12.2020г.
на НЕЛК – Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови
заболявания, с което по жалба на освидетелстваното лице и
на осн. чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ е отменено ЕР № 1973/14.10.2020г. на ТЕЛК - общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр. Дупница
в частта относно ТНР и е дадена нова оценка на работоспособността на оспорващия, като е определена 40% трайно намалена работоспособност. Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 49, ал.1
от ПУОРОМЕРКМЕ, при спазване
на процесуалноправните разпоредби по
издаването му и в съответствие с материалния закон, а именно:
ЕР
на НЕЛК е валиден административен акт. Същото е издадено от Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, който е
съобразен с изискванията на чл. 49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ предвид водещата
диагноза на освидетелстваното лице.
ЕР е надлежно мотивирано съгласно изискванията на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, постановено е въз основа на проверка на събраната медицинска документация /арг. чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ/. Същото съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването й, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация.
При издаване на оспореното решение, органът на медицинската експертиза е приложил правилно закона. Експертизата на трайно намалената работоспособност на вида и на степента на увреждане на лицата се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като относимите материалноправни разпоредби и административно-производствени правила са регламентирани в глава ІV-та на НМЕ - "Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане". При изготвяне на решението, специализираният състав на НЕЛК е спазил посочените в тази глава изисквания., както и принципите и критериите на медицинската експертиза, регламентирани в чл.62 и чл.63 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от същата, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а ал. 3 на нормата предвижда, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно Приложение № 2.
Анализът на събраните доказателства по делото, включително на съдебно-медицинската експертиза, в контекста на относимата правна уредба, обосновава извода на съда, че процента ТНР на жалбоподателя е определен от органа на медицинската експертиза в съответствие с правилата на чл. 63, ал. 3 от НМЕ и Методиката - Приложение № 2, т. ІІІ. Според действащата редакция на нормата, обн. ДВ бр.79/2020г., в сила от 8.09.2020 г., когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, а останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.
В случая, по отношение на освидетелстваното
лице са установени две увреждания - травматична фрактура на лява
подбедрица с деформация на
стъпалото, ведно с анкилоза
/обездвижване/ на лява глезенна става, както и увреда на два нерва на левия крак /тежка периферна увреда на н.фибуларис и н.тибиалис/. За
първото увреждане, е определен 40 %
ТНР съобразно Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ „Отправни точки за
оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане
в проценти“, част І „Заболявания на
опорно-двигателния апарат“, раздел ІХ „Увреди на долните крайници“, т.38.1- Подчертан пес еквинус според
функционалните нарушения във връзка с деформацията на стъпалото, и във
връзка с т. 35.2 - Анкилоза (обездвижване) на
долната и горната скочна става в неблагоприятно положение. За второто увреждане е определен 30 % ТНР
съобразно Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ „Отправни точки за
оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане
в проценти“, част VІІ „Нервни болести“, т.11.7.3 и
т.11.8.3 „Увреждания на периферните нерви“ – нервус фибуларис и нервус
тибиалист, тежка степен.
Съдът констатира правилно
приложение на нормативните разпоредби, относими към оценката на ТНР на
жалбоподателя, в съответствие с вида и степента на уврежданията,
доказани от събраната медицинска документация.
Видно е, че НЕЛК е съобразила усложненията, настъпили вследствие на преживяната травма, вкл. функционалните нарушения на долния крайник,
обездвижването на ставата и уврежданията на нервите. Както се посочи по-горе, при определяне на крайния процент ТНР с ЕР са спазени изцяло указанията, дадени в т. III от Методиката – приет е най-високият процент - 40% по съответната отправна точка на най-тежкото
увреждане, а именно по т.
35.2, р. ІХ, част І на Приложение № 1 - Анкилоза (обездвижване) на долната и
горната скочна става в неблагоприятно положение. В този аспект е и заключението на вещото лице, което изцяло потвърждава правилността
на оспореното ЕР, съобразено с медицинската документация в МД. Изводите са, че административният
орган е приложил точно материалноправните норми за оценка
на здравословното състояние на освидетелстваното лице. Оспореното решение на НЕЛК е законосъобразно и
жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода по делото, както и
на осн. чл. 143, ал.4 АПК вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, съдът осъжда жалбоподателя
да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на НЕЛК в размер на 80,00лв., определено при усл. на чл.37 от ЗПП вр. с чл.27в от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Н.Й.Г. ***, против
Експертно решение №
3715/23.12.2020г. на НЕЛК – Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.
ОСЪЖДА Н.Й.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на НЕЛК – гр.София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ №15, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: