Р Е Ш Е Н И Е
№ 1033
гр. Бургас, 16.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX –ти граждански състав
на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното
от съдията Дойков гражданско
дело № 4650 по описа за
2018година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
иск за съдебна делба във втората й фаза по нейното
извършване.
С Решение № 2689/27.12.2018г.
на Районен съд гр. Бургас е допусната съдебна делба между съделителите
В.Ж.Г., ЕГН **********,*** – адв. Й.К.,*** и И.С.Г.,
ЕГН **********,***, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите
относно следния недвижим имот: апартамент № 3, представляващ самостоятелен
обект : жилище на първо ниво в сграда с административен адрес : ********,
построен в югоизточната част на УПИ IV- 77 в кв. 14 по плана на гр. Бургас , кв. „Сарафово” ,
целият с площ от 790кв.м. , с идентификатор 07079.820.207.1.2 по КККР на гр.
Бургас , с площ от 74.02кв.м., състоящ се от спалня, дневна , кухня, баня –
тоалетна и антре, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж –
07079.820.207.1.3, под обекта – 07079.820.207.1.10, 07079.820.2017.1.9,
07079.820.207.1.1, 07079.820.207.1.8, над обекта – 07079.820.2017.1.4, ведно с
прилежащо избено помещение № 2 с площ от 11.99кв.м., ведно с 13.317% от общите
части на сградата , равняващи се на 9.38кв.м., както и същия процент от правото
на строеж върху терена, върху който е построена сградата. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 22.01.2019г.
От събраните доказателства се
установява следното. По делото вече е установено, че съделителите са бивши
съпрузи. Бракът между двамата е бил прекратен с Решение № 1400/ 26.09.2016г. по
гр.д. № 4072/ 2016г. на Районен съд гр. Бургас. По време на брака двамата бивши
съпрузи са придобили в собственост процесния имот, който след развода им е
останал неподелен, като страните са негови съсобственици при равни дялове. В
хода на производството, още с отговора на исковата молба, ответницата е
поискала делбата да се извърши като процесният имот й бъде възложен в дял, а
съответната част на ищеца да се уравни в пари. Според ответницата са налице
предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Молбата се поддържа и в настоящата
фаза по извършване на делбата. Ищецът, с изрична молба по реда на чл. 346, ал.
1 от ГПК, е предявил претенции към ответницата да му заплати сумата от
1750.00лева, представляваща обезщетение за това, че в периода 30.07.2018г. до
26.02.2019г. е бил лишен от правото на ползване на имота, като счита, че му се
дължи сумата от по 250.00лева месечно, равняваща се на свободния наем на имота
за периода за притежавания от него дял.
По
делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице М.П.А.,***, справедливата пазарна стойност на имота
е 60100лева/ шестдесет хиляди и сто лева/, а пазарния наем за претендирания
период, съобразно характеристиките на имота, е определен на сумата 2500.00лева/две хиляди и петстотин
лева/, съответно 1250.00лева /
хиляда двеста и петдесет лева/ за дела на ищеца. Според вещото лице, процесният
имотът, при наличните му характеристики, е реално неподеляем между
съделителите. Делбеният имот представлява апартамент, който не може да бъде
реално поделен между страните и да се обособят отделни жилища съобразно
изискванията на ЗУТ.
Изготвена е и тройна – съдебно
техническа експертиза, след оспорване от страна на ищеца на първоначалното
заключение. В нея вещите лица Х.П.Х., И.Ф.В. и Б.К.К.,
са посочили, че пазарната стойност на процесния имот е 76400.00лева/ седемдесет
и шест хиляди и четиристотин лева/, а наемната цена – 3432.00лева, като за
страната – 1716.00лева / хиляда седемстотин и шестнадесет лева/. Вещите лица са
посочили също, че имотът е реално неподеляем между страните.
В хода на съдебното дирене са
разпитани свидетелите К. В. Г.,*** – майка на ищеца и Ж. В. Г.,*** – дъщеря на
страните.
Свидетелката К. Г. заявява, че
поддържа отношения с бившата си снаха, виждат се понякога, а внучката Ж. й
гостува. Свидетелката сочи, че от шест години страните са разделени , като И.Г.
останала да живее в процесния имот. К. Г. разказва, че двамата съделители били адресно
регистрирани на адреса й, където се получавала и кореспонденция за тях.
Свидетелката Г. сочи, че лятото на 2018г. се получил документ за И.Г.. След
като К. Г. предала документа на бившата си снаха, И.Г. го прочела пред нея.
Това била покана от сина й да заплаща наем за жилището. Свидетелката сочи, че в
жилището не е ходила от година, когато гледала кучето на ответницата. Тогава И.Г.
й дала ключове за апартамента, след което свидетелката ги върнала. К. Г. също
така сочи, че синът й живее на квартира. Свидетелката разказва, че двамата
бивши съпрузи понякога се срещали на кафе и разговаряли помежду си. Майката
сочи, че В.Г. няма ключ за жилището. Във връзка с ползването на жилището от
сина й, К. Г. изказва предположения.
Свидетелката Ж. Г. разказва, че
живее в апартамента в кв. „Сарафово”, но адресната й регистрация също е в ж.к.
„Славейков”. Сочи, че не поддържа често контакт с баща си. Последната им среща
била три месеца преди датата на с.з. , в което са дадени показанията.
Свидетелката твърди, че баща й има ключ за жилището, понеже в тяхно отсъствие е
идвал до дома и е вземал вещи. Това било година преди това. Свидетелката твърди,
че майка й не е препятствала достъпа до имота на баща й. Между майката и
дъщерята не бил воден разговор, че В.Г. претендира за наем на имота.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, могат да се направят следните изводи. Делбеният имот е
съсобствен между страните. Между тях не се спори, че съделителката
И.Г. живее и ползва процесния имот. Същият й е бил предоставен с решението за
развод между страните, като семейно жилище за отглеждане на детето Ж. Г., която
е била непълнолетна към датата на постановяване на решението. В хода на процеса съделителката И.Г. е изявила
воля имотът да й бъде възложен в дял, като иска да се уравни този на бившия й
съпруг със съответната сума пари. Съгласно чл. 349, ал. 1 от ГПК „Ако неподеляемият
имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия
съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг,
на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово
искане може да го постави
в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители
с други имоти или с пари.” В
настоящият случай не са налице всички предпоставки за възлагане имота на
съделителката И.Г., които са: жилището да е било СИО, прекратена поради развод;
на претендиращия възлагането съпруг да е възложено упражняването на
родителските права по отношение на родените по време на брака деца и същият да
не притежава друго жилище. Както се посочи, процесният имот е придобит от
съпрузите по време на брака им. Не се събраха доказателства, а и ищецът В.Г. не
сочи такива и не претендира, че И.Г. притежава друго собствено жилище. В хода
на съдебното дирене се установи , а и между страните не се спори, че И.Г. живее
в процесния имот с дъщеря си Ж. Г., която е навършила
пълнолетие. Т.е. не е налице предпоставката жилището да е предоставено на
родителя упражняващ родителските права, доколкото роденото от брака дете е
навършило пълнолетие. По тези съображения не може да се удовлетвори претенцията
на страната, делбата да се извърши чрез поставянето му в неин дял, като за
уравняване дела на В.Г. той да получи съответната парична сума. Такива са и
указанията дадени с Тълкувателно решение № 1/ 19.05.2004г. на ВКС по гр.д. № 1/
2004г. на ОСГК – т. 4 и т. 5. Изрично е посочено, че преценката за факта за
непълнолетието на родените от брака деца е приключване на устните състезания
пред първата инстанция. От доказателствата по делото е видно, че дъщерята на
съделителите Ж. Г. е родена на ***г. , т.е. е навършила пълнолетие на
02.07.2017г., преди датата на предявяване на иска за делба. Съсобствеността във
втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните
способи: чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК, чрез теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК или чрез изнасянето му на
публична продан. В настоящия случай е възможно делбата да се извърши като
процесният имот се изнесе на публична продан. Както се отбеляза , вещите лица и по двете
експертизи категорично са посочили, че имотът е неподеляем и не може да
удовлетвори изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 , чл. 40,
ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ. Не са
налице предпоставките за възлагане на имота на съделителката
И.Г., която е направила искане за това, а от страна на В.Г. няма такова искане,
а дори да беше направил такова същото щеше да бъде неоснователно. Следва да се
отбележи, че настоящият състав кредитира като по – пълна и прецизна втората
изготвена по делото експертиза. Вещите лица също са извършили оглед на имота,
но са анализирали документи несъобразени от вещото лице в първото заключение –
удостоверение за степен на завършеност № 86/ 20.04.2004г. – съставен акт обр.
14, извършен е по – детайлен оглед на имота и са отчетени особености на
жилището неотразени в първото заключение – недостатъци в състоянието на част от
помещенията и липсата на скорошен ремонт.
По предявения от ищеца В.Г. иск по чл. 346 от ГПК във вр. чл. 31, ал. 2 от
ЗС за заплащане от ответницата на сумата 1750.00лева, представляваща обезщетение за това, че в
периода 30.07.2018г. до 26.02.2019г. е бил лишен от правото на ползване на имота.
Ищецът претендира, че е бил лишен от възможността да ползва имота, като сочи и
представя доказателства , че е изпратил покана до ответната страна. В поканата,
представена по делото, връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, се претендира,
че И.Г. ползва сама процесния имот, като ищецът нямал
достъп до същия. Претендираната сума е в размер на 250.00лева месечно,
представляваща обезщетение в размер на свободния наем, или общо 1750.00лева. Предявена
е претенция за осъждане на ответницата по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, съгласно който, когато общата вещ се полза
лично само от някои от съсобствениците те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да се ангажира
отговорността на съсобственика по тази разпоредба, е необходимо да се установи,
че вещта е съсобствена, че се ползва лично само от някой от съсобствениците за
негови лични нужди, без да събира доходи от нея, и ползващият съсобственик не е
позволил на останалите съсобственици лично да ползват вещта, въпреки поканата
за това отправена писмено от неползващия съсобственик. Това означава, че
обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от ползващия лично вещта
съсобственик само при негов изричен отказ, направен след писмено поискване от
останалите съсобственици да си служат също лично със съсобствената вещ. В настоящият случай не са налице
предпоставките за уважаване на иска. Не се спори между страните, че процесният
имот е съсобствен и само ищцата го ползва, като живее в него. Представена е
покана, която изхожда от ищеца и за която се сочи, че е връчена по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК. Настоящият състав счита на първо място, че поканата и нейното
съдържание не е достигнала до ответницата. Връчването по този ред не
удостоверява , че съдържанието на поканата й е станало известно. Въпреки това
ответницата е узнала за претенцията на ищеца, но по делото не се доказа по
категоричен начин , че И.Г. е отказала достъп до имота на В.Г. и е
възпрепятствала ползването му. От свидетелските показания на разпитаните К. Г.
и Ж. Г., стана ясно, че съделителите преди развода си за били във фактическа
раздяла, като ответникът е живял на квартира. Въпреки това двамата са
поддържали връзка един с друг, като свидетелката К. Г. сочи, че сина й и
бившата й снаха се срещали често. След това обаче прави предположения относно
волята на сина си за ползването на жилището, като твърди, че В.Г. няма ключ за
апартамента и не можел да влезе, не знаела дали иска да ползва апартамента, но
липсата на ключ в него означавало , че не искал да го посещава. Свидетелката
сочи, че не знаела И. да е отказала на В. да посети апартамента. Свидетелката Ж.
Г. сочи, че с баща си рядко се чува, понеже ищецът пътува в чужбина като шофьор
на камион. Дъщерята е категорична , че баща й има ключ за жилището, като
твърди, че В.Г. е ходил там и е вземал лични вещи. Свидетелката е убедена, че
майка й не е възпрепятствала баща й да ползва имота. Настоящият състав,
анализирайки показанията на свидетелите, отчитайки това, че К. Г. и Ж. Г. са
роднини на страните и съобразявайки нормата на чл. 172 от ГПК, счита, че
показанията им следва да се кредитират, но дава приоритет на тези изложени от Ж.
Г.. На първо място свидетелката живее постоянно на адреса , т.е. следва да е
наясно какви са отношенията между родителите й , вкл. и с възможността В.Г. да
посещава адреса. Още повече, че свидетелката споделя, че лично е установила, че
баща й е посещавал дома в минал период. На следващо място свидетелката сочи, че
И.Г. не е отказвала достъп, поради факта, че ищецът не е искал да му се осигури
достъп за ползването на апартамента, което съответства и на показанията на
нейната баба К. Г.. От така изложеното може да се заключи, че не са налице
основания за присъждане на претендираното обезщетение от страна на ищеца и
следва иска в тази му част да се отхвърли.
По разноските.
Съобразно чл. 355, предл. 1
от ГПК всеки съделител следва да заплати държавна такса съобразно дела си.
Пазарната стойност на процесния имот според второто изготвено заключение е 76400.00лева/седемдесет и шест
хиляди и четиристотин лева/, т.е. по 38200.00лева/ тридесет
и осем хиляди и двеста лева/ за всеки от съсобствениците. Следва И.С.Г., ЕГН **********,*** да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас дължимата
държавна такса в размер на 1528.00лева/ хиляда петстотин двадесет и осем лева/,
както и 5.00лева/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
а ищецът В.Ж.Г. следва да бъде осъден да
заплати да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас дължимата държавна такса
в размер на 1528.00лева/ хиляда петстотин двадесет и осем лева/ и държавна такса в размер на 70.00лева/
седемдесет лева/ по отвхърления иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, ведно със сумата от
5.00лева/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. По
отношение исканията на страните да им се присъдят направените разноски, следва
отново да се съобрази посочената разпоредба на чл. 355, предл. 1 от ГПК. В
случая ищецът е внесъл две суми за депозит за изготвяне на заключението –
150.00лева по съдебно – техническата експертиза за пазарната стойност и поделяемостта
на имота и след това още 100.00лева по съдебно – техническата експертиза за
определяне стойността на пазарния наем по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС. С
приемането на първото заключение е указано на страните да довнесат по
120.00лева за доплащане заключението на вещото лице, което е било определено
общо на 340.00лева. Определените суми за внесени от страните според указаното.
При разпределение на разноските е видно, че за заключението на вещото
ответникът е внесъл само 120.00лева от общо дължимата сума от 170.00лева.
Следва И.Г. да бъде осъдена да заплати на ищеца В.Г. сумата от 50.00лева за
изравняване направените от тях разноски във връзка с делбата, съобразно
разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК. Останалите разноски следва да останат в
тежест на всяка от тях, както са направени. Не следва на ответницата да се
присъждат и разноски по реда на чл. 355, изр. 2 от ГПК – представен е списък,
но от него не става ясно, няма разграничение, дължимото адвокатско
възнаграждение как е разпределено по иска за делба и този по сметките. На
ищецът не се дължи присъждане на разноски по реда на чл. 355, изр. 2 от ГПК
поради отхвърляне на предявения иск.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 348 от ГПК изнася на публична продан следния недвижим имот: апартамент
№ 3, представляащ самостоятелен обект : жилище на първо ниво в сграда с
административен адрес : *****, построен в югоизточната част на УПИ IV- 77 в кв. 14 по плана на гр.
Бургас , кв. „Сарафово” , целият с площ от 790кв.м. , с идентификатор
07079.820.207.1.2 по КККР на гр. Бургас , с площ от 74.02кв.м., състоящ се от
спалня, дневна , кухня, баня – тоалетна и антре, при съседни самостоятелни
обекти : на същия етаж – 07079.820.207.1.3, под обекта – 07079.820.207.1.10,
07079.820.2017.1.9, 07079.820.207.1.1, 07079.820.207.1.8, над обекта –
07079.820.2017.1.4, ведно с прилежащо избено помещение № 2 с площ от
11.99кв.м., ведно с 13.317% от общите части на сградата , равняващи се на 9.38кв.м.,
както и същия процент от правото на строеж върху терена , върху който е
построена сградата, с пазарна стойност 76400.00лева/седемдесет и шест хиляди и
четиристотин лева/, като получената от проданта сума да се разпредели между
съделителите, както следва : В.Ж.Г., ЕГН
**********,*** – адв. Й.К.,*** - 1/2 част и И.С.Г.,
ЕГН **********,*** - 1/2 част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността иск от В.Ж.Г.,
ЕГН **********,*** – адв. Й.К.,*** против И.С.Г., ЕГН
**********,***, да му заплати сумата от 1750.00лева/ хиляда седемстотин и
петдесет лева/, представляваща обезщетение за това, че в периода 30.07.2018г.
до 26.02.2019г. е бил лишен от правото на ползване на общия делбен
имот, или сумата от по 250.00лева месечно, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.Ж.Г., ЕГН **********,*** – адв. Й.К.,***, сумата от 50.00лева/ петдесет лева/ разноски
по делото за изготвена експертиза.
ОСЪЖДА В.Ж.Г.,
ЕГН **********,*** – адв. Й.К.,***, да заплати по
сметка на РС гр. Бургас държавна такса в
размер на 1528.00лева/ хиляда петстотин двадесет и осем
лева/ и държавна такса в размер на
70.00лева/ седемдесет лева/ по отвхърления иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, ведно
със сумата от 5.00лева/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА И.С.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС гр. Бургас държавна такса в
размер на 1528.00лева/ хиляда петстотин двадесет и осем
лева/, както и 5.00лева/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
гр. Бургас в двуседмичен срок считано от датата на получаване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА