Р Е Ш Е Н И E
№
457 11.11.2016
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд
граждански състав
на осемнадесети октомври две хиляди и
шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Жана Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
търговско
дело номер 590 по описа за 2015 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на В.П.Л., род.на ********** год., с
адрес в гр.С., Руска Федерация, чрез упълномощен адвокат Г.Цветанов, против
„Монолит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец,
ул.“Славянска“ №10, представлявано от управителите Сергей Кривобузов и Васил
Терзийски, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 130 000
лв., предадена в заем на ответника по договор за заем от 02.12.2009 година,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й
изплащане.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че страните сключили договор №08-М/09 за безлихвен паричен заем за
оперативно ползване на парични средства в размер на 130 000 лв., със срок
на погасяване 30.12.2010 год. Заявява се, че към момента на подаване на
исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заетата
сума от 130 000 лв. В допълнителна искова молба уточнява, че сумата по
договор №08М/09 от 02.12.2009 год. превел на дружеството по следния начин: 1.На
28.01.2010 год. превел по посочената от „Монолит“ ЕООД сметка сумата от
30 000 евро, представляващи 58 500 лв., от която 20 700 евро в
изпълнение на задълженията му по договор за безлихвен паричен заем №08М/09 от 02.12.2009
год. 2.На 13.05.2010 год. превел на дружеството сумата от 39 000 лв. 3.На
13.05.2010 год. лично предал на С.С. – управител на дружеството, срещу
разписка, сумата от 30 000 евро, която последният се задължил да внесе на
другия ден по банковата сметка на дружеството и изпълнил поетото задължение.
Твърди се, че срокът за погасяване на заема бил 30.12.2010 год. и до настоящия
момент ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, представя доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Поддържа, че между страните никога не е бил сключван
договор за безлихвен паричен заем №08-М/09 от 02.12.2009 год. и изобщо не съществува
заемно правоотношение. Оспорва се истинността на представения с исковата молба
договор, с твърдения, че положеният подпис за С.С., действал като управител на
дружеството, не принадлежи на последния, не е поставен от него, нито от друго
лице, опровамощено да задължава ответното дружество. Заявява се, че управителят
Славов имал практика да оставя празни листове, подписани от него в долния край,
за нуждите на дружеството, и ако договорът действително носи подписа на Славов,
в този случай е използван именно такъв лист. Заявява се в отговора, че
дружеството е узнало за съществуването на договора едва с получаването на
исковата молба, поради което и на основание чл.301 от ТЗ се изразява
противопоставяне на неговото сключване и се заявява, че „Монолит“ ООД не е
обвързано от него. При условията на евентуалност, в случай, че се установи, че
подписът е на управителя Славов, се въвежда твърдение, че ищецът никога не е
предоставял на дружеството сумата, посочена в исковата молба. В резултат на
това, за ответника никога не е възниквало задължение за връщането ѝ на ищеца. Заявява
се, че договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване
на заемната сума от заемодателя на заемателя. Ответникът сочи, че в самия чл.7.1 от процесния договор страните са
уговорили отлагателно условие, съгласно което договорът влиза в сила с датата
на получаване на заемната сума. Твърди се, че след като това не се е случило,
между страните не съществува заемно правоотношение. Заявява се, че счетоводството
на ответното дружество е водено редовно и от същото е видно, че търговецът
никога не е получавал заемна сума от 130 000 лв. от Валентин Лобанов.
Ответникът посочва, че в архива на дружеството липсва протокол на едноличния
собственик за вземане на решение за заем от Валентин Лобанов, поради което
следва, че такава сделка не е извършвана. Твърди се в отговора, че всички
възможни претенции на ищеца към дружеството са погасени – ищецът напуснал
дружеството по изрична негова молба, без каквито и да било претенции, поради
което и на основание чл.126 ал.2 от ТЗ е загубил правото да иска обратно
каквито и да било парични суми. При условията на евентуалност се заявява, че
вземанията на ищеца са погасени по давност и претенцията следва да се отхвърли.
В
съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на
ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Представя се договор за заем № 08- М/09
от 02.12.2009 год., с който ищецът, като заемодател, и „Монолит“ ЕООД, като
заемодател, са се споразумели ищецът да предаде на заемателя за оперативно
ползване парични средства в размер на 130 000 лв., а заемателят се е
задължил да върне сумата в договорения срок – до 30.12.2010 год. Съгласили са
се предаването на сумата да бъде осъществено по указаната от заемателя банкова
сметка, посочена в чл.1.3 от договора, както и, че за дата на получаване на
заема ще се счита датата на зачисляване на сумата по банковата сметка.
Ищецът представя платежно нареждане от
28.01.2010 год., издадено от „Ситибанк“, с превод на български език, от което е
видно, че на горната дата е превел по сметката на ответника сумата от
30 000 евро, а като основание за плащане е посочил договор за
покупко-продажба 08-М/09,02.12.2009 – 20 700 евро 08А-М/09, 02.12.2009 –
9 300 евро. Представя извлечение от
сметката на „Монолит“ ЕООД в „Алианц банк България“, от което е видно, че освен
горния превод, по сметката на дружеството е била наредена и сумата от
39 000 лв. на 13.05.2010 год. с основание „по договор за
покупко-продажба“. От същото извлечение е видно, че на 14.05.2010 год. по
сметката на дружеството е била внесена сумата от 58 500 лв. от С.С. с
основание „по договор за покупко-продажба 08-М/09“. Ищецът представя разписка
от 13.05.2010 год., с която С.С. е удостоверил, че е получил от Лобанов 30 000
евро срещу дялово участие в строителството на надстройка на хотел „Ванеса“
Черноморец, България.
Ответникът представя два предварителни
договора за покупко-продажба и реконструкция на недвижим имот, сключени на
02.12.2009 год. в гр.С., между Валентин Лобанов и Алла Туз от една страна като
купувачи и „Монолит“ ЕООД като продавач. Първият договор с №08-М/09 има за
предмет реконструкцията и продажбата на недвижим имот, представляващ
апартамент 8 с площ от 77,54 кв.м. срещу
сумата от 34 500 евро с ДДС, а вторият – апартамент 8А с площ от 34,94
кв.м. срещу сумата от 15 500 евро.
Към датата на сключване на договора за
заем и предварителните договори, два от тях със съвпадаща номерация, ответното
дружество е било еднолично ООД, със собственик на капитала С.С.. От справка по
партидата на дружеството в електронния ТР се установява, че по заявление А4
20100528160320 с вписване 20100615164947 дружеството е преобразувано в ООД и е
вписан новият съдружник Кривозубов, а с вписване 20100721102714 като съдружник
е вписан ищецът Лобанов, с 24 дяла, придобити с договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 22.06.2010 год., сключен с Кривозубов. С вписване 20150204121226 ищецът е заличен като
съдружник поради напускането му, след като от съда е отменен отказ на
длъжностното лице от АВ.
От партидата на дружеството е видно, че
в периода 15.07.2009 год. – 08.08.2012 год. С.С. е бил управител на „Монолит“.
От съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че получената на 29.01.2010 год. по банковата разплащателна сметка
на дружеството сума от 58 500 лв., наредена от Лобанов с основание „по
договор за покупко-продажба 08-М/09/02.12.2009“ е отразена в счетоводните книги
на „Монолит“ като вноска на съдружник по счетоводна сметка 423 Разчети със собственици,
партида 3 Валентин Лобанов. Получената на 14.05.2010 год. сума от 39 000
лв. с основание в нареждането за превод „по договор за покупко-продажба“ е
отразена в счетоводството на ответника като вноска от съдружник по сч.с/ка 423
Разчети със собственици, партида 1 С.С.. Според заключението, получената на
17.05.2010 год. сума от 58 500 лв., наредена от Св.Славов с основание в
платежното нареждане „по договор за покупко-прадажба 08-М/09“ е отразена в
счетоводните книги като вноска от съдружник по сч.с/ка 423 Разчети със
собственици, партида 1 Св.Славов. Вещото лице е пояснила , че по сметките от група 42
стопанските единици отчитат разчетите си с персонала и съдружниците, а
конкретно със сметка 423 от индивидуалния сметкоплан на „Монолит“ са отчетени
разчетите със съдружниците по повод вземания и задължения за получени суми за
допълване на временен недостиг на
парични средства. В.л.Вълчева е пояснила, че по сметката е била организирана
аналитичност по отделни съдружници – партида 1 С.С., партида 2 Сергей
Кривозубов и партида 3 Валентин Лобанов. От заключението се установява, че с
внесените суми са били погасени задължения на „Монолит“ към различни доставчици
за материали, социални осигуровки и др.
Договорът за заем по Закона за задълженията и договорите е реална сделка
и това произтича от самия текст на чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който договорът
се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи. Според
константата и задължителна за настоящия съд практика, елементите от фактическия състав на договора
заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009
г., IV г. о., ГК. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът,
защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за
заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
С подписването на приложения договор от
02.12.2009 год. страните са постигнали съгласие за предаване на заемната сума
от 130 000 лв. Доводите на ответника, че такова съгласие не е било
постигнато, тъй като договорът не е подписан от С.С., а и да е подписан – това
е било направено върху празен лист, са несъстоятелни. От заключението на
в.л.Николов се установява, че подписите на л.1 от договора (долу в ляво) и в
края на договора на л.2 са били изпълнени от С.С.. Този извод се основава на
множества съвпадения в общите и частни
признаци за изследваните обекти и образеца. Съдът изцяло възприема заключението
на в.л.Николов, като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице Николов е
работил въз основа на сравнителен образец, който не е били положен пред него,
тъй като С.С. е починал, и представлява подпис в молба-заявление за издаване на
документ за самоличност в МВР София. Работата на вещото лице върху един
сравнителен образец не се възприема от съда като пропуск и като основание за не
се ценят изводите на експертизата. Както е пояснил в съдебното заседание на
18.10.2016 год., този образец е бил достатъчен за формиране на изводи. Освен
това, в съответствие с принципа на „познавателната независимост“, формулиран в
§1 т.7 от ДР на Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, вещото лице разполага със самостоятелност при
избора на методи и средства, използвани при експертното изследване.
Показанията на св.Ш.З. не следва да се
ценят, тъй като те не съдържат каквито и да било възприятия на свидетеля във
връзка с процесните отношения от договор за заем. Свидетелят е имал преки
впечатления от практиката на С.С. при сключване и изпълнение на договори в един
значително отдалечен момент – до края на 1998 год. Свидетелят изнася, че
Св.Славов имал практика да подписва празни листи и да ги оставя на доверени
хора, като това се правело поради честите му пътувания. Свидетелят няма преки
впечатления как се е развил бизнеса на починалия Славов след 1998 год., както и
дали е била запазена същата практика, при значителния напредък на технологиите.
Освен гореизложеното, във връзка с доводите за
липса на съгласие следва да се посочи, че постигането на съгласие в писмена
форма не е условие за валидността на договора за заем, като такова може да бъде
постигнато и неформално и да бъде последвано от реалното предаване на сумата.
Освен това, ирелевантно е твърдението за липса на решение на едноличния
собственик на капитала за вземане на заем – вземането на такова решение не е от
компетентността на общото събрание по ТЗ, съответно не е необходимо вземане на
решение от едноличния собственик по чл.147 ал.2 от ТЗ, нито се съдържа такова
изискване в действалия към момента на сключването на договора учредителен акт
на „Монолит“ ЕООД.
Представеният договор за заем не следва
да бъде изключен от доказателствения материал, каквото твърдение се прави от
ответника с писмените му бележки. След оспорването на договора като неистински
документ от ответника, ищецът е бил задължен да представи оригинала му по реда
на чл.183 от ГПК и това задължение е било изпълнено в първото съдебно
заседание. Действително, ищецът не е заявил изрично, че иска да се ползва от
оспорения документ, но това негово желание е очевидно и произтича от активното
му процесуално поведение по представяне на оригинала на същия документ, за да
бъде съхранена доказателствената му сила и да не бъде изключен преписа по реда на
чл.183 изр.второ от ГПК.
Възражението на ответника, че не е
обвързан от договора по арг.от чл.301 от ТЗ е несъстоятелно. То се основава на
твърдението, че дружеството е узнало за договора едва с получаването на
исковата молба и още с писмения си отговор се е противопоставило на основание
чл.301 от ТЗ. Според съда, нормата на чл.301 от ТЗ е напълно неотносима към
настоящия спор. С предположението на чл.301 от ТЗ се стабилизират действията на
лица без представителна власт, действали от името на търговец. В конкретния
случай договорът е бил сключен от
управителя и едноличен собственик на капитала С.С., а не от лице без
представителна власт, като узнаването му от последващите съдружници е
ирелевантен момент в отношенията между страните.
Ответникът не оспорва плащанията, на
които се позовава ищеца в допълнителната искова молба, но ги счита за
неотносими, тъй като тяхното основание не е договора за заем, а другите две
правоотношения, възникнали от предварителните договори за покупко-продажба.
При наличие на установени повече от
едно правоотношения между страните, според съда не може да се приеме
автоматично, че плащанията са били извършени по договора за заем, още повече,
че самият ищец е посочил като основание погасяване на задълженията си по
договорите за покупко-продажба. От самото платежно нареждане е видно, че сумата
от 20 700 евро е плащане по договор за покупко-продажба 08-М/09,
02.12.2009. Заемодателят по договора за заем не плаща, той заема пари. Освен
това следва да се посочи, че сумата от 20 700 евро, за която се твърди да
е предадена по договора за заем, съответства по размер на вноските с настъпил
или близък падеж по графика за плащане, приложение №2 към договор 8-М/09 от
02.12.2009 год. Сумата е преведена на 28.01.2010 год., когато са настъпили
падежите на вноски №2 – 8 625 евро (25.12.2009 год.), № 3 – 6 900
евро (15.01.2010 год.) и е наближавал падежа на вноска №4 – 12 075 евро
(10.02.2010 год.), общо на стойност 27 600 евро. Обстоятелството, че
левовата равностойност на цялата сума от 30 00 евро е осчетоводена от
дружеството по сметка 423 като заемна сума, предоставена от съдружник, не води
до извода, че тази сума е предадена по договора за заем. Първата пречка за това
е основанието, посочено от ищеца, което е плащане по договор за
покупко-продажба. Дори и този договор да е със същия номер, както договора за
заем, в платежното нареждане основанието е индивидуализирано чрез вида на
правоотношението. Само в случай, че ищецът не беше посочил основание, а
ответникът беше осчетоводил сумата като заемна, можеше да се приеме, че е дал
съгласие за получаването ѝ
на това основание (така решение №62/17.04.2012 год. по т.д.№733/2011 год. ІІ т.о.
ВКС). Освен това, както се проследява от вписванията по партидата на дружеството
в ТР, към 28.01.2010 год. ищецът не е бил съдружник, което означава, че
счетоводното отразяване не съответства на действителната стопанска операция и
поради това не следва да бъде взето предвид от съда.
Същото може да се каже и за превода на
сумата от 39000 лв., постъпила по сметката на дружеството на 14.05.2010 год.
Тази сума е преведена по договор за покупко-продажба. Осчетоводена е по сметка
423 Разчети със собственици, партида 1 С.С.. Тук дори счетоводното отразяване,
извършено от дружеството, не ползва ищеца и очевидно не съответства на
първичната стопанска операция.
Третата сума от 58 500 лв. е била
наредена по сметката на дружеството от управителя С.С., с основание „по договор
за продажба 08-М/09“. Както се установява от заключението на в.л.Вълчева,
осчетоводена е отново по сметка 423 Разчети със собственици, партида Св.Славов.
По твърдения на ищеца, тази сума е била предадена от него срещу разписка на
управителя Славов, със задължение последният да я внесе по банковата сметка на
„Монолит“. За установяване на горното твърдение, ищецът представя разписка в
оригинал, с превод на български език, която е истински документ (заключение на
в.л.Николов). С разписката С.С. е удостоверил, че е получил от Лобанов
30 000 евро срещу дялово участие в строителството на надстройка на хотел
„Ванеса“.
Според съда, с разписката се
удостоверява предаване на сумата от 30 000 евро по договора за заем от
02.12.2009 год., по следните съображения: Към датата на съставянето на
разписката – 13.05.2010 год., Лобанов все още не е бил съдружник в „Монолит“,
но от вписванията в ТР се установява, че към този момент вече са били
предприети действия от него по придобиване на дялове. Договорът за продажба на
дружествени дялове е сключен на 22.06.2010 год., но не може да се очаква, че
прехвърлянето на дялове и приемане на нов съдружник е станало на самата дата и
без предварителна подготовка, включително без предварително договаряне между
всички съдружници. Именно поради това, според съда в разписката е използван
израза „срещу дялово участие“ – дялове притежават съдружниците. Освен това,
както се вижда от съдържанието на договора за заем, заемната сума е била нужна
на дружеството за оперативно ползване, което в разписката е конкретизирано като
„строителство на надстройката на хотел „Ванеса“. Основната икономическа дейност
на дружеството по КИД е хотели, поради което може да се счете, че сумата от
30 000 евро е предоставена именно за оперативно ползване. От заключението
на в.л.Вълчева се установява, че по сметка 423 Разчети със собственици са
осъществени счетоводни записвания по аналитични партиди на всеки съдружник,
като към съдружника Лобанов дружеството се е задължило със сумата от
79 365 лв. през 2010 година. Според поясненията на вещото лице в съдебно
заседание на 19.07.2016 год., горните средства не са вноска от съдружник, а са
заемообразни парични средства, които подлежат на връщане. С оглед обясненията
на в.л. в съдебно заседание следва да се приеме, че сумата за т.нар.“дялово
участие“ в разписката не е допълнителна парична вноска от съдружник и
единственият извод, който се налага е, че сумата е предоставена като заем от
съдружника именно по договора за заем от 02.12.2010 год. Разписката по чл. 77 ЗЗД
се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението
съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи още и като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена
парична сума (така решение № 150 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011
г., IV г. о., ГК на ВКС). Действително, разписката удостоверява получаването на
сумата от С.С., а не от „Монолит“ ООД, но не се твърди и не се доказва от
ответника, че ищецът е встъпил в лично отношение със Славов, за да се приеме,
че сумата е платена на друго основание, различно от договора за заем. Освен
това, Славов е бил управител на дружеството, което е осъществявало строителство
на хотелски и други сгради, а сумата е предоставена именно за тази цел, от
които се налага извод, че сумата е получена от „Монолит“ ООД. Разписката
удостоверява неизгоден и оспорван от ответника факт, ето защо се ползва не само
с формална доказателствена сила, която не беше опровергана успешно, но и с
материална. Дали внесената на следващия ден по сметката на дружеството сума от
58 500 лв. е получената от Лобанов сума от 30 000 евро е без
значение, също както е без значение и, че сумата от 58 500 лв. е
осчетоводена като заемни средства, дадени от съдружника С.С.. Освен това без
значение е, че страните са договорили предаването на заемната сума да стане по
банков път, след като ответникът е приел сумата в брой.
В обобщение според съда се налага
извода, че ищецът е доказал предаването на сумата от 30 000 евро по договора
за заем, ето защо за ответника е възникнало задължение за връщането на тази
сума в лева (както е уговорено задължението) на падежа - 30.12.2010 год. Ответникът не доказва, че е
погасил задължението си чрез плащане. То не е погасено и поради давност, тъй
като срокът по чл.110 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, т.е. от 30.12.2010 год. (чл.112 ал.1 от ЗЗД) и който към
датата на подаването на исковата молба още не е бил изтекъл. Задължението не е
погасено и на основание чл.126 ал.2 от ТЗ, както се сочи от ответника, тъй като
ищецът е напуснал дружеството, а не е бил изключен, а освен това прекратяването
на членственото правоотношение не оказва влияние върху облигационните отношения
между съдружника и дружеството от заем. Претенцията е основателна и доказана до
размера от 58 674,90 лв. (левовата равностойност на 30 000 евро), и в тази
част следва да се уважи, а за разликата до предявения размер следва да се
отхвърли.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски и такива им се следват съобразно изхода на делото.
Ищецът е поискал да му се присъдят разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение на адвокат (протокол от с.з. на 18.10.2016 год.). Тези разноски,
изчислени от съда, възлизат на 10 200 лв. От тях, съобразно уважената част
от иска на ищеца се следват 4 603,72 лв.
Ответникът е представил списък по чл.80
от ГПК за сторени разноски в размер на 9 280лв., включващи възнаграждение
на адвокат, възнаграждение на вещо лице и пътни разходи. Сумите за пътни и
дневни командировъчни пари не са съдебноделоводни разноски, поради което не
могат да се претендират на осн. чл. 78 ГПК
(така решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о.
ВКС). От признатите от съда разноски на стойност 8 760 лв., на ответника
се следва сумата от 4 806,21 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Монолит“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ул.“Славянска“ №10,
представлявано от управителите Сергей Кривобузов и Васил Терзийски, да заплати
на В.П.Л., род.на ********** год., с адрес в гр.С., Руска Федерация, пос.М., М.Ш.,
23 км., дом №21/298, сумата от 58 674,90 (петдесет и осем хиляди шестстотин
седемдесет и четири 0.90) лв., дължима по договор №08-М/09 за безлихвен паричен
заем от 02.12.2009 година, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер
от 130 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ПРИЗНАВА
по реда на чл.194 ал.2 от ГПК за
недоказано оспорването на документите договор за безлихвен паричен заем №08-М/09 от 02.12.2009 год. и разписка от
13.05.2010 год.
ОСЪЖДА
„Монолит“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ул.“Славянска“ №10,
представлявано от управителите Сергей Кривобузов и Васил Терзийски, да заплати на
В.П.Л., род.на ********** год., с адрес в гр.С., Руска Федерация, пос.М., М.Ш.,
23 км., дом №21/298, разноски съобразно уважената част от иска в размер на
4 603,72 (четири хиляди шестстотин и три 0.72) лв.
ОСЪЖДА
В.П.Л., род.на ********** год., с
адрес в гр.С., Руска Федерация, пос.М., М.Ш., 23 км., дом №21/298, да заплати
на „Монолит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Черноморец, ул.“Славянска“ №10, представлявано от управителите Сергей
Кривобузов и Васил Терзийски, разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 4 806,21 (четири хиляди осемстотин и шест 0.21) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: