Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 11.04.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 120 по описа за 2019г.
Предявени са обективно
съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови
възнаграждения, по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, и за законни
лихви върху главницата.
Ищцата,
в исковата молба твърди, че работи по трудово правоотношение в
ответното дружество – МБАЛ «Професор доктор Георги Златарски» - гр.
Белоградчик, като „Лекар педиатрия в АГО”. Твърди, че неизплатени от
страна на ответника, са полагащите й се трудови възнаграждения за периода 01.07.2018
г. – 31.12.2018 г., в размер на 1 952,03 лв.
Предвид
на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати неизплатените й трудовите
възнаграждения за положения от нея труд за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018
г., в размер на общо 1 952.03 лв., ведно с мораторните лихви за забава
върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко
едно от тях до датата на образуване на делото в размер на 60.26 лв., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от образуване на делото, до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на исковете са
представени писмени доказателства.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща свой представител и в
съдебно заседание.
По
искане на представителя на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист, след справка в
счетоводството на ответника, е посочило размера на дължимите на ищеца суми.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е приобщено
към останалия доказателствен материал.
В
съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа исковата молба.
Предвид на това, че
от страна на ответника не е депозиран отговор в срока по чл. 131 ГПК и в
съдебно заседание, не изпраща представител, адвоката – пълномощник на ищцата
направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, предвид
разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, в о. с.з. на 11.04.2019 г., съдът, прие, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща свой представител в
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени
доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението,
разпореждането на съда и призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявените обективно съединени искове са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените с исковата молба писмени доказателства.
Доказа се
съществуването на валидно трудово правоотношение между
страните, предвид представените писмени доказателства – Трудов договор № 20/
03.07.2017 г.
Видно
от неоспореното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице – икономист, след справка в счетоводството и във ведомостите
съхранявани при ответника, е установило за кои месеци, ищцата не е получила
полагащото й се трудово възнаграждение за престирания от нея труд, и е посочило
какъв е размера им за исковия период – 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г., а именно
– 1 952,03 лв., в какъвто размер е и исковата претенция.
Доказано
е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по закон задължения – да
изплати на работника/ служителя полагащото му се трудово възнаграждение за
положения от него труд. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по
трудово правоотношение е възмезден.
С Исковата молба е представено и приобщено по
делото Удостоверение № 93/ 14.02.2019 г., издадено от ответника, надлежно
подписано от неговия Управител и счетоводител, в което ответното дружество
изрично е посочило периода и размера на дължимите на ищцата суми представляващи
неизплатени й трудови възнаграждения. Сумите са конкретизирани по месеци и
размер. С
издаването на горепосоченото писмено доказателство за дължимите на ищцата суми,
на практика ответника признава, че не е изплатил на ищцата полагащите й се
трудови възнаграждения и че е налице неизпълнение на това негово задължение.
Поради
това, съдът приема, че иска за неизплатени трудови възнаграждения на ищцата –
по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен и доказан в претендирания
размер, поради което съдът го уважава.
По иска за мораторни лихви.
В
случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на
работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на
предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен
материал, ответника не е изплатил в законният срок, полагащите се на ищеца
трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи на работника
следващите се мораторни лихви върху главницата, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.
Претендираният
с исковата молба размер на мораторните лихви, е 60.26 лв., в какъвто размер е моратарната
лихва съгласно заключението на вещото лице, поради което съдът уважава иска в
претендирания размер.
Основателен
е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за забава върху главницата
от 1 952.03 лв. – неизплатени трудови възнаграждения, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.02.2019 г., до окончателното й
изплащане. С депозирането на исковата молба, на практика към ответника е
отправена покана за заплащане на главницата, поради което и от този момент
ответника изпада в забава и дължи законни лихви.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК,
съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Безспорно
установена е основателността на предявените обективно съединени искове, както
по основание, така и по размер, поради което съдът ги уважава.
По разноските.
Предвид
изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, поради което ответника
е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените по
делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от заплащането
на които ищеца е освободен съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК. Ответникът
следва да понесе в своя тежест и разноските направени от ищеца за адвокатско
възнаграждение. За техния размер и за това, че същите са реално направени са
представени писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати на П.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. В.Б. ***, съдебен адрес *** – партер, от гр. сумите: 1 952.03 лв. – на осн. чл. 128, т. 2
във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.07.2018
г. – 31.12.2018 г., 60.26 лв. - на осн.
чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко едно от тях, до датата на образуване
на делото – 26.02.2019 г., ведно със
законните лихви върху главницата от 1 952.03 лв., считано от 26.02.2019 г.
– датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски в
размер на 80.49 лв. – държавна такса, 40.00 лв. – възнаграждение за вещо лице,
5.00 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда за
държавните такси, и 5.00 лв. – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, да заплати на П.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. /с ДДС/.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
Съдът
не постановява предварително изпълнение на решението съгл. чл. 242 ГПК, както е
поискано с Исковата молба, тъй като решението е неприсъствено и съгл. чл. 239,
ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Районен съдия: