МОТИВИ по н.о.х.д. № 1132/2014г.,
СГС, НО, 7 с-в
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 140/2013г.
по описа на СДВР, пр. пр. № 5792/2013г. по описа на СГП срещу А.М.П. за:
1. престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 2, алт. 4 НК - за това, че
на 27.05.2013г., около 11.00ч, в гр. С., на открита местност в парково
пространство между бул. "С.Ш.", Зоологическа градина, Кучкарник и
паркинг на болница "Т." извършил действия с цел да удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст-Я.П.Н.,
чрез привеждането й в безпомощно състояние, като сграбчил Н., повалил я на
земята и започнал да я души, докато пострадалата не загубила съзнание, след
което започнал да я лиже в областта на половите органи и да бърка с два пръста
в ануса и с четири пръста във влагалището на пострадалата и за
2. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с чл. 198,
ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а"
от НК - за това, че на 27.05.2013г., около 11.15ч., в гр. С., на открита местност в
парково пространство между бул. "С.Ш.", Зоологическа градина,
кучкарник и паркинг на болница "Т.", отнел чужди движими вещи и пари,
както следва: златен синджир с тегло 6 грама на стойност 420 лева; златна топка
с орнаменти и камъчета с тегло 4 грама на стойност 280 лева; златен пентаграм с
тегло 2 грама на стойност 140 лева; мобилен телефон "Айфон А3", бял
на цвят на стойност 200 лева; мобилен телефон "Айфон А4", черен на
цвят на стойност 250 лева; два брой сим карти на обща стойност 10 лева; малка
спортна чанта на стойност 10 лева; дамски розов елек на стойност 15 лева; два
брой ключове на обща стойност 4 лева; очила на стойност 20 лева и парична сума
от 20 лева, или всичко пари и вещи на стойност 1 369.00 лева от владението на Я.П.Н.,
с намерение противозаконно да ги присвои, чрез употреба на сила - сграбчил Н.
за кръста, повалил я на земята и започнал да я души, като деянието е придружено
със средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на съзнанието, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата и деянието
е извършено в условията на опА. рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "А" НК -
след като подсъдимият е бил осъждан по н.о.х.д. №2312/2009г. на СГС, НО, 21
състав.
В съдебно заседание на 01.04.2014г. преди даване ход на съдебното
следствие при условията на обективно кумулативно съединяване са приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от
пострадалата Я.П.Н. срещу подсъдимия А.М. П.. Първият е в размер на 20 000 лева,
на колкото се претендира да бъдат оценени неимуществените вреди, причинени от
престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 2, алт. 4 НК, а вторият е в размер на 40
000 лева - неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 199, ал. 1,
т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. С определение от същата дата
пострадалата Н. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
След
предварително изслушване на страните и при наличие на предпоставките на
процесуалния закон съдът е разгледал делото по реда на глава Двадесет и седма
от НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание представителят на СГП поддържа повдигнатите обвинения. Смята, че те са доказани от
признанието на фактите и от подкрепящите го по съдържание и насоченост други
доказателства - показанията на пострадалата, показанията на св. П., от когото
тя първо е потърсила помощ, от протокола за разпознаване на подсъдимия и
протоколите за следствени експерименти, извършени с негово участие. Посочва, че
подсъдимият е осъждан многократно, за престъпления против собствеността и
половата неприкосновеност, каквито са и процесните, търпял е условно и ефективно
наложените му наказания, но и това не е дало ефект за неговото превъзпитание. Изтъква
бруталността, при която са извършените двете посегателства и смята, че тя
трябва да бъде с решително значение при индивидуализация на наказанието. Пледира
за налагане на наказание лишаване от свобода в максимума, предвиден в закона за
двете престъпления. С оглед реда, по който се е развило производството –
съкратено следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, моли тези наказания да бъдат намалени с 1/3, като предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия, съдът постанови ефективното им изтърпяване.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител смята, че по делото несъмнено са установени
авторството, механизма на извършване на грабежа, вида и стойността на отнетото.
Моли на подсъдимия да бъде определено справедливо наказание, а гражданските
искове да бъдат уважени в цялост.
Гражданският
ищец и частен обвинител Я.П.Н. отправя идентично по съдържание и насоченост
искане.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Р.М. смята, че самопризнанието на подсъдимия П.
се подкрепя от събраните доказателства и обвинителната теза е правно издържана.
Пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода към
минималния размер, предвиден в закона за двете престъпления, като съобрази неговото
самопризнание и съдействието, което е оказал на разследващите органи. Моли и за
двете престъпления това наказание да бъде намалено с 1/3, като се отчете реда,
по който се развива производството.
В съдебно
заседание подсъдимият А.М.П. признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. В последната си дума моли съдът да съобрази казаното от неговия защитник
и да му наложи по-ниско наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.18 и 19 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
А.М.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, преди
задържането си е работил в озеленяването, с основно образование, с постоянен
адрес гр. С., ж.к. „Д.", бл.**, вх. *,
ет. *, ап. * с ЕГН **********
Подсъдимият
А. М.П. е осъждан шест пъти с присъди и одобрени от съда споразумения, както
следва:
1.
С присъда по н.о.х.д. № 8353/2003г. на СРС, НО, 97 състав за престъпление по
чл. 198 от НК, извършено на 19.01.2001г., му е наложено наказание от четири
години лишаване от свобода, търпимо при общ режим.
Присъдата
е влязла в законна сила на 07.02.2006г.
2.
С присъда по н.о.х.д. № 7046/2008г. на СРС, НО, 8 - ми състав за престъпление по
чл. 150 от НК, извършено на 27.10.2007г., му е наложено наказание пробация с
прилагане на двете задължителни пробационни мерки за срок от по три години и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за три
поредни години.
Присъдата
е влязла в законна сила на 30.07.2008г.
3.
С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. №4511/2002г. на СРС, НО, 6 състав
за деяния по чл. 198 от НК и по чл. 150 от НК, извършени на 07.07.2000г. и на
09.07.2000г., му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което е отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години.
Определението,
с което е одобрено споразумението е влязло в законна сила на 06.12.2002г.
4.
С присъда по н.о.х.д. № 4675/2003г. на СРС, НО, 8 състав, за деяния по чл.150
от НК и чл.276, ал.З, пр.1 от НК, извършени на 14.01.2003г., му е наложено общо
наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл.68,
ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода
по н.о.х.д.№4511/2002г. на СРС.
Присъдата
е влязла в сила на 04.10.2004г.
Наказанията
по изброените присъди /без тази по н.о.х.д. № 7046/2008г. на СРС, НО, 8 - ми
състав/ са търпени до 30.08.2007г., когато с определение на СГС подсъдимият П.
е освободен по реда на чл.70, ал.1 от НК условно предсрочно с остатъка на
наложените наказания в размер на шест месеца и десет дни.
5.
С присъда по н.о.х.д. № 2312/2009г. на СГС, НО, 21 състав /обуславяща
квалификацията рецидив по настоящото дело/ подсъдимият е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и по чл. 150 от НК,
за деяния осъществени на 21.07.2008г., като по реда на чл. 23 от НК му е
наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което е прието, че
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Присъдата
е влязла в законна сила на 15.01.2010г.
Наказанието
по тази присъда е изтърпяно на 28.12.2012г., когато подсъдимият е освободен.
6.
С присъда по н.о.х.д. № 3122/2013г. на СГС, НО, 10 състав за престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, за деяние, осъществено на 27.05.2013г. на
подсъдимия е наложено наказание от пет години и четири месеца лишаване от
свобода, търпими при строг режим в затвор.
Присъдата
е влязла в сила на 13.03.2014г.
На
27.05.2013г., около 11.00ч., пострадалата Я.Н. се прибирала към дома си,
находящ се в гр.С., кв."Б.", ул."С." № ** Разстоянието до вкъщи пострадалата
решила да вземе пеша. Около 11.00ч., движейки се по една от асфалтовите алеи в
парковото пространство между бул. "С.Ш.", Зоологическата градина,
"Кучкарника" и паркинга на болница "Т.", пострадалата
разговаряла по мобилния телефон с приятелката си С. А.. В един момент стигнала
до част от пътя, която била препречена от паднало дърво. Пострадалата го прескочила
и продължила, без да спира да говори по телефона.
По същото време в парка бил и
подсъдимият А.М.. Той видял, че пострадалата е сама и я последвал. Първоначално
се движил бавно след нея, но след това забързал крачките си, настигнал я,
сграбчил я за тялото отзад и я съборил на земята, казвайки й да си даде
телефона. После притиснал с крака тялото на пострадалата към земята, хванал я с
двете си ръце за врата и започнал да я души, докато тя не загубила съзнание.
След това подсъдимият завлякъл
пострадалата в тревни площи в близост до друго паднало дърво. Там подсъдимият
свалил дънките и бикините на пострадалата и извършил с нея блудствени действия,
изразяващи се в орален контакт и проникване с пръсти в аналното и вагиналното
отверстие, като я лизал в областта на половите органи и бъркал с два пръста в
ануса й и с четири във влагалището й. Всичко това продължило около 15 минути.
Преди да си тръгне подсъдимият
издърпал златния синджир, който пострадалата носила на врата си и на който
имало закачени две висулки - златна топка с орнаменти и камъчета и златен
пентаграм. Освен синджира и висулките, подсъдимият взел мобилния телефон, по
който пострадалата разговаряла, когато я нападнал, елекът, с който била
облечена и дамската чанта със съдържащите се в нея вещи - мобилен телефон
"Айфон А4", две сим карти, два ключа, очила, лични документи и
парична сума от 20 лева. С отнетото подсъдимият побягнал към близката река.
Част от вещите изхвърлил докато бягал. Така в близост до мястото на
нападението, на различно разстояние едно от друго, подсъдимият изхвърлил двете
златни висулки, единия мобилен телефон и розовия елек на пострадалата. С
останалите вещи подсъдимият стигнал до реката. Там проверил съдържанието на чантата
и взел от нея сумата от 20 лева. От чантата подсъдимият извадил мобилния
телефон "Айфон", черен на цвят и го изхвърлил в коритото на реката.
Чантата с останалите вещи подсъдимият изхвърлил на същото място. Задържал в
себе си златния синджир. Междувременно
пострадалата Я.Н. дошла в съзнание. Осъзнала, че от кръста надолу е без дрехи.
Опитала се да стане, но не успяла. Започнала да повръща кръв. Не можела да си
поеме въздух. След известно време събрала сили и се изправила. Открила дънките
си и с усилие ги облякла. Ориентирала се за изхода на парка по шума на
преминаващите автомобили и тръгнала в тази посока. Около 11.30ч. стигнала до
ул. "Люба Величкова", където потърсила помощ от охранителя на фирма
"Г." Л.П.. След като през сълзи му разказала какво се е случило
свидетелят П. се обадил на тел. 112. От там бил подаден сигнал в ОДЧ на 04 РУП
СДВР. На място бил изпратен полицейски патрул и екип на Спешна медицина.
На 27.05.2013г. за времето от
13.20ч. до 14.50ч. в гористата местност между бул. "С.Ш.",
Зоологическата градина, "Кучкарника и паркинга на болница "Т."
бил извършен оглед. По време на огледа на различно разстояние едно от друго
били открити лявата и дясна обувка на пострадалата, бикините й, двете златни висулки
и белия мобилен телефон "Айфон". В коритото на реката до северния
бряг била открита дамската чанта на пострадалата с находящите се в нея лични
вещи. Резултатите от огледното действие били обективирани в протокол. /л. 60-61,
т. 1 от д.п./
На 27.05.2013г. пострадалата Я.Н.
била освидетелствувана. Резултатите от това действие също били закрепени в
протокол. /л. 66, т. 1 от д.п./
На 28.05.2013г. подсъдимият А.П.
продал отнетия при грабежа златен синджир в златарски магазин на ул. "С."
№ * на свидетеля Т.М.
срещу сумата от 147.00 лева.
На 29.05.2013г. било проведено
следствено действие по разпознаване, при което пострадалата Я.Н. посочила
подсъдимия като мъжът, който е извършил нападението над нея.
На 29.05.2013г. с протокол за
доброволно предаване свидетелят Т.М. предал за целите на разследването златния
синджир, който предишния ден подсъдимият му бил продал.
На 29.05.2013г. бил извършен нов
оглед на района на кв. "Л.П.". На 900 метра от Зоопарка в северна
посока и на около 600 метра западно от бул. "С.Ш." в коритото на река,
на около 2 метра от коренище на дърво, разположено от южната страна на реката,
бил открит в изключено състояние черен мобилен телефон "Айфон" с IMEI
0125411967625 с поставена в него Сим карта на Globul с№ 8935905000213940292.
/л. 79-80, т. 1 от д.п./
Според заключението на СМЕ на живо
лице № 151/2013г. на пострадалата Я.Н. са причинени загуба на съзнание,
кръвонасядания и охлузвания по главата, кръвонасядания и разкъсвания по езика и
лигавицата на устата, кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош, гърба и
крайниците; точковидни кръвоизливи зад и пред двете ушни миди и по шията.
Загубата на съзнание е причинила на пострадалата разстройство на здравето,
временно опасно за живота й, а останалите увреждания по своя медико-биологичен
характер са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.
При освидетелствуването на
пострадалата Я.Н. били иззети натривки от гениталната област, от влагалището и
анален секрет. Предоставени за изследване били три броя екстеншъни /удължители
за коса/, които пострадалата си била поставила, а също и дрехите, с които била
облечена по време на нападението. При биологично изследване, обективирано в
Протокол №225-Б, било доказано, че по два от удължителите за коса има кръв с
човешки произход. Тези и останалите изследвани обекти дали отрицателна
ориентировъчна реакция за наличие на сперма.
При ДНК анализ на двата удължителя
за коса и натривките от гениталната област на пострадалата бил визуализиран
един и същ автозомен ДНК профил на лице от женски пол, който съвпада с профила
на Я.Н.. За същите обекти бил визуализиран в много ниски нива Y фрагмент, който е част от пол
определящата система амелогенин. Това показвало наличие, макар и в много малки
количества, на биологичен материал, произхождащ от лице от мъжки пол.
Видно от заключението на приложената
по делото съдебно - икономическа експертиза общата стойност на отнетите от
владението на пострадалата Я.П.Н. вещи и пари /сумата от 20 лева/ възлиза на
1390 лева, а единичната стойност на вещите е, както следва: златен синджир с
тегло 6 грама на стойност 420 лева; златна топка с орнаменти и камъчета с тегло
4 грама на стойност 280 лева; златен пентаграм с тегло 2 грама на стойност 140
лева; мобилен телефон "Айфон А3", бял на цвят на стойност 200 лева;
мобилен телефон "Айфон А4", черен на цвят на стойност 250 лева; два
брой сим карти на обща стойност 10 лева; малка спортна чанта на стойност 10
лева; дамски розов елек на стойност 15 лева; два брой ключове на обща стойност
4 лева; очила на стойност 20 лева и парична сума от 20 лева.
Според заключението на комплексната
съдебно психолого - психиатрична експертиза при подсъдимия А.П. е налице
диссоциално личностово разстройство, което не представлява същинско психично
заболяване и не се приравнява към продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието в юридическия смисъл. Интелектуалното му развитие е в нисък вариант
на нормата, но при него няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.
Липсват анамнезни данни или медицинска документация за претърпян към процесната
дата психотичен епизод, който да е нарушил психичните годности на подсъдимия и
способността му да възприема обстоятелствата от обективната действителност,
включително и тези от значение за делото, да разбира и да ръководи действията
си. Психичното му състояние позволява да участва пълноценно в наказателното
производство.
Според заключението на комплексната
съдебно психолого - психиатрична експертиза пострадалата Я.Н. е психически
здрава и свидетелски годна. Интелектуалното й развитие е в норма. Личностовата
й структура се характеризира с особености в границите на общоприетата норма без
данни за дисхармоничност. С нормално развита сексуалност е, която е насочена
хетеросексуално.
След
произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с годните
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Решаващият аргумент за това се извежда
от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК,
което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в
наказателния процес.
В конкретния
случай, след като прецени, че доказателствените материали от досъдебното
производство еднопосочно подкрепят признанието на подсъдимия по горепосочения
текст, съдът основа фактическите си изводи на него и на подкрепящите го по
съдържание и насоченост обяснения на подсъдимия П. от досъдебното производство,
на показанията на свидетелите Я.Н. (л. 109, л. 115, л. 124-129, т. 1), Т.И.М.
(л. 117, т. 1), С.Ж. А. (л. 133-134, т. 1), Л.Л.П. (л. 135-136, т. 1), М.П.А.
(л. 137-139, т. 1), Д.М.П. (л. 140, т. 1), М.К.К. (л. 142, т. 1), С. Д. А.
(л. 144, т. 1), В.Й.М. (л. 146, т. 1), заключение на СМЕ на живо лице №
151/2014г. (л. 3-4, т. 2); на Биологична експертиза - Протокол №225-Б/2013г.
(л. 9-14, т. 2), Дактилоскопна експертиза № 340-Д/2013г. (л. 20-22, т. 2),
Биологична експертиза № 233/Б-2013 /л. 28-31, т.2), ДНКЕ - Протокол №13/ДНК
-291 (л. 40-42, т. 2), ДНКЕ - Протокол №13/ ДНК -395 (л. 57-61, т. 2),
заключението на съдебно икономическата експертиза (л. 66-68, т. 2), заключение
на съдебно психолого - психиатрична експертиза на пострадалата Я.Н. (л. 73-82,
т. 2), заключение на съдебно психолого - психиатрична експертиза на подсъдимия А.П.
(л. 86-94, т. 2); на протокол за оглед на местопроизшествие то 27.05.2013г. (л.
60-61, т.1), фотоалбум (л. 62-65, т. 1), протокол за освидетелствуване на Я.Н.
от 27.05.2013г. (л. 66, т. 1), протокол за оглед на местопроизшествие от
29.05.2013г. (л. 78-80, т. 1), фотоалбум (л. 81-84, т. 1), протокол за
претърсване и изземване и фотоалбум към него (л. 92- 93, т. 1), протокол от
29.05.2013г. за освидетелствуване на подсъдимия А.П. (л. 103, т. 1), протокол
от 29.05.2013г. за разпознаване (л. 110, т. 1), протокол за доброволно
предаване от 29.05.2013г. (л. 119, т. 1), справки за съдимост и преписи от
бюлетините за съдимост на подсъдимия А.П., справка от ГД "ИН" с рег.
№ 8555/14.06.2013г. (л. 156, т. 1)
В
доказателствения материал по делото не съществуват съществени противоречия и
фактите, описани в обвинителния акт се установяват по несъмнен начин. Съдът
цени представените в съдебното заседание писмени доказателства във връзка със
съдебното минало и пенитенциарното състояние на подсъдимия П., които не
противоречат по никакъв начин на фактите, описани в обвинителния акт. Налице са
и доказателства, които пряко и косвено подкрепят направеното от подсъдимия П.
признание по чл. 371, т. 2 от НПК. Такива доказателства се явяват показанията
на св. Я.Н. и резултатите от следственото действие по разпознаване, при което
пострадалата недвусмислено е посочила подсъдимият като неин нападател.
Непосредствено след престъплението освен това подсъдимият е продал на трето
лице, разпитано като свидетел, една от отнетите при грабежа вещи - златен
синджир, която е приобщена по делото. От друга страна обясненията на подсъдимия
за това къде е изхвърлил друга част от вещите на пострадалата влизат в синхрон
с резултатите от огледните действия, обективирани в протоколи от 27.05.2013г. и
29.05.2013г. За упражненото насилие върху пострадалата Н. по делото са
изготвени експертизи. Установява се по тялото и лицето пресни следи от насилие,
което напълно съвпада с описаното в обвинителния акт. Обстоятелството, че при
извършването на блудствените действия и отнемането на вещите пострадалата е
била в безсъзнание не води до недоказаност на обвиненията, защото информация за
конкретните действия на подсъдимия в този момент е изводима от признанието на
фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, от обясненията на подсъдимия на досъдебното
производство, дадени в присъствието на защитник и от останалите писмени, гласни
и веществени доказателства.
Съдът не
изведе фактически констатации въз основа на двата протокола за следствен
експеримент, приложени в т. 1, л. 72-73 и в т. 1, л. 86-87 от досъдебното
производство. Привличането на П. като
обвиняем по делото е станало с протокол от 29.05.2013г., предявен с участие на
защитник в 17.30ч. на същата дата, а двата следствени експеримента са извършени
на 29.05.2013г. за времето от 11.00ч. до 11.15ч. (първото) и за времето от
13.00ч. до 13.05ч. (второто). Липсата на процесуално качество на подсъдимия към момента на извършване на двете следствени
действия предпоставя и липсата на негови обяснения. Посочените в протоколите за следствен
експеримент обстоятелства, подлежащи на проверка, посредством това
процесуално-следствено действие, се съдържат в саморъчните обяснения на подсъдимия, дадени от него на 29.05.2013г., приложени на л. 71, т. 1 от досъдебното производство. Тъй като не са събрани по предвидения процесуален
ред, тези саморъчни обяснения не могат да служат
са установяване на факти и
съответно не могат да бъдат проверявани по реда на чл. 166 и сл. от НПК /В този
смисъл е и Р -425/2009г. по н.д. № 421/2009г.
на ВКС, І н.о./ Поради това съдът
прецени, че следва да изключи резултатите от следствените експерименти, без
това да рефлектира върху фактическите изводи за механизма, начина на извършване
на двете деяния и за тяхното авторство, изразени по-горе.
Възприетата
за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Съдебният състав прие, че подсъдимият А.М.П. е
осъществил двете престъпления, за които е предаден на съд.
І.
Относно престъплението по чл. 150 от НК.
От обективна
страна подсъдимият е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на пострадалата Я.Н.. Блудствените действия са с
конкретно проявление, описано в обвинителния акт - подсъдимият е лизал
пострадалата в областта на половите органи, бъркал е с два пръста в ануса и с
четири във влагалището й. Блудствените действия са извършени в рамките на
конкретно време и място–на 27.05.2013г., около 11.00ч., в гр. С., в открита
местност в парково пространство между бул. "С.Ш." Зоологическата
градина, Кучкарника и паркинга на болница "Т." и са осъществени за
постигане на конкретна цел - удовлетворяване на половия нагон на дееца.
От обективна
страна съставът на блудството е осъществен, тъй като описаните действия
подсъдимият е извършил като е употребил принуда. За да сломи волята на
пострадалата той е използвал сила с конкретно проявление -той е застигнал свидетелката
Н., сграбчил я за тялото отзад и я съборил на земята, след което я хванал за
двете ръце за врата и започнал да я души, докато пострадалата не загубила
съзнание. С оглед конкретните условия на време, място и обстановка (на безлюдно
място, с млада и физически по–слаба от него жена) използваната принуда е била
достатъчно ефективна, за да сломи волята на жертвата и да позволи на подсъдимия
да извърши блудствените действия. Подсъдимият е употребил насилието с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление. Намеренията му в тази посока са
демонстрирани ясно и се извеждат от цялостното му поведение, а и от обясненията
му на досъдебното производство, че е изпитал удоволствие от това, което е
правил.
Съдът изразява
несъгласие с тезата на прокуратурата, че от обективна страна блудството е
извършено чрез привеждането на пострадалата в безпомощно състояние. В
конкретния случай безпомощното състояние е резултат от интензитета на
употребената по отношение на пострадалата сила от подсъдимия П.. По тази
причина то не може да се приеме като самостоятелен квалифициращ признак на
деянието, защото привеждане в безпомощно състояние би могло да има само, ако
това състояние не е последица от употребата на сила по отношение на жертвата. /Решение
№ 150/14.04.1980г. по н.д. №151/1980г. на ВК на
ВС/. Поради тази причина съдът оправда подсъдимия за това квалифициращо
обстоятелство, но го осъди за това, че за извършване на блудството е използвал
сила. Тази преквалификация е възможно да се направи с присъдата, защото фактите
относно принудата са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и са
признати от подсъдимия, а осъждането е за същото наказуемо престъпление по чл.
150 от НК.
От субективна
страна блудството е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия
показват, че той е съзнавал, че навършилата 14 години пострадала не е имала
желание за сексуален контакт с него и е използвал принуда (сила), за да
удовлетвори половия си нагон.
ІІ. Относно
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр.
с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК.
От обективна
страна на 27.05.2013г., в гр. С., на открита местност в парково пространство
между бул. "С.Ш.", Зоологическа градина, кучкарник и паркинг на
болница "Т.", подсъдимият А.П. е отнел от владението на пострадалата Я.Н.
чужди движими вещи и пари на обща стойност 1 369 лева, представляващи златен
синджир, златна топка с орнаменти и камъчета, златен пентаграм, два мобилни
телефона "Айфон" с две сим карти, малка спортна чанта, дамски елек, два
ключа, очила и пари - 20 лева. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт на
пострадалата върху парите и вещите и е установил своя собствена такава трайно -
след финализиране грабежа той е имал реална възможност да се разпореди с
отнетото. Това той е и сторил, като част от вещите е оставил разхвърляни в
близост до местопрестъплението, други е изхвърлил в коритото на близката река,
парите е задържал за себе си, а златната верижка, която е издърпал от врата на
пострадалата е продал.
Инкриминираните
вещи и пари подсъдимият П. е отнел като е употребил принуда от физически
характер - сграбчил е пострадалата за кръста, повалил я на земята и започнал да
я души. Прокуратурата е посочила тези инкриминирани действия като елемент и от
принудата, опосредила извършването на престъплението по чл. 150 от НК. Този
подход не е неправилен. Съдебната практика е разглеждала случаи, при които една
и съща принуда може да бъде елемент едновременно, както на грабеж, така и на
друго единно по състав, но усложнено като конструкция престъпление, каквито са изнасилването
и блудството. Така в Решение №59 от 19.05.1992г., постановено по н.д. №
288/1990г. на І н.о. на ВС и в Решене №557 от 17.11.1981г., постановено по н. д.
№ 568/1981г. на І н.о. на ВС е прието, че няма пречка една и съща принуда да
бъде средство при едновременното извършване на сложни (съставни или двуактни) престъпления,
стига принудата обективно да е предхождала или съпровождала онези части от
изпълнителните им деяния, с които те се довършват, а и субективно да е била
свързана с тях. Подобна обективна и субективна подчиненост на принудата в
случая се разкрива в действията подсъдимия П.. Употребявайки силата, той е
съзнавал, че физическото насилие над пострадалата ще способства, както за извършването
на блудствените действия, така и на грабежа, и е целял именно това. Констатацията,
че употребената от подсъдимия принуда е функционално подчинена на целта му да
блудства с пострадалата и да вземе вещите й е изводима, както от признанието по
чл. 371, т. 2 от НПК, така и от репликата му по отношение на пострадалата, от
която още преди да завлече в храстите е поискал телефона.
От обективна
страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като деянието е придружено със средна телесна
повреда, изразяваща се в загуба на съзнанието, причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалата. Независимо, че тя е
изпаднала в безсъзнателно състояние правилно поведението на подсъдимия не е
квалифицирано във връзка с чл. 198, ал. 4 от НК. При грабежа по този текст,
както и при грабежа по алинея първа, изпълнителното деяние се осъществява чрез
два акта, единият от които – отнемането, не разкрива никакви особености.
Съществената разлика касае начина на въздействие върху личността, като при
първата от посочените хипотези не става въпрос за употреба на сила или
заплашване, а за привеждане в безсъзнание. Последното е такова въздействие на дееца,
при което се стига до разстройване мозъчната дейност на жертвата, така че тя да
не може да разбере правилно дейността по отнемане на вещта. За да е осъществен
този елемент от състава на престъплението, е необходимо деецът сам, със своите
действия да е предизвикал посоченото състояние, което обаче не трябва да се
дължи на прилагането на физическа сила. Тъй като в случая пострадалата Я.Н. е
изпаднала в безсъзнание именно вследствие на това, че подсъдимият е започнал да
я души, т.е. като резултат от упражнената спрямо нея принуда, правилно грабежът
е квалифициран по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.
От обективна
страна е налице квалифициращият признак по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК –
деянието е извършено при условията на опА.рецидив. При преценката дали е
осъществен рецидива по чл.29, ал.1, б.”А” НК съдът съобрази посоченото в
обвинителния акт осъждане. Това е присъдата по н.о.х.д. № 2312/2009г. на СГС,
НО, 21 състав, която е влязла в сила на 15.01.2010г. и по която на подс. П. е
наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Доколкото грабежът по настоящото дело е извършен след като с посочената присъда
подсъдимият е бил осъден на ефективно наказание лишаване от свобода за тежко
умишлено престъпление на повече от една година, деянието е извършено в
условията на опА.рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. В тази
връзка съдът отчете и срока по чл. 30 НК, който не е изтекъл, защото
наказанието по н.о.х.д. №2312/2009г. подсъдимият е изтърпял на 28.12.2012г.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия А. П. виновно, с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията на подсъдимия
са осъществени в строга и логическа последователност, която убеждава съда, че в
съзнанието му е била формирана ясна представа, че прекъсва фактическата власт
на пострадалата Н. върху инкриминираните вещи и пари, че установява свое
владение върху тях, както и че прилага физическо насилие срещу жертвата, за да
постигне крайната си цел.
С оглед
изложеното съдът призна подс. А.М.П. за виновен в извършването на престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.
При индивидуализация
на вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 150 от НК като смекчаващи вината обстоятелства бяха
съобразени дадените в хода на досъдебното производство обяснения, които са
спомогнали на този етап на производство обективната истина да бъде установена.
Като отегчаващи отговорността фактори съдът прецени високата степен на
обществена опасност на дееца предвид обремененото му съдебно минало и броя на
осъжданията. Отделно от това бе преценен големия интензитет на упражненото
насилие над пострадалата и неговата продължителност (блудството е продължило
около 15 минути), изоставянето на жертвата в безпомощно и безсъзнателно
състояние след станалото и множеството травматични увреждания, причинени на
пострадалата, вследствие на употребената принуда. Всичко това позволява
подсъдимият да бъде оценен като личност с висока степен на обществена опасност
- склонен към брутално насилие и към сексуална агресия. При индивидуализация на
наказанието по този обвинителен пункт натежаха и конкретните блудствени
действия, които надхвърлят обичайните проявления при подобен род престъпни
прояви – целувки, милувки, опипване и в случая са съпроводени с бъркане с пръст
във влагалището и ануса на жертвата. В ущърб на подсъдимия се преценяват не
само преходните му осъждания, но също и обстоятелството, че чрез тях още четири
пъти той е бил осъждан за същото по вид престъпление - престъпно блудство.
Отделно от това бе съобразено, че от освобождаването му от затвора на
28.12.2012г. до извършване на процесното деяние на 27.05.2012г. е изминала
по-малко от половин година. Изброените обстоятелства по убеждение на съда
налагат една по-сериозна санкция по отношение на подсъдимия. Само чрез
изолирането му от обществото за по-продължителен период от време би била
постигната индивидуалната превенция по отношение на него, а би се изпълнила и
генералната такава. Ето защо съдът счете, че справедливото наказание на подс. П.
за престъпното блудство е в размер на седем години - не в максималния размер,
предвиден в закона за това престъпление, но в граници, близки до него. Предвид
реда, по който се е развило производството – съкратено следствие с признаване
на фактите, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали това наказание с
1/3, като прие, че окончателната санкция, която подсъдимият П. следва да понесе
за извършеното възлиза на четири години и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС
съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието строг и в
затвор.
При
индивидуализация на вида и размера на наказанието на подсъдимия П. за
извършеното от него престъпление по чл. 199 от НК бяха съобразени посочените
вече смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на това
престъпление към първата категория фактори следва да бъде добавено
обстоятелството, че немалка част от отнетото, включително и чрез съдействащото
поведение на подсъдимия, е установено, иззето като веществено доказателство по
делото, т.е. гарантирано е връщането му на пострадалата. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено това, че грабежът
подсъдимият е извършил при наличие на два квалифициращи признака, както и
обстоятелството, че извън съставомерната средна телесна повреда на пострадалата
са причинени редица други увреждания, реализиращи медико-биологичната
характеристика на леката телесна повреда. Отчетено бе това, че стойността на
отнетото чрез грабежа надвишава няколко пъти минималната работна заплата, а
също и това, че подсъдимият е осъждан още три пъти за грабеж преди да извърши
процесното деяние. При индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия П. не може да бъде подминато това, че на 28.04.2013г., т.е. един
месец преди процесното деяние, той е извършил отново престъпление по чл. 199 от НК, за което с влязла в сила на 13.03.2014г. присъда е получил ефективно
наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода. При тези
съображения, съдебният състав намери, че размерът на наказанието следва да бъде
определен към горната граница на наказанието за престъплението по чл. 199 от НК, а именно – дванадесет години лишаване от свобода, защото прилагането на
закона със следващата се от поведението на подсъдимия строгост би постигнала целите
по чл. 36 от НК. Предвид реда, по който се е развило производството – съкратено
следствие с признаване на фактите, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
намали това наказание с 1/3, като прие, че окончателната санкция, която
подсъдимият П. следва да понесе за извършения грабеж възлиза на осем години
лишаване от свобода.
На основание
чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален режим на изтърпяване и на това
наказанието строг и в затвор.
С оглед наличните данни за имущественото състояние на подсъдимия, който
не е ангажиран постоянно с обществено полезен труд, съдът счете, че не следва
да му налага наказанието конфискация до една втора от имуществото и се
възползва от правото на преценка, установено в чл. 199, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи най-тежкото измежду
определените на подсъдимия П. наказания - лишаване от свобода за срок от осем
години. Съдът прие, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 24 от НК поради
обстоятелството, че производството е по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
подсъдимият съдейства за бързото и срочно приключване на делото, както и с
оглед на това, че общата санкция сама по себе си е достатъчно висока, за да му повлияе
предупредително и превъзпитателно.
На основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна при изтърпяване на определеното общо
най-тежко наказание времето, през което подсъдимият А.П. е бил задържан по реда
на ЗМР, НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 29.05.2013г.
до влизане на присъдата в сила.
Съдът прецени,
че са налице основанията за определяне на общо наказание на подсъдимия
по настоящото дело и по н.о.х.д. № 3122/2013г. на СГС, НО, 10 състав, по което
му е наложено ефективно наказание от пет години и четири месеца лишаване от
свобода. Деянието по последното дело е извършено на 28.04.2013г., а присъдата
по него е влязла в сила на 13.03.2014г. Като отчете датите на извършване на
деянията по процесната присъда и по н.о.х.д. № 3122/2013г. и момента на влизане
на присъдите в сила по тях съдът прие, че са налице основанията за определяне
на общо наказание. Поради това на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 от НК
определи едно общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода, което
постанови да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание
чл. 25, ал. 2 , вр. с чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на
общото наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото
дело.
Съдът приема,
че предявените от пострадалата А.М. П. граждански искове са доказани по
основание. С деянията по чл. 199 и по чл. 150 НК подсъдимият е осъществил
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД като виновно е
причинил на пострадалата Я.Н. неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален
стрес, болки и страдания, изводими от начина, по който е извършено сексуалното
насилие и грабежът срещу нея.
При определяне
размера на обезщетението за престъплението по чл. 150 от НК съдът взе предвид
съществуването на невротични и емоционални смущения у пострадалата вследствие
на това престъпление - след престъплението тя е била в шок, плачела е, залитала
е и е повръщала кръв. Била е оставена без дрехи, сама, на безлюдно място,
трябвало е да излезе от парковото пространство, да разкаже за станалото на
непознати за нея хора, да се подложи на неколкократни медицински прегледи и освидетелствувания.
Съдът съобрази, че дори невротичните компоненти-чувство на страх и безпокойство
от станалото да са отшумели, чисто психологичните последици от посегателството са
продължили да съществуват - извод, който лесно може да бъде направен при прочита
на показанията на пострадалата от досъдебното производство. Предвид изложеното
и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът намери, че гражданският иск за неимуществени
вреди следва да се уважи в размер от 10 000 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 20 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 199 от НК съдът
изходи от принципа на справедливото удовлетворяване на вредите, установен в
чл.52 от ЗЗД и от критериите на съдебната практика. С оглед събраните
доказателства за действително претърпените от пострадалата затруднения, болки и
страдания и тяхната продължителност, намери, че следва да осъди подсъдимия П.
да заплати на гражданската ищца Я.Н. сумата от 5 000 лева. за неимуществените
вреди, причинени от престъплението грабеж и да отхвърли иска за разликата над
тази сума до пълния размер от 40 000 лева. Присъдената сума бе съобразена с
естеството на принудата, с факта, че вследствие на нея пострадалата е изпаднала
в безсъзнателно състояние, което временно е поставило живота й в риск, а
отделно от това е получила редица други увреди, реализиращи медико биологичната
характеристика на леката телесна повреда. Справедливото обезщетение за това
престъпно посегателство съдът определи в по-ниски граници от обезщетението,
което присъди за престъплението по чл. 150 от НК. За да стори това отчете, че
макар законодателно наказанието за грабежа по чл. 199 от НК да е значително по-високо
от това за блудството по основния състав, неимуществените вреди, които се
причиняват при половото престъпление на една млада жена са много по - сериозни.
По делото не се иска присъждане на
лихва върху определените обезщетения, поради което съдът не може да я присъди
служебно.
На основание чл. 301, т. 11 от НПК
съдът постанови след влизане на присъдата в сила иззетият с протокол за оглед
на местопроизшествието от 29.05.2013г. телефон "Айфон", черен на цвят
/л. 79-80, т. 1 от д.п./; иззетите с протокол за оглед на местопроизшествието
/л. 60-61, т.1/ мобилен телефон "Айфон", бял на цвят, висулки от жълт
метал, дамска чанта с вещи, лява и дясна спортни обувки, черни бикини и
шушляково яке без ръкави и предадената с протокол за доброволно предаване от 29.05.2013г.
/л. 119, т.1/ златна верижка да бъдат върнати на Я.П.Н..
На основание чл. 301, т. 11 от НПК
съдът постанови след влизане на присъдата в сила иззетите с протокол за
претърсване от 29.05.2013г. /л. 92-93, т. 1 от д.п./ чифт маратонки, долнище от
анцунг и тениска да бъдат върнати на подсъдимия А.М.П., а иззетите по време на
същото действие сим карти да бъдат върнати на Д.М.П..
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.М.П. да заплати по
сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 4739.42 лева,
представляващи възнаграждение за вещи лица, направени в хода на досъдебното и
съдебно производство, държавна такса от 600 лева върху уважената част на
гражданските искове, а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК и по 5.00 лева
държавна такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
П Р И С
Ъ Д А
гр.С., 01.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 7-ми състав в публичното съдебно заседание на първи
април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.К.
2. И.Р.
с участието на секретаря И.И. в присъствието на
прокурора Милко Момчев, като разгледа докладваното от съдията наказателно дело
н.о.х.д. № 1132 по описа за 2014 год. и въз основа на закона и
доказателствата по делото
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.П., роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, работил в озеленяването преди задържането, с
основно образование, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Д.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 27.05.2013г., около 11.00ч, в гр. С., на
открита местност в парково пространство между бул. "С.Ш.",
Зоологическа градина, кучкарник и паркинг на болница "Т." извършил
действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст-Я.П.Н. - лизал я в областта на половите
органи и бъркал с два пръста в ануса и с четири пръста във влагалището, чрез
употреба на сила - сграбчил Н., повалил я на земята и започнал да я души,
поради което и на основание чл. 150, ал. 1, пр. 2, алт. 4 от НК и чл. 58а, ал.
1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ години и ОСЕМ месеца ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение блудството да
е извършено чрез привеждане на пострадалата в безпомощно състояние.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на наказанието в ЗАТВОР.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.П. /с установена самоличност/ за ВИНОВЕН
в това, че на 27.05.2013г., около 11.15ч., в гр. С., на открита местност в
парково пространство между бул. "С.Ш.", Зоологическа градина,
кучкарник и паркинг на болница "Т.", отнел чужди движими вещи, както
следва: златен синджир с тегло 6 грама на стойност 420 лева; златна топка с
орнаменти и камъчета с тегло 4 грама на стойност 280 лева; златен пентаграм с
тегло 2 грама на стойност 140 лева; мобилен телефон "Айфон А3", бял
на цвят на стойност 200 лева; мобилен телефон "Айфон А4", черен на
цвят на стойност 250 лева; два брой сим карти на обща стойност 10 лева; малка
спортна чанта на стойност 10 лева; дамски розов елек на стойност 15 лева; два
брой ключове на обща стойност 4 лева; очила на стойност 20 лева и парична сума
от 20 лева, или всичко пари и вещи на стойност 1 369.00 лева от владението на Я.П.Н.,
с намерение противозаконно да ги присвои, чрез употреба на сила - сграбчил Н.
за кръста, повалил я на земята и започнал да я души, като деянието е придружено
със средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на съзнанието, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата и деянието
е извършено в условията на опА.рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "А" НК -
след като подсъдимият е бил осъждан по н.о.х.д. №2312/2009г. на СГС, НО, 21
състав, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с
чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
"а" от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ години ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на наказанието в ЗАТВОР.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 от НК определя едно общо наказание от ОСЕМ
години ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което следва да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим в ЗАТВОР.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето от 29.05.2013г.
до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
"задържане под стража" по същото дело.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо
наказание измежду определеното по настоящото дело и по н.о.х.д. №3122/2013г. на
СГС, НО, 10 състав, а именно ОСЕМ години ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което следва да
се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 2 , вр. с чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА
при изпълнение на общото наказание времето от 29.05.2013г. до влизане на
присъдата в сила, през което по н.о.х.д. № 1132/2014г. подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение "задържане под стража" по същото дело.
ОСЪЖДА подс. А. М.П. /с установена самоличност/ да заплати
на гражданския ищец Я.П.Н. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева -
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 150 от НК неимуществени
вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 20 000 лева.
ОСЪЖДА подс. А. М.П. /с установена самоличност/ да заплати
на гражданския ищец Я.П.Н. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева - обезщетение
за причинените от престъплението по чл. 199 от НК неимуществени вреди, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
40 000 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 301, т. 11 от НПК след влизане на присъдата в
сила: иззетият с протокол за оглед на местопроизшествието от 29.05.2013г.
телефон "Айфон", черен на цвят /л. 79-80, т. 1 от д.п./; иззетите с
протокол за оглед на местопроизшествието /л. 60-61, т.1/ мобилен телефон
"Айфон", бял на цвят, висулки от жълт метал, дамска чанта с вещи,
лява и дясна спортни обувки, черни бикини и шушляково яке без ръкави и
предадената с протокол за доброволно предаване от 29.05.2013г. /л. 119, т.1/
златна верижка да бъдат върнати на Я.П.Н..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 301, т. 11 от НПК след влизане на присъдата в сила
иззетите с протокол за претърсване от 29.05.2013г. /л. 92-93, т. 1 от д.п./
чифт маратонки, долнище от анцунг и тениска да бъдат върнати на подсъдимия А. М.П.,
а иззетите по време на същото действие сим карти да бъдат върнати на Д.М.П..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. М.П. (със
снета самоличност) да заплати по сметка на ВСС направените по делото
разноски в размер на 4 739.42 лева (четири хиляди седемстотин и девет лева
и четиридесет и две стотинки), сумата от 600.00 лева -държавна такса върху
уважената част на гражданските искове, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК държавна такса в размер на по 5.00 (пет) лева за всяко служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.