№ 16099
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110108817 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Р. О. Г., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 67398/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
934,31лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, 79,01лв.-
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г.-
06.06.2022г., 23,19лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на
вземането, и 4,67лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.07.2019г.-06.06.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № *************, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е нито собственик, нито вещен
ползвател на имота и никога не е бил такъв. Със заявление от 10.05.2022г. се отказал от
наследството на наследодателя си Л. Ц., като отказът бил вписан в специалната книга
на СРС. Счита, че предвид извършения отказ, нито правата, нито задълженията на Л.
Ц. са преминали към него.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страна на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 06.04.1990г., съгласно който Ц. Л. Ц. е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот. Със саморъчно завещание от 10.11.2003г. /л. 22/, Ц. Ц. е
завещал на дъщеря си Л. Ц. Ц. процесният апартамент, ведно с всички движими вещи
в него. Видно от представеното удостоверение за наследници, Ц. Ц. е починал на
15.07.2009г., като е оставил за свои законни наследници М. Р. /дъщеря/, М. С. /дъщеря/
и Л. Ц. /дъщеря/. М. С. се е отказала от наследството на своя наследодател, което се
установява от представеното удостоверение от 22.11.2013г., издадено от СРС /л. 25/.
На 20.05.2011г. Л. Ц. е подала заявление – декларация пред ищцовото дружество, с
което е поискала да й бъде открита партида за процесния имот на нейно име. На
04.02.2020г. същата е депозирала отново заявление пред ищоцовото дружество, в което
посочва, че е единствен собственик на имота и не знае защо получава съобщения, в
които фигурира и друго лице. С нот. акт за замяна от 14.12.2017г., М. Р. е прехвърлила
½ идеална част от процесния имот на Д. Я.. На 14.07.2020г. Д. Я. е предявила иск за
делба на процесния недвижим имот срещу Л. Ц., като е образувано гр. д. №
30506/2020г. по описа на СРС. На 08.05.2022г. Л. Ц. е починала, като е оставила за свой
законен наследник сина си Р. О. Г. /л. 14/.
2
При горните обстоятелства и съобразявайки задължителните разяснения, дадени
в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период м.05.2019г.-м.04.2021г.
клиент на топлинна енергия за имота е било лицето Л. Ц.. Именно това лице се е
намирало в облигационно правоотношение с ицщовото дружество по договор за
доставка на топлинна енергия до имота и е материално легитимирано да отговаря за
възникналите задължения за потребена топлоенергия. През процесния период това
лице не е било починало, с оглед на което задълженията са възникнали в неговия
патримониум. С настъпване на смъртта на лицето всички права и задължения
преминават към неговите наследници. Л. Ц. е починала на 08.05.2022г., с оглед на
което задълженията следва да преминат в патримониума на нейния законен наследник
– Р. Г. /син/. Видно обаче от представеното удостоверение, издадено по гр. д. №
24430/2022г. по описа на СРС, 91-ви състав /л. 72/, същият се е отказал от наследството
на майка си Л. Ц., като отказът е вписан в особената книга на съда под №
947/12.05.2022г. Възражението на ответника за недействителност на отказа от
наследство поради приемането му преди това с конклудентни действия се явява
недоказано. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, приемане на наследство има и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Въпреки указаната
процесуална тежест в проведеното на 28.09.2023г. открито съдебно заседание, ищецът
не е установил извършването от страна на ответника на такива действия, с които
несъмнено да е изявил намерение за приемане на наследството преди извършения
отказ, като например разпореждане с наследствено имущество, деклариране пред
държавен орган на собственост върху наследствено имущество и др. под. В
представената справка от ТП на НОИ – София ясно е посочено, че няма подавани
заявления от наследници за изплащане на неполучени пенсии от Л. Ц.. От справката от
БНБ също не се установява да са предприети от страна на ответника действия по
разпореждане с влогове или наличности по разплащателни сметки на Л. Ц.. Други
доказателства в подкрепа на възражението на ищеца не са ангажирани. Ето защо, съдът
следва да приеме възражението на ищеца за недоказано, а отказът от наследство от
страна на ответника за надлежно извършен. В този случай, същият не наследява нито
правата, нито задълженията на своя наследодател, с оглед на което и не отговаря за
процесните задължения за консумирана топлинна енергия и за извършена услуга
дялово разпределение, което обуславя извод за неоснователност на исковете за
главните вземания. От своя страна, неоснователността на исковете за главните
вземания налага извод и за неоснователност на исковете за акцесорните такива за лихва
за забава.
По изложените съображения, всички предявени искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер на 744лв. с ДДС за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на адв. хонорар, като съдът на основание чл.
78, ал. 5 ГПК при съобразяване, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, материалният интерес е нисък, приключило е с провеждане само на едно
открито съдебно заседание, обемът от доказателства е малък, намира, че същото следва
да бъде намалено до 420лв. без ДДС или 504лв. с ДДС, предвид че са налице
доказателства за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/,
ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Р.
О. Г., ЕГН: *************, с адрес: /населено място/, за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 67398/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
934,31лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. до
имот, находящ се в /населено място/, аб. № *************, ведно със законната лихва
от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, 79,01лв.- мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г.-06.06.2022г., 23,19лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно
със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, и 4,67лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г.-06.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на Р. О. Г., ЕГН:
*************, с адрес: /населено място/, сумата от 504лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4