Р Е Ш Е Н И Е
№………./........01.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело № 1729 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №63271/29.08.2019г. по
описа на ВРС, на Национална здравноосигурителна
каса (НЗОК), с адрес гр. София 1407, ул. „Кричим” № 1, подадена чрез процесуалния й представител П.И.-С.-***, срещу решение №3479/26.07.2019г. на Варненски районен съд, 21 състав,
постановено по гр.д. №18395/2018г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за
установено, че жалбоподателят НЗОК – ответник в първоинстанционното производство,
дължи на ищеца „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата
4 510 лева, представляваща
незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки №075, 083,
178, 184.1 и 241 за периода 01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно договор
№031016/29.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2018г., до окончателното й плащане, за
които вземания по ч.гр.д. №15099/2018г.
на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410
от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №7559/05.10.2018г., като ответникът е бил осъден да
репарира на ищеца сторените от него разноски в размер на 729,90 лева – за
исковото производство, съответно 540,82 лева – за заповедното производство.
Твърди се във въззивната жалба, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено е в
нарушение на материалния закон и е необосновано, което съставлява основание за
неговата отмяна.
Оспорват се като неправилни изводите
на районния съд за
недоказаност на възраженията на ответника, че контролни органи на
НЗОК се осъществили проверка, при което е констатирано, че процесната сума представлява стойност
на надлимитна дейност, която е в резултата от осъществена
планова, а не спешна медицинска дейност, като се твърди, че според изявленията
на процесуалните представители на страните в проведеното на 19.04.2019г. открито съдебно заседание
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата от 4780 лв.
съставлява стойност на надлимитна дейност по оказана
от МБАЛ Варна” ЕООД болнична помощ за периода от 01.03.2015г.- 31.03.2015г. Не
е съобразено и ценено и приложеното по делото месечно известие, наименовано „Месечна справка надмесечни
стойности по КП за МБАЛ- Варна ЕООД”, обективиращо
констатациите от проверката на електронно отчетената дейност по процесния
договор относно стойностите, съставляващи надлимитна
дейност. Надлежно установен по делото от събраните доказателства бил и факта
относно вида на оказаната медицинска помощ /спешен или планов/, по който,
според ответника – жалбоподател, между страните липсвал и спор.
Позовавайки се на чл.41 от Договора и чл.8 от Правилата за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на
средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г., и като сочи, че
по делото е представен анекс от 24.03.2015г. към сключения между страните договор, с който са предоговорени
определените в приложение №2 стойности, жалбоподателят счита, че предприетите
от НЗОК действия във връзка със заявлението на ищеца за корекция на бюджета са
надлежно установени, а направения в противен смисъл извод от районния съд е
погрешен.
Твърди се, на последно място, че при решаване на
делото първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил
закона относно приложимия в конкретния случай
давностен срок, не е взел предвид и разрешенията, дадени в Тълкувателно решение 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, вследствие на което, е достигнал до
неправилни правни изводи, че по отношение на процесния казус приложение намира общата пет годишна
давност,
съответно, че вземането не е погасено по давност.
При тези основни оплаквания ответникът
- жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови ново решение по същество на спора, с което исковите претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на
сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, в т.ч. и възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт.
В подадения отговор на въззивната
жалба въззиваемата страна „МБАЛ ВАРНА”
ЕООД, ЕИК
*********, обосновава подробно становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът Национална здравноосигурителна
каса (НЗОК), чрез пълномощника си по делото юрисконсулт П.И.-С.,
като препраща към подробните доводи и аргументи, обосновани във въззивната
жалба, моли същата да бъде уважена. Представя списък на претендираните
разноски.
Въззиваемата страна – ответникът „МБАЛ
Варна” ЕООД не е взела участие в съдебното заседание чрез законен или
упълномощения си процесуален представител. Възползвайки се от предоставената му
възможност е представил писмена защита, в която аргументира подробно
възраженията си по оплакванията и фактическите твърдения, изложени във
въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненски районен
съд е образувано по исковата молба на МБАЛ Варна“, ЕИК *********, гр. Варна, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Национална здравноосигурителна каса,
ЕИК ********* с административен адрес в гр. София, за сумата 4 780 лева, представляваща незаплатена стойност на
оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241
за периода 01.03.2015 - 31.03.2015г., съобразно договор №031016/29.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.10.2018г., до окончателното й плащане, които вземания са включени в
издадената му по ч.гр.д. №15099/2018г. на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№7559/05.10.2018г., своевременно
оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.
Като
основание на вземанията, заявени в заповедното производство (т.9в и т.12 от
заявлението), ищецът е посочил, че при изпълнение на сключения между страните
договор №031016/29.02.2015г. през м. март 2015г. е извършил конкретно посочени
интервенции по клинични пътеки, чиято обща стойност не е била заплатена от
възложителя.
Допълнително
в исковата молба, въз основа на която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е образувано исковото
производство, са изложени твърдения, че съответните медицински и финансово
отчетни документи са били връчени за плащане на НЗОК, но са били върнати от
ответника поради надвишаване на размера на стойностите, определени в Приложение
№2 към сключения индивидуален договор. Твърди се, че отказът за плащане е
незаконосъобразен, тъй като медицинската помощ е озакана
по спешност и по отчетната дейност по клинични пътеки на ищеца, не са
констатирани нарушения на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Националния
рамков договор за медицински дейности, сключен между НЗОК и Български лекарски
съюз (НРД), а ограниченията при заплащането на оказана от болничното заведение
медицинска помощ като надлимитна дейност противоречат
на законовите разпоредби, регламентиращи болничната медицинска помощ – чл.52 от Конституцията, чл.5, чл.35 от ЗЗО, доколкото поставят оказването на медицинска
помощ на здравно осигурените лица в зависимост от обстоятелството дали
необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса лимити.
Ответникът
Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК) оспорва иска като противопоставя твърдения, че процесните суми не се
дължат поради това, че не са били отчетени в
НЗОК, респ. РЗОК по надлежния, предвиден в чл.28, ал.1 от договора и чл.19,
ал.1 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г., ред, като не са удостоверени
със съответните първични отчетни документи - фактура, спецификация към нея и
първи екземпляри на направленията за хоспитализация. Обосновава становище, че
ограниченията при заплащането на надлимитната дейност
не противоречи на законовите разпоредби на чл.52 от КРБ, чл.5 и чл.35 от 330,
съответно, че установените правила в сключения между страните договор за
заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми, за които
изпълнителят-ищец е дал изричното си съгласие да бъдат в определените в
приложение №2 обеми, не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни
правни норми, а са израз именно на съобразяването на страните с такива норми. В
условие на евентуалност прави и възражение за погасяване на вземането по давност
като счита, че в случая е приложим краткия тригодишен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.35 от
договора, според който плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-о
число на месеца, следващ отчетния, свързва началото на давностния срок с датата
01.05.2015г.
Страните не оспорват основните,
релевантни с оглед предмета на иска факти. Същите са и надлежно установени от
събраните по делото писмени доказателства.
Така не се спори, а и от представените
по делото доказателства се установява, че между страните на основание чл.59 от
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Националния рамков
договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз за 2015 г., е сключен договор №031016/25.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително
споразумение от 03.04.2015г. и анекс от 24.03.2015г., по силата на които
изпълнителят „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, се е
задължил да оказва на определен кръг лица, посочени в договора болнична
медицинска помощ по подробно изброени клинични пътеки, както и да извършва
конкретни медицински дейности, а възложителят да заплаща съответните дейности
по посочените в договорите цени.
С анекс от 24.03.2015г. и на
основание чл.41, ал.1 от индивидуалния договор, чл.2 и чл.10, ал.3 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва
по чл.1, ал.2, ред 1.4 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015г. (ЗБНЗОК за 2015г.),
приети с Решение на Надзорния съвет №РД-НС-04-9/27.01.2015, във вр. с чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г.
и Решение на Надзорния съвет на НЗОК №РД-НС-04-24/23.03.2015, са коригирани
стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ, посочени в Приложение
№2 към индивидуалния договор.
Не е спорно, че през м. март 2015 г.
ищцовото дружество – изпълнител е извършило дейност по оказана болнична
медицинска помощ. Част от нея съставлява и сочената в исковата молба дейност,
чиято обща стойност по заложените цени на клинични пътеки (чл.1 от договора) е
в размер на исковата сума от 4 780 лева. Прието е по делото като безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че тези дейности съставляват надлимитна дейност за процесния период.
Представено е от ищеца заявление до
РЗОК-Варна вх. №29-02-292 от 08.04.2015г., видно от което, като сочи, че анекса
към договора за определяне дейностите за м. март 2015 г. му е бил връчен едва
на 24.03.2015г., към който момент определените средства в размер на 58 025 лв.
вече са били достигнати от лечението на планови пациенти, съответно, че в този
период са били приети и пациенти по спешност, при което не е било възможно този
лимит да бъде съобразен, ищецът е поискал надвишаващата лимита сума от 4 510
лв. за извършеното лечение на пациенти по спешност, приети в последната седмица
на месеца, да му бъде заплатена в рамките на отчетния период по чл.25 от
приетата с ПМС № 57 от 16.03.2015 г.
Методика – Приложение №2Б. Доказателства за развитието и
приключването на тази процедура не са представени.
При така установеното от фактическа
страна, за да се произнесе по същество на спора относно наличието на основание
за плащане от страна на ответника на пълния обем на извършената от ищеца
медицинска дейност през м. март 2015 г., съдът съобрази следната относима към процесния период нормативна уредба, дефинираща
правната рамка на обществените отношения във връзка с възлагането и заплащането
на болнична медицинска помощ от бюджета на НЗОК:
Според чл.2, ал.1 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО) задължителното здравно осигуряване е дейност по
управление и разходване на средствата от задължителните здравно осигурителни
вноски за закупуване на здравни дейности, която се осъществява от НЗОК и от
нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване
предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК, са посочени в чл.45 от ЗЗО. Редът за
предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл.45 се определят в
Националния рамков договор и в договорите между РЗОК и изпълнителите - чл.46
от ЗЗО. Националният
рамков договор (НРД) е
нормативен административен акт, който има действие за територията на цялата
страна за определен срок - чл. 4а от ЗЗО. Съгласно чл.55, ал.1, т.3а от ЗЗО с
него се определят
обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на отделните
видове медицинска помощ по чл.45. За процесния период е приложим Национален
рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна
каса и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2015 г., обнародван в ДВ брой 6 от 23.01.2015 г.
Приложим към процесното правоотношение
е и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на
медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС (обн.
ДВ, бр.5 от 20.01.2015г., в сила от 1.01.2015г. и срок на действие до
31.12.2015г.). Същият предвижда, че Управителният съвет на БЛС съгласува
Методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55,
ал. 2, т. 2 ЗЗО, както и правилата по чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 4, т. 1 от
Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (така чл. 4, ал.5 от Договор № РД-НС-01-2
от 29.12.2014). Самите методики за остойностяване и за заплащане на дейностите
в болничната медицинска помощ са приети с ПМС № 57 от 16.03.2015 г. - приложение № 2А и приложение № 2Б.
Бюджетът на НЗОК е основния финансов
план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно
осигуряване и е отделен от държавния бюджет – чл.22 от ЗЗО. Състои се от
приходна, разходна част и задължителен резерв (чл.25 от ЗЗО), вкл. за неотложни
и непредвидени плащания. Тъй като процесният казус
касае престирана болнична помощ за 2015 год.,
приложим е ЗБНЗОК за 2015 год. Съгласно същия в рамките на определените в плана
годишни стойности, НЗОК определя за всяка РЗОК обща стойност на разходите,
разпределена по месеци (чл.4, ал.1, т.1), а РЗОК определя стойността за
дейностите към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ,
разпределени по месеци. На основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК Надзорният съвет на
НЗОК приема правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по ал.1, т.1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3 и
за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 за плащане на
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ.
Относимите към процесния спор Правила за
условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2015 год. са приети в съответствие
със законовата делегация на чл. 4, ал.4 от ЗБНЗОК и регламентират подробно
условията и реда за определяне стойностите на дейностите на болнична медицинска
помощ. На основание чл.5, ал.1 всяка РЗОК определя стойността за дейностите за
болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите. Същите следва да
бъдат утвърдени от Надзорния съвет (НС) на НЗОК (чл.7, ал.1). Утвърдените от НС
на НЗОК стойности по видове, по месеци и по тримесечия са задължителни за
изпълнителите на болнична медицинска помощ (ИБМП) и са неразделна част от
сключените от тях договори – Приложение №2 към тях (чл.7, ал.2).
Съвкупното тълкуване на всички
относими законови норми сочи, че отношенията във връзка с разходването на
здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на
изпълнителите, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Индивидуалното договаряне с
изпълнителите е разчетено, строго лимитирано и се
осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обеми и
стойности.
Законодателно въведения регулаторен
механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е
намерило отражение и в процесния договор с ищцовото дружество. Същият има за
предмет оказване на болнична помощ на определен, посочен в договора кръг лица,
по клинични пътеки, но само в определени стойностни рамки. Изпълнителят не може
да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или
медикаменти, на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 стойност
(лимит) за съответния месец (чл.40, ал.6). Превишението
на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането (чл.32,
ал13). Възложителят дължи плащане на извършена и отчетена дейност, но само в
рамките на договорно определените стойности (лимити).
Настоящият съдебен състав споделя
напълно трайно застъпеното становище в съдебната практика на Варненски
апелативен съд по сходни спорове, че договорно въведените ограничения относно
обемите на заплащане на болнична помощ съответстват на законодателните такива.
Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител
на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор.
Съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията на Р.
България е изрично признато в РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.№
12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/.
В заключение, определянето на
финансови рамки (лимити) за дължимото по договора плащане не противоречи на
императивни законови норми. Обратно, договорното ограничаване на
паричната престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата
регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното
финансиране, разпределение и плащане. Като значима и чувствителна обществена
система, здравната система, в т.ч. и здравноосигурителната
изискват стабилност и яснота.
Законодателното разрешение на
проблемите във връзка с лимитираното заплащане на
изпълнителите, допуска корекция на предварителните, месечно заложени обем и
стойност на медицинската услуга, но по специален ред и в специална процедура.
Приложимите Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК, приети в
съответствие със законовата делегация на чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК изрично визират,
че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи, надхвърлящи месечните
стойности и касаещи спешна диагностика
и лечение, същият има право да подаде писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на
разходите за дейностите в БМП в Приложение №2 към договора. В този случай може да се
допусне увеличение за сметка на стойностите за следващите месеци от
тримесечието – в размер до 5% от стойността на съответното тримесечие, или за
сметка на стойността за следващото тримесечие – в размер до 5% от тази стойност
(така чл.8, ал.1 от Правилата). Случаите извън спешните такива се включват в листа на чакащите, изготвена от
изпълнителя (чл.8, ал.4). Изключение от сочените правила е допустимо само при обективно възникнали обстоятелства,
за което РЗОК следва да бъде информирана с оглед приложението на специалния ред
по чл.8, ал.5 от Правилата. Тези условия са залегнали и в сключения между
страните индивидуален договор №031016/29.02.2015г. – чл.40 (след изменението с
ДС от
03.04.2015г., в сила от 20.03.2015г.). Изрично е предвидено, че изпълнителят се
задължава да спазва стриктно реда за предоставяне на болнична помощ при
достигане на заложената в договора месечна стойност, съответно реда за нейното
коригиране в случаите на спешна диагностика и лечение, с които се надхвърля
месечния лимит, като само по изключение, при особено тежки или сложни случаи по
медицински показатели или в случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства следва
да уведоми незабавно писмено възложителя. В тези случаи решението за заплащане
на тези дейности се взема от НС на НЗОК и УС на БЛС (чл.40, ал.10 от договора).
Подобен е реда, предвиден в договора до неговото изменение с ДС от 03.04.2015г. (в сила от 20.03.2015г.).
Съгласно чл.42, ал.4 от договора (отм.), отхвърлената от заплащане медицинска
дейност, надвишаваща определената в Приложение №2 стойност за съответния месец,
се заплаща от възложителя по решение на НС на НЗОК.
Изложеното дава основание да се заключи, че допълнителното закупуване на медицински
дейности се основава на два принципа – неотложност на същите или конкретни,
обективни пречки за формиране на листа на чакащите и писмено заявяване в
срокове по чл.8 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по
чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г.
В конкретния случай ищецът не е
установил изложените твърдения за обосноваване на дължимостта
на претендираното с иска плащане. Така, от една страна, недоказано по делото е
останало твърдението му по исковата молба, че претендираната с иска сума
съставлява стойността на оказана болнична помощ на
пациенти, приети по спешност след достигане на месечния лимит, заложен в
Приложение №2 към договора. От друга страна, недоказани са останали и твърденията,
поддържани в първото по делото заседание след
изслушването на доклада по делото, че в одобрената въз основа на представяните
ежедневно електронни отчети дейност от здравната каса и потвърдените въз основа
на това за плащане суми се включва дейност по клинични пътеки както за
планувани, така и за приети по спешност пациенти, именно поради което и
доколкото престоят на спешните пациенти в повечето случаи се оказва с по-малка
продължителност спрямо престоя на пациенти, приети по предварително планувана
клинична пътека, последните, макар и планови, се оказват „надлимитна дейност”.
Не е надлежно
установено и че инициираната с подаденото заявление до РЗОК-Варна вх. №29-02-292 от
08.04.2015г. процедура за коригиране на
месечната стойност за първото тримесечие (в частност за м. март 2015г.),
посочена в Приложение №2 към сключения между страните индивидуален договор, е
развита и приключена като са осигурени средства за разплащането на тази дейност
по реда, установен в чл.8 от приложимите Правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и
т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за
2015г., съответни на чл.40 от договора, или в чл.42, ал.4 от договора (отм.).
Доколкото това е от значение за установяване както на ликвидността, така и на
изискуемостта на търсеното вземане, то и доказателствената тежест за
установяване на тези обстоятелства е на ищеца – изпълнител.
Дори да се приеме, че с оглед
закъснялото определяне на месечните стойности по Приложение №2 към договора
(сторено едва с Анекс от 24.03.2015г.)
изпълнителят е бил в обективна невъзможност да планува дейността си през
процесния м. март 2015г. по начин, позволяващ цялата извършена от него дейност
по клинични пътеки да е в рамките на определените стойности, то отново следва
да се признае приложимост на реда по чл.8, ал.5 от Правилата, съответно чл.40,
ал.10 от договора за разрешаването на въпроса за заплащането на надлимитната дейност.
В заключение съдът намира, че
изпълнителят по сключен договор по чл.59 от ЗЗО не може да претендира по
съдебен ред заплащане на оказана надлимитна
болнична медцинска помощ без обосноваване на
специалните предпоставки за това. Поради неизпълнена от ищеца доказателствена
тежест за тяхното установяване предявеният иск се цени като недоказан, което
води до неговата неоснователност.
По изложените фактически и правни
съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В полза на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените при двуинстанционното разглеждане на спора съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 690,20 лева съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК (л.31).
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3479/26.07.2019г. на Варненски районен съд, 21 състав,
постановено по гр.д. №18395/2018г. по
описа на ВРС, в частта му, с която е
прието за установено в отношенията между страните, че Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ********* с
административен адрес в гр. София, дължи на „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, сумата от 4 510 лева, съставляваща незаплатена стойност на оказана от
ищеца болнична помощ по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода
01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно договор № 031016/29.02.2015г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 04.10.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7559/05.10.2018г., постановена
по гр. дело №15099/2018г. на ВРС, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
отхвърля предявените
от „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу Национална здравноосигурителна каса,
с адрес гр. София 1407, ул. „Кричим” № 1, искове
за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на „МБАЛ Варна” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна - кредитор по
издадената в негова полза по ч.гр.д.
№15099/2018г. на Варненски районен съд, 33 състав, заповед за изпълнение №7559/05.10.2018г. от длъжника Национална здравноосигурителна каса, гр. София, за сумата 4 510 лева (четири хиляди петстотин и десет лева), представляваща незаплатена стойност на оказана
болнична помощ по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода
01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно договор №031016/29.02.2015г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2018г., до
окончателното й плащане, на
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗО и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ********* с
административен адрес в гр. София,
сумата 690,20 лева (шестстотин и деветдесет лева и
двадесет стотинки), представляваща общия размер на сторените разноски за
производство по делото (първоинстанционно и въззивно), на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.