Решение по КНАХД №1549/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., [ЕГН], чрез адвокат С. Б., срещу Решение № 664/04.06.2025 г., постановено по АНД № 20243110205077 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 591/24.10.2024 г. на Зам. - кмета на Община Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата ЗДвП).

Касационният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С оглед изложените съображения е направено искане за неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Заместник кмет на Община Варна, чрез процесуален представител С. Д. – юрисконсулт, в представен писмен отговор от 01.07.2025 г. и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 591/24.10.2024 г. на Зам. - кмета на Община Варна, с което на С. Д. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. на основание чл. 178д ЗДвП.

За да постанови съдебния акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2024 г. в 18: 00 часа св. М. Б. К., ст. полицай при сектор ОП Варна установил, че на [улица]срещу № 9 е паркиран автомобил „Нисан“ с рег. № [рег. номер] на място предназначено за хора с трайни увреждания, с което приел, че е извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, за което съставил на собственика на автомобила П. И. В. фиш за глоба с № **********/04.08.2024 г. Към фиша бил приложен и снимков материал, илюстриращ разположението на превозното средство. Срещу съставения фиш за глоба В. подал възражение, в което посочил, че мястото не било обозначено по надлежния ред, освен това не било влязло в сила решението на Общинския съвет, което да предопредели съответното място за паркиране на хора с увреждания и наред с това посочил, че друго лице е управлявало процесното МПС в конкретния ден. Поради това, той призован да се яви за попълване на нарочна декларация, с която да установи лицето, управлявало процесното МПС, което и сторил посочвайки личността на жалбоподателя С. Д. С., срещу който бил издаден АУАН № 00004879/30.09.2024 г., като същият на свой ред вписал аналогични възражения против законосъобразността му. В срока по чл. 44 ЗАНН е подадено възражение, идентично по съдържание с подаденото възражение срещу съставената глоба с фиш.

Административно-наказващият орган (АНО) не възприел направените възражения и на 24.10.2024 г. издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на С. предвиденото в чл. 178д ЗДвП наказание „глоба“ в размер 200 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът установил въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства: показанията на св. К. и К., дадени в хода на съдебното следствие, както и в писмените доказателства по делото: възражение срещу АУАН, глоба с фиш, справка, докладни записки, снимков материал, писмо и извадки от генерален план на Община Варна за организация на движението, приобщени по надлежния процесуален ред.

При постановяване на въззивното решение, след преценка на събраните и приобщени по делото доказателства, съдът е установил, че процесното НП и АУАН са съставени и издадени от компетентни лица, при спазване на процесуалните правила и на установените в ЗАНН срокове, както и при правилно приложение на материалния закон, след като е приел за доказано извършването на описаното административно нарушение. Съдът е коментирал изчерпателно конкретните възражения на С., като същите са отхвърлени като неоснователни. Така мотивиран, ВРС е постановил решението си, с което е потвърдил наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Настоящата инстанция не споделя възраженията, изложени в касационната жалба. Касаторът правилно е бил санкциониран за извършеното нарушение, което се установява по категоричен начин от събраните и приобщени по делото доказателства. Правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна страна санкционираното лице С. Д. С. е осъществило състава на посоченото в НП административно нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, освен посочените в ал. 1 случаи на паркирането е забранено - т. 4. на места, определени за хора с трайни увреждания. Това е въведена в ЗДвП забрана да се осъществява паркиране на ППС на места, определени за хора с трайни увреждания, неспазването на която се санкционира съобразно чл. 178д ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове за нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е редовно съставен и отразеното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните и приобщени по делото доказателства. С оглед всички данни по делото, верността на описаното в АУАН и НП нарушение не е опровергана, поради което правилен и съобразен с цитираните разпоредби в ЗДвП е извода в постановеното от районния съд решение, че нарушението е доказано. Налице е съставомерно деяние, поради което районния съд правилно е приложил материалния закон.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. ал. 4 и 5, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Предвид горното, настоящият тричленен състав при извършената проверка по чл. 218 АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 664 от 04.06.2025 г., постановено по АНД № 20243110205077 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА С. Д. С., [ЕГН] да заплати на Община Варна сумата в размер на 80,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване