№ 626
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202121 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ловела“ ООД, представлявано от управителя Петър
Иванов Петров против наказателно постановление № 595765 / 26.08.2021 год., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна, с което с което за
нарушение на чл.7 ал.1 от НАРЕДБА № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (за краткост, Наредбата) на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли
съдът да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и обосновано.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 13.05.2021г. била извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Варна,
офис Русе в обект, представляващ резервоар – стационарна надземна цистерна за
съхраняване на газьол с вместимост 10 000л., находящ се в гр.Сливо поле и стопанисван от
1
наказаното дружество. В хода на проверката било установено, че на дати 06.07.2020г.,
17.07.2020г., 22.07.2020г. и 30.07.2020г. било доставено гориво в обекта, с оглед наличните
АДД, както и съпътстващи доставките докумнети - фактури, декларации за съответствие и
нареждане за експедиция при наличие на хипотезата на чл.118 ал.8 от ЗДДС. Също така се
установило, че обектът не е свързан с монтирана и регистрирана в НАП ЕСФП със средство
за измерване от одобрен тип – нивомерна измервателна станция за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП с
установена дистанционна връзка по която да предава данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. Проверяващите установили, че този резервоар е деклариран по
реда на чл.59в от Наредбата под № 539134 на 28.09.2017г.и към момента на проверката бил
празен.
Впоследствие срещу дружеството бил съставен АУАН № F 616298 / 13.06.2021 г., а
въз основа на него било постановено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 7 - дневен срок.
Разгледана по същество съдът намира, че е частично основателна, защото
нарушението следва да се преквалифицира от такова по чл.185 ал.2 от ЗДДС в такова по
чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от с.з. по следните съображения:
Съдът констатира при постановяване на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразността и отмяната му само на това процесуално основание без да се
разглежда спора по същество и правилно е приложен материалния закон.
Актът за административното нарушение и наказателното постановление са издадени
в съответствие с изискванията на чл. 42 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.185 ал.2
изр. вр. ал.1 от ЗДДС. Разпоредбите на чл.118 ал.1 от ЗДДС и чл.7 ал.1 от Наредбата
въвеждат задължение за лицата по чл.3 от нея, каквото без съмнение е наказаното дружество
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. В този смисъл и предвид събраните по делото
доказателства – показанията на актосъставителя и материалите по преписката съдът
намира, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано. В тази връзка следва
да се посочи, че така установената фактическа обстановка и главният по делото въпрос –
дружеството имало ли е монтирана и свързана с НАП ЕСФП със средства за измерване от
одобрен тип - не се оспорва от процесуалния представител на дружеството нито в жалбата,
нито в съдебно заседание.
Възраженията, които прави защитата, се изразяват в това, че са изтекли давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН, не е посочена датата на нарушението, посочени са четири дати
2
на доставки на горива, което ако се приеме за дати на нарушенията се явява в разрез с чл.18
от ЗАНН, възразява се и срещу правната квалификация на нарушението, като се претендира
за преквалифициране на същото в такова по чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС. Съдът
намира, че основателно е единствено последното възражение и като такова единствено то
следва да бъде уважено :
На първо място, както бе посочено, нарушението е описано с всички негови признаци
от обективна страна както писмено, така и цифрово. Както в АУАН , така и в наказателното
постановление са посочени ясно, подробно и изчерпателно както по дати, а така също и
посредством с кои ААД и съпровождащи ги документи на кои фискални бонове какви
корекции са извършени, което по преценка на съда в максимална степен дава възможност на
наказаното лице да разбере в какво точно административно нарушение е обвинено,
съответно наказано, вкл. и изпълнителното деяние, което се изразява в това, че дружеството
не е било свързано с монтирана и регистрирана в НАП ЕСФП със средство за измерване от
одобрен тип. При това положение, видно от обстоятелствената част на наказателното
постановление, очевидно АНО е имал предвид това изпълнително деяние, което се
реализира през доставките на горива, защото очевидно без подобни доставки при
хипотезата на чл.118 ал.8 от ЗДДС за дружеството не би възникнало нормативното
задължение по чл.7 ал.1 от Наредбата, което е съществувало за него от момента на
регистрацията му. Посочените четири дати на доставка на горива в наказателното
постановление в този смисъл не се явяват дати на нарушението по см. на чл.42 т.3 и чл.57
ал.1 т.3 от ЗАНН, а са посочени единствено, като дати на които е имало доставки на горива,
обуславящи задължението на дружеството по чл.7 ал.1 от Наредбата, възникнало още при
регистрирането по реда на чл.59в от с.н. от 28.09.2017г., която е именно датата на започване
на дейността на обекта. Именно след тази дата дружеството във всеки един момент е следва
да има свързана НАП ЕСФП. Пред изложеното за дата на нарушението следва да се приеме
деня на проверката – когато нарушението е открито, а именно 31.05.2021г. и в този смисъл
очевидно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са изтекли, доколкото АУАН е съставен
на 13.06.2021г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Основателно е обаче възражението за преквалифициране на нарушението в по-лекото
такова по чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото видно от представената от
защитата в съдебно заседание Заповед за налагане на ПАМ № 137-ФК/03.06.2021г. се
установява, че нарушението не води до неотразяване на приходи най-малко, защото
дружество има собствени превозни средства - горска техника и товарни автомобили, които
се зареждат от надземната цистерна. Доклокото действително в Тълкувателно Решение №
8/2021г. на ВАС в производството по ЗАНН не съществува законова пречка въззивният съд
да приложи разпоредбата на чл.337 ал.1 т.2 от НПК, изменяйки наказателното
постановление, като преквалифицира нарушението в по-леко наказуемо.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
дружеството следва да се наложи наказание в минималния размер на санкционната норма на
чл.185 ал.1 от ЗДДС предвид това, че нарушението е извършено за първи път и в хода на
проверката не са констатирани други нарушения на данъчното законодателство, видно от
ПИП № 0434395 и Заповед за налагане на ПАМ.
При такъв изход на делото в полза на АНО следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв. с оглед степента на
3
сложност на делото и броя на съдебните заседания.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като се приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 595765/26.08.2021 год. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна, с което на “Ловела” ООД за
нарушение по чл.185 ал.2 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лв., като преквалифицира по чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗЗДС и му налага наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Ловела“ ООД да заплати в полза на ТД на НАП – гр.Варна сумата от 80
лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд –
гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4