РЕШЕНИЕ

 

                                        №46/13.3.2019г. , гр. Девня

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ

 

при протоколист Светла Върбева, като разгледа докладваното НАХД №436/2018 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.***М.,ЕГН **********,*** против наказателно  постановление №23-0001119 от 10.12.2018г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПР.

Въззивникът редовно призован не се явява в с.з, не се представлява.В подадената жалба въззивника моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.Твърди , че в АУАН и в НП липсва описание на обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение, както и доказателствата които потвърждават извършването му.В условията на алтернативност моли размера на наказанието „глоба” да бъде намален до предвидения в закона минимум.

               Въззиваемата страна – областен отдел „АА” гр.Варна са редовно призовани и изпращат представител.Процесуалният представител на въззиваемата страна моли атакуваното НП да бъде потвърдено.Изтъква аргументи, че както при съставянето на АУАН така и при издаването на атакуваното НП не да са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон и по безспорен и категоричен начин е доказано осъществяването на нарушението от страна на въззивника.

               Контролираща страна – РП Девня са редовно призовани , не изпращат представител.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – началника на областен отдел  „АА” гр.Варна , определен за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвПр, чл.189 ал.12 ЗДП и чл.47 ал.2 от ЗАНН от Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията.

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от служители на ОО „АА”гр.Варна.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на  нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Съдът намира , че АНО правилно е установил фактическата обстновка по делото.Безспорно е установено , че на 12.10.2018г.в около 09.00 часа , на 200 метра от изхода на магистрала „Хемус” по пътя гр.Суворово – гр.Девня, въззивника управлявал т.а марка „Скания” с рег.0 В 52 60 ВТ , собственост на „Варна инвест холдинг” с прикачено полуремарке с рег № В 07 55 ЕС, извършващ обществен превоз на товари по маршрут с.Припек – кариера „Марцияна”. При извършената проверка от служители на ОО „АА” Варна се установило , че водачът управлява т.а без да има удостоверение за психологическа годност , съгласно изискванията на чл.87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.При проверката водачът е представил удостоверение за психологическа годност но същото е с изтекъл на 08.10.2018г. срок и не е подновено.От направена справка в регистъра на ИА „АА” се установило , че няма издадено ново удостоверение.За така установеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а в последствие било издадено и атакуваното НП, като АНО преценил , че е въззивника е извършил нарушение по чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, а именно ,че управлява МПС без да има изискващото се валидно удостоверение за психологическа годност.

Настоящият състав на Районен съд гр.Девня счита, че в подкрепа на фактите по делото са показанията на актосъставителя Б.Г.И., както и приложените към АНП – документи, прочетени и приобщени от съда съгласно разпоредбата на чл.283 НПК.Съдът приема че безспорно е установено , че нарушението описано в НП е извършено от въвзивника.Административно – наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗавПр вр. чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, за това , че като водач на товарен автомобил , извършващ обществен превоз на товари не е притежавал удостоверение за психологическа годност.

Липсват  данни и доказателства от АНО да е направена преценка за приложимостта на по чл.28 от ЗАНН, съгласно ТР №1/2007г.Съдът обаче е длъжен да направи такава преценка , която е част от съдебният контрол за законосъобразност на НП. Тази преценка е задължителна, независимо дали нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО  е издал атакуваното НП, с което на въззивника е била наложена глоба в размер на 2000 лв.Явно не е налице ниска обществена опасност на дееца – за същият има издадени и други НП за различни нарушения по ЗДвП и ЗАвПр.В хода на съдебното производство не са изтъкнати доводи и не са посочени доказателства които да сочат на една по-ниска степен на обществена опасност , още повече , че водачът е имал професионална компетентност и знания относно изискванията за документиет които следва да притежава и да предоставя при проверка от контролните органи.

Съдът намира , че констатираното нарушение е безспорно доказано и че въззивника е управлявал товарен автомобил , извършващ обществен превоз на товари ,без да има изискващото се валидно удостоверение за психологическа годност.

Административно наказващия орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на наказанието.В разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е предвидена санкция „глоба” в размер на 2000 лв. която е безалтернативна.Това налага потвърждаването на НП като правилно и законосъобразно.

 

   Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 ЗАНН съдът

 

  РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно  постановление №23-0001119 от 10.12.2018г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника Е.***М.,ЕГН **********,*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПР.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на ОО „АА” гр.Варна.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: