№ 310
гр. С.З., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530200456 по описа за 2022 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 23.09.2021 год., издадено от
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят В. Р. В. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С.З., счита жалбата за неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждане, а в
случай, че жалбата бъде уважена – моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № *** (серия GA, бланков № ***, посочени в НП като
индивидуализиращи акта) от 06.09.2021 год., жалбоподателят е санкциониран за три
нарушения по ЗДвП, извършени на 06.09.2021 год. в 22.10 часа в град С.З., по бул.*** при
управление на лек автомобил марка “А.“, с рег. № ***, собственост на “Е.“ ЕООД, в посока
север, като
на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП (“Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
1
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”) за това, че на 06.09.2021 год. в
22:10 часа в град С.З., по бул.“***“ при управление на лек автомобил марка “А.“, с рег. №
***, собственост на “Е.“ ЕООД, в посока север, като на кръстовището с ул.“***“ отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен
номер ARNA-0122 за установяване употребата на алкохол, като е посочено още, че на
жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0***9 и 7 броя
холограмни стикери, отговарящи на номера на талона, но той не дал кръв за изследване;
на основание чл.185 от ЗДвП (“За нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв.Анотирана съдебна практика”) за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП
(“Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална
конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.”), изразяващо се в това, че не е представил
ППС на технически преглед.
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП (“Наказва се с глоба 10 лв. водач, който
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“), изразяващо се
в това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административно наказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. В случая не е бил връчен талон
за медицинско изследване, тъй като е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, че
жалбоподателят е отказал да получи същия.
Въпреки това съдът намира, че издаденото наказателно постановление е материално
незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т.25 от ДР на
ЗДвП “водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП
наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В конкретния случай от показанията на актосъставителя и свидетелите при съставяне
на акта и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че нарушителят е бил поканен, е отказал да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол.
За да е налице съставомерност обаче е необходимо и лицето да има качеството
“водач“ в момента на отказа. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е административно
наказателна и следва да се прилага според точния и тесен смисъл, вложен от законодателя.
Задължението на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл.5, ал.3, т.1,
предл. първо от ЗДвП, а именно да не се управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали
съществува задължението по чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП с оглед определението по §
6, т.25 от ДР на ЗДвП, тъй като субект на отговорността по тази норма е именно и само
водачът на МПС.
Съобразявайки горните принципни положения, съдът счита, че преценката на АНО,
че към момента на покана за тестване с техническо средство, жалбоподателят е бил “водач“
по смисъла на закона, е неправилна. От събраните по делото свидетелски показания на
Искра Димитрова се установява, че жалбоподателят се е намирал на работното си място до
23.00 часа, когато сервитьорите се отчитат и заведението затваря. (“Не се е случвало
управителят да отсъства или да го няма за затварянето и за отчитането, тъй като само той
извършва тези функции“. В проведеното съдебно заседание актосъставителя и свидетелите
3
по акта посочват, че са съставили АУАН въз основа на посочено ЕГН, без представени
документи за самоличност на лицето-нарушител. Актосъставителят посочва, че когато не
могат да установят лицето е налице практика за отвеждане на същото в РУ за установяване
на самоличност, но в случая “издадохме акта на ЕГН-то на лицето, което той ни каза“. В
унисон с неговите показания, са и показанията на свидетелите при съставяне на акта, които
установяват извършена проверка в тъмната част на денонощието по посочено ЕГН и таблет,
посочващ пълни данни за лицето по това ЕГН. В случая, видно от техните показания,
нарушението е било констатирано въз основа на информацията, получена от лицето, на
което е извършена проверка, което е посочило единствено ЕГН и въз основа на което е
съставен АУАН и впоследсие и обжалваното НП. Буди недоумение така извършеното
предоверяване от страна на извършващите проверката, при липса на какъвто и да е
документ, удостоверяващ самоличността на лицето.
Съгласно т.2а на ППВС № 1/1983 г. понятието “управление“, включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение. Следва всеки случай да се
преценява конкретно, като в настоящия липсват каквито и да е доказателства, че от страна
на жалбоподателя са извършвани действия, които да се окачествят като управление. В
случая е налице използване на МПС, както и отказ от страна на лицето-нарушител да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
но по делото остана спорно обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал процесното
МПС, както и към момента на проверката да е имал качеството “водач“.
При тези данни съдът намира, че липсват безспорни и категорични доказателства в
подкрепа на административното обвинение, поради което и тъй като в тежест на
въззиваемата страна е да докаже основателността на последното, съдът намира, че в случая
описаното нарушение не покрива признаците на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
поради което незаконосъобразно е била ангажирана административно наказателната му
отговорност и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му
част.
По същия начин, не се установява да има извършено нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП
и на чл.100, ал.1, т. от ЗДвП, тъй като не се установява жалбоподателят да е управлявал
изобщо автомобила при извършената проверка. Поради това и няма как да има нарушение,
чието изпълнително деяние да се изразява в нарушение на посочените разпоредби.
По тези съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 23.09.2021 год., издадено от
4
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
5