Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 76, 20.02.2020
година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти януари две хиляди и двадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Михаил Пенчев,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1878 по описа за 2019 г. на ТРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26,
ал. 2, предл. 2,3 и 4 във вр. с чл. 34 от ЗЗД, евентуално съединен с чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуално съединен с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД гр.София,
ЕИК:*********, представлявано от ю.к.А.Г., против А.С.А. *** с предявени
обективно съединени искове по чл.26, ал.2, пр.2,3 и 4 във вр. с чл.34 ЗЗД, за
прогласяване недействителност на договор
№ 251576 сключен на 02.05.2019г. и осъждане на ответника да заплати сумата от
1500лв. на осн. чл.34 от ЗЗД
2/ при условията на евентуалност
в случай на отхвърляне на първата и втората искови претенции, иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500лв.
3/ при условията на евентуалност,
в случай на отхвърляне на първата, втората и трета искови претенции иск за
заплащане на сумата от 1500лв. на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че на 02.05.2019г. ответникът А.С.А.
в качеството си на кредитополучател, сключва договор за предоставяне на кредит
от разстояние с ищцовото дружество. Сключването на самия договор се извършва
въз основа на подробно достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Твърди, че, гореописаната процедура е извършена от ответника, в
резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1 500.00
лв. /хиляда и петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е
преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков път по
посочена от него банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД с IBAN ***,
BIC ***. По същата ответника е титуляр. Сумата е преведена на датата на
сключване на договора за кредит, в случая 02.05.2019г.
Договорът е сключен по правилата
на ЗПФУР. Поради това договорът се генерира (създава) след попълване на
съответните данни свързани със самоличността на кредитополучателя и условията
на заема. Това се случва посредством платформата minizaem.bg. Самият договор не
подлежи на редакция или предварителен преглед от страна на служител на
дружеството. След одобрение на искането за сключване на договора той се
генерира автоматично, като външна намеса има само при изпращане на клиента на
посоченият от него имейл.
Тази процедура е проведена и по
повод сключването на процесния договор. Поради технически причини договорът,
който се е генерирал е с текст, който не отговаря на волята на кредитодателя
„Изи финанс“ ЕООД. Нещо повече, самият договор е с пороци водещ до нищожност
поради липса на воля, основание и форма. Пороците се изразяват в следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 4.1 от Договора ответника не се задължава да
върне сумата по договора за кредит, нито да плати съответната лихва, евентуално
неустойка. Съглашение, при което едната страна се задължава да преведе сума, а
насрещната не, не е договор за кредит. Това е безвъзмезден ненаименуван договор
(не е дарение, тъй като не е реален). Сключването на такива договори е извън
предмета на дейност на всяко търговско дружество (всеизвестно е, че този вид
юридически лица се създават с цел генериране и разпределение на печалба от
дейността си). Договора е с цел именно отпускане на сума срещу съответната
печалба, изразяваща се в договорна лихва. Това е видно от клаузите на чл. 2,
ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 3 от Договора, както и от останалите клаузи по
договора като цяло. Също така не без значение е и наименованието на
съглашението. Видно е, че при указване, че кредитополучателят не следва да
върне никаква сума, то подобна клауза не отговаря на волята на кредитодателя.
Договорът за кредит е по ЗПК. Дружеството - кредитодател е търговско, като
предмета му на дейност предполага сключване на договори за кредит. От това
правят извод, че сключването на безвъзмездни договори за кредит е извън
предмета му на дейност и дори е в противоречие със същността на дружеството. В
случая е налице спазване на стандартна процедура за сключване на договор, като
няма особености предполагащи, че е налице изключение. Поради това е видна
липсата на воля от страна на кредитодателя, като договорът е нищожен по чл. 26,
ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
В чл. 2, ал. 1 от Договора
кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателят сума в размер на 1
500.00 лв.. Разпоредбата регламентира едно от основните задължения на
кредитодателя. В чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 4. 1 от Договора в частта, където се
описват дълга на получателя, вместо положителна стойност системата е генерирала
„0“. Както се разгледа в предходния абзац това противоречи на дейността, типа
сключвани договори и дори на същността на дружеството кредитодател. От самия
договор е видно, че липсва каквато и да е житейска причина кредитодателят да
преведе сума, срещу което няма да получи, дори това което е дал. Именно тази
липса на житейски оправдана причина се съдържа в понятието „основание“
употребено в чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. Следва да се има предвид, че
според доктрината основанието не е нужно да се съдържа в самия договор. В
случая то е изводимо от предмета на дейност на кредитодателя, наименованието на
договора, обстоятелството че е сключен по стандартна процедура, която се
прилага за договори за кредит и т.н., сиреч от самия договор. Поради липсата на
основание той е нищожен по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
Релевират доводи, че съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК Договорът за кредит, задължително съдържа погасителен
план. В случая погасителният план следва да се съдържа в чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2
от договора, в зависимост от наличието или липсата на обезпечение. При
елементарен преглед на съглашението е видно, че той липсва. Това се дължи на
техническия проблем, довел до това договорът да не се генерира правилно.
Следователно същият е нищожен и поради липса на форма - на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 3 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното считат, че
договорът за кредит сключен на 02.05.2019г. между страните е нищожен на три
основания предвидени в чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което на основание чл. 34
от ЗЗД, трябва да се възстановят полученото по него. Само А. е получил нещо по
договора - сумата главница по кредита. „Изи финанс“ ЕООД не е получило нищо.
Следователно само ответникът следва да възстанови получено по договора, а именно:
получената сума. Претендират законна лихва върху сумата от датата на
прогласяване на нищожността, която ще съвпадне с датата на обявяване на
решението.
Доказателство за нищожност е
предоставеният договор за кредит и по-точно цитираните разпоредби от него, от
които са видни описаните пороци. Доказателство, че сумата е преведена е
предоставеното платежно нареждане и евентуално, изисканата справка от
„Обединена българска банка“ АД.
При условията на евентуалност, в
случай, че съдът откаже да прогласи нищожност и приложите чл. 34 от ЗЗД, то
считат, че е налице неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Претендират лихва по чл. 86 от ЗЗД от датата на забавата, т.е. от датата на
получаване на недължимата сума - 02.05.2019г.
При условията на евентуалност, в
случай, че съдът откаже да прогласи нищожност и да приложите чл. 34 от ЗЗД или
да осъди А. за нищожност по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, то намират, че
липсата на задължение за плащане по договора е хипотеза на неоснователно
обогатяване за А. по чл. 59 от ЗЗД. В Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС, а са описани предпоставките за допустимост на иск по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД. Видно от гореописаната фактическа обстановка е изпълнен целият
фактически състав на разпоредбата - 1/ налице е обедняване на ищеца със сумата
преведена по договора, 2/ ответникът се е обогатил с тази сума, 3/
обогатяването на А. е било „за сметка“ обедняването на представляваното от мен
дружество, като и двете произтичат от факта че е преведена сума без основание,
4/ тъй като дружеството е търговско и цели печалба, като никога не е сключвало
безвъзмездни договори, то липсва основание за превода на сумата. Липсата на
основание личи от неправилно генерирания договор, според който следва да се
върне „0“, т.е. нищо (нещо което, както многократно се разгледа по-горе
противоречи на същността и на дружеството превело сумата и на формалното
основание по което е преведена - договора за кредит), като 5/ в случай, че
приемете, че иска не следва да се квалифицира по чл. 26, ал. 2, пред. 2, 3 и 4
във вр. с чл. 34 от ЗЗД или чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и не направите друга
правна квалификация, то ще липсва друго правно основание въз основа, на което
може да претендират неоснователно преведената сума. Претендират лихва по чл. 86
от ЗЗД от датата на забавата, т.е. от датата на получаване на недължимата сума
- 02.05.2019г..
Твърди се, че са правени опити за
доброволно уреждане на отношенията, като не не са довели до положителен
завършек. Към дата на входиране на исковата молба, длъжника не е превел изцяло
или частично погрешно наредената сума.
Поради това молят, на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 2,3 и 4 във вр. с чл. 34 от ЗЗД, евентуално съединен с
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуално съединен чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да
осъдите ответника да заплати 1 500.00 лв„ представляващи недължимо преведена
сума по банкова сметка, *** А. е титуляр, а именно: „Обединена българска банка“
ЕАД, BIC: ***, IBAN: ***. Претендират разноски. В съдебно заседание
редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирал е становище.
С писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът счита исковете за допустим но неоснователни. Твърди, че договорът е
валиден и между страните има действащо облигационно задължение. Моли съда да ги
отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: По делото като писмени доказателства с исковата
молба са представени договор за предоставяне на кредит от разстояние № 251576
от 02.05.2019г., за който ищецът твърди, че е сключен между него и ответника
чрез комуникация по електронен път. В договора са записани всички лични данни
на ответника – три имена, ЕГН, № на лична карта, постоянен и настоящ адрес, №
на мобилен телефон. В чл.2, ал.1 от този договор е посочено, че кредиторът се
задължава да предаде в собственост на потребителя сумата 1500 лв., а
потребителят се задължава да върне същата на кредитора, при условията на
договора. Потребителят се задължава да върне на ищеца за срок от 360 дни с
фиксиран годишен лихвен процент – 40,15%, като общо дължимата сума за плащане
по кредита е 0 лв., съответно годишния процент на разходите е 48,3% в случай,
че няма основание за начисляване на неустойки, лихви за забава и разходи за
събиране.
В
чл.3.1 от договора е записано, че лихвеният процент на ден приложим при отказ
от договора е 0.11%.
В чл.2,ал.2 от договора е
записано, че кредиторът се задължава да предаде на Потребителя сумата от
1500лв., наричана по-долу в договора главница, в деня на подписване на
настоящия договор, чрез превод по посочената от Потребителя банкова сметка.
Приложено
е и платежно нареждане от страна на „Изи Финанс“ за превод на сумата от 1500лв.
по сметка на ответника в „ОББ“ АД. Основанието на превода в платежното
нареждане е – договор за заем № 251576.
В съдебно заседание ответникът
признава, че е получил сумата по договора. Твърди, но не представя
доказателства, че е извършвал плащания по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи: Главният предявен иск по делото иск е по чл.26,
ал.2, пр.2, 3 и 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 251576/02.05.2019г.
Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата на чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Не
се оспорва и че е сключен договор за кредит от разстояние,
като ответника е дал съгласие, чрез електронно подписване през електронна
платформа www. minizaem.bg. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 и
ал. 2 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно закона, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис.
Макар и по делото да липсват преки доказателства за
потвърждението на ответника, което да е отправено и достигнало до кредитора по
предвидения в Общите условия ред, от представеното платежно нареждане като основание
за получаване на сумата е посочен процесният договор от което може да
се заключи, че същият се е съгласил с условията на договора и общите условия
към него.
В случая, от
съдържанието на договора за кредит се установяват личните данни и идентификация
на ответника, както и номера на банковата му сметка, поради което съдът приема,
че именно ответникът е съобщил тези данни на кредитора, заемната сума е
преведена по сметка на ответника и е усвоена от него, при което следва да се
приеме, че е била налице воля за сключването на договора и от двете страни по
него.
От съдържанието на договора се
установява, че същият е бланков. Съдържанието на чл. 2, ал. 1 от договора
включва: сума на заема 1500 лв., срок на
заема 360 дни, вид на кредита „Бърз по вноски“ , фиксиран ГЛП – 40.15%, ГПР
48.3%,
Не е посочен размер на месечна
вноска, общо задължение което кредитополучателя следва да върне, дължима лихва.
Към договора не е представен и погасителен план.
Съобразно горното, изложено като
фактическа обстановка, извлечена на база приетите по делото доказателства,
съдът приема, че процесния договор има
характер на потребителски, съгласно чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския
кредит и не попадат в изключенията на чл. 4 от същия. Ищецът има качеството на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 от закона, съответно ответника се явява
потребител /чл. 9, ал.3/, тъй като се предоставя кредит под формата на заем.
За този тип кредити,
освен изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл.
10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или
друг носител, който в случая представлява електронен документ, като е спазено
изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ.
Според съдебната
практика, обективирана в Решение № 70/
19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл.
13 ал. 1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство.
Основните аргументи на ищеца по основния иск за
прогласяване нищожност на договора с правно основание чл.26 от ЗЗД, касаят неговата
валидност.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по
– горе, но не е посочено как е формиран този размер.
В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай тези основания не са изложени в
договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,3 %.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК, изисква
договорът за потребителски кредит да съдържа общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и условията, при който
той може да бъде променян, годишният процент на разходите по кредита, условията
за издължаване на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите
на погасителните вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона въвежда
изискване договорът да е на разбираем език.
В настоящия случай в договора не е посочена месечна
вноска, как се формира тя, няма вписана възнаградителна лихва, респ. нулев е
процентът и на годишният процент на разходите. Ето защо и настоящият състав на
съда счита, че твърдението за недействителност на договора за кредит по чл. 22,
във вр. чл. 10 и 11 ЗПК е основателно.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на
40,15% - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави,
което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии
за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение №
378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.
Поради технически причини
договорът, който се е генерирал е с текст, който не отговаря на волята на
кредитодателя „Изи финанс“ ЕООД и съдържа пороци водещ до нищожност поради
липса на воля, основание и форма при сключването му. Договорът към момента на
подписването от страна на кредиполучателя е нямал задължителното си съдържание
по чл. 11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не е съдържал основните
договорки.
Гореизложеното води до безспорния
извод, че ищецът с оглед начина на попълване и сключване на договора не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на общите параметри на
договора за потребителски кредит, възнаградителната лихва, годишния процент на разходите, годишния
лихвен процент и общо дължимата в края на периода сума за връщане, месечна
вноска и брой вноски.
По изложените правни съображения
съдът намира, че предявеният иск за нищожност на сключения между страните
договор за потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.
За нищожността на договорите съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че
ответникът дължи връщане на предоставения му кредитен ресурс. В тежест на
ответника е да установи факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не
е ангажирал доказателства в този смисъл, поради което и предявеният осъдителен
иск за сумата от 1500 лева следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът
дължи лихва за забава от деня на подаване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на задължението.
Предвид
уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове, с
правни основания чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване
на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в настоящото
производство в общ размер на 360лв., включващи 60лв., внесена държавна такса и
300лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.А. с ЕГН-********** *** и „Изи
Финанс” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1408, р-н Триадица, ж.к.“ Иван Вазов“, ул.“Башла“ № 17,
ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. , действащ чрез юрисконсулт А.Г.,
че сключения помежду им договор за паричен заем от разстояние №251576 от 02.05,2019г. е недействителен, като противоречащ със
закона - чл. 11, ал. 1, т. 9,10,11,12 и
20 ЗПК, както и поради липса на съгласие
за сключването му от кредитора и предписана от закона форма, на осн. чл.26,
ал.2,пр.2 и 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.С.А.
с ЕГН-********** ***, да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1408, р-н Триадица, ж.к.“ Иван Вазов“,
ул.“Башла“ № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. , действащ чрез
юрисконсулт А.Г., сумата от 1500лв.,
платена от последния при начална липса на основание по прогласен за нищожен
договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, на
осн. чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК.
ОСЪЖДА А.С.А.
с ЕГН-********** ***, да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1408, р-н Триадица, ж.к.“ Иван Вазов“,
ул.“Башла“ № 17, ап.1, представлявано от управителя Б. И. Н. , действащ чрез
юрисконсулт А.Г., сумата от 360лв.,
направени разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: