№ 691
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101442 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по делба, втора фаза – извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1020 от 19.11.2021 г., постановено по
настоящото дело, е допусната съдебна делба между К. Г. В., Д. Г. В. и И. Г. В.
на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.505.664.1.26 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект от 04.12.2018 г., с адрес на имота:
гр. Пазарджик, бул. „******, находящ се на седми етаж в сграда с
идентификатор 55155.505.664.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.664, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой на нивата на обекта: 1, с площ от 55,73 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение № 26 с площ от 2,60 кв.м. и 3,32 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, нИ.: 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55155.505.664.1.25, 55155.505.664.1.27, под обекта: 55155.505.664.1.22, над
обекта: 55155.505.664.1.30, и дворно място, находящо се в с. Б., общ. С., обл.
Пазарджик, представляващ УПИ XI-74 в кв. 22 по регулационния план на с.
Б., обл. Пазарджик, с площ от 1 150 кв.м. при съседи: УПИ X-73; УПИ IX-72;
УПИ XIII-76 и УПИ XII-75 и улица с ос.т. 80-81, ведно с построените в този
имот двуетажна масивна жилищна сграда върху 90 кв.м. с разгъната площ от
180 кв.м., навес върху 63 кв.м., масивна сграда – гараж върху 20 кв.м. и
1
масивно жилище – лятна кухня върху 22 кв.м., като правата на страните върху
недвижимия имот с идентификатор 55155.505.664.1.26 са, както следва: 6/8
ид.ч. за К. Г. В. и по 1/8 ид.ч. за Д. Г. В. и И. Г. В., а правата на страните върху
недвижимия имот, находящ се в с. Б., общ. С., представляващ УПИ XI-74 в
кв. 22 по регулационния план на с. Б., обл. Пазарджик са, както следва: 34/72
ид.ч. за К. Г. В. и по 19/72 ид.ч. за Д. Г. В. и И. Г. В..
В първото заседание след допускане на делбата ищците И. Г. В. и Д. Г.
В. са заявили на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК искане за поставяне в общ
дял на двуетажната масивна жилищна сграда в с. Б., обл. Пазарджик. При
условията на евентуалност са направили искане за поставяне на този имот в
общ дял, като бъде извършено разпределение по реда на чл. 353 от ГПК.
Ответникът К. Г. В. е направил искане за възлагане по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК на апартамента в гр. Пазарджик, а при условията на
евентуалност – за поставяне в дял на същия имот чрез разпределение по реда
на чл. 353 от ГПК.
По реда на чл. 346 от ГПК ищците Д. Г. В. и И. Г. В. са предявили
против ответника К. Г. В. искове за заплащане на обезщетение в размер на 80
лв. месечно за всеки от тях за това, че са лишени от възможността да ползват
съсобствения апартамент в гр. Пазарджик през периода от 28.01.2019 г. до
29.01.2022 г., като всеки от тях претендира 2 880 лв., ведно със законната
лихва считано от 14.02.2022 г.
По реда на чл. 346 от ГПК ответникът К. Г. В. е предявил против всеки
от ищците Д. Г. В. и И. Г. В. претенция за заплащане на извършени
подобрения със знанието и без протИ.поставянето на ищците в апартамента в
гр. Пазарджик в размер на по 1 500 лв. и в двуетажната масивна жилищна
сграда в с. Б. в размер на по 132 лв. и заплащане за извършени разходи по
погребение на общия наследодател на страните и поставяне на паметник в
размер на по 251,39 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенциите.
С протоколно определение от 27.05.2024 г. е допуснато изменение на
предявената от ответника К. Г. В. претенция по сметки, касаеща заплащане на
извършените от него подобрения в апартамента в гр. Пазарджик, като същата
е намалена от 1 500 лв. на 1 254 лв. за всеки от ищците, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице Г., допуснатият до делба имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.505.664.1.25 в гр. Пазарджик е неподеляем на два и повече дяла
съгласно нормите, посочени в чл. 108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ –
еднофамилно жилище. Пазарната му стойност е 64 800 лв. Стойността на 1/8
идеална част е 8 100 лв., а на 6/8 идеални части – 48 600 лв. Подобренията,
2
претендирани от ответника в същия, са в размер на 10 032 лв., в т.ч. за труд –
2 455 лв., за материали и допълнителни разходи – 7 577 лв. Допуснатият до
делба имот, представляващ УПИ XI-74 по плана на с. Б., ведно с построените
в имота сгради от основното и допълващо застрояване, а именно: двуетажна
масивна жилищна сграда, навес, гараж и лятна кухня, е неподеляем на два и
повече дяла съгласно нормите, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ за дворно
място (минимум най-малко лице от 16 м. и при условията на ал. 4).
Жилищната сграда в имота също е неподеляема на два и повече дяла съгласно
нормите, посочени в чл. 108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ –
еднофамилно жилище. За да бъде поделяема на два дяла, така както са
обособени два редовни жилищни етажа, е необходимо да се изгради в едно от
помещенията на II етаж кухня с ВиК инсталации и разделяне на
еднокръговите инсталации на две. Пазарната стойност на имота е 102 320 лв.
Стойността на 19/72 идеални части е 27 001,11 лв., а на 34/72 идеални части –
48 317,78 лв. Подобренията, претендирани от ответника в УПИ XI-74, са в
размер на 498 лв., в т.ч. за труд 143 лв., за материали и допълнителни разходи
– 355 лв.
Съгласно приетото по делото заключение на повторната съдебно-
техническата и оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице Б., пазарната
стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.505.664.1.25 по КККР на гр. Пазарджик, определена по метода на
аналога, е 70 554 лв., стойността на 6/8 идеални части е 52 916 лв., на 1/8
идеална част – 8 819 лв. Общо пазарният наем за процесния апартамент в гр.
Пазарджик, определен по метода на аналога, за периода от 28.01.2019 г. до
29.01.2022 г., е 8 078 лв. Стойността на 1/8 от наема е 1 009,75 лв. Общата
стойност на процесния недвижим имот в с. Б., ведно със застроените в него
сгради, определена по метода на аналога, е 139 725 лв., в т.ч. 23 000 лв. за
дворното място, 101 520 лв. за жилищната сграда, 4 442 лв. за навеса, 6 110
лв. за гаража и 4 653 лв. за лятната кухня. Стойността на 34/72 идеални части
е 65 981 лв., стойността на 19/72 идеални части е 36 872 лв.
Всички съделители са декларирали, че не притежават друг жилищен
недвижим имот, а само идеални части от такъв.
Свидетелят К. Г. Л., без родство със страните, установява, че познава
ответника от блока, в който живее от 1994-1995 г. Ответникът живеел в
апартамента и правил много подобрения. С помощта на свидетеля сменил
ВиК инсталацията, бутнал една стена, подменил старата дограма с нова,
вратите също. Всички прозорци били сменени. Изградил парно на дърва, с
водна риза и камина. В банята сменил тръбите, плочките на пода и стените,
тоалетната чиния, мивката, тавана. В спалнята сменил мебелите, на пода
поставил ламинат, стените били шпакловани, а на тавана бил поставен
гипсокартон. На таваните направил вътрешна изолация и гипсокартон. На
външните стени на всички стаи направил вътрешна изолация и шпакловка. В
антрето имало японска мазилка по стените. В коридора имало ламинат.
Мазилката била японска – шарена. В кухнята също бил правен ремонт. Бил
3
сменен водопровода, сложили се плочки и ламинат. Прозорецът бил сменен,
стените шпакловани и измазани като за нова къща. Старите шкафове ги
нямало. В хола имало два радиатора и нови мебели. Таванът бил с
гипсокартон. На едната стена имало изолация със стиропор, а след това
шпакловка. Още в началото на ремонта била монтирана нова врата на
апартамента. Терасата била започната, но не била довършена. Била заградена
отвсякъде с прозорци. Ремонтът бил правен през 2014-2017 г. За ремонта
помагал свидетелят и още един майстор. Всичко било направено с пари на
ответника.
Свидетелката М. Р. И., без родство със страните, установява, че познава
ответника от 11 години. Той бил приятел на мъжа, с когото живеела на
семейни начала. Откакто го познавала, ответникът живеел с жена си и сина
си. Мъжът й, докато бил жив, му помагал за ремонта. Двамата ходели за
материали. След смъртта на мъжа й през 2017 г. ремонтът продължил.
Дограмата била цялостно сменена в спалнята, в хола и на двете тераси. Двете
тераси били остъклени. Били сменени два прозореца. В хола имало пищол-
врата, която също била сменена. Била изградена парна инсталация. В кухнята
имало камина, в хола два радиатора и в детската стая също. Общо имало три
радиатора. В банята били сменени плочките с нови по пода и на стените.
Таванът на банята бил окачен. Сменена била и тоалетната. Всичко цялостно
било сменено. Ответникът направил изолация на външните стени и на тавана.
Целият апартамент бил с ламинат. В коридора били ремонтирани стените, а
подът бил с ламинат. В кухнята били сменени шкафовете, имало нова мивка,
нов под, стените били измазани. В хола стените били шпакловани, подът бил
с ламинат. Входната врата била желязна, после имало вътрешна допълнителна
врата. Ремонтът бил направен със средства и труд на ответника в
продължение на 3-4 години от 2014 г. до 2019 г. Свидетелката ходела в
апартамента и видяла всичко, което било ремонтирано, тъй като често се
събирали семейно.
Свидетелката С. З. В., съжителствала на семейни начала с ответника,
установява, че къщата в с. Б. я ползват ответникът и ищецът, който имал там
техника и оставал да преспива. Ищецът посещавал къщата всеки ден, защото
ходел на работа там. С ответника живели на семейни начала почти до края на
2018 г. Докато били заедно, живеели в апартамента в Пазарджик, който бил
семейното им жилище. Сега в него живеел ответникът. До 2016 г. в
апартамента били извършени ремонти. Целият апартамент бил подобрен,
всичко било отремонтирано. Жилището се състояло от спалня, кухня, хол,
коридор и баня. Поетапно, откакто се родило детето им през 2002 г.,
направили първо коридора и кухнята. Около 2011 г., когато детето било в
първи, втори клас, трябвало да обособят детска стая, направили основен
ремонт на спалнята и я направили на детска стая. През 2012 г. направили
ремонт на целия хол, включително дограма, мебелировка. Накрая останала
банята, която се отремонтирала основно около 2016 г. Инсталацията за парно
отопление била монтирана през 2004-2005 г. Дограмата била сменяна по
4
различно време. В спалнята ремонтът бил правен през 2011 г. и дограмата
била сменена тогава. На следващата година, когато правили ремонт на хола,
сменили дограмата на хола. От 2016 г. до 2018 г. в апартамента не бил правен
ремонт. Ремонтите основно били правени със средства на свидетелката, тъй
като ответникът бил безработен. Свидетелката работела и теглила кредит,
който изплащала. Вземала пари и от сестра си. Като цяло всички ремонтни
дейности ги поемала свидетелката и това била една от причините да се
разделят с ответника, защото той не искал да поема отговорност за нищо.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Ищците претендират възлагане в общ дял по реда на чл. 349, ал. 2 от
ГПК на допуснатия до делба жилищен имот в с. Б., а при условията на
евентуалност – поставянето му в общ дял по реда на чл. 353 от ГПК. По реда
на чл. 349, ал. 2 от ГПК ответникът претендира възлагане на допуснатия до
делба жилищен имот в гр. Пазарджик, а при условията на евентуалност –
поставянето му в дял по реда на чл. 353 от ГПК.
Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК изисква наличието на следните
предпоставки: делбеният имот да е неподеляемо жилище; съсобствеността да
е възникнала от наследяване; съделителят, поискал възлагане на имота, да
няма друго жилище. Тежестта да установят тези обстоятелства при условията
на пълно и главно доказване по делото е на съделителите, заявили искане за
възлагане.
И двата допуснати до делба имоти – апартамент в гр. Пазарджик и къща
в с. Б., които са предмет на претенциите за възлагане от страните по делото,
имат характеристиките на жилища според своето предназначение, тъй като
служат за задоволяване на жилищни нужди и отговарят на изискванията на
ЗУТ за самостоятелни жилища. И двата имота са реално неподеляеми
съгласно приетото по делото заключение на първата съдебно-техническата
експертиза, тъй като представляват еднофамилни жилища. Никой от
съделителите не притежава друго жилище, което се удостоверява с
представените от тях декларации, като притежаването на идеална част от друг
жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането.
По отношение на претенцията на ищците за възлагане в общ дял по реда
на чл. 349, ал. 2 от ГПК на имота в с. Б. следва да се има предвид, че съгласно
т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС по този ред не може да се прави
претенция за поставяне на имота в дял от няколко наследници, тъй като в
този случай има конкуренция и следва да се проведе наддаване, т.е. не може
да има групиране на сънаследници и възлагане в общ дял по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК. Също така не е изпълнено и изискването към момента на
5
откриване на наследството ищците да са живели в този имот. По отношение
на ищеца И. Г. В. са изложени твърдения, че е живял в този имот към датата
на откриване на наследството, но доказателства за това не са събрани по
делото. Съгласно т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС наследникът следва
да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно
фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и
да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел
използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на
съделителя. В случая такива доказателства не са събрани по делото. Според
показанията на свидетелката В. ищецът И. Г. В. ползва къщата в с. Б. и остава
да преспива там, защото там му била работата и имал техника там, но от
показанията й не се установява към датата на откриване на наследството
същият да е живял в това жилище трайно и постоянно. По отношение на
ищцата Д. Г. В. липсват дори твърдения същата да е живяла в този имот при
откриване на наследството, нито са събрани доказателства в тази насока.
Поради това искането на ищците за възлагане в общ дял на допуснатия до
делба жилищен имот в с. Б. следва да бъде отхвърлено.
Не може да бъде уважена и претенцията на ответника за възлагане на
имота в гр. Пазарджик, тъй като право на възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК
има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило идеална част от имота по
наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349, ал. 2 от
ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост, т.е. съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, е недопустимо
възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Съгласно т. 8 от ТР № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС в нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът
не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. В случая
собствеността между съделителите не е възникнала само от един юридически
факт, тъй като 5/8 идеални части от този имот ответникът е придобил по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
180, том I, нот.д. № 168/2018 г. от 08.10.2018 г. В този смисъл
съсобствеността не е възникнала само от наследяване, а е резултат от два
различни придобивни способа – наследяване и покупко-продажба, с оглед на
което ответникът има двойно качество – на наследник и на приобретател по
правна сделка за част от имота, поради което възлагането на имота по този
ред е недопустимо.
С оглед неоснователността на двете претенции за възлагане на
допуснатите до делба имоти и основния принцип за получаване на дял в
натура съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН, съдът намира, че делбата следва да бъде
извършена чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 от ГПК,
тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий би било много
неудобно. В този смисъл са заявените от страните и евентуални претенции за
възлагане на имотите, като по реда на чл. 353 от ГПК е допустимо да стане
6
разпределението при групиране на съделителите чрез поставяне на имот в
общ дял по тяхно общо съгласие. За разпределяне на имотите следва да бъде
отчетено обстоятелството, че квотите на съделителите в съсобствеността са
различни помежду си и за всеки от допуснатите до делба имоти. Ищците
общо притежават повече от половината от имота в с. Б., а ответникът
притежава значителна част от апартамента в гр. Пазарджик. Имотът в с. Б. се
ползва и понастоящем в него живее ищецът И. Г. В., в който смисъл са
показанията на свидетелката В., а и това обстоятелство не се оспорва от
ответника. В апартамента в гр. Пазарджик повече от 20 години живее
ответникът К. Г. В. и през годините същият е извършвал множество
значителни подобрения в него. Като взе предвид тези обстоятелства и
съобрази искането на ищците за поставяне в общ дял на имота в с. Б. и
искането на ответника за поставяне в дял на апартамента в гр. Пазарджик,
съдът намира, че по реда на чл. 353 от ГПК имотите следва да се разпределят,
както следва: в общ дял на ищците да се постави допуснатия до делба имот в
с. Б., а именно: дворно място, представляващо УПИ XI-74 в кв. 22 по
регулационния план на с. Б., ведно с построените в него сгради: двуетажна
масивна жилищна сграда върху 90 кв.м. с разгъната площ от 180 кв.м., навес
върху 63 кв.м., масивна сграда – гараж върху 20 кв.м. и масивно жилище –
лятна кухня върху 22 кв.м., които според заключението на първата съдебно-
техническа експертиза са реално неподеляеми на два или повече дяла. В дял
на ответника следва да се постави другият допуснат до делба имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.664.1.26 по КККР,
находящ се в гр. Пазарджик, бул. „******, ведно с прилежащите части:
избено помещение и 3,32 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж.
С оглед неравенството в дяловете и стойността на делбените имоти
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза следва да бъде
постановено парично уравнение на дяловете. При определяне на паричната
оценка на имотите съдът взе предвид заключението на повторната съдебно-
техническа и оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Б., тъй като
същата е приета без възражения от страните, и е извършена обективно,
обосновано и компетентно. При поставяне в дял на ищците на имота в с. Б.,
ведно с построените в същия сгради, делът на ответника в този имот – 34/72
идеални части, следва да бъде уравнен със сумата от 65 981 лв., която следва
да бъде заплатена от ищците поравно. При поставяне в дял на ответника на
апартамента в гр. Пазарджик делът на ищците в този имот – по 1/8 идеална
част, следва да уравнен със сумата от 8 819 лв., платима на всеки от тях.
Претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения апартамент в гр. Пазарджик е с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се ползва
лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. За да е
основателна претенцията следва да бъде установено от ищците при условията
7
на пълно и главно доказване, че през исковия период, ответникът е ползвал
този имот лично, като е възпрепятствал или ограничил ищците да го ползват
и че ищците са отправили писмена покана до него за предоставяне на
ползването на имота или за заплащане на обезщетение за лишаването им от
ползване. Хипотезата е приложима когато един съсобственик е отправил
искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на друг
съсобственик и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата
вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем
права съсобственик има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи
обезщетение.
Между страните няма спор, че този съсобствен имот през периода от
28.01.2019 г. до 29.01.2022 г. е бил ползван единствено от ответника като
негово семейно жилище, а от писмените доказателства по делото се
установява, че на 28.01.2019 г. на същия е връчена нотариална покана за
заплащане на обезщетение в размер на 80 лв. месечно на всеки от ищците за
лишаването им от ползване.
Спорен по делото с оглед възраженията на ответника е въпросът за това
били ли са ищците възпрепятствани от възможността да ползват имота.
Съгласно ТР № 7/2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС претенцията
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава
пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си)
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.
Съгласно трайната съдебна практика – например Решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр.д. № 3204/2008 г., II г.о. и Решение № 269 от 18.10.2013 г.
по гр.д. № 1282/2012 г., IV г.о., фактът, че един от съсобствениците ползва
цялата вещ сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира
заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен
от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на
другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за
лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина
за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е
осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не
липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според
правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за
заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия
съсобственик ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да
възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта
съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да
8
предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това
свое право. Следователно за уважаване на претенцията е достатъчно да се
докаже, че ответникът е имал фактическата власт върху имота в момента на
получаване на поканата, което обстоятелство в случая се признава изрично от
ответника. Възражението на ответника, че е предоставил достъп до имота на
ищците не е установено с никакви доказателства по делото – нито писмени,
нито гласни, поради което не може да бъде прието за основателно. С оглед
изложеното претенцията на ищците следва да бъде уважена до размера,
установен с повторната съдебно-техническа и оценъчна експертиза, а именно:
1 009,75 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до
окончателното изплащане. За горницата над тази сума до предявения размер
от 2 880 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претенцията на ответника за заплащане на обезщетение за извършени
подобрения в съсобствения имот в гр. Пазарджик е с правно основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД, тъй като според твърденията му тези подобрения са извършени
след смъртта на общия наследодател Г. Костадинов В. със знанието и без
протИ.поставянето на останалите съсобственици, като са предприети и в
собствен интерес, доколкото подобренията увеличават не само стойността на
дела на другите съсобственици, а и стойността на дела на извършващия
подобренията съсобственик.
Разгледана по същество претенцията е неоснователна.
С оглед събраните по делото гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите Л., И. и В., както и заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвената от вещото лице Г., извършил оглед на
място, съдът намира, че претендираните от ответника подобрения са
действително извършени от него. Ищците са оспорили времето на
извършване на тези подобрения и са направили възражение за погасяването
им по давност. Погасителната давност за вземанията по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД се
преценява отделно за всяко едно от тях с оглед момента на неговото
възникване съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. Единствено давността за
претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН започва да тече от предявяване на иска за
делба. Дори само от твърденията на ответника за подобренията, извършени в
коридора на апартамента с изпълнение на японска мазилка и ламинат през
2014 г., и монтирането на метална входна врата през 2013 г., се установява, че
същите са извършени повече от 5 години преди предявяване на претенциите
на 05.07.2022 г. По отношение на останалите подобрения, които ответникът
твърди да са извършени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., съдът приема за
достоверни и обективни показанията на свидетелката В. относно времето на
извършването им. Вярно е, че тази свидетелка е била във фактическо
съпружеско съжителство с ответника до 2018 г. и може да се очаква да даде
показания в негова вреда, но в същото време показанията й са подробни,
логични и последователни и освен това същата е имала преки наблюдения
върху извършваните ремонтни дейности, тъй като е живяла в жилището по
9
това време. От друга страна свидетелите Л. и И. действително не са
заинтересовани от изхода на делото, но същите дават твърде общи показания
за извършените ремонти, нямат непосредствени впечатления от ремонтните
работи и не сочат конкретното време на извършване на всяко от
подобренията с такива подробности, които сочи свидетелката В.. Според
последната апартаментът е цялостно ремонтиран до 2016 г., като след тази
дата ремонти не са извършвани. От 2016 г. до 2022 г., когато е заявена
претенцията за заплащане на подобренията, са изтекли повече от 5 години,
поради което същата е погасена по давност и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Претенцията на ответника за заплащане на обезщетение за извършени
подобрения в съсобствената двуетажна масивна жилищна сграда в с. Б. е с
правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД по отношение на твърдението за
закупуване и монтиране на 2 броя бойлери през 2021 г., но разгледана по
същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като се касае за
движима вещ, а съгласно ППВС № 6/1974 г. движимостите, които могат да
бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на
заплащане, тъй като не представляват подобрение. Бойлерите са движими
вещи, които не се прикрепят трайно към имота и лесно биха могли да бъдат
демонтирани без физическото увреждане на имота и без това да наруши
функционирането му.
В останалата част претенцията на ответника за заплащане на
подобренията през 2016 г., а именно: поставяне на тапети в спалнята на
втория етаж, боядисване на таван и поставяне на мокет, е с правно основание
чл. 12, ал. 2 от ЗН, тъй като сочи на принос за увеличаване на стойността на
делбения имот приживе на общия наследодател С. Й. В., починала на
10.12.2020 г. Разгледана по същество тази претенция е основателна, тъй като
извършването на посочените подобрения увеличава стойността на имота, не
се оспорва от ищците и се установява от заключението на съдебно-
техническата експертиза. Поради това всеки от ищците следва да заплати на
ответника направените от него разходи за тези подобрения съобразно дела си
в този съсобствен имот. Ответникът твърди, че общата стойност на тези
подобрения е 200 лв., т.е. от всеки от ищците според дела му в
съсобствеността претендира по 52,78 лв. Съгласно заключението на първата
съдебно-техническа експертиза стойността на подобренията възлиза на 337,53
лв. или за ищците по 89,07 лв., но с оглед диспозитивното начално в
гражданския процес в полза на ответника следва да бъде присъдена
претендирата сума, а имено: по 52,78 лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 05.07.2022 г., до
окончателното изплащане.
Претенцията на ответника за заплащане на направените от него
разноски за погребение на общия наследодател е недопустима в делбеното
производство и поради това следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно Определение № 171 от 26.03.2009 г. по ч.гр.д. № 2105/2008 г., IV
10
г.о. претенцията за заплащане на разходите по погребение на родител, е
облигационна и би могла да се включи в рамките на претенциите по сметки,
стига обаче да има връзка с делената съсобственост. Разходите за погребение
не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството. Наследството се
открива в момента на смъртта на наследодателя – чл. 1 от ЗН. С решението за
допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
Съпоставката на посочените текстове е дала основание на Пленума на ВС в
ППВС 7/1973 г. да приеме в т. 4 а), че в делбеното производство са
допустими само онези искания по сметки, които имат връзка с общността,
предмет на делбата. Всички последващи откриването на наследството
парични взаимоотношения между съделителите нямат връзка с делената
съсобственост и подобни претенции трябва да бъдат разглеждани в отделен
процес.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
допуснатите до делба имотите да бъдат разпределени между съделителите по
реда на чл. 353 от ГПК, да бъдат уважени претенциите на ищците за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в
гр. Пазарджик до размера, установен с експертното заключение, да бъде
отхвърлена изцяло претенцията на ответника за заплащане на извършените
подобрения в имота в гр. Пазарджик, да бъде уважена частично претенцията
му за заплащане на подобренията в имота в с. Б. и да бъде оставена без
разглеждане претенцията за заплащане на разходите за погребение на общия
наследодател.
Ответникът е претендирал присъждане на разноските по делото и
такива се дължат, тъй като между страните по делото е налице спор за правата
на съделителите и за начина на извършване на делбата, а по отношение на
претенциите по сметки приложение намира разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от исковите му претенции – Определение № 167 от 14.06.2016
г. по ч.гр.д. № 1727/2016 г., I г.о. и други.
Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към датата на упълномощаването – 07.06.2001
г., по дела за делба възнаграждението за адвокат е не по-малко от 600 лв. за
всяка фаза, а в случая ответникът претендира 1 000 лв. за двете фази на
делбата.
Ищците не са претендирали разноски, поради което такива не им се
присъждат.
На основание чл. 355 от ГПК разноските за дължимата държавна такса
по чл. 8 от ТДТГПК следва да се заплатят от страните съобразно стойността
на дяловете им и по претенциите по сметки.
11
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на Д. Г. В., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „****** и И. Г. В., ЕГН ********** от с. Б.,
общ. С., ул. „****** дворно място, находящо се в с. Б., общ. С., обл.
Пазарджик, представляващ УПИ XI-74 в кв. 22 по регулационния план на с.
Б., обл. Пазарджик, с площ от 1 150 кв.м. при съседи: УПИ X-73; УПИ IX-72;
УПИ XIII-76 и УПИ XII-75 и улица с ос.т. 80-81, ведно с построените в този
имот двуетажна масивна жилищна сграда върху 90 кв.м. с разгъната площ от
180 кв.м., навес върху 63 кв.м., масивна сграда – гараж върху 20 кв.м. и
масивно жилище – лятна кухня върху 22 кв.м.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на К. Г. В., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. „****** самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.505.664.1.26 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект от 04.12.2018 г., с адрес на имота:
гр. Пазарджик, бул. „******, находящ се на седми етаж в сграда с
идентификатор 55155.505.664.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.664 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой на нивата на обекта: 1, с площ от 55,73 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение № 26 с площ от 2,60 кв.м. и 3,32 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, нИ.: 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55155.505.664.1.25, 55155.505.664.1.27, под обекта: 55155.505.664.1.22, над
обекта: 55155.505.664.1.30.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****** и И. Г.
В., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** да заплатят на К. Г. В., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. „****** сумата от 65 981 лв. (или по
32 990,50 лв. за всеки от ищците) за уравнение на дела му в дворно място,
находящо се в с. Б., общ. С., обл. Пазарджик, представляващ УПИ XI-74 в кв.
22 по регулационния план на с. Б., обл. Пазарджик, с площ от 1 150 кв.м. при
съседи: УПИ X-73; УПИ IX-72; УПИ XIII-76 и УПИ XII-75 и улица с ос.т. 80-
81, ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда
върху 90 кв.м. с разгъната площ от 180 кв.м., навес върху 63 кв.м., масивна
сграда – гараж върху 20 кв.м. и масивно жилище – лятна кухня върху 22 кв.м.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „****** да
заплати на Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****** и И. Г. В.,
ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** сумата от 8 819 лв. на всеки от
тях за уравнение на дяловете им в самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.505.664.1.26 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
12
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект от 04.12.2018 г., с адрес на имота:
гр. Пазарджик, бул. „******, находящ се на седми етаж в сграда с
идентификатор 55155.505.664.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.664, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой на нивата на обекта: 1 с площ от 55,73 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение № 26 с площ от 2,60 кв.м. и 3,32 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, нИ.: 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55155.505.664.1.25, 55155.505.664.1.27, под обекта: 55155.505.664.1.22, над
обекта: 55155.505.664.1.30.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „****** да
заплати на Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****** и И. Г. В.,
ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
обезщетение в размер на 1 009,75 лв. на всеки от тях за лишаването от
ползване през периода от 28.01.2019 г. до 29.01.2022 г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.505.664.1.26 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 04.12.2018
г., с адрес на имота: гр. Пазарджик, бул. „******, находящ се на седми етаж в
сграда с идентификатор 55155.505.664.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.664 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой на нивата на обекта: 1 с площ от 55,73 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение № 26 с площ от 2,60 кв.м. и 3,32 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, нИ.: 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55155.505.664.1.25, 55155.505.664.1.27, под обекта: 55155.505.664.1.22, над
обекта: 55155.505.664.1.30, ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на всеки от ищците
за горницата над 1 009,75 лв. до предявения размер от 2 880 лв.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****** и И. Г.
В., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** да заплатят на К. Г. В., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. „****** на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН
стойността на направените подобрения в двуетажната масивна жилищна
сграда в с. Б. в размер на 52,78 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на претенцията – 05.07.2022 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 52,78 лв. до предявения
размер от 132 лв. за всеки от ищците, в т.ч. за закупени и монтирани 2 броя
бойлери.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К. Г. В., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, бул. „****** против Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
„****** и И. Г. В., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** за заплащане
13
на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на направените подобрения в
самостоятелния обект в сграда, находящ се в гр. Пазарджик, в размер на 1 254
лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на К. Г. В., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. „****** против Д. Г. В., ЕГН **********
от гр. София, ж.к. „****** и И. Г. В., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул.
„****** за заплащане на разходите по погребението на общия наследодател и
поставяне на паметник в размер на 251,39 лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****** и И. Г.
В., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** да заплатят на К. Г. В., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. „****** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 54,40 лв. и депозити за вещи лица в размер на
49,71 лв.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
2 844,50 лв.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул. „****** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 2
844,50 лв.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „****** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
2 872,16 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14