ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 841
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500854 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Теленор България“ ЕАД
(понастоящем с наименование ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД), ЕИК130460283
против Разпореждане от 12.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1844/2022 г. по описа на
ПРС, с което е отхвърлено заявлението против Д. АНГ. СТ. с ЕГН:
********** и адрес: гр. П., ул.С. Б. 18, общ. Пловдив, обл. Пловдив в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за 174.96 лева- неустойка за неизпълнение на договор за мобилни
услуги в размер на 3 месечни абонаментни такси и за разноските за разликата
НАД уважения ДО претендирания размер.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на заповедния съд за наличие
на неравноправна клауза, основан на извода, че неустойката представлява
сума съответстваща на периода до края на срока на договора, е неправилен.
Жалбоподателят посочва, че претендираната неустойка е ограничена до не
повече от три стандартни месечни такси. Поддържа, че уговорената в
договора неустойка е ограничена до максимален размер от три месечни
абонаментни такси и манифестира двустранно воля за съгласие с процесната
1
клауза и за последиците, които тя предвижда. Счита, че така договорения
начин на формиране на неустойката – сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като същата не може да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС – не противоречи на добрите нрави е изцяло съвместим с
общоприетите житейски норми за добросъвестност. Сочи, че се касае за
индивидуално договорена клауза, като така уговорената неустойка цели да
обезпечи изпълнение на едно задължение и да определи размера на вредите.
Твърди се, че клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин. На
основание подробните доводи в частната жалба се моли обжалваното
разпореждане да се отмени. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателно.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел,
че за сумата от 174,96 лв. - цената на неустойка за неизпълнение на договор
за мобилни услуги в размер на 3 месечни абонаментни такси.
Първоинстанционният съд е посочил, че в договора страните са уговорили
неустойката по правоотношенията в размер на всички стандартни месечни
абонаменти до края на срока на договора, като максималният размер не можел
да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Приел е, че
неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият
период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи
цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.
Клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя
относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от
това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на
първия месец или 3 месеца преди края, дължимото обезщетение е едно и
2
също. Реално, колкото е по-малко неизпълнението, толкова по-голяма е
неустойката, която потребителят трябва за плати. Поради това, съдът е
намерил, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на
неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143,
т. 5 ЗЗП. Цитирал е практика на ПОС и на това основание е отхвърлил
искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка.
Заповедното производство е образувано по заявление на Теленор България
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника Д. АНГ. СТ. за сумата от 174,96 лв., съставляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 31.01.2020г.
Посочено е, че абонатът не е изпълнил две месечни задължения за отчетни
периоди 05/03/2020 г.-05/04/2020 г. и 05/04/2020 г.-05/05/2020 г., поради което
договорът за кредит е прекратен. Цитира се разпоредбата на р. 3, т.2 от
Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 20.03.2020
г., което е приложено и към заявлението.
Съгласно цитираната разпоредба в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя се дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. Видно от посочения размер на стандартния месечен абонамент –
69,99 лв. с ДДС или 58,32 лв. без ДДС, то претендираната сума от 174,96 лв.
напълно съответства на претендираната неустойка, която се сочи, че е в
размер на три месечни абонаментни вноски. Срокът на договора, съгласно
подписаното допълнително споразумение, неразделна част от него е 24
месеца т.е. до 20.03.2022 г., а е прекратен по – малко от три месеца след
сключването му.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на
договорната неустойка между страните не може да се квалифицира като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД.
Целта на тази договорна неустойка е компенсация на евентуалните вреди за
изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая
операторът би получил стойността на уговорените такси за целия период на
3
действие на договора и предсрочното му прекратяване го лишава от този
предвидим приход. При това не може да се приеме, че уговореното
обезщетение е прекомерно, т.к. същото е ограничено до края на срока на
договора, но не повече от три месечни такси. Видно е че така уговорената
неустойка има компесаторен характер и има обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и същата не е прекомерна с оглед защитимия интерес на
кредитора – очакваната към момента на сключване на договора печалба .
В този смисъл изводите на заповедния съд , че посочената клауза е
неравноправна, са преждевременни и на този етап от производството
необосновани.
Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното разпореждане в
обжалваната част, е неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато
за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед основателността на частната жалба в полза на жалбоподателя се
дължат и разноски в размер на 15 лв. за държавна такса. Така определените
допълнителни разноски, следва да се включат в допълнителната заповед за
изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в изпълнение на
въззивния съдебен акт.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1844/2022 г. по описа на
ПРС, с което е отхвърлено заявлението от „Теленор България“ ЕАД
(понастоящем с наименование ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД), ЕИК130460283
против Д. АНГ. СТ. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.С. Б. 18, общ.
Пловдив, обл. Пловдив в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 174.96 лева- неустойка
за неизпълнение на договор за мобилни услуги в размер на 3 месечни
абонаментни такси и за разноските за разликата над уважения до
претендирания размер.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 174,96 лв. неустойка
съобразно подаденото заявление и съответната част от разноските за
заповедното производство и тези пред настоящия въззивен състав в размер на
15 лв.- държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5