О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/17.07.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
1535
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: С.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИK: Държавата, представлявана от
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на ответника: П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***
Съдът, като взе предвид, че с Решение No 20 / 17.02.2017г. по описа на Апелативен съд – Варна е обезсилено Решение No 1100 /
16.08.2016г. по гр.д. 2202 / 2015г. на Окръжен съд –Варна, с което
е уважен предявен от С.Ж.Ж. с ЕГН **********, при участието на
третото лице – помагач П.П.С., отрицателен установителен иск, че Държавата не е
собственик на следния недвижим имот,
намиращ се в сградата в етажна собственост в гр.Варна, ул.”Иларион
Макариополски” № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100 и е върнато делото на Окръжен съд – Варна за разглеждане
на предявения положителен установителен иск за собственост на същия имот, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните
въпроси:
Във връзка с допустимостта на производството е постановено Определение No 491 /
15.07.2015г., постановено по ч.гр.д. 1535 / 2015г., ВКС, 4 г.о., което
е задължително за изпълнение от настоящия състав, поради което и производството
се явява допустимо.
В отговора на исковата молба, депозиран от Държавата, представлявана от
МРРБ, действащ чрез областен управител се сспорва пасивната
процесуална легитимация на министъра на регионалното развитие по така подадения
иск. Съдът намира това възражение за неоснователно.
Процесуалната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца. В
конкретния случай се твърди, че Държавата се легитимира като съсобственик,
заедно с третото лице –помагач на процесния имот, за което е постановено и
влязло в сила решение в производството по делба, което обуславя и наличието на
процесуална легитимация за ответната страна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2017г. от 09:15 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди,
че е собственик на следния недвижим имот АПАРТАМЕНТ No 3 /мезонет/ на трети и
четвърти етаж в ляво със застроена площ 228 кв. метра и идентификатор
10135.1507.100.1.13 по кад. карта на гр. Варна, одобрена със заповед РД - 18
-98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед КД-14-03-2706/23.10.2014
г. на Началника на СГКК - Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1
- на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта 10135.1507.100.1.2 и
10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж
10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в сградата в етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „Иларион
Макариополски" № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100, при граници на поземлени имот имоти с
идентификатори: 10135.1507.278, 10135.1507.135, 10135.1507.165, 10135.1507.103,
10135.1507.99.
Ищецът
твърди, че е придобил имота по договор за дарение по нот. акт № 80, т. I, peг.
№ 1032, дело № 56/2000 г. на нотариус Ал. Ганчев, вписан с вх. peг. №
1190/21.11.2000 г., акт пор. № 132, том III, дело 633/2000 г. на Службата по
вписванията - гр. Варна, като имотът се владее от този момент от ищеца. Сочи,
че със Заповед № 130/1988 г. на Председателя на ИК на ОБНС - Варна, на
основание чл. 71, ал. 1 ЗТСУ /отм./ от съсобствениците на поземления имот, в
който се намирало жилището, предмет на настоящия иск, били отчуждени 68% от
общите части на сградата и било отчуждено цялото право на надстрояване по
действащия КЗСП. Това следвало от съдържанието на заповедта.
С Решение
на Съвета по териториално и селищно устройство по протокол №5/01.02.1989 г.
било извършено разпределение на обектите в бъдещата надстройка, като било
определено правото на строеж за жилището на ет. 3 в ляво да бъде осъществено от
Тодор Иванов Тодоров, а на ап. 5 вляво на четвъртия етаж от Веселина Антонова
Шавова. Правото на строеж за тези обекти било прехвърлено от държавата с действителни
договори и така държавата се била разпоредила с цялото право на надстрояване на
сградата в ляво, което била придобила вследствие на отчуждаването, като с
договор по нот. акт 119, том XV/1994 г. Тодор Иванов Тодоров и съпругата му
Албена Благоева Тодорова продават на Желю Кънев Ж. придобития от тях след
построяването на сградата имот. Жилището изпълвало изцяло обема на правото на
надстрояване и поради това държавата, след разпореждането с правото на
надстрояване за цялата надстройка в ляво, не притежавала права върху жилището. Придобитото
от Желю Кънев Ж. и съпругата му Стефка Русева Желева право на собственост било
удостоверено с издаден конст. нот. акт № 4512, т. I, per. № 3179, н.д. №
243/1999 г. на нотариус А. Ганчев и впоследствие придобито от ищеца по
посочения по - горе договор за дарение.
Правният
интерес на ищеца от предявяване на иска срещу държавата произтичал
от това, че след постановяване на отменителното решение на ВКС по гр.д.
1076/2010 г. в делбеното производство по гр. дело 980/2001 г. на ВРС и връщане
на делото на въззивния съд за произнасяне на решение по допускане на делбата
относно жилището, предмет на иска по настоящото дело, Варненският окръжен съд с
определение от 04.09.2012 г. по в. гр. дело 2365/2012 г. е конституирал именно
Държавата чрез МРР като въззиваема страна. Това предопределяло
и необходимостта спорът относно участието на съответен съделител в делбата да
бъде разрешен именно между държавата и ищеца.
Към
настоящия момент производството по делба е приключило с влязло в сила решение.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което
оспорва иска, като моли същият да бъде отхвърлен.
Твърди, че
отчуждаването от страна на Държавата било първично правно основание, на което
тя придобивала правото на собственост като било без значение дали отчуждаването
е било извършено от действителния собственик. Отчуждаването
по чл. 63 от ЗТСУ се извършвало в полза на Държавата
и тя придобивала отчужденото вещно право на първично
основание. Върховният касационен съд на РБ по гр. дело № 1076/2010г
правилно бил достигнал до заключението, че правото на
строеж не е било реализирано така, както е било посочено в архитектурните
проекти и отразено в протокола на Съвета по ТСУ. Апартамент № 3 е следвало да е
със значително по-малка площ от настоящата, възлизаща на 228кв. м., отделно от
което въобще не било проектирано изграждането на мезонет.
Установено било, че не били
реализирани обектите, съобразно отстъпеното право на строеж, а съвсем други
жилища, сред които и процесният апартамент № 3. Когато страните уговаряли
в съответния договор, че обемът на застрояване се определя от одобрения
архитектурен проект на надстройката, суперфициарната собственост след осъществяване
на правото обхващала само обектите, предвидени в него и изградени
в съответствие с плана. След като това не било сторено,
а били изградени други обекти, сред които и
апартамент № 3 - предмет на иска, за който нямало учредено
право на строеж с тези вид и квадратура, то собствеността върху този обект
следвало да се разпредели между носителите на правото
на строеж - Държавата и П.П..
Видно от
мотивите на Върховния касационен съд на РБ по приложеното от ищеца решение №
413/11 от 25.07.2012г по гр.д. № 1076/2010г, праводателят на С.Ж. - Желю Ж. не бил
имал правото да извърши разпореждане с процесния апартамент, тъй като не бил
притежавал правото на собственост върху него. Предвид това сделката не била
породила вещно - транслативен ефект. Правното основание било учреденото право на строеж за апартамент
на третия етаж, който обаче не е бил реализиран, а бил
построен друг обект, за който продавачите не притежавали право на суперфиция.
Тъй като не могат да се прехвърлят права, които не съществуват, то и Желю Ж. и
респективно сина му С.Ж. не били придобили право на
собственост по този ред. Отделно от това, видно от материалите по делото,
прехвърлянето от Семерджиеви към Желю Ж. не било извършено
в задължителната за подобна сделка нотариална форма, което било
допълнително основание, че Ж. не бил придобил
собствеността върху апартамент № 3.
Оспорва
двата приложени от ищеца нотариални акта, като констативният такъв, с който
Желю Ж. бил признат за собственик на мезонет № 3 бил
издаден при липса на изискуемите условия за признаване собственост върху имота
и в противоречие с правно-фактическата обстановка по казуса, а извършеното
по-късно дарение с нотариален акт № 80, т. 1, д. № 56 от 2000г. нищожно, тъй като с него били
прехвърлени на С.Ж. несъществуващи права.
Отделно от
това оспорва, че ищецът владее имота от 2000г. Твърди, че единственото
основание, на което понастоящем С.Ж. би могъл да претендира собственост върху
мезонет № 3 било давностно владение, при това в хипотезата на
недобросъвестност, тъй като били налице достатъчно индикации за извършени
нарушения още с отклонението от архитектурния проект при строежа. Тоест ищецът
следвало да докаже изтекла в негова полза 10 годишна
придобивна давност, която обаче би била противопоставима само на съделители
физически лица - П.П.. По отношение на Държавата давността не би могла да е
придобивен способ, тъй като съгласно § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да
тече до 31 декември 2014 г.
Предвид
всичко изложено, за ищеца не било налице придобивно
основание, годно да го направи собственик на претендирания от него имот.
Постъпила е молба по реда на чл. 218 от ГПК, като в производството е конституирано с определение на съда ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ П.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***. Същото твърди, че искът е неоснователен. С решение № 413/11 от
25.07.2012 г. по гр. д. № 1076/2010 г. на Върховния касационен съд, първо
гражданско отделение било отменено решение № 89/18.01.2010 г. по гр. д. №
833/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което бил отхвърлен искът за делба на
апартамент № 3 и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда. По това дело страна бил и С.Ж.Ж. и затова решението имало сила и по
отношение на него. В мотивите на решението си ВКС бил приел, че ап. № 3 е
съсобствен между него и Държавата или общината. След връщането на делото за
ново разглеждане по гр.д. № 2365/2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско
отделение, което продължавало само по отношение на ап.№ 3, като страна по
делото била конституирана Държавата. С предявяването на иска ищецът С.Ж.Ж.
оспорвал правото на собственост не само на Държавата, но и неговото право на
собственост, тъй като с отменителното си решение ВКС бил приел, че той е
съсобственик на ап.№ 3. Твърди, че Държавата е собственик на
49,04% от имота, а самият той на 50,96%. С оглед на горното
моли да бъде допуснат като трето лице-помагач на страната на Държавата.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявен от ИЩЕЦА С.Ж.Ж., ЕГН **********
с адрес: *** срещу ОТВЕТНИКА: Държавата,
представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, при
участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на
ответника: П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е установителен иск с
правно основание чл.124,
ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ No 3 /мезонет/ на трети и четвърти
етаж в ляво със застроена площ 228 кв. метра и идентификатор
10135.1507.100.1.13 по кад. карта на гр. Варна, одобрена със заповед РД - 18
-98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед КД-14-03-2706/23.10.2014
г. на Началника на СГКК - Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1
- на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта 10135.1507.100.1.2 и
10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж
10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в сградата в етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „Иларион
Макариополски" № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100, при граници на поземлени имот имоти с
идентификатори: 10135.1507.278, 10135.1507.135, 10135.1507.165, 10135.1507.103,
10135.1507.99, по силата на договор за дарение по нот. акт № 80,
т. I, peг. № 1032, дело № 56/2000 г. на нотариус Ал.
Ганчев, вписан с вх. peг. № 1190/21.11.2000 г., акт пор. № 132, том III, дело
633/2000 г. на Службата по вписванията - гр. Варна.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищeцa е да установи
в условията на пълно и главно доказване, че e придобил правото на собственост
върху процесните идеални части на твърдяното в исковата молба придобивно
основание – дарение.
В тежест
на ответника и третото лице -помагач е да установят противопоставими техни
права на собственост върху процесните имоти на
твърдяното в отговора на исковата молба придобивно основание.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина
Тодорова, тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, с Приложение № 6 към
чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и
книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: