Определение по дело №5122/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   938                    Година   12.03.2019               Град  -

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети март                                                                                                     Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5122 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, с който заема становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените с нея искове, като иска привличането и на третите лица М.П.К. и Д.И.Г., като помагачи на негова страна, и изтичане след това на на даденият му с разпореждането от 19.02.2019 г. по делото едноседмичен срок, в който е отстранил нередовността на този си отговор с молбата на пълномощника му от 27.02.2019 г., съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 42 ЗЗД и чл. 108 ЗС допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК).  

Неоснователни са възраженията и доводите за противното на ответника в отговора му, за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като с петитума й бил предявен иск по чл. 42 ЗЗД, а в обстоятелствата й част се навеждали доводи и твърдения за сключване на процесната сделка без съгласие. С петитума на поправената си искова молба ищцата ясно е заявила, че предявява само иск за обявяването на процесния договор за продажба за недействителен, поради сключването му от пълномощник без представителна власт, а не без съгласие, а предявеният иск се определя не само от обстоятелствата, но и от искането. Поради това съдът намери, че исковата молба не страда от твърдяната в отговора нередовност и ще следва да отхвърли, като неоснователно, искането за оставянето й без движение за отстраняването й.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента от ищцата по делото писмени документи, каквито ответникът не е представял (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважи искането на ищцата и задължи ответникът да представи находящият се у него оригинал на нотариалния акт за процесната продажба (чл. 190 ГПК).

Следва да се уважи искането на ищцата и назначи по делото съдебно – почеркова експертиза, която да отговори на поставените от нея въпроси към същата в поправената й искова молба, тъй като за отговор на същите въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на графологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалата назначаването й ищца да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за допускане до разпит в качеството на С.идетел по делото на лицето Д.И.Г., като посочи адрес за призоваването му, както и кои точно от твърдените от нея факти, иска да доказва с показанията на всеки от останалите двама С.идетели, които иска да й се даде възможност да води за разпит в съдебно заседание, за да прецени и съдът тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да направи искането си за задължаване на третото неучастващо в делото лице нотариус Д.Н., да представи по делото всички документи от негово н.д. № 601/2013 г., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която молба да бъдат посочени точно намиращите се у него документи, които се иска от съда да го задължи да представи по делото, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане (чл. 192 ГПК).

Следва да бъде дадена възможност и на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане по чл. 190 ГПК в отговора, като не само посочи медицинските документи, които твърди, че се намират у ищцата и иска от съда да я задължи да представи, но обясни и значението им за спора, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл. 190 ГПК). 

Искането му в отговора, за привличане на третото лице М.П.К., като помагач на негова страна, е допустимо. Осъществено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и за него е налице твърденият в отговора му интерес от привличането му, с оглед нормата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД (чл. 219 ГПК). Поради това съдът следва да допусне и конституира това привлечено от него трето лице, като помагач на негова страна (чл. 220, изр. 1 ГПК).

Искането му обаче, за допускане привличането и на третото лице Д.И.Г., като помагач на негова страна в процеса, защото същото щяло да отговаря за причинените му вреди, ако в качеството му на кметски наместник, не било изпълнило задълженията си и завереният от него подпис под пълномощното за сключване на процесната продажба, не бил положен от ищцата, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно, защото за ответникът липС.а правен интерес от исканото му привличане, защото не това трето лице, а общината отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на същото трето лице при или по повод изпълнението на посочената му административна дейност (чл. 1 ЗОДОВ).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й.

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника в отговора за оставяне без движение на исковата молба за отстраняване на твърдяната й в същия нередовност.

 

ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА третото лице М.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, като помагач на страната на привлеклият я ответник по делото - А..

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, поради липса на правен интерес, искането на ответника в отговора му за допускане привличането и на третото лице Д.И.Г., като помагач на негова страна в процеса.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като оС.ен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права, са посочени в поправената й искова молба и изразяват по същество в това, че на 06.12.2002 г., по силата на договор за доброволна делба на земеделски земи № 130/2002 г. на Нотариус И.Т., придобила в дял и изключителна собственост следните земеделски земи: НИВА, находяща се в землището на с.П., ЕКАТТЕ -, общ. -, обл. -, в местността „-", с площ от 10,492 дка, четвърта категория, представляваща имот № - по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № - - нива на -; имот № - - полски път на Община -; имот № - - нива на - и имот № - - напоителен канал на Община -; и НИВА, находяща се в землището на с.П., ЕКАТТЕ -, общ. -, обл.-, в местността "-", с площ от 19,510 дка, четвърта категория, представляваща имот № - по плана за земеразделяне, с граници и съседи: имот № - - нива на наследниците на -; имот № - - нива на -, имот № - — нива на -; имот № - - нива на -; имот № - - полски път на Община - и имот № - - нива на -. Отдала същите земи под аренда, като всяка година рентата й била предавана от лицето Д.Д. Д., която се представила пред нея като арендатор, като заявила, че щяла да обработва земята й като земеделски производител. Като й се доверила, подписала дадени й от същата документи, като през цялото време мислела, че Д. Д. обработвала под аренда отдадените й земи. След като извършила справка в АВ - ИР установила, че на 08.08.2005 г. бил вписан в С. - договор за наем на земеделска земя за срок от 10 ст-ски години, в който като наемател било посочено юридическото лице Т., а не Д. Д.. Никога не била виждала представителя на юридическото лице. Дори не знаела, че договорът бил сключен с такова, тъй като през цялото време в нейния дом в П. я посещавала Д.Д. Д., която заявявала, че тя й обработвала земята, в дома й предавала рента в зърно. Всички документи, които Д. Д. й давала за подпис, впоследствие били с обяснението, че били във връзка с получаването на рентата. Д. Д. никога не й била предоставяла екземпляр от тези документи, като нямала дори екземпляр от сключения договор за наем, а за съдържанието му се била информирала от А. Възможно било от тези документи, които й давала за подпис с обяснението, че били във връзка с получаването на рентата, Д. Д. да се била снабдила с образец от подписа й във връзка с извършената през 2013 г. продажба. Не била упълномощавала Д. Д. да получава арендната й вноска. Същата се била представяла през цялото време пред нея като арендатор, който обработвал земята и в тази връзка предавала в къщата й рента в зърно. Всяка година носела в дома й зърно, включително и през 2018 г. също я посетила в дома й, и й предала количество зърно като част от полагаемата рента. През 2018 г. обаче не получила в пълен размер дължимото й количество рента за отдадената земя, поради което решила да отдаде земята си под аренда на друг арендатор, който обработвал големи площи в с. П., където се намирали и процесните ниви. Арендаторът заявил, че за целта трябвало да се снабди с актуални скици и данъчни оценки на тези ниви. Поради това дъщеря й посетила Общинската служба в -, където й отказали издаването на такива документи, тъй като процесните ниви били продадени. Дъщеря й веднага посетила С., от където направили справка по лице, където фигурирало по партидата й, че земята й била продадена с н.а. № 190/2013 г. на нотариус Д.Н.. От С. се снабдили с незаверен препис от същия акт. Поради това, че през цялото време получавала рента за имотите, не била допускала, че били продадени. Никога не била имала намерение да ги продава. Поради получаваното зърно всяка година като рента, не се била усъмнила, че земите й били продадени. Не била получила и продажната цена, посочена в нотариалния акт. Всеки път, когато Д. Д. искала от нея да се подпише, й казвала, че се подпиС.ала за получаването на рентата. Д. Д. се ползвала с доверието й. От нотариалния акт ставало ясно, че на 12.07.2013 г., чрез представилата се за неин пълномощник М.П.К., продала на ответника, за сумата от 3800 лева, С.оите горепосочени ниви. В нотариалното производство М.П.К. се била легитимирала с пълномощно рег. № 5 /за удостоверяване на подпис/ и рег. № 4, акт № 4, том 1 /за удостоверяване на съдържание/, което било заверено на 25.06.2013 г. от Д.И.Г. - кметски наместник в -, община -, но в действителност тя никога не била посещавала кметството в -, за да упълномощава когото и да било да се разпорежда с посочените й имоти. Още повече получавала през годините и рента за тях. Никога не била получавала и продажната цена, която била посочена в нотариалния акт. Никога не била възнамерявала да продава тези имоти. Всеки път, когато Д. Д. искала от нея да й се подпише, й казвала, че се подпиС.а за получаването на рента. Д. Д. се ползвала с доверието й. Поради това съставения н.а. бил нищожен, поради липса на съгласие от нейна страна. Поради това покупко-продажбата не породила прехвърлителен ефект и правото на собственост не било преминало у ответника. Съгласно TP № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК, когато недействителният договор бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представляваният, този договор  не пораждал насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобивало облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнявало добросъвестно владение, тъй като такъв договор не бил правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на С.ой ред сключело последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общият правен принцип, че никой не можел да прехвърли права, които не притежава, и този договор нямало да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Не била потвърдила договора – н.а. за покупко-продажба № 190/2013 г. на нотариус Д.Н.. След извършена справка разбрала, че имало и други граждански дела, заведени от собственици на земя в с. П.. Установила, че във връзка с извършени удостоверявания на пълномощни за продажба от бившият кметски наместник на - - Д.Г., за недвижими имоти, находящи се в с. П., било образувано нохд № 1752/2016 СтРС, по което дело имало влязла в сила осъдителна присъда за документно престъпление - съставяне на официални документи - нотариално удостоверяване на подписи и друго, като Д.Г. обяснил механизма на заверката на пълномощните, като конкретен човек не си спомнял, но негова позната на име Д. /Д.Д. Д./ - същата, която й предавала рентата, му носела попълнени пълномощни и било възможно да й се бил предоверил и да бил заверил подписано пълномощно, донесено от Д.. Предвид множеството дела, заведени в СтРС със същия предмет за имоти, находящи се в землището на същото село, не се касаело за изолиран случай.

След частично прекратяване на делото с определение № 3380/30.11.2018 г., искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че сключеният с н.а. 190/2013 г. договор за продажба от 12.07.2013 г., с който ищцата, представлявана от М.П.К., продала на ответника собствените си горепосочени ниви, е недействителен на основание чл. 42, ап. 2 ЗЗД, поради сключването му от пълномощник без представителна власт, както и да признае за установено по отношение на ответника, че същите две ниви са собственост на ищцата и се осъди същият да й предаде владението им, което осъществява без основание. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения иск за недействителност на процесния договор – нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а на исковете за собственост – нормата на чл. 108 ЗС.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал изцяло предявените искове по основание и размер, и считал същите за неоснователни и недоказани. Исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 5 ГПК, защото с петитума й ищцата претендирала, че сделката, обективирана в процесния нотариален акт, била недействителна на основание чл. 42 ЗЗД, поради сключването й от пълномощник без представителна власт, а в изложението си, процесуалният й представител навеждал доводи и твърдения, че ищцата не била давала съгласие за сключването й, поради което процесният нотариален акт бил нищожен, поради липса на съгласие от страна на продавача, а съгласно съдебната практика, липсата на представителна власт не била равнозначна на липса на съгласие. Поради това следва да се остави без движение с указания да се отстранят допуснатите в нея нередовности, като ясно се формулира основанието на исковата претенция, за да бъдел в състояние и той адекватно да ангажирал защитата си. Разгледана по същество, исковата молба била неоснователна. В          действителност на 12.07.2013 г., като купувач и ищцата, действаща чрез пълномощника си М.П.К., от друга страна, като продавач, бил подписан договор за покупко-продажба, по силата на който придобил в собственост подробно описаните и в отговора ниви, за които бил съставен н.а. № 190/2013 г. на Нотариус Д.Н.. В исковата молба се навеждали доводи, че пълномощникът на ищцата, извършил продажбата, действал без представителна власт. При продажбата се бил доверил изцяло на нотариуса, който изповядал сделката, като приел, че продавачът продава недвижимите си имоти, чрез пълномощника си М.П.К., за което било представено и надлежно заверено пълномощно при изповядване на сделката, поради което нямало пречка да се извърши продажбата. Придобил добросъвестно имотите след извършване на съответните справки относно собствеността им и с оглед на представените при сделката документи, като заплатил и напълно цената на недвижимите имоти, които държал на годно основание, а именно н.а. № 190/2013 г., за което заплатили  съответната цена. При сключване на сделката, бил добросъвестна и изправна страна. Твърденията на ищцата, че сделката била недействителна, били несъстоятелни. Сделката била валидна и пораждала действие между страните. Несъстоятелни били твърденията на ищцата, че пълномощникът М.П.К. действал без представителна власт. Налице било валидно пълномощно, което съдържало всички изискуеми от закона реквизити, с което ищцата упълномощила М.К. да извърши продажба на процесните ниви. С исковата молба ищцата правела опит, като заобиколяла закона, да се откажела от дадените с пълномощното права, тъй като, след като разбрала, че срещу кметския наместник се водели дела, решила да се възползва. Също така фактът, че кметският наместник имал присъда, бил неотносим за спора, защото се касаело до друго пълномощно. Отделно от това, ищцата твърдяла, че не била получила цената по продажбата на имотите. Изрично следвало да се отбележи, че това били отношения между нея и упълномощеното от нея лице, и тези претенции следвало да се отправят към пълномощника, към които претенции нямал никакви отношения и не можел да изрази становище, тъй като добросъвестно бил заплатил продажната цена. Неотносими към спора били и твърденията й, че била получавала рента от лицето Д. Д., а договорът за наем на земеделска земя бил сключен с юридическо лице. Още повече, че не били предоставени никакви данни за това лице, като нямало пречка тя да действа в интерес и за сметка на това юридическо лице, които факти били абсолютно неотносими и ирелевантни за спора. Искът й за осъждането му да й предаде владението на имотите, предмет на процесния нотариален акт, бил неоснователен. Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът можел да иска С.оята вещ от всяко лице, което я владеело или държало без да имало основание за това. За да бъдел основателен искът за ревандикация, следвало да са налице три предпоставки - ищецът да бил собственик на спорната вещ, тя да бъдела във владение или държане на ответника и той да не я владеел или държал на правно основание. В случая владеел процесните имоти на годно основание, което било сключеният н.а. 190/2013, с който придобил собствеността върху имотите. На основание чл. 219, ал.1 ГПК искал в настоящото производство да бъдели привлечени като трети лица - помагачи М.П.К. и Д.И.Г., който бил бивш кметски наместник на -, Община -, Област - към датата на сключване на нотариалния акт. Правният му интерес от привличането на тези лица се обуславял от факта, че за изслушване на нотариалния акт, при продажбата на процесните имоти, М.П.К. действала като пълномощник на ищцата, като представила пълномощно със заверка на подпис и съдържание, което било заверено от Д.И.Г., който бил кметски наместник на с.В.. В случай, че се установяло, че пълномощното било неистинско, вариантите били два - или кметският наместник не бил изпълнил задълженията си и завереният от него подпис не бил положен от ищцата, или пълномощникът бил представил неистинско пълномощно. И тъй като при едно евентуално уважаване на исковете щял да претърпи значителни вреди, привличането на тези лица, като помагачи, щяло да му даде възможност да предяви претенциите си против лицето, което носело отговорността за това. Моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички твърдени в исковата й молба горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основала предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички твърдени в отговора му горепосочени обстоятелства, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за делба на земеделски земи № 130/2002 г.; н.а. № 190/2013 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/31.10.2018 г.; скица № К03075/30.10.2018 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/31.10.2018 г. и скица № К03074/30.10.2018 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи находящият се у него оригинал на съставеният за процесната продажба нотариален акт № 190/2013 г. на нотариус Д.Н., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - почеркова експертиза, като за вещо лице определя К.П.П., което след като се запознае с доказателствата по делото, вземе необходимия сравнителен материал и извърши проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза от ищцата в поправената й искова молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищцата по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му в цялост, като й указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а тя ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, оС.ен ако пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане до разпит в качеството на С.идетел по делото на лицето Д.И.Г., като посочи адрес за призоваването му, както и кои точно от твърдените от нея факти, иска да доказва с показанията на всеки от останалите двама С.идетели, които иска да й се даде възможност да води за разпит в съдебно заседание, за да прецени и съдът тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да направи искането си за задължаване на третото неучастващо в делото лице нотариус Д.Н., да представи по делото всички материали от негово н.д. № 601/2013 г., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която да бъдат посочени точно намиращите се у него документи, които се иска от съда да го задължи да представи по делото, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й доказателствено искане.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане по чл. 190 ГПК в отговора, като не само посочи медицинските документи, които твърди, че се намират у ищцата и иска от съда да я задължи да представи, но обясни и значението им за спора, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му доказателствено искане. 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.04.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните - ищец, ответник и трето лице – помагач - с препис от настоящото определение, като с призовките на ищеца и третото лице – помагач се изпрати и препис от отговора на ответника, а на третото лице – помагач се изпрати с призовката и препис от исковата молба с приложенията и поправената искова молба. За тази дата следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ищцата на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

         

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ответника само В ЧАСТТА МУ, с която не се допуска привличането на горепосоченото трето лице, като помагач на негова страна, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: