Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260405 16.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18154 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250,
представлявано от у. С.Л.Н., чрез юрк. Г. Н. против Щ.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** с искане за признаване
за установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 1122,46 лева, представляваща
неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода 01.07.2014 г. - 22.04.2019г. за обект,
находящ се в град
П., ул. ****;
195,08 лева
- мораторна лихва за
периода 30.09.2014 г.- 31.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.05.2019г.
до окончателното погасяване.
Правната квалификация на предявените
обективно кумулативно
съединени искове е по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 203 от ЗВ и чл.
86 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че за периода от 01.07.2014 г. - 22.04.2019г. ответникът има задължения към
ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и
отвеждането и пречистването на отпадни води в размера на 1122,46 лева, както и мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.09.2014 г.- 31.03.2019 г. в размер на 195,08 лева. Твърди се също така, че
начислените количества вода са данни от реално ползвана такава, подробно
описани в исковата молба. Заявява се, че съгласно Общите условия на
дружеството, при неспазване срока за плащане /30 дни след датата на
фактуриране/, потребителите дължат законна лихва по реда на чл. 86 ал. 2 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 198 от Закона за водите,
предоставянето на В и К услуги на потребителите се извършва от В и К оператора
срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Твърди се, че ответника е потребител на В и К услуги
по този закон, поради което и се моли да бъдат уважени така предявените искове.
С оглед факта, че ответникът има неизплатено
задължение към ищцовото дружество, същия е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 7541/2019 по
описа на ПРС, III бр. състав. Тъй като книжата са
връчени на ответника по реда на чл.47 от ГПК е била налице хипотезата по
чл.415, ал.1 от ГПК и за ищцовото дружество възникнал правен интерес да предяви
настоящите искове за установяване съществуването на вземането по реда на чл.
422 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. Същата,
ведно с приложенията, са му били редовно връчени по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за първото
съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с
Определението на съда по чл.140 ГПК с № 3674/2020 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 18.08.2020 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, като
изрично е заявил, че се отказва от юрисконсултското възнаграждение по
настоящото производство.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество.
С оглед
гореизложеното следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство. Следва да се осъди ответникът да заплати разноските, които ищецът
е сторил в заповедното производство в общ размер от 326,35 лева /26,35 лева –
платена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение/. В исковото производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер 73,65 лв. По принцип на основание
чл. 78, ал.8, вр. с ал. 1 ГПК, на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 7/, но
доколкото юрк. Христова изрично заяви пред съда в проведеното на 18.08.2020г.
открито съдебно заседание, че се отказва от такова, то и юрисконсултско
възнаграждение на ищеца за настоящото производство не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Щ.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
"Шести септември" № 250, представлявано от у. С.Л.Н., на основание чл.
422 от ГПК, във вр. с. чл.79 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД,
следните суми: 1122,46 лева /хиляда
сто двадесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 01.07.2014 г. - 22.04.2019 г. за
обект, находящ се в град Пловдив, ул. ****; 195,08 лева /сто деветдесет и пет лева и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода 30.09.2014 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.05.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5331/12.06.2019 г. по ч. гр. д. № 7541/2019
г. на ПРС, III бр. състав.
ОСЪЖДА Щ.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" №
250, представлявано от у. С.Л.Н. СУМАТА от общо
326,35 лева /триста двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7541/2019 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, III бр. състав, както и СУМАТА от 73,65 лева /седемдесет и
три лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ