РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на дeветнадесети
април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с
участието
на секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия
Генадиева в. гр. д. № 6144 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С решение № 75268
от 22.04.2020 г постановено по гр.д.№ 26752/19г. на Софийски районен съд, ГО,
165 състав, съдът е уважил частично предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу Г.В.С. с ЕГН: ********** искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ и чл. 86 и е признал
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6,28 лева- цена за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.
София, ж.к. „*******за периода от м.09.2015г. до м.12.2015г. включително, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.09.2018г. до окончателното заплащане на
сумата, като отхвърля иска за цена за
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,28 лева до пълния
предявен размер от 9,42лв., както и исковете за признаване на дължимост на
сумите от 256,97 лева за доставена до процесния имот топлинна енергия за
периода м.07.2015г. до м. 12.2015г., като погасен по давност, 2,44 лева,
представляваща законна лихва за забава за плащане на цената на дялово
разпределение за периода от 31.08.2015г. – 24.08.2018г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.
д. № 606515/18г. на СРС, ГО, 165-ти състав
С решението на основание чл. 79,ал. 3
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв "Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******, е
осъдено да заплати на адвокат К.И.Б.с ЕГН: **********, сумата от по 292,98 лева
– адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.с."
ЕООД.
Срещу решението
в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Въззивникът твърди, че решението
на СРС в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. СРС не бил съобразил, че сумите по обща фактура, издадена м.07.2015г.
стават изискуеми едва през м.08.2015г. и процесните суми не са погасени по
давност, тъй като с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение давността е прекъсната. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете - уважени. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В законоустановения срок e постъпил отговор срещу жалбата на ищеца от ответника
Г.С. депозирано от неговия процесуален представите – адв. Илчев. В депозирания
отговор се излагат съображения за правилност на решението на СРС и се иска същото да бъде потвърдено в обжалваната от
ищеца част. Поддържа, че давността за тези вземания била три години, като с
исковата молба се претендирали вземания, станали изискуеми в периода на
погасителната давност. Твърди ,че издаването на последваща, изравнителна
фактура не променяло началната дата, от която започвал да тече давностният
срок. Длъжникът изпадал в забава в момента, в който изтичал срокът за заплащане
на прогнозната фактура, но давностния срок тече от когато вземането е станало
изискуемо - чл. 114 ЗЗД. Освен това удължаването на погасителната давност било
забранено с императивната норма на чл. 113 ЗЗД. По силата на чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасявали и допълнителните вземания /за
лихви/, независимо че за тях давността не е изтекла. Претендират се и разноски
за въззивното производство.
Третото лице
"Т.С." ЕООД не взема становише
въззивната жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е постановено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, предвид възможността уредена в чл. 272 ГПК.
Въззивният съд ще обсъди само доказателствата относими към спорните по делото
въпроси, поставени за разглеждане във въззивното производство в рамките на
доводите, заявени с жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,
предложение 2 от ГПК.
Спорът пред
въззивната инстанция се концентрира върху това, дали вземанията за стойността
на доставената топлинна енергия в размер на 256,97лв. са погасени по давност,
както за дължимостта на сумата от 2,44 лв. за законна лихва за забава върху
услугата дялово разпределение, в каквато връзка са наведените във въззвината
жалба доводи.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня
на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
За задълженията
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за исковия период
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл.114, ал. 2 ЗЗД. И това е
така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през
процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от
2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно
действалите през периода през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и
на стойността на фактурата по чл.32, ал. 2, представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни
или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за месечна вноска.
Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за
вземанията за периода от м. 07.2015г. до м.12.2015г в размер на 256.97
лв.-главница е изтекла към датата на подаване на заявлението - 14.09.2018г.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия
въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите
условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или
прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната
фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да
тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. С
оглед всичко гореизложено, несъстоятелни са доводите на възивника, че вземането
му за периода от м.07.15г. – м.12.15г. е
станало изискуемо едва с общата фактура издадена на 31.07.2015г.
По отношение
претендираното обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение, настоящия състав също счита, че по делото от страна на ищеца не
са били ангажирани доказателства за изпадането на ответника Г.С. в забава.
Липсва доказателства, че посочените фактури са публикуване на интернет
страницата на ищцовото дружество, както и датата на която това е извършено. В
тази връзка неоснователни са доводите на ищеца. По изложените съображения
въззвния съд счита, че акцесорната претенция се явява изцяло неоснователна и
правилно е била отхвърлена от СРС.
Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС - потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските
във въззивното производство:
С оглед изхода
на спора и неоснователстта жалбатана въззивника на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******не се дължат разноски в
настоящото производство. Такива се дължат за осъществено на въззивника Г.С.
от Адвокатско дружество на основание чл. 38 от ЗАдв безплатно процесуално
представителство в размер на 360лв., съгласно представения по делото договор за
процесуално представителство и списък по чл. 80 от ГПК.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените
искове.
По изложените съображения, Софийски
градски съд, IV-А въззивен
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 75268 от 22.04.2020 г постановено по гр.д.№ 26752/19г. на Софийски районен
съд, ГО, 165 състав, съдът е уважил частично предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу Г.В.С. с ЕГН: **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ и чл. 86 и
е признал за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6,28 лева- цена
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес гр. София, ж.к. „*******за периода от м.09.2015г. до м.12.2015г.
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.09.2018г. до окончателното
заплащане на сумата, като отхвърля иска за цена за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 6,28 лева до пълния предявен размер от
9,42лв., както и исковете за признаване на дължимост на сумите от 256,97 лева
за доставена до процесния имот топлинна енергия за периода м.07.2015г. до м.
12.2015г., като погасен по давност, 2,44 лева, представляваща законна лихва за
забава за плащане на цената на дялово разпределение за периода от 31.08.2015г.
– 24.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 606515/18г. на СРС, ГО, 165-ти
състав
ОСЪЖДА Т.С.
ЕАД на основание чл. 79,ал. 1 вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ с ЕИК: *******с
адрес гр. София, ул. „******, офис – партер, сумата от 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на "Т.С." ЕООД като трето лице помагач на страната
на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.