Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 27.10.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16025 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от М.С.Б., В.Ж.К. и Б.С.Б., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за сумата от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 29.07.2014 г., при което е починал С. Б. И. - баща на първия и третия ищец и фактически съпруг на втората ищца. Претендират законната лихва от 16.10.2014 г. и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 29.07.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починал С. Б. И., от което за тях са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на близък.

            Ответникът оспорва иска. Позовава се на съпричиняване от пострадалия поради това, че е се е придвижвал с велосипед без светлоотразител и не на установеното за това място на платното за движение.

По делото е приет за съвместно разглеждане при условията на евентуалност обратен иск от З.Б.И. АД срещу Ц.М.Ц. с правно основание чл.274, ал.2 КЗ (отм.), за сумата от 30000 лв. – частичен иск от общия размер 600000 лв., представляващ регресно вземане за платено застрахователно обезщетение поради причиняване на произшествието без свидетелство за управление.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Ц.М.Ц. оспорва исковете.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):

С влязла в сила присъда от 19.09.2015 г. на ОС - Видин по НОХД №70/2015 г. Ц.М.Ц. е признат за виновен в това, че на 29.07.2014 г. при управление на лек автомобил „Ровър” с рег. №********на пътя от гр. Белоградчик към с. М., без да е правоспособен водач и със скорост от 106 км/ч навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливодт причинил смъртта на С. Б. И.. С деянието си Ц. нарушил чл.16, ал.1, т.1, чл.21, ал.1 и чл.150 ЗДвП – при движение с превишена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и управлявал автомобила без да е правоспособен водач.

Видно от мотивите към присъдата, пострадалият се е движил като велосипедист в насрещна на посоката на движение на делинквента и в своята лентата за движение, без да навлиза в лентата за движение на автомобила.

По силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила решение. Следва да се отбележи, че съгласно чл.305 НПК присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив и съставлява едИ.тво между трите (за разлика от решенията на гражданския съд, при които се формира сила на пресъдено нещо по въпросите в диспозитива на акта). Поради това информацията относно обстоятелствата по чл.300 ГПК, за които присъдата е задължителна за граждански съд, следва да се извлича както от диспозитива, така и от мотивите.

От Удостоверенията за раждане се установява, че починалият е баща на ищците М.С.Б. и Б.С.Б.. От показанията на всички свидетели, разпитани по делегация се установява, че ищцата В.К. и починалият са съжителствали като съпрузи от 1984 г. до момента на смъртта му и заедно са отглеждали децата си като фактическо семейство.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Ищците М.С.Б. и Б.С.Б. са родственици на починалия – негови деца, а ищцата , В.Ж.К. е била във фактическо съпружеско съжителство с него, поради което има право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Рено“, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Родството и фактическите отношения между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Ровър” с рег. № ********, валидна към 29.07.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетелите се установява, че ищците и починалия са живели в едно домакИ.тво, имали са изключително близки отношения – били са задружно семейство, разбирали са се, починалият е бил обичан от децата и съпругата си, грижел се е финансово за нуждите на семейството. Ищците са преживели изключително тежко загубата и към момента не са я превъзмогнали. Писмените доказателства установяват, че ищцата М.С.Б. е развила депресивно разстройство, за което се е наложил прием на медикаменти.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия (57 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между ищците и починалия, възрастта на ищците и обстоятелството, че са изгубили моралната и финансовата си опора. Съдът отчита и тежките емоционални и психически страдания, които ищците са понесли от загубата и трайните промени в живота им, настъпили след смъртта на С. Б. И.. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 110000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия към момента на деликта (2014 г.) и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 110000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия. По делото – и от механизма на произшествието, приет от наказателния съд и от авто-техническа експертиза се установява, че причината за настъпване на произшествието е навлизането на делинквента в лентата за насрещно движение и превишената скорост, несъобразена с ограничението за скоростта и използваните къси светлини. По делото действително се установява, че пострадалият е бил в средна степен на алкохолно опиянение и се е движел без светлоотразители в платното за движение на автомобилите, а не в десния банкет, но съдът намира, че това не е допринесло за настъпване на произшествието. Пострадалият не е пречел на движението на в своята лента за движение и не е бил длъжен или могъл да предвиди навлизането на насрещно двищежия се автомобил в лентата за насрещно движение. Наличието на светлоотразители също не е могло да предотврати произшествието. Скоростта на делинквента е била превишена и несъобразена с осветената от късите светлини зона, поради което светлоотразителя не би довел до ранно възприемане на велосипедиста и избягване на удара с него. Поради това съдът намира направеното възражение за съпричиняване за неоснователно.

Исковете следва да се уважат за сумата от по 110000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до предявените размери.

 

По обратния иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./:

С оглед частичното уважаване на главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

Видно от присъдата на ОС – Видин се установява, че Ц.М.Ц. е управлявал лек автомобил „Ровър” с рег. №********като неправоспособен водач – без свидетелство за провопуравление. Следователно той дължи на застрахователя по гражданската отговорност платеното от последния застрахователно обезщетение. Уважаването на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е предпоставка за уважаване на евентуалния, като се създава условно изпълнително основание - то възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на 330000 лв., то обратният иск следва да се уважи в предявения частичен размер от 30000 лв.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищице следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 12229,80 лв.

На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Доколкото в представения договор за правна помощ не е разграничена сумата, платена за защита по първоначалния иск и сумата за защита по обратния, съдът приема, че възнаграждението по двата иска е по равно. Поради това при възлагане на разноските в тежест на ищеца следва да се включи половината от адвокатското възнаграждение и разноските за експертиза. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно – същото следва да се намали и при прилагане на съотношение отхвърлен/предявен размер, на ответника следва да се присъди сумата от 8500 лв. за адвокатско възнаграждение и 90 лв. за експертиза.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 13200 лв. и разноски за експертиза в размер на 100 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати на М.С.Б., ЕГН:**********, В.Ж.К., ЕГН:*********, и  Б.С.Б., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от по 110000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на С. Б. И. при произшествие, осъществено на 29.07.2014 г., заедно със законната лихва от 16.10.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200000 лв. за всеки от ищците.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати на адв. С. С. Ч., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.1 ЗА сумата от 12229,80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН:**********, В.Ж.К., ЕГН:*********, и  Б.С.Б., ЕГН:**********, да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК ********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 8590 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 13200 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща разноски.

ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК ********, на основание чл. 274, ал.2 КЗ (отм.) сумата от 30000 лв., представляваща част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение на М.С.Б., ЕГН:**********, В.Ж.К., ЕГН:*********, и Б.С.Б., ЕГН:**********, за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 29.07.2014 г., заедно със законната лихва от датата на плащането, при условие, че сумата бъде заплатена от З.Б.И.АД, ЕИК ********, на М.С.Б., ЕГН:**********, В.Ж.К., ЕГН:*********, и Б.С.Б., ЕГН:**********.

Решението е постановено при участието на Ц.М.Ц., ЕГН:**********, в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: