Р Е Ш Е Н И Е
№…………....…./…...... 10.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание на 08.10.2020
г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая П.
разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1786 по описа за 2019 г.,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба вх. №31774/28.10.2019г. по описа на Варненски окръжен съд,
поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №36550/09.12.2019г., на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която по
реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу ответника К.Н.Д., ЕГН **********,***, са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца –
кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение
№851/17.02.2016г., за сумата 48 804,18 лева,
представляваща дължима главница
по дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане; за сумата 5 911,71 лева, представляваща дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2014г. до
16.02.2016г.; за сумата 1 246,43 лева, представляваща лихвена надбавка за забава
(санкционираща лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; за сумата 120 лева,
представляваща дължими заемни такси към 16.02.2016г., които вземания са били прехвърлени на ищеца с Договор за покупка и
прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.05.2016г.
В условие на евентуалност, обусловена
от отхвърляне на предявените главни установителни искове поради евентуална
преценка на съда за тяхната недопустимост, ищецът предявява осъдителни искове
за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане,
както и за непогасената по давност санкционираща лихва за забава по чл.19.2 от
Общите условия към договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от
28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., в общ размер на 14 858,10 лева.
В условие на евентуалност, обусловена
от отхвърляне на тези евентуални осъдителни искове поради преценка на съда за
липса на надлежно уведомяване на длъжника за обявената от банката – кредитор
предсрочна изискуемост на кредитния дълг в предхождащ предявяването на иска
момент (в т.ч. при съобразяване на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК), и като
твърди, че ответникът следва да се счита уведомен за изискуемостта на вземането
с връчването на препис от исковата молба, ищецът предявява осъдителни искове за
пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, включваща сумата от 20 156,06 лв. – сбор на главницата
по вноски с настъпил падеж, и сумата 28 648,12 лв. – сбор на главницата по
предсрочно изискуеми вноски, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане; както и за сумите 9 387,42 лева - непогасената по
давност редовна лихва, включена в дължимите погасителни вноски от №28 с падеж
01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г., съответно 3 980,74 лева -
непогасената по давност санкционираща лихва по чл.19.1 от Общите условия към
договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г.,
вкл., върху главниците по падежиралите вноски с
падежи от 01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г., включително.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
което искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, указанията по отношение на релевантните за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с направения в
проведеното на 08.10.2020г. открито съдебно заседание доклад по делото.
Делото е разгледано в едно открито
съдебно заседание, в хода на доказателствения процес са събрани писмени
доказателства, изслушано и прието е и заключение на съдебно – счетоводна
експертиза.
Ищецът ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт М.В. заявява, че поддържа
предявени искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът К.Н.Д., представляван от назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат М.Т., ВАК, заявява, че поддържа заявеното оспорване на предявените искове,
поддържа и възражението за погасяване на претенциите по давност и моли за
тяхното отхвърляне изцяло.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено
следното:
Предмет на предявения главен иск е
установяване по реда на чл.415 от ГПК, съществуването на правото на ищеца –
кредитор „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, за принудително събиране
на парични вземания от ответника К.Н.Д., ЕГН **********, произтичащо от кредитно правоотношение –
сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, договор за кредит
за текущо потребление от 11.07.2014г., което му е било
прехвърлено от кредитора - цедент с договор за покупко-продажба на вземания от
11.05.2016г.
Тези вземания са снабдени
на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени в полза на кредитора – заемодател „Банка ДСК” ЕАД.
Ответникът по иска е
страна по материалното правоотношение - предмет на заповедта за изпълнение, в
качеството си на кредитополучател
и платец по вземането, допуснато до принудително
изпълнение с издадената заповед за незабавно изпълнение.
В хода на заповедното
производство заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5, във вр. с ал.1 от ГПК на 04.06.2019г. (данни, изпратени от ЧСИ
на основание чл.418, ал.5 от ГПК), с
оглед на което заповедният съд е указал на заявителя необходимостта от
предявяването на иск (чл.415, ал.1 ГПК).
Кредиторът е получил съобщението с
указанията на съда за предявяване на иск на 27.09.2019г. Исковата молба е подадена на 28.10.2019г., т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК (при съблюдаване на
правилото на чл.60, ал.6 от ГПК).
Исковата
молба е подадена от лице – частен правоприемник на посочения в издадената
заповед за изпълнение кредитор, придобил вземанията чрез договор за цесия, като правоприемството е настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК. С нея са предявени искове срещу сочен в
заповедта длъжник.
С оглед на
това и съобразявайки разрешенията, дадени в
т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че исковото производство се
явява допустимо учредено в хипотезата на чл.422, във вр.
с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът, като съобрази тези
положения и разрешенията, дадени в
т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК установителен иск за допустим.
Твърди се от ищеца, че по силата на
сключен договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г.
заемодателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е предоставил на кредитополучателя
К.Н.Д. парична сума в размер на 50 000 лева срещу задължението му за
погасяване на дълга в срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита чрез плащане на анюитетни вноски (включващи
част от главницата и възнаградителна лихва), съгласно
нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Кредитополучателят е допуснал забава в плащането на уговорените
месечни погасителни вноски, поради което и в съответствие с чл.19.2 от
приложимите към договора Общи условия банката – кредитодател
е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Изявлението до длъжника било отправено чрез нотариална покана с peг.
№5126/07.08.2015г., том II, акт №46 по описа на нотариус Илияна Маджунова, peг. №195 на НК,
връчена на длъжника на 28.09.2015г. по реда на чл.47 от ГПК.
Поради неизпълнение на изискуемите
задължения по договора банката пристъпила към принудително удовлетворяване на притезанията си, подавайки заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК, което било уважено.
След издаването на заповедта за изпълнение (заповед №851/17.02.2016г.,
издадена по ч.гр.д. №1742/2016г. по описа на ВPC)
на 11.05.2016г. с договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”)
кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД прехвърлил на
ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви, сред които и вземането, възникнало от сключения с кредитополучателя К.Н.Д.
договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г.
Длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил
за това цесионера.
В условие на евентуалност се твърди,
че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за цесията с връчването на
преписа от исковата молба с приложенията към нея, след които самия договор за
цесия, писмото - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че претендираната неплатена
редовна лихва (възнаградителна лихва за използваната
в заем сума) се дължи на основание сключения договор за кредит между страните
(т.8) и общите условия към него като същата е договорена в размер на 8,7 %
годишно. Предвидено е, че при нарушаване на Условията
по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на „Банка ДСК” ЕАД” кредитополучателят
губи преференциите си и приложимият лихвен процент се увеличава чрез
увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат от неизпълнението е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,37%. За периода от 01.11.2014г. (първа падежна дата на неплатена анюитетна
вноска) до 16.02.2016г. (дата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение)
същите се заявяват в общ размер на 5 911,71 лева. Лихвената
надбавка за забава се претендира на основание т.19.2. от приложимите към
договора Общи условия с оглед обявената предсрочна изискуемост на целия дълг,
като цялата дължима главница се олихвява с наказателна лихва в размер на 10
процентни пункта. За периода от
01.12.2014г. до 16.02.2016г. същата се
претендира в размер на 1 246,43 лева. Общият размер
на дължимата и непогасена главница по предоставения кредит се заявява в размер
на 48 804,18 лева, като същата се претендира ведно със следващото се
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане. Липсват
конкретни твърдения за основанието на претендираните такси в общ
размер на 120 лева.
В условие на евентуалност, обусловена
от отхвърляне на предявените в хипотезата на чл.422, във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 ГПК главни установителни искове поради евентуална преценка
на съда за тяхната недопустимост и като твърди, че предсрочната изискуемост е
била надлежно обявена на длъжника с връчената му на 28.09.2015г. нотариална
покана, а в условие на евентуалност – че ответникът следва да се счита уведомен
за изискуемостта на вземанията с връчването на препис от исковата молба, ищецът
предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за непогасената по давност санкционираща
лихва за забава по чл.19.2 от ОУ в размер на 14 858,10 лева,
дължима за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., а в условие на
евентуалност - за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, непогасената по давност редовна лихва,
представляваща сбор
от редовни (възнаградителни) лихви като част от
вноски по погасителен план от вноска №28 с падеж 01.11.2016г. до вноска №63 с
падеж 01.10.2019г., вкл., в общ размер на 9 387,42 лева и непогасената по давност санкционираща лихва по чл.19.1 от ОУ за периода от 28.10.2016г. до
28.10.2019г., върху главниците по падежиралите вноски
с падежи от 01.11.2014г. до 01.10.2019г., вкл., в общ размер на 3 980,74 лева.
Ответникът К.Д.,
чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адвокат М.Т., ВАК, не оспорва твърдението на
ищеца, че е бил в облигационна обвързаност по сключен с предходния кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за кредит
за текущо потребление от 11.07.2014г. и съществените
договорености по него (размер на предоставената в заем сума, ред и срок за
нейното връщане).
Основното оспорване, което прави, е по
отношение на твърдението за настъпила изискуемост на претендираните вземания в
хипотезата на чл.19.2. от
приложимите към договора Общи условия. Ответникът счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на главното
задължение, тъй като кредиторът „БАНКА ДСК“ ЕАД не е упражнил
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление,
достигнало до длъжника - кредитополучател преди подаване на заявлението за
издаване на заповед незабавно изпълнение.
Оспорва в тази връзка законосъобразността и редовността при
връчването на нотариалната покана на кредитополучателя по договора
за кредит, обосновавайки конкретни пороци на нотариалното удостоверяване за
извършеното връчване чрез залепване на уведомление.
В условие на евентуалност оспорва и възможността за обявяване на
предсрочната изискуемост с връчването на съдебните книжа като противопоставя
твърдение, че особеният
представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение.
Оспорва в тази връзка и надлежното връчване на уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на цедирания длъжник като противопоставя
твърдения, че тъй като това се прави с връчването на исковата молба и
приложенията към нея, получени от назначен особен представител по реда
на чл.47,ал.6 ГПК, който разполага с ограничена представителна власт, то
договора за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.05.2016 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД няма действие
спрямо К.Н.Д..
Оспорва като
неравноправна, респективно нищожна клаузата на чл.19 от приложимите към
договора Общи условия, определяща
санкциите при забава на плащането, като твърди, че тя не е била
договорена индивидуално, длъжникът – потребител не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, същата противоречи на добрите нрави,
тъй като плащането на надбавка за забава в размер на 10% би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора.
Противопоставя
и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Поддържания от страните спор по делото
повдига редица преюдициални въпроси, които пряко
засягат тълкуването и приложението на законите, в това число и на договорите,
които имат силата на закон за страните по тях. В тази връзка и преди останалите
спорни положения настоящият съдебен състав намира за необходимо да разгледа
поставените въпроси, отнасящи се валидността и действието на Общите условия
(ОУ) към процесния договор, което е от съществено значение за правилното
решаване на делото.
С клаузата на чл.14 от договора за
кредит от 11.07.2014г. страните
са се съгласили и договорили, че неразделна част от същия са ОУ на „Банка ДСК”
ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
получаването и приемането на които кредитополучателят е декларирал с
подписването на договора. Следователно, в случая са приложими разпоредбите на
чл.16 от ЗЗД, по силата на които клаузата на чл.14 има силата на писмено
потвърждение на действащите към датата на подписване на договора ОУ на банката.
Ето защо в тази си редакция същите следва да бъдат ценени и приложени към
спорните аспекти по предмета на делото. Наред с това, в чл.14 от договора
кредитополучателят изрично е декларирал, че му е била предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК с оглед
вземане на информирано решение за сключването на кредитния договор.
Предвид потвърждението на ОУ в
условията на чл.16 ЗЗД и ясно изразената от страните по процесния договор за
кредит договорна воля и съгласие, съгласно принципа за договорна свобода,
закрепен в чл.8, чл.9, съотв. чл.20а, ал.2 ЗЗД,
възражението на ответника за неравноправност на разпоредбата на чл.19 от ОУ,
предвиждаща, че при допусната забава в плащането на месечна вноска на падеж
(чл.19.1.), както и при забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни
(чл.19.2.) дължимата главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта, се цени като
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Не може да бъде
подкрепено и твърдението на ответника, че уговореното в чл.19.2. от ОУ
обезщетение за кредитора от забавеното изпълнение на длъжника противоречи на
добрите нрави. Увеличението на договорения лихвен процент с 10 процентни
пункта не води до значително неравновесие в интересите на страните и/или
неоправдано имуществено разместване, а цели да обезпечи точното изпълнение от
страна на длъжника, от една страна, а от друга, да го санкционира за
допуснатата и да компенсира вредите на кредитора.
Ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, позовавайки се отправената от
кредитора „Банка ДСК” ЕАД до ответника нотариална покана с
peг. №5126/07.08.2015г., том II, акт №46 по описа на
нотариус Илияна Маджунова, peг.
№195 на НК. Ответникът не
е оспорил ищцовото твърдение, че към тази дата е бил в забава за плащането на
дължимите месечни погасителни вноски, надхвърляща значително установения в
чл.19.2 от ОУ 90-дневен период. Вещото лице по допуснатата и изслушана по
делото съдебно-счетоводна експертиза сочи, че последното фактическо плащане на
месечна вноска по погасителния план е от 18.11.2014г., с което е погасена
изцяло вноската с падеж 01.11.2014г., след което плащането на суми за
погасяване на месечните вноски е преустановено. Поканата е връчена при условията
на чл.47, ал.1 ГПК – със залепяне на уведомление на адреса на кредитополучателя
на 14.09.2015 г., тъй като същият не е бил намерен на него при направените от
нотариуса посещения в продължение на един месец през периода от 14.08.2015 г.
до 14.09.2015 г., като при тях не е намерено и друго лице, съгласно да получи
съобщението. Длъжникът не се е явил да получи поканата в нотариалната кантора, поради което и с изтичането на
28.09.2015 г. на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК от залепянето същата се
счита връчена (чл.47, ал.5 ГПК). Няма направено възражение, че адресът, на
който кредитополучателят е търсен, е различен от постоянния му и настоящ адрес.
Видно от приложените справки от НБД „Население“, посоченият в договора негов
адрес съвпада с вписаните му адреси (постоянен и настоящ), като именно на този
адрес е изпратена и съобщена чрез фингирано връчване
нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Би било
несправедливо в случаите като този - трайно и напълно дезинтересиране
на длъжника от изпълнението на задълженията по банковия заем и от правата,
които ползва въз основа на договорения погасителен план, кредиторът да бъде
лишен от правото да постигне изискуемост на цялото парично вземане по причина
на това, че длъжникът, изоставяйки посочения от него адрес за кореспонденция в
отношенията си с кредитора, не е направил необходимото и дължимото да посочи
новия си адрес. Такова положение е несъвместимо с изискванията за
добросъвестност, закрепени в чл.63 от ЗЗД. Ето защо упражненото от кредитора –
заемодател право да обяви кредитния дълг за предсрочно изискуем с отправеното
нарочно изявление до ответника - длъжник, следва да бъде зачетено за валидно в
пълен обем на неговия преобразуващ ефект.
Размерът на задълженията по кредитния
договор към 16.02.2016г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК от
страна на банката – кредитор „Банка ДСК” ЕАД е проверен и установен от
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Според заключението на вещото лице, ответникът –
кредитополучател дължи на банката сумите: 48 804,18 лева, представляващи
главница по договора за банков кредит от 11.07.2014г.; 5 911,71 лева,
представляващи възнаградителни договорни лихви за
периода от 01.12.2014г. до 16.02.2016г.;
1 246,43 лева, представляващи дължими наказателни лихви, в т.ч. 175,19
лева – върху падежиралите части от главницата по
месечни вноски и 1 071,24 лева – след предсрочната изискуемост; 120 лева –
такса предсрочна изискуемост.
С упражняването от страна на кредитора
на субективното му потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем се отнема преимущество на срока по договора като
се прекъсва ползването на заетата сума занапред и длъжникът дължи нейното
връщане на кредитора (в т.ч. както частта от главницата, включена в
просрочените към този момент вноски, така и целият и́ остатъчен размер). С
оглед на това от този момент отпада и основанието за дължимост
от страна на длъжника на възнаграждение за ползването на предоставения в заем
капитал във вид на договорна лихва. След настъпването на изискуемостта
(независимо дали поради предсрочното и́ обявяване от кредитора или поради
настъпване на уговорения между страните краен падеж) длъжникът дължи само
обезщетение за допуснатата забава във връщането на изискуемия към този момент
кредитен дълг, но не и уговорената договорна (възнаградителна)
лихва. Последната е дължима само до момента на изискуемостта на лихвоносното
вземане и следва да се присъди, ако не е била платена от длъжника на датите на
падеж на съответните анюитетни вноски (включващи част
от главницата и възнаградителна лихва за съответния
период).
Видно от заключението ССчЕ, към момента на достигане на волеизявлението на
кредитора за упражненото право на предсрочна изискуемост до длъжника (28.09.2015г.), общия размер на дължимата възнаградителна лихва, включена в просрочените месечни
вноски, е 3 711,68 лева (отчитайки в тази връзка договорката между
страните за падежна дата 1-во число на месеца). Искът за това вземане следва да
бъде уважен именно в този размер, като за горницата над 3 711,68 лева до
пълния заявен размер от 5 911,71 лева следва да бъда отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на останалите вземания
исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Възражението на ответника относно
надлежната активна материалноправна легитимация на
ищеца да претендира процесните вземания, основано на ненадлежно връчване на уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на цедирания длъжник, се преценява като
неоснователно.
Правото на цесионно
разпореждане е уредено от законодателя като едностранно потестативно
право, предназначено да предизвика едностранна промяна в съществуващото в
случая кредитното правоотношение. Неговия фактически състав и правни последици
не изисква и не предполага нито насрещно изявление, нито съгласието на длъжника
по банковия заем. Следователно, валидността на изявлението на банката -
кредитор по чл.99, ал.3 ЗЗД не изисква акт на разпореждане от страна на
длъжника - било то лично, било от неговия представител. С оглед разпоредбата на
чл.99, ал.4 ЗЗД, връчването на цесионното уведомление
засяга основно патримониума на цедента,
в чиято власт е разпоредителното действие, с което указва на неговия длъжник,
че изпълнението е дължимо към цесионера. На кого
длъжникът ще дължи изпълнение е ирелевантен въпрос, доколкото това не засяга
естеството на цедираното вземане, съответно неговия
договорен или законов статут по смисъла на чл.99, ал.1 ЗЗД.
В конкретния случай действително
ищецът не е представил доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия преди предявяването на иска. Обосновано обаче може да се
приеме, че съобщаването на цедирания длъжник за
извършеното прехвърляне на вземанията е сторено с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. препис от самия договор от 11.05.2016г. за покупко-продажба на вземания
(цесия), приемо-предавателен
протокол към него, пълномощно, дадено от законния представител на
дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на действия по уведомяване по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на длъжниците, нарочно уведомление,
с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Още повече, че
в конкретния случай от ответника – длъжник липсват противопоставени твърдения,
че до предявяването на иска е погасил задължението си на стария кредитор, поради
което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт. От
постигнатата в чл.5 от договора за цесия договореност се установява, че е
налице изрично изявена правно валидна воля от цедента
за упълномощаването на цесионера от негово име и за своя
сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно в тази
насока от стария кредитор, което не е ограничено нито със срок, нито с
конкретно прехвърлени вземания, а касае всички вземания, които се прехвърлят в
изпълнение на договора от 11.05.2016г.,
каквито са и настоящите. Преписът от исковата молба ведно с приложенията към
нея са връчени на ответника чрез назначения му особен представител на
06.03.2020г. (съобщение на л.115). Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него
уведомление. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в
хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени
от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е
Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС). Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението,
то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение
№123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
По тези съображения следва да се
приеме, че процесната цесия има действие за длъжника К.Н.Д..
И тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то
ищецът - цесионер „ОТП
Факторинг България” ЕАД се явява
носител на тези вземания. Издадената в хипотезата на чл.417 от ГПК заповед за
изпълнение съставлява изпълнително основание, като изпълнителната й сила
възниква едва когато и ако същата се стабилизира поради неоспорването й в срок
или след успешното приключване на исковия процес и установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията по основание и
размер и тяхната изискуемост. Независимо кога длъжникът е уведомен за
прехвърлянето на вземанията (преди или след издаване на заповедта) задължението
ще може да изпълнява принудително едва след приключване на исковия процес. Ето
защо обосновано следва да се приеме, че с отчитането на новонастъпил
факт в хода на процеса относно съществуване на изпълняемото
право в полза на сочения в заповедта кредитор не би се променил момента на
възникване на правото на принудително изпълнение.
Като неоснователно се преценява и
поддържаното възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Процесните вземания за лихви (възнаградителни
и санкционни) са с падежи, настъпили в периода от м. декември 2014. до м. февруари
2016 година. По отношение на главницата падежът съвпада с датата на обявяването
на кредита за предсрочно изискуем - 28.09.2015г.
Исковата молба е подадена на 28.10.2019 г., но съгласно разпоредбата на чл.422,
ал.1 ГПК, когато установителният иск е предявен в рамките на срока по чл.415,
ал.4 ГПК, искът се счита предявен още с подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В конкретния случай безспорно е установено, че
исковата молба е подадена в едномесечния срок от връчването на указанията на
заповедния съд, поради което и главните установителни искове следва да се
считат предявени на 16.02.2016 г. С подаването на исковата молба давността е
прекъсната, а в хода на исковия процес същата е спряна на основание чл.115, б.
„ж“ ЗЗД и не е тече през периода от 2016 г. до настоящия момент. Поради това и
давността по отношение на вземанията не е изтекла към момента. Тя не е била
изтекла и към фингирания момент на подаването на
исковата молба през февруари 2016 г., тъй като към този момент не е изтекъл
който и да е от предвидените в закона (чл.110, чл.111, б. „в“ ЗЗД) срокове по
отношение на главницата и периодично начисляваните лихви.
Не са налице основания за погасяването
по давност и на претендираната законна лихва за забава върху главницата за периода
от подаване на заявлението (16.02.2016г.) до изплащане на дълга в цялост.
Доколкото предявените главни
установителни искове се уважават, липсва основание за разглеждане и произнасяне
по предявените в условие на евентуалност спрямо тях осъдителни искове. Дължими
за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г. договорни възнаградителни лихви не са
предмет на предявен в условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на
предявените главни установителни искове, осъдителен иск, поради което
частичното отхвърляне на установителния иск за това вземане не сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иск за
разликата над установения като съществуващ дълг в общ размер на 3 711,68
лева, до общия претендиран размер от 5 911,71 лева и за период 01-30.11.2014г.,
съотв. от 28.09.2015г. до
16.02.2016г.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК искането на ищеца да му се присъдят разноските, сторени за
производството по делото, се преценява като основателно. Съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК (л.172) и доказателствата за направени разноски, същите
са в общ размер на 4 095,85 лева.
От този общ размер на разноските по
съразмерност с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 3 935,18 лева.
Въз основа на изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” №19, етаж 2,
и К.Н.Д., ЕГН **********,***,
съществуването на парични вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София – кредитор по издадената в полза на
кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по ч.гр.д. №1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав,
заповед за изпълнение №851/17.02.2016г., за
сумата 48 804,18 лева,
представляваща дължима главница
по дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане; за сумата 3 711,68 лева –
представляваща дължима и неплатена на падеж договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2014г. до 28.09.2015г.; за сумата 1 246,43 лева,
представляваща дължима и неплатена лихвена надбавка за забава (санкционираща
лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; за сумата 120 лева, представляваща дължима такса предсрочна изискуемост, вземания са били прехвърлени на ищеца „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София по сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.05.2016г., на
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване съществуването на вземане за дължима договорна възнаградителна лихва
до пълния заявен размер от 5 911,71 лева, както и за период 01-30.11.2014г., съотв. от 28.09.2015г.
до 16.02.2016г., включително,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище”, бул.
„Княз Александър Дондуков” №19, етаж 2, сумата 3 935,18 лева (три хиляди деветстотин тридесет и пет лева
и осемнадесет стотинки), представляваща сторени разноски за производството по
делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: