№ 17912
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110145260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
По искова молба вх.№ 2009941/17.04.2018г. е било образувано гр.д. №
24426/2018г. по описа на СРС, 167с-в, по което е постановено решение №
59135/05.03.2020г. По въззивни жалби на ищеца и ответника е образувано в.гр.д.
№12521/2021г. по описа на СГС, IV-г състав, по което с влязло в сила решение №
263246/03.11.2022г. решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, в
която са разгледани искове с правно основание чл.45 ЗЗД като недопустимо и делото е
върнато на СРС за ново разглеждане на исковете на предявеното основание в
обезсилената част от друг състав на същия съд, в останалата част решението е
потвърдено и влязло в сила. След връщане на делото е образувано настоящото гр.д. №
45260/2023г. по описа на СРС 27 състав,
В исковата молба е описано, че ищцовото дружество се занимава с внос и
продажба на употребявани автомобили, като с ответника били в трайни търговски
отношения по повод закупуване на предлагани от него автомобили от *********. През
м.05.2013г. на ответника било предложено да му бъде предоставен автомобил за
временно ползване, собственост на ищеца, като на 17.05.2013г. било съставено
пълномощно, с което ищецът упълномощава ответника да управлява л.а. БМВ 535Д,
съответно била предадена фактическата власт върху л.а., заедно с ключове,
дистанционни и документи /свидетелства за регистрация, гражданска отговорност,
полица-каско и талон за технически преглед/. След влошаване на отношенията между
страните в края на 2013г. ищецът поискал предаване фактическата власт върху
автомобила, като на 20.04.2016г. била отправена нот.покана, с която се оттеглят
правата с пълномощното от 17.05.2013г. и се кани ответникът да се яви на 27.04.2016г.
в 15.00ч. в кантората на нотариуса за предаване владението на автомобила ведно с
принадлежностите, както и да заплати сумата от 5430евро, представляваща наложени
на ищеца адм.санкции за извършени от ответника адм.нарушения в *********.
1
Поканата била връчена надлежно на 24.04.2016г., като ответникът не се явил на
27.04.2016г., за което бил съставен констативен протокол. За връчване на поканата
ищецът платил такси в общ размер на 108лв. с ДДС. Поради липса на доброволно
изпълнение ищецът подал жалба в СРП за престъпление по чл.206 НК, по която било
образувано ДП № 15374/2016г. През м.04.2017г. ищецът получил уведомление от 08
РПУ, че л.а. бил открит на територията на *********, като управителят на ищеца
докарал автомобила в *********, за което били сторени разходи в общ размер на
1853.52лв., от които 88.80лв. разходи за дооборудване-репатриране, 59.92лв. разходи за
гориво, 539.81лв. такса за билет ферибот ********, 539.81лв. такса билет ферибот
*******, 125.18лв. хотелски разходи. Ищецът твърди, че към момента на предаване на
автомобила на ищеца същият бил изцяло увреден, размерът на повредите бил
остойностен на сумата от общо 14561.38лв., като вредите се изразявали в следното:
липсвали част по автомобила (както следва: турбина малка, турбина голяма, тръба
интеркулер, охладителен блок, ауспух, турбокомпресори, гарнитури турбокомпресор,
изпускателен колектор, емблема преден капак, спойлер задна броня, капачка теглич
задна броня, антена таван, ремонтен комплект челно стъкло, уплътнение челно стъкло,
кора под, кора под странична, кора под скоростна кутия, радиатор воден, климатичен
радиатор, радиатор интеркулер, датчици парктроник, перка вентилатор охлаждане),
така и били увредени части по автомобила (както следва: предна броня – ожулвания с
липсващи парчета, преден капак – смачкан, врата задна лява – ожулена, врата задна
дясна – ожулена, задна броня – ожулена с липсващи компоненти, заден капак – ожулен
с подбивания, таван – ожулен с подбивания, фар ляв и десен – счупени стъкла със
счупени захващащи механизми, челно стъкло – счупено, стоп ляв и десен – счупени,
подкалник преден ляв и десен – счупени).
Формулиран е петитум (с допуснато увеличение на размер на исковете по чл.214
ГПК в о.с.з. от 06.02.2020г.), съгласно който се иска осъждане ответникът да заплати
сумата и от: 14561.38лв. с ДДС – обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.
БМВ 535Д; сумата от 1853,52лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди
изразяващи се в направени от ищеца разходи по транспортиране на л.а. БМВ 535Д от
********* до *********, от които 88.80лв. заплатени разходи за дооборудване-
репатриране; 559.92лв. – разходи за гориво; 539.81лв. – разходи за такса билет ферибот
********; 539.81лв. разходи за такса билет ферибот *******; 125.18лв. разходи за
хотелски разходи за престой в ***********; 108лв. с ДДС – разходи за нот.такси за
връчване на нот.покана, като се претендира по реда на чл.214, ал.2 ГПК законната
лихва от исковата молба 17.04.2018г. до изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва иска. Твърди, че закупил л.а. БМВ 535Д през 2013г. за сумата от 15000евро, но
по искане на ищеца сумата била платена на ръка, а не по банков път предвид
съвместния им бизнес и близките им отношения, като управителят на ищеца не
пожелал да прехвърли л.а. по законния ред, а предоставил пълномощно с уговорка за
последващо прехвърляне, каквото не се случило. Твърди, че със знанието и съгласието
на управителя на ищеца ответникът продал процесния л.а. на италиански гражданин.
След срока за отговор по чл.131 ГПК са релевирани възражения в становище (л.134 по
гр.д. № 24426/2018г. по описа на СРС, 167с-в), с което се въвеждат фактически
твърдения и възражения, но доколкото възраженията на ответника в исковия процес,
които се основават на факти и обстоятелства настъпили до изтичането на срока за
отговор на исковата молба се преклудират с изтичането на този срок (чл.133 ГПК –
така и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
2
решение № 429/21.06.2010г. по гр.д.№ 1151/2009г., I г.о., решение № 700/06.12.2010 г.
по гр.д.№ 304/2010г., III г.о, решение № 452/16.11.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. IV г.о.,
решение № 172/31.05.2014 г. по гр.д.№ 6229/2013г., IV г.о., решение № 382/06.01.2015
г. по гр.д.№ 1558/2014г., IV г.о., решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 3224 от 2017
г. на ВКС, ГК, IV г.о. , Решение № 18/ 10.03.2022 г. по.гр.д.№ 4024 от 2021 г. на ВКС
на РБ, ГК и Решение № 50006/26.01.2023г. по гр.д. № 1722/2022г. по описа на ВКС, IV
г.о. и др.) същите се явяват преклудирани.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От свидетелство за регистрация № *********, част I, л.а. марка „BMW”, модел
„535 D“ с “ рама ********* с рег.№ *********, се установява, че л.а. е бил регистриран
на 15.06.2006 г. на името на **********.
С пълномощно от 17.05.2013 г. ********** в качеството си на управител на
********** е упълномощил М. Г. М. да го представлява пред органите на КАТ,
митници и застрахователи, да управлява в страната и чужбина фирмен лек автомобил
марка „BMW”, модел „535 D“ рама *********.
С нотариална покана рег.№ 2957/20.04.2016 г. ********** е уведомил М. Г. М., че
на основание чл.38, ал.2, пр. 1 ЗЗД оттегля всички права, дадени му с пълномощно от
17.05.2013 г. и го е поканил на 27.04.2016 г. в 15,00 ч. да се яви в кантората на нотариус
******** и да предаде владението на лек автомобил марка „BMW”, модел „535D” с
рама ********* с всички принадлежности вкл. два броя ключа, два броя дистанционни
за имобилайзър, документи /свидетелство за регистрация-част I /голям талон/,
свидетелство за регистрация-част II /малък талон/, полица гражданска отговорност,
полица-каско, талон за преминат технически преглед и др.С поканата ищцовото
дружество е поканило ответника да погаси задълженията си за наложените му
административни санкции в размер на 5 430 евро или 10 632 лв.Поканата е връчена на
25.04.2016 г. на ******** М.а-съпруга на адресата.
На 27.04.2016 г. е съставен констативен протокол на нотариус ********, в който е
отразено, че ********* Г. М. не се е явил в нотариалната кантора както в посочения в
поканата час-15,00 ч., така и до 16,00 ч. на тази дата.
Ищецът- ********** е подал жалба с вх.№ 23122/14.06.2016 г. до СРП, че М. Г.
М. се е разпоредил със собствения на дружеството лек автомобил марка „BMW”,
модел „535D” с рама № ********* в полза на трето лице, гражданин на *********.
По делото е представена проформа фактура № 18 от 05.10.2017 г. с издател
******* и получател-********** за сумата от 5 877,06 лв. с ДДС за части за автомобил
„БМВ 535“ *********: турбина малка, турбина голяма, тръба интеркулер,
демонтаж/монтаж предна броня, демонтаж/монтаж охладителен блок,
демонтаж/монтаж ауспух, демонтаж/монтаж турбокомпресори, зареждане охладителен
блок, антифриз, фреон, масло за хидравлика, гарнитури турбокомпресор, изпускателен
колектор.
В спецификация към фактура на ********* са описани щетите на процесния
автомобил на обща стойност от 8 684,32 лв. с ДДС.
Видно от фактура № **********/06.05.2017 г. и фискален бон ********** е
заплатил на ******* сумата от 88,80 лв. с ДДС за колан за автовоз и табела
извънгабаритен товар.
3
Представени са и три броя фискални бонове, от които е установено, че ищецът е
заплатил сумите от 41,69 лв. и 458,23 лв. на 06.05.2017 г и 60 лв. на 10.05.2017 г. за
дизелово гориво
Видно от фактура № 12560/09.05.2017 г. и фактура № 12590/10.05.2017 г. ищецът
е закупил билети от „********** и обратно на стойност в размер на по 539,81 лв.
Със заповеди № № 01/04.05.2017 г. и № 02/04.05.2017 г. на **********
************ са били командирован в ***********-******* за срок от 5 дни за
репатриране на автомобил марка „БМВ” с рег.№ ********* с право на дневни за всеки
от тях 35 евро /68,45 лв./ на ден или общо 342,27 лв. и квартирни-съгласно финансов
отчет.
Представени са и фактури № 21055820.04.2016 г. и № 21130/27.04.2016 г. на
нотариус ******** за направени разходи от ищеца в размер на 66 лв. за нотариална
покана и 42 лв. за изготвяне на констативен протокол.
С определение от 20.12.2017 г. СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 88428/2017 г. е отхвърлил
молбата на ********** за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове
срещу М. Г. М..С определение по ч.гр.д.№ 29/2018 г. СГС, І-12 с-в е отменил
частично определението на СРС и е допуснал обезпечение на бъдещите искове на
********** чрез налагане на възбрана върху Уг ид.част от издадена обезпечителна
заповед.
Представени са и доказателства за направени разходи от ищеца в размер на 40 лв.-
ДТ за обезпечаване на бъдещ иск, 15 лв.-ДТ по частна жалба по гр.д.№ 88428/2017 г.,
124 с-в и 15 лв.-такса за вписване на възбрани.
По делото е представен и договор за покупко- продажба от 09.11.2015 г. в
обикновена писмена форма, подписан от М. М.-продавач и *********-купувач за
продажба на процесния лек автомобил за сумата от 6 500 евро.
Видно от заявление за освобождаване от изземване, модел 42, № 14/17
********** като представител на ********** е поискал освобождаване от изземване
на процесния автомобил и връщането му на дружеството като негов собственик.
С Постановление за освобождаване от изземване и връщане на иззети вещи от
14.04.2017 г. Прокуратурата към Окръжен съд-гр.Трапани е разпоредила да се върне
МПС марка „БМВ” с рег.№ ********* на правоимащия **********, законен
представител на *********.
Видно от протокол на Държавна полиция, отдел „Пътна полиция“, екип на
съдебна полиция-гр.******* автомобилът е бил предаден на законния представител на
ищцовото дружество на 08.05.2017 г. в гр.******* /*******/ заедно с документация във
връзка с движението на автомобила в чужбина, състоящи се от българско
удостоверение за регистрация № ********* от 01.02.2012 г.
С молба от 14.03.2016 г. М. М. е поискал от Полицейско управление в
гр.******** разрешение за разсрочено плащане на глоби за нарушения във връзка с
управлението на автомобил с рег.№ *********, собственост на **********.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза е установено,
че стойността на уврежданията по автомобила без да се калкулират повтарящите
операции възлиза на 14 423,38 лв.Представената проформа-фактура и спецификация
отговарят на цените на възстановителните дейности на ремонта и цените на частите и
материалите не са завишени.В проформа-фактурата са нанесени повтарящи се
операции по отношение на зареждане с фреон и антифриз на стойност 138 лв. с
4
ДДС.Стойностите на възстановителните работи напълно съответстват на пазарните
цени за процесния период.Пазарната стойност на процесния лек автомобил към м. май
2013 г., като се вземат предвид наличните увреждания е 19 865 лв., а към м.май 2017 г.-
13 033 лв.Размерът на направените от ищеца разходи за докарване на автомобила от
*********** до България експертът е 1 853,52 лв.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е установено, че в
дружеството - ищец не е осчетоводен ремонт на процесния автомобил. Вещото лице е
намерило, че проформа фактура № 18/05.10.2017 г. не е осчетоводена, тъй като не е
първичен счетоводен документ и съгласно ЗСч не подлежи на осчетоводяване. Същите
представляват оферти, остойностяващи необходимите разходи за ремонт, които
дружеството трябва да извърши за процесния автомобил.
Разпитаният по делото свидетел *********-брат на управителя на ищцовото
дружество и служител в същото дружество на длъжност „продавач консултант“ дава
показния, съгласно които автомобилът е бил собственост на фирма ********** с цел да
извършва и закупува автомобили, да посредничи за тяхното закупуване и продаване с
цел търговия в България. Автомобилът е бил предаден на ответника през месец май
2013 г. на адреса на автокъщата заедно със съответните документи-голям талон, малък
талон, талон за „Гражданска отговорност“, оригинал на зелена карта, ключовете на
автомобила, имобилайзърите, като му е изготвено и пълномощно, с което да управлява
автомобила в страната и в чужбина.На предаването е присъствал свидетелят,
управителят на фирмата и служителят ********.За автомобила не е заплащана никаква
сума и не е имало уговорка да бъде закупуван. Не е имало конкретен срок за връщане
на автомобила. След отправена нотариална покана автомобилът не бил върнат, а в
последствие, след репатрирането му от ***********, бил в трагично състояние.
Впоследствие ответникът е търсен няколко пъти да върне автомобила, той е обещавал,
но не е върнал вещта и се е наложило ********** да упълномощи свидетеля да отиде
при нотариус за изпращане на нотариална покана за връщане на автомобила и
прилежащите към него документи, ключове и имобилайзъри, на която ответникът не се
е явил.Ищцовото дружество се е свързало с българските полицейски власти и те са
уведомили управителя, че автомобилът е намерен в гр.*******,
***********.Автомобилът е бил транспортиран лично от ********** от ***********
до България и е бил в трагично състояние- цялостната му визия е била нарушена,
всички части са били счупени, имало е липси.
Свидетелят ********* заявява, че М. не е искал да му продаде процесния
автомобил и впоследствие е разбрал, че колата не е била платена.Впоследствие М. е
продал автомобила на друго лице.
Разпитаният по делото свидетел ********-служител в ищцовото дружество от
2012 г. до 2016 г. твърди, че не му е известно да е предавана сума пари за покупка на
автомобил от ищеца.Свидетелят е предал автомобила на М. за ползване.Предаването е
станало в автокъщата.На предаването са присъствали и ********** и *********.
Видно от протокол за разпит от 23.12.2016 г. на М. М. по пр.пр. № 23122/2016 г.
на СРС същият е признал, че след като му е бил предаден процесният автомобил само
той го е ползвал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
5
основание чл.244, ал.3 вр. чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД /по отношение на
претенцията за щети на автомобила/ и по чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД /по претенциите за разходи за репатриране на
автомобила и за нотариалната покана/.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване по иска по чл.244, ал.3 вр. чл.248 ЗЗД вр.
чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД по отношение на претенцията за щети на автомобила/, че между
страните има валидно сключен договор за заем за послужване, по който е предал
фактическата власт върху процесния л.а., както и че до предаване фактическата власт
на автомобила са настъпили твърдените вреди по вещта (липсвали част по автомобила
(както следва: турбина малка, турбина голяма, тръба интеркулер, охладителен блок,
ауспух, турбокомпресори, гарнитури турбокомпресор, изпускателен колектор, емблема
преден капак, спойлер задна броня, капачка теглич задна броня, антена таван, ремонтен
комплект челно стъкло, уплътнение челно стъкло, кора под, кора под странична, кора
под скоростна кутия, радиатор воден, климатичен радиатор, радиатор интеркулер,
датчици парктроник, перка вентилатор охлаждане), така и били увредени части по
автомобила (както следва: предна броня – ожулвания с липсващи парчета, преден
капак – смачкан, врата задна лява – ожулена, врата задна дясна – ожулена, задна броня
– ожулена с липсващи компоненти, заден капак – ожулен с подбивания, таван –
ожулен с подбивания, фар ляв и десен – счупени стъкла със счупени захващащи
механизми, челно стъкло – счупено, стоп ляв и десен – счупени, подкалник преден ляв
и десен – счупени), както и размерът на вредите. В тежест на ответника е да докаже, че
фактическата власт е била получена по силата на договор за покупко-продажба,
съответно, че знанието и съгласието на управителя на ищеца ответникът продал
процесния л.а. на италиански гражданин.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно
ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е
неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност
и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да
сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор. Следователно, за
да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по
него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят
да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от
заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след
уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е
необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена /
Решение № 50046/27.02.2023 г. по гр. д. № 3024/2022 г. по описа на ВКС/.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е
собственик на процесния автомобил и е предал фактическата власт на процесния л.а. за
временно безвъзмездно ползване, което съдът приема за доказано от показанията на
разпитаните по делото свидетели ***********, които съдът кредитира, тъй като те
възпроизвеждат лични впечатления и не противоречат помежду си, нито на останалите
събрани по делото доказателства, вкл. косвено от упълномощаването на ответника да
управлява процесния лек автомобил. Съдът приема за неоснователни възраженията на
ответника, че е придобил собствеността на автомобила, доколкото липсват събрани
доказателства за сключен договор за продажба. Съответно съдът приема за доказано, че
между страните е действал договор за заем за послужване на л.а., по силата на който
6
вещта е била във фактическата власт на ответника в процесния период до получаване
на същата от представител на ищеца.
На следващо място, съдът приема за доказано, че до предаване на фактическата
власт на л.а. на представител на ищеца на 08.05.2017 г. в гр.******* заемателят не е
изпълнил задължението да се грижи за вещта като добър стопанин, като съвкупно от
събраните по делото писмени /проформа фактура № 18 от 05.10.2017 г., спецификация
към фактура, фактура № **********/06.05.2017 г. и фискален бон и др./ и гласни
доказателства /св. ***********/, вкл. с оглед заключението на вещото лице по САТЕ,
съдът приема, че ищецът е доказал, че до предаване фактическата власт на автомобила
са настъпили повреди по вещта (липсвали част по автомобила (както следва: турбина
малка, турбина голяма, тръба интеркулер, охладителен блок, ауспух, турбокомпресори,
гарнитури турбокомпресор, изпускателен колектор, емблема преден капак, спойлер
задна броня, капачка теглич задна броня, антена таван, ремонтен комплект челно
стъкло, уплътнение челно стъкло, кора под, кора под странична, кора под скоростна
кутия, радиатор воден, климатичен радиатор, радиатор интеркулер, датчици
парктроник, перка вентилатор охлаждане), така и били увредени части по автомобила
(както следва: предна броня – ожулвания с липсващи парчета, преден капак – смачкан,
врата задна лява – ожулена, врата задна дясна – ожулена, задна броня – ожулена с
липсващи компоненти, заден капак – ожулен с подбивания, таван – ожулен с
подбивания, фар ляв и десен – счупени стъкла със счупени захващащи механизми,
челно стъкло – счупено, стоп ляв и десен – счупени, подкалник преден ляв и десен –
счупени), като с оглед заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че
стойността на уврежданията на автомобила е в размер на 14423.38лв., в който смисъл
съдът намира иска за изцяло основателен.
В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно
доказване по иска по чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр.
чл.82 ЗЗД, че между страните е налице валидно сключен договор за заем за
послужване, по който ищецът е сторил твърдените разходи за връщане на вещта,
съответно за нотариалната покана. С оглед приетото по-горе / налице валидно сключен
договор за заем за послужване/ спорът се концентрира по наличие на сторени разходи
за връщане на вещта, съответно за нотариалната покана, представляващи обезщетение
за вреди, причинени през време на ползване на вещта, съответно поради неизпълнение
на задължение по връщане на вещта, което обезщетение обхваща претърпяна загуба. В
случая съдът приема за доказано от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства /показанията на св. ***********; така и писмени доказателства - три
броя фискални бонове, фактура № 12560/09.05.2017 г. и фактура № 12590/10.05.2017 г.,
заповеди № № 01/04.05.2017 г. и № 02/04.05.2017 г., фактури № 21055820.04.2016 г. и
№ 21130/27.04.2016 г., протокол на Държавна полиция, отдел „Пътна полиция“, екип
на съдебна полиция-гр.*******, вкл. заключението на вещото лице по САТЕ в частта, в
която приема, че размерът на направените от ищеца разходи за докарване на
автомобила от *********** до България експертът е 1 853,52 лв./, че поради
неизпълнение на задължението по сключения договор за заем за послужване на
ответника като заемател да върне вещта, ищецът – заемодател е сторил разходи по
връщане на автомобила /автомобилът е бил предаден на законния представител на
ищцовото дружество на 08.05.2017 г. в гр.*******/, така и е доказал сторени разходи за
нотариална покана, поради което исковете се явяват изцяло основателни.
По претенцията за присъждане на законната лихва по чл.214, ал.2 ГПК - по
аргумент от чл.214, ал.2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на исковата
7
молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се уточнява
размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена дата
след завеждане на исковата молба /Решение № 67 от 15.04.2013 г. по к. гр. д. № 933 /
2012 г. на Върховен касационен съд/. Посочената норма касае единствено прибавянето
/предявяването/ на претенция за присъждане на законна лихва в хода на процеса към
вече предявен иск за главницата и предвижда, че това действие не представлява
увеличение на иска, т.е. не се подчинява на правилата за увеличение относно условията
и срока по чл.214, ал.1 ГПК /Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022 / 2020 г.
на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/. С оглед изхода на делото следва да
се присъди и законна лихва върху претендираната сума, считано от 17.04.2018г. до
изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага само ищецът, който е
доказал сторени разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК в размер на
1577.50лв. (по ч.гр.д. № 88428/2017г.), 4231.56лв. (по гр.д. № 24426/2018г.), 4106.46лв.
(по в.гр.д. № 12521/2020г.), 4500лв. (по настоящото производство), или общо
14415,52лв. На следващо място, по гр.д. № 24426/2018г. решението е влязло в сила с
оглед потвърждаване по в.гр.д. № 12521/2020г. в съответната част, поради което
следва да се извадят присъдените разноски (2245,1лв.), така и следва да бъде
съобразено, че възражение за прекомерност е направено от ответника само за
разноските по в.гр.д. № 12521/2020г., което съдът намира за частично основателно
(вкл. по съображения по решение от 23.05.2023г. по в.гр.д. № 12521/2020г. по описа на
СГС), като за обезсилената част (16384.90лв. върната за разглеждане на настоящия
състав) се дължат разноски с оглед действащата към онзи момент редакция на чл.7,
ал.2, т.4 НМРАВ разноски в общ размер на 1021,55лв. за адв. възнаграждение, т.е. за
в.гр.д. № 12521/2020г. се дължат разноски в размер на 1328,01лв. за адв.
възнаграждение и д.т. Следователно, дължимите разноски са както следва: по ч.гр.д. №
88428/2017г. в размер на 1577.50лв., по гр.д. № 24426/2018г. в размер на 4231.56лв., от
които следва да се извадят присъдените вече такива от 2245.1лв., по в.гр.д. №
12521/2020г. в размер на 1328,01лв., а по настоящото 4500лв. /с оглед липсата на
възражение за прекомерност/, или общо 9391,97лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.244, ал.3 вр. чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД и на
основание чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД
М. Г. М., ЕГН **********, с адрес ************ да заплати на **********, ЕИК
************, със съдебен адресат: адв.П., ************, сумите: 14561.38лв.
/четиринадесет хиляди петстотин шестдесет и един лева и 38 ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди причинени през време на ползване на л.а. марка
„BMW”, модел „535 D“ с “ рама *********, както и сумата от 1853,52лв. /хиляда
осемстотин петдесет и три лева и 52ст./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди изразяващи се в направени от ищеца разходи по транспортиране
на л.а. БМВ 535Д от ********* до *********, както и сумата от 108лв. /сто и осем
лева/, представляваща разходи за нот.такси за връчване на нот.покана, ведно със
законната лихва върху сумите от исковата молба 17.04.2018г. до изплащане на
8
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М. Г. М., ЕГН **********, с адрес
************ да заплати на **********, ЕИК ************, със съдебен адрес
************, разноски в общ размер на 9391,97лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9