Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
08.04.2019г., гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №4038 по описа на ДРС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6, представлявано от изп.директор Александер Викторов
Грилихес срещу Г.Д.Г., ЕГН ********** *** иск за приемане
за установено, че ответникът има задължение към ищеца, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1529/27.06.2018г. по ч.гр.д.№2618/2018г. по описа на ДРС, както следва: 755,27 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №*********/22.11.2015г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК
*********, като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., заедно със законната лихва върху нея
от подаване на заявлението – 26.06.2018г. до окончателното плащане; 102,04 лева
– договорна лихва за периода 14.12.2015г. – 29.12.2015г.; 46,94 лева – лихва за забава за периода 14.12.2015г. –
31.05.2018г.; 378,99 лв. – такси за периода 14.12.2015г. – 29.12.2015г. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че
по силата и при условията на
договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 22.11.2015г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* (наричано за краткост „Дружеството) и Г.Д.Г. (наричана
за краткост „Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е предоставило на клиента кредит в размер на 800 лв. Страните са договорили, че ще е дължима
фиксирана лихва в размер на 157,79 лева и такси в общ размер на 666,37 лева. Таксите са начислени за оценка на досието на
Клиента (40,00 лева) и за предоставяне на услуга Домашно посещение (626,37 лева). Последно посочената услуга се предоставя по
избор на Клиента и представлява домашна
доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по
кредита. Видно от приложения договор за кредит, ответникът Г.Д.Г. се е
съгласила с тези условия и съответно е потвърдила, че е получила от „Провидент
Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* пълния размер на кредита (стр. 1 във вр. чл. 27 от Договора). Предоставената сума е изцяло усвоена от Г.Д.Г., но същата не е заплатила дължими вноски в срок
(уговорени 60 седмични плащания). Първото допуснато просрочие по кредита е от дата
14.12.2015г., като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/. Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил 29.12.2015 г., с което става изискуем целият неизплатен остатьк от главното
задължение - главница, която е дължима ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Дължи се също
неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от
начислените такси. Дължимо е също обезщетението за забава (лихва за забава) от
момента на изпадането на длъжника в забава.
На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне на вземания. По
силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за кредит става второто дружество. Неразделна част от договора за
цесия е приложение № 1, в което са индивидуализирани
всички вземания, включително и процесното такова. В изпълнение на задължението
си по чл. 99, ал.3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* упълномощава ищцовото дружество да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление
до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. С
оглед на това, уведомяването е направено в настоящото производство (така Решение
№123 от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 Г., Т. К., II т.о. на ВКС).
Налице е облигационно отношение между „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* и длъжника Г.Д.Г., ЕГН ********** по повод цедиран договор за потребителски кредит с
номер *********, сключен на 22.11.2015г. Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът
в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по
съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№2618/2018г. по описа на PC Добрич има издадена заповед за изпълнение, препис
от която е връчен на длъжника и същият подава възражение.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор
на исковата молба. В
хода на производството се заявява оспорване на исковата претения. Ответникът отрича
получаването на сумата по процесния договор.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.415 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.
За успешното провеждане на
установителния иск в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Провидент Файненшъл
България" ООД и ответника са възникнали валидни
облигационни отношения, по силата
на сключен договор за кредит, обстоятелството, че заемодателят – „Провидент Файненшъл България" ООД се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да
предостави на заемателя парична сума; сключването на договор за цесия с предмет
вземането по договор за потребителски
кредит №*********/22.11.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и Г.Г.; размера на вземането си и съобщаването на извършената продажба на вземане (цесия). При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на задължението, както и другите наведени от него
факти, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
По заявление на
ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД по ч.гр.д.№2618 по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1529/27.06.2018г.
срещу ответника Г.Г. за следните суми: 755,27 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №*********/22.11.2015г., заедно със законната лихва върху
нея от подаване на заявлението – 26.06.2018г. до окончателното плащане; 102,04
лева – договорна лихва за периода 14.12.2015г. – 29.12.2015г.; 46,94 лева
– лихва за забава за периода
14.12.2015г. – 31.05.2018г.; 378,99 лв. – такси за периода 14.12.2015г. –
29.12.2015г.; 25,66 лв. – държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът Г.Г. е възразила и не е оттеглила
възражението си.
Установява
се по делото, че на 22.11.2015 г. ответникът Г.Г. и "Провидент Файненшъл България"
ООД са сключили договор
за потребителски кредит
№*********. Въз основа на
договора "Провидент
Файненшъл България" ООД се е задължило да предостави на ответника Г.Г. паричен
заем в размер на 800 лева в срок от 10 календарни дни чрез банков превод по
банкова сметка, *** – така чл.4 от договора. Ответникът оспорва получаването на
сумата. Ищецът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва
изпълнение на задължението си по договора – предоставяне на заемната сума. Вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза докладва, че на изричното му
поискване от ищцовото дружество не е представен банков документ, удостоверяващ
предоставянето на кредита на ответницата Г.. При това исковата претенция се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат с оглед
изложените по-горе съображения, съдът не намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства
и доводи на страните.
Съгласно разрешението
възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство съобразно изхода на спора. В случая на ищеца не се дължат сторените
в заповедното производство разноски.
С оглед изхода на
производството на ищеца не се следват сторените по делото разноски.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6, представлявано от изп.директор Александер Викторов
Грилихес срещу Г.Д.Г., ЕГН ********** *** иск за приемане
за установено, че ответникът има задължение към ищеца, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1529/27.06.2018г. по ч.гр.д.№2618/2018г. по описа на ДРС, както следва: 755,27 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №*********/22.11.2015г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК
*********, като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., заедно със законната лихва върху нея
от подаване на заявлението – 26.06.2018г. до окончателното плащане; 102,04 лева
– договорна лихва за периода 14.12.2015г. – 29.12.2015г.; 46,94 лева – лихва за забава за периода 14.12.2015г. –
31.05.2018г.; 378,99 лв. – такси за периода 14.12.2015г. – 29.12.2015г.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: