№ 11676
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110162342 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Балкам Груп“ ООД срещу „М.и 2018“ ЕООД и срещу М. К. А., при
условията на субективно пасивно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответниците при условията на солидарност на сумата от 17 000
лева, представляваща неустойка по чл. 14, изр. 3 от договор от 16.01.2019 г., за неизпълнение
на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Балкам Груп“ ООД твърди, че на 16.01.2019 г. между него и ответниците
„М.и 2018“ ЕООД, в качеството му на ползвател, и М. А., като солидарен длъжник, е
сключен договор от 16.01.2019 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който
„Балкам Груп“ ООД се е задължил да предостави на „М.и 2018“ ЕООД за временно ползване
движими вещи във връзка с продажбата на кафе, а именно: кафемашина „Ла Специале“ на
стойност от 6200 лева, кафемелачка „Instant 64“ на стойност от 1600 лева и миксер „Johny“
на стойност от 250 лева. Посочва се, че по силата на договора ползвателят се задължава да
ползва тези движими вещи в търговски обект – кафетерия, находящ се на адрес: град София,
бул. „Васил Левски“ № 24, като за целия срок на действие на договора - от 48 месеца или до
изкупуване на минимално уговореното количество стоки, „Матрини 2018“ ЕООД следвало
да закупува ежемесечно - еднократно или на части минимално количество кафе „Spetema
Proffesional Grand Espresso Bar зърна – 1 кг. и „Spetema Proffesional Gold selection“ зърна – 1
кг. – 2000 кг. общо и не по-малко то 41 кг. месечно през първите 47 месеца и 73 кг. – през
последния 48 месец. Наред с това, ползвателят се е задължил да закупува и други продукти
съгласно ценова листа към договора, в частност и кафе на еднократни дози от различни
видове, като по съгласие на страните закупуването на 144 бр. кафе се равнява на закупуване
на 1 кг. кафе на зърна. Излага се, че съгласно чл. 13 от договора „М.и 2018“ ЕООД е поело
задължение и да рекламира за целия му срок стоките от ценовата листа по Приложение № 1
към него – чрез предлагането на напитките от отделните видове кафе и чай на клиентите в
търговския обект на ответника – кафетерия, срещу заплащане на парично възнаграждение в
1
размер на 50 000 лева, от които първа вноска от 17 000 лева, платима в 7-дневен срок от
подписване на договора, а останалите вноски обвързани от конкретно постигнат от
ползвателя оборот. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 13 от договора в случай на
предсрочното му прекратяване по причина, за която отговаря ползвателят, последният
дължи връщане на полученото възнаграждение под формата на неустойка за неизпълнение,
в 7-дневен срок от прекратяване на договора. Ищецът твърди, че съгласно клаузата на чл. 15
от договора М. А. встъпва като солидарен длъжник наред с ползвателя за всички поети от
него задължения към „Балкам Груп“ ООД, в частност за заплащане на неустойката. Излага
се, че в изпълнение на задълженията си ищецът е предал на „М.и 2018“ ЕООД движимите
вещи, посочени в довора, чрез подписан преимно- предавателен протокол на 16.09.2019 г.,
както и рекламните материали, а на 18.01.2019 г. е превел по сметка на ответното дружество
сумата от 17 000 лева – първата вноска от възнаграждението за рекламна дейност. Твърди се,
че от своя страна ползвателят не изпълнявал задължението си за закупуване на каквито и да
е продукти от ценовата листа на „Балкам Груп“ ООД – както минимално договореното
количество кафе, така и да рекламира продуктите от ценовата листа на ищеца, която забава
продължила повече от 7 дни. Посочва се, че за целия срок на договора „М.и 2018“ ЕООД е
закупуло общо 50 кг. кафе на зърна при договорени 2000 кг. и малко под 192 броя
еднократни дози кафе, от които 144 бр. се равняват на 1 кг. кафе на зърна. Излага се, че
неизпълнението на задълженията на ответника за закупуване на кафе-продукти и за реклама
се явява повече от съществено, поради което „Балкам Груп“ ООД прекратява договора с
предявяване на процесната искова молба. Поддържа се, че доколкото неизпъленнието се
дължи изцяло на поведението на ответниците, то в полза на ищцовото дружество е
възиквало вземане за неустойка по чл. 14 от договора, равняваща се на сумата от 17 000 лева
- стойността на първата вноска от възнаграждението за реклама. С тези доводи „Балкам
Груп“ ООД отпрвая искане за уважаване на исковете и за салидарно осъждане на
ответниците за заплащане на сумата. Намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху същата, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г. до
окончателното плащане.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружество
„М.и 2018“ ООД на 16.02.2024 г., като в указания му и законоустановен едномесечен срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК дружеството не е подало писмен отговор.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК (съгласно приетото с протоколно
определение от 24.03.2025 г.) писмен отговор ответникът М. А., чрез пълномощника си адв.
Е. оспорва насочената срещу него искова претенция по основание и размер. Оспорва като
нищожна уговорката, обективирана в клаузата на чл. 15 от договора, съгласно която А.
следва да отговаря солидарно с „М.и 2018“ ООД като негов солидарен длъжник – поради
липса на основание и заобикаляне на закона. Конкретно посочва, че съгласно последната
ответникът поема единствено задължения, без да има насрещни права, при което липсва
основание (кауза) на встъпването в дълг. Наред с това, законодателно е регламентиран редът
за лично гарантиране изпълнението на чуждо задължение и същият е по чл. 138 ЗЗД. В
случая не е сключен договор за поръчителство, при което е налице заобикаляне
изискванията на закона. Счита, че ищецът е следвало да предяви иска си срещу настоящия
ответник в 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД, започнал да тече от месец март 2019 г., когато в
полза на ищцовото дружество е възникнало правото да прекрати договора, а исковата
претенция е предявена едва през 2023 г. – след изтичане на този срок, което обуславя
отхвърлянето й. В отговора се поддържа, че процесната договорна неустойка е
недействителна такава поради противоречието й с добрите нрави и излизаща извън
присъщите функции на неустоечното вземане. Оспорва в договора да е уговерена неустойка
при развалянето му за обезщетяване на вредите от неизпълението му. Оспорва се ищцовото
дружество да е било изправна страна по процесния договор, за да има правото да го развали
и да претендира неустойка. Излага се, че процесният договор е комплексна сделка,
2
включваща две обособени превоотношения – рамков договор за продажба и договор за
рекламна дейност. Твърди се, че в договора ясно и конкретно е дефинирано в какво се
изразява рекламата – поставяне, монтиране или използване на рекламни материали, и
брандиране на обекта по схема. Сочи се, че двете задължения - за покупка на стоки и за
реклама могат да бъдат изпълнявани самостоятелно, а неизпълнението им има отделни
правни последици. В отговора ответникът поддържа, че съгласно клаузата на чл. 14 от
договора процесната неустойка е дължима при неизпълнение от страна на ответника на
задължението за реклама. Изтъква, че в случая не е налице твърдяното договорно
неизпълнене, поради което в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка.
Конкретно се твърди, че „Балкам Груп“ ООД не е предало на ответната страна рекламните
материали по договора, а единствено вещите по него. Излага, че функцията на приложение
№ 2 към договора е единствено да уточни видовете, броя и позициите на рекламните
документи и няма характера на приемно-предавателен протокол относно предаването им.
Сочи, че ответникът е оказал необходимото съдействие и не е отказал доспъп до обекта за
извършване на брандирането му, останало неизвършено поради причини, за които отговаря
ищецът. Оспорва се реалното заплащане на сумата от 17 000 лева като възнаграждение за
реклама по чл. 14 от договора. С отговора процесното вземане е оспорено по размер с довод
за неговота прекомерност. Налице е и частично изпълнение по договора, което обуславя
намаляване на размера на неустойката на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Ответникът счита, че в
случай на дължимост, лихвата за забава се следва от по-късен момент – с получаване на
исковата молба от ответната страна, когато до същата е достигнало изявлението на ищеца за
разваляне на договора. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са – при условията на субективно пасивно съединяване помежду им
осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
забавено изпълнение, като е необходимо това неустоечно вземане да има някоя от
специфичните за неустойката функции.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
обстоятелства: 1). възникнало между страните облигационно правоотношение, по което
вторият ответник е солидарен длъжник, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор от 16.01.2019 г. с твърдяното съдържание, включващ и неустоечно
съглашение за неизпълнение по чл. 14 от процесния договор при предсрочно прекратяване
на същия, качеството си на изправна страна по договора, чрез изпълнение на договорните си
задължения; 2). едностранно разваляне на договора от ищеца по вина на ответника; 3).
размера на претендираната неустойка, съответствието на договорната клауза, предвиждаща
3
дължимостта й, със закона и добрите нрави.
В тежест на ответниците, при установяване на горните факти, е да докажат
положителния факт на надлежно изпълнение на задълженията си по договора, респ., че
неизпълнението се дължи на липсата на оказано съдейдствие от ищцовата страна, както и за
погасяване на дълга в случай, че твърдят това.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на
16.01.2019 г. между „Балкам Груп“ ООД, от една страна, „М.и 2018“ ООД, като ползвател и
М. К. А., като солидарен съдлъжник на ползвателя, от друга страна, е сключен договор с
нотариална заверка на подписите на ползвателя и съдлъжника, за предоставяне от „Балкам
Груп“ ООД на ползвателя „М.и 2018“ ООД безвъзмездно и за временно ползване на
следните свои движими вещи: кафемашина 2 групи на стойност от 6200 лева с ДДС,
кафемелачка на стойност от 1600 лева с ДДС и миксер на стойност от 250 лева с ДДС, които
да бъдат предадени на ползвателя в срок до 14 дни от подписване на договора, за което
между страните се съставя приемо-предавателен протокол. Съгласно клаузата на чл. 4, т. 1 от
договора ползвателят се задължава да ползва предоставените му вещи само в търговски
обект, представляващ кафетерия, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №
24, без да преотстъпва ползването им на трети лица, а съгласно чл. 4, т. 2 да започне
ползването им в срок до 24 часа от получаването им и да ги върне в срок до три дни от
прекратяване на договора. По силата на клаузата на чл. 4, т. 9 от договора ползвателят се
задължава за целия срок на договора да закупува от „Балкам Груп“ ООД ежемесечно (от 1-во
до 30/31-во число на календарния месец) еднократно или на части минимални количества от
следните стоки: кафе „Spetema Platinum Espresso Bar зърна 1 кг“ и „Spetema Proffesional Gold
Selection зърна 1 кг“ -2000 кг. общо от двата вида за целия срок на договора, но не по-малко
от 41 кг. месечно през първите 47 месеца и 73 кг. през 48-мия месец от сключването на
договора, които стоки ще бъдат купувани от ползвателя по цени, съгласно ценова листа,
представляваща Приложение № 1 към договора. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 4, т.
11„Балкам Груп“ ООД следва да достави на ползвателя – срещу заявка и заплащане, на
уговорените минимални месечни количества стоки. Съгласно чл. 4, т. 12 от договора
ползвателят се задължава да закупува и да продава в посочения търговски обект и други
видове стоки от ценовата листа на „Балкам Груп“ ООД, както следва: чай „ТЕ“, продукти от
топло и студено меню „Spetema“, инстантни продукти, кафе „Spetema pod Rainforest Blend“,
„Spetema ПОД Ethiopia Yirga Cheffe Kochere Single Origin“, „Spetema ПОД Kenya Kigamjo
Single Origin“, Spetema ПОД Rwanda Nova Single Origin“, като страните са постигнали
съгласие, че закупуването на поне 144 броя кафе „Spetema ПОД“ от конкретните видове се
равнява на закупуване на 1 кг. кафе на зърна. Съобразно уговореното между страните в
клаузата на чл. 3 договорът се сключва за срок от 48 месеца, считано от подписването му,
като в случай, че до изтичането му ползвателят не е изкупил минималното количество стоки,
определено за целия срок на договора, последният продължава действието си до
изкупуването им. Съгласно клаузата на чл. 4, т. 16 от договора в обекта си ползвателят няма
право да продава, предлага и/или рекламира други марки кафе или кафе-напитки, чай,
продукти от топло и студено меню, инстантни продукти, както и съпътстващите
консумативни стоки, освен включените в ценовата листа на „Балкам Груп“ ООД, без
неговото предварително писмено съгласие. В чл. 4, т. 17 е предвидено задължение за
ползвателя за целия срок на договора да закупува от насрещната страна и всички
съпътстващи предлагането на кафе-напитки консумитави, като: термочаши, картонени чаши
(различни размери), захар (кафява, бяла), сметкана, подсладил, мед, късметчета, бисквити и
др. съгласно цени по ценовата листа. Установява се от клаузата на чл. 13, че с подписване на
договора между страните „Балкам Груп“ ООД възлага срещу еднократно парично
възнаграждение на ползвателя „М.и 2018“ ООД, а последният се задължава за целия срок на
договора да рекламира в търговския си обект – кафетерия в гр. София, бул. „Васил Левски“
№ 24 стоките от ценовата листа в Приложение № 1 към договора чрез поставяне, монтиране
4
или ползване на предоставените му от ищеца рекламни материали, както и чрез брандиране
на обекта по схема, представляваща Приложение № 2 към договора. Предвидено е, че
материалите се предават на ползвателя заедно с вещите по чл. 1, като тяхното количество,
вид и стойност се описват в предавателно-приемателния протокол по чл. 2 от договора.
Установено е, че брандирането на обекта се извършва от „Балкам Груп“ ООД, за което
ползвателят е длъжен да осигури достъп до същия и необходимите условия за това. Изяснява
се, че съгласно клаузата на чл. 14 възнаграждението, дължимо на ползвателя по чл. 13 от
договора, е в размер на 50 000 лева с ДДС, платимо по банков път на части, както следва:
първа вноска в размер на 17 000 лева с ДДС, платима в 7-дневен срок от подписване на
договора, втора вноска в размер на 17 000 лева с ДДС, платима при закупуване на поне 667
кг. от стоките по чл. 4, т. 9 и отправяне на писмено искане от страна на ползвателя, и трета
вноска в размер на 16 000 лева с ДДС, платима при закупуване на поне 1 334 кг. от стоките
по чл. 4, т. 9 и отправяне на писмено искане от страна на ползвателя, както и, че за всяка
получена сума ползвателят следва да снабди насрещната страна с фактура в срок до 5 дни от
получаването й. В клаузата на чл. 14 от договора е уговорено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, последният дължи
връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за
реклама, която неустойка е дължима в 7-дневен срок от прекратяване на договора.
Уговорено е, в клаузата на чл. 15 от договора, че с подписването му ответникът М. К. А.
встъпва като солидарен съдлъжник на ползвателя „М.и 2018“ ООД за всички поети от него
задължения към „Балкам Груп“ ООД, вкл. за връщане на получените вещи и за заплащане на
дължимите неустойки и обезщетения, ако има такива. Съгласно клаузата на чл. 8, т. 3
договорът може да бъде прекратен предсрочно и едностранно, без предизвестие, от „Балкам
Груп“ ООД в случай, че ползвателят „М.и 2018“ ООД не изпълнява /изцяло или частично/
или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на което и да е
от задълженията по договора и/или нарушава условията, при които са му предоставени
вещите по чл. 1 от договора.
По делото, като част от доказателствената съвкупност, са приети Приложение № 1
„Ценова листа Балкам Груп ООД“, актуална към 03.01.2019 г. към договора и Приложение №
2 от договора, подписани от представителите на двете дружества на 16.01.2019 г. В
приложение № 2 са описани конкретни рекламни позиции по своя вид, брой и
позиционирането им.
Не е спорно, а и се установява, че от „Балкам Груп“ ООД и М. К. А., действащ лично за
себе си и като представител на „М.и 2018“ ООД е съставен и подписан предавателно-
приемателен протокол от 16.01.2019 г. към договора от 16.01.2019 г., в който е удостоверено
предаване от ищеца на ответното дружество, в качеството му на ползвател по договора, на
следните движими вещи: кафемашина „Ла Специале“ - 2 бр., кафемашина Instant 64 и
миксер за фрапе „Johny“. С протокола ползвателят е декларирал, че получените вещи са в
изправност и годни за употреба по функционалното им предназначение.
Данните от анализираните писмени доказателства обуславят извода за възникнало
между „Балкам Груп“ ООД, от една страна и „М.и 2018“ ЕООД, като ползвател и М. К. А.,
като солидарен длъжник, на облигационно правоотношение, породено от процесния договор
от 16.01.2019 г., по силата на което ищцовото дружество е поело задължение да предостави
на ползвателя за временно ползване конкретни свои движими вещи, които за бъдат
използвани в конкретен търговски обект, срещу насрещното задължение на ползвателя да
закупува ежемесечно от насрещната договаряща страна определено минимално количество
стоки, представляващи кафе и други продукти, конкретно посочени в чл. 4, т. 9 и т. 12 от
договора, както и съпътстващи предлагането на кафе консумативни стоки, посочени в чл. 4,
т. 17 от договора, по уговорени между страните цени за това съгласно ценова листа,
приложение към договора. Наред с това, ползвателят е поел и насрещно задължение към
дружеството, предоставило му движимите вещи, за рекламиране в обекта си на стоките на
5
„Балкам Груп“ ООД срещу заплащането на еднократно парично възнаграждение.
Същевременно, на основание клаузата на чл. 15 от договора ответникът М. К. А. е встъпил
като солидарен длъжник на ползвателя за поетите от него задължения, в частност за
заплащане на дължимите неустойки и обезщетения.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът М. А. оспорва наличието на
основание за ангажиране на отговорността му с довод за липсата на основание за встъпване
в дълга, както и поради несключване между страните на договор за поръчителство по реда
на чл. 138 и сл. ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 121 ЗЗД изрично предвижда, че пасивна солидарна отговорност
може да се уговори по съгласие на страните, като в този случай солидарният длъжник
отговаря пред кредитора за дълга така, както отговаря и главният длъжник – арг. чл. 122, ал.
1 ЗЗД.
Солидарната отговорност е вид обезпечение за кредитора, чрез което същият
придобива възможност да претендира изцяло една и съща делима престация от няколко
длъжници по силата на отделни облигационни отношения с всеки от тях, като престирането
от един от тях погасява дълга и освобождава всички останали. Съгласно разпоредбата на чл.
122, ал. 1 ЗЗД при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация
на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Особеност на
пасивната солидарност е предметът на престацията, доколкото предметът на задължение на
солидарните длъжници е един и същ. Поради това всеки от солидарните длъжници отговаря
за пълния размер на дълга, за който се е задължил - в този см. Решение № 241 от 20.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 985/2017 г., II т. о., ТК. При солидарната отговорност солидарните
длъжници не са обвързани от неизпълнението на задължението на един от тях, като всеки
солидарен длъжник дължи изпълнение на кредитора на свое собствено правно основание,
тъй като неговото задължение към кредитора е самостоятелно. Когато вземането на
кредитора има договорен произход, какъвто е и настоящият случай, то уговарянето на
солидарност може да се извърши, както чрез встъпване в дълг или поръчителство, така и
чрез съвместно обвързване на няколко лица като страни по основния договор, породил общ
дълг (солидарно съдлъжничество). При последното каузата (целта, основанието) произтича
от самия общ договор, по който всеки длъжник е страна, поради което причината той да се
задължи към кредитора е идентична с престационния резултат по този договор, дължим от
кредитора на същия длъжник - в този см. Решение № 871 от 1.04.2018 г. на САС по т. д. №
5900/2017 г.
Солидарна отговорност не съществува по принцип, като освен в предвидените в закона
случаи, възниква при изричното й уговаряне от страните. Когато неин източник е договор,
съдът следва да установи вида на солидарната отговорност, според основанието за нейното
възникване, за да определи действителното съдържание на постигнатото общо съгласие,
тълкувайки договора съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД – в т. см. Решение № 213/6.01.2017
г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС, IV г. о.
В настоящия случай, в клаузата на чл. 15 от процесния договор от 16.01.2019 г.
страните изрично са уговорили, че с подписването му ответникът М. А. встъпва като
солидарен длъжник на ползвателя за всички поети от него задължения към „Балкам Груп“
ООД, в т.ч. за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки и
обезщетения.
Съдът, тълкувайки договорната клауза, с оглед и възприетата същност на солидарната
отговорност, приема, че с последната в договора е обективирана изрична уговорка между
страните за възникване на пасивна солидарност между ответниците, с оглед на което и на
основание чл. 121 и сл. ЗЗД ответникът А. се явява солидарен съдлъжник наред с ответното
дружество „М.и 2018“ ООД по отношение на произтичащите от сключения между страните
договор от 16.01.2019 г. задължения към кредитора „Балкам Груп“ ООД. Така възникналите
6
между страните отношения следва да се уреждат по правилата на чл. 121 - чл. 127 ЗЗД за
солидарните задължения, а не по правилата за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД,
нито по правилата за поръчителството, следващи от разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД.
Предвид това съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на кауза
на волеизявлението за поемане на солидарната отговорност, доколкото каузата (целта,
причината) на волеизявлението за обвързване на ответника като солидарен длъжник съвпада
с каузата на ответното дружество като главна страна по договора за общия дълг. Последното
представлява и основание за съда да приеме, че в случая е налице пасивна солидарност по
см. на чл. 121 ЗЗД, а не встъпване в дълг, при което целта е да се отговаря за дълга, без да се
става страна по основния договор. Изводът за липса на качеството на поръчител на
ответника А. води и до неприложимост на разпоредбата чл. 147, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща
ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след
падежа на главното задължение.
Изясни се, че възникването в полза на ищцовото дружество на процесното неустоечно
вземане е обусловено от установяване наличието на конкретна договорна клауза,
предвиждаща дължимостта му, както и от качеството на ищеца на изправна страна по
договора, чрез изпълнение на договорните си задължения.
По делото не се спори, а и се установи, че съгласно клаузата на чл. 14 от договора от
16.01.2019 г. при предсрочното му прекратяване по причина, за която отговаря ползвателя,
същият дължи под формата на неустойка за неизпълнение на задължението за реклама
връщане на полученото възнаграждение. С тази договорна клауза страните са уговорили
неустойка, обезпечаваща точното изпълнение на задължението на ползвателя да извършва
дейността по рекламиране на стоките на насрещната страна. Този извод следва, както от
изричната клауза на чл. 14, в която е посочено, че неустойката е за неизпълнение на
задължението за реклама, така и от определеният размер на същата, обусловен от размера на
първата вноска от дължимото възнаграждение именно във връзка с рекламиране на стоките
от ползвателя.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено на
първо място от установяване допуснато от ответната страна неизпълнение на договорното
задължение по чл. 13 от договора на възложената дейност по реклама на стоките на „Балкам
Груп“ ООД. Изясни се, че съгласно договорната клауза ищецът възлага на ответното
дружество да рекламира стоките в търговския обект, чрез поставяне, монтиране и ползване
на предоставените рекламни материали, както и чрез брандиране на обекта по схема –
приложение № 2 към договора. Предвидено е също предаване на материалите на ползвателя
заедно с вещите по чл. 1, както и посочване на количеството, вида и стойността им в
приемно-предавателен протокол. По делото, като писмено доказателство, е прието
Приложение № 2, двустранно подписано (обстоятелство, останало неоспорено по делото), в
което са посочени обект – кафетерия на адрес: град София, бул. „Васил Левски“ № 24,
описани са конкретните рекламни позиции, а именно: светещо лого „Spetema“ вход, лого
„Spetema“, картини с лого „Spetema“, участоие в меню „Spetema“, брандиран пергола с лого
„Spetema“ и светеща табела вход „Spetema“, с посочване на тяхното конкретно
позициониране в обекта и броят им. Съгласно чл. 13 от договора действията по брандиране
на обекта се извършват за сметка на възложителя, като изпълнителят трябва да осигури
достъп до обекта и условия, за да бъде осъществено това брандиране.
При тълкуване на клаузата на чл. 13 от процесния договор заедно с останалите
договорни клаузи, касаещи правата и задълженията на страните по договора и неговия
предмет, съдът намира, че дейността по реклама на стоките, предлагани от ищцовото
дружество „Балкам Груп“ ООД от страна на „М.и 2018“ ЕООД, като ползвател по договора,
в дейността му в конкретния търговски обект – кафетерия, не се изчерпва единствено в
поставяне, монтиране или ползване на предоставените рекламни материали и брандиране на
7
обекта по схема, но също така и в предлагане на стоките по чл. 4, т. 9 – кафе, на стоките по
чл. 4, т. 12 – кафе, чай, продукти от топло и студено меню, инстантни продукти, и
съпътстващите предлагането консумативни стоки по чл. 4, т. 17, в търговския си обект и при
осъществяване на дейността си, като по този начин продуктите стават известни сред
потребителите на този вид стока. Този извод следва от характера на сключения между
страните договор и комплексния такъв на поетите с него задължения, включващи
предоставяне от ищеца безвъзмездно на свои движими вещи – кафемашини, кафемалачка,
миксер за фрапе на определена стойност, които да се използват в дейността на ответното
дружество, като същото закупува съответните минимални количества кафе и други
продукти, а наред с това и осъществява рекламирането им в търговския си обект.
Съгласно клаузата на чл. 14 от договора процесната неустойка е дължима при
неизпълнение от страна на ползвателя на задължението му да рекламира стоките на
възложителя, което задължение, по вече изложените съображения, съдът намира, че
включва, както ползването на рекламните материали и брандирането на обекта за целия срок
на договора, така и предлагане на стоките в търговския обект на ответника.
По делото от ответната страна, въпреки разпределената доказателствена тежест и
изрично дадените указания с проекта за доклад, обективиран в определението от 03.12.2024
г. и обявен за окончателен такъв, не се установи положителния факт на надлежно
изпълнение на поетото задължение по процесния договор, изразяващо се в рекламиране в
търговския обект – кафетерия в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 48 на стоките от ценовата
листа на ищеца, както чрез предлагане в обекта си на кафе и консумативи, закупени в
съответните минимални договорни количества, които продава ищцовото дружество, така и
чрез ползване на рекламните материали и поддържане на обекта си в бриндирано състояние.
Не се ангажираха доказателства и от които да се установи, че неизпълнението на това
задължение е вследствие от липсата на оказано съдействие от страна на ищеца, както и, че е
налице частично изпълнение по договора. Същевременно, в исковата молба ищецът излага
твърдения относно конкретно закупеното от ответното дружество количество кафе, което не
отговаря на договореното такова. От ответната страна не са представени доказателства
относно закупуване от ответното дружество на по-големи или различни от сочените
количества по време на действие на договора. Предвид това съдът приема, че е допуснато
неизпълнение на договорното задължение по чл. 4, т. 9 и на това по чл. 13 от договора.
С оглед изложеното дотук, съдът намира за установено наличието на твърдяната форма
на договорно неизпълнение от ответната страна, обуславяща възникване в полза на ищеца
на правото на едностранно прекратяване на договора на основание чл. 8, т. 3 – едностранно
и без предизвестие, а оттук и на вземането за неустойка по чл. 14 от договора.
Съдът намира за неоснователно проведеното от ответника оспорване на качеството на
ищеца на изправна страна по договора породи липсата на изпълнение от страна на
ищцовото дружество на поетите от него задължения по чл. 13 от договора, изразяващи се в
предаване на ответното дружество на необходимите рекламни материали, както и в
заплащане на парично възнаграждение в уговорените вноски и срокове.
От представените и приети като писмени доказателства по делото платежно нареждане
от 18.01.2019 г. и фактура № **********/21.01.2019 г. (останали неоспорени в процеса) се
установява, че ищцовото дружество е заплатило на ответника „М.и 2018“ ООД сумата от 17
000 лева, представляваща първата вноска от общия размер на уговореното парично
възнаграждение.
В платежното нареждане от 18.01.2019 г. като основание за превода е посочено „по
договор“, а като получател „М.и 2018“ ЕООД. Преводът е осъществен два дни след
сключване на процесния договор от 16.01.2019 г., в уговорения срок по чл. 14 - 7-дневен
срок от подписването му. По делото не се твърди между страните да е налице друго
договорно правоотношение през релевантния период, поради което няма основание за извод,
8
че това плащане не касае именно процесния договор. Наред с това, съгласно клаузата на чл.
14 за всяка получена сума ползвателят снабдява насрещната страна с фактура в срок до 5
дни от получаването й. В приетата по делото фактура от 21.01.2019 г., издадена от „М.и
2018“ ЕООД, като доставчик, съставена и подписана от ответника М. К. А. (обстоятелство,
неоспорено по делото) и получател „Балкам Груп“ ООД, издадена няколко дни след превода
на сумата, е отразено, че същата е на стойност от 17 000 лева, като в графа: „вид на стоката“
е отразено, че се касае за съвместна рекламна дейност, а в графа: „вид плащане“ – платежно
нареждане.
Ето защо, съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по чл.
13 да заплати в пола на „М.и 2018“ ООД първата вноска от дължимото еднократно
възнаграждение съгласно чл. 14, т. 1 от договора, за извършване на рекламната дейност.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени доказателества намира, че от
„Балкам Груп“ ООД е изпълнено и задължението по чл. 13 от договора за предаване на
ползвателя на необходимите рекламни материали. В приетото като писмено доказателство
Приложение № 2 към договора от 16.01.2019 г., подписано и от двете страни, са посочени
както търговският обект, така и конкретните рекламни позиции – по вид, брой и
позициониране. Действително, в клаузата на чл. 13 от договора страните са уговорили, че
рекламните материали следва да се предадат от ищеца на ползвателя заедно с движимите
вещи по чл. 1 от договора чрез подписване на предавателно-приемателния протокол по чл. 2,
като в случая в приемно-предавателния протокол от 16.01.2019 г. такива не са посочени.
Същевременно, в клаузата на чл. 13 е предвидено и, че в този протокол материалите се
описват по количество, вид и стойност. В случая съдът приема, че това предаване е
удостоверено в приложение № 2 към договора с подписите на двете страни, тъй като
последното съдържа както описание на конкретните материали, така и броя и
позиционирането им в съответния търговски обект. В допълнение съдът намира за
необходимо да отбележи, че дори и да се приеме, че не е налице надлежно удостоверяване на
такова предаване, то, с оглед достигнатите изводи, че рекламната дейност включва и самото
предлагане на продуктите на ищцовото дружество в търговския обект на ответника, каквото
не се установи по делото, самото непредставяне на рекламните материалите не може да
обоснове извод за възпрепятстване на ответната страна в изпълнение на задължението си за
реклама като комплексно такова, пряко свързано със задължението за закупуване на
минималното количество стоки и тяхното реално предлагане на потребителите в търговския
си обект.
Неизпълнението от ответната страна на задълженията й по договора – основното
такова за закупуване на минимално количество кафе съгласно чл. 4, т. 9 и на свързаното с
него задължение за реклама по чл. 13, обуславя възникване в полза на ищеца на правото да
развали сключения с ответниците договор по реда на чл. 87 ЗЗД и съгласно уговореното
между страните в клаузата на чл. 8, т. 3 от договора – едностранно от „Балкам Груп“ ООД и
без предизвестие, съотв. без даване на допълнителен срок за изпълнение.
В случая съдът намира, че това право е надлежно упражнено от ищцовото дружество,
чрез отправяне на изрично волеизявление в тази насока до насрещната страна и достигането
му до адресата в срока на договора съгласно чл. 3, предл. 2 от последния. В тази връзка
съдът съобрази, че в исковата молба се съдържа ясно и недвусмислено изявление на „Балкам
Груп“ ООД за преустановяване на възникналата между страните облигационна връзка с
източник процесния договор от 16.01.2019 г. поради наличие на виновно неизпълнение от
ответната страна на договорните му задължения, което изявление е достигнало до ответника
„М.и 2018“ ЕООД, като насрещна страна - ползвател по договора и до ответника М. К. А.,
като солидарен длъжник, в момента на получаване на препис от исковата молба. Ето защо,
това изявление на ищеца е довело до пораждане на целените с него правни последици. –
отпадане занапред на облигационната връзка между страните.
9
Съгласно константната практика на ВКС исковата молба, с която се претендират
последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление
за разваляне на договора. Ако към момента на постановяване на решението
правоотношенията между страните сочат за неизпълнение от страна на длъжника по
сключения договор, то исковата молба има значението на покана и след като реално няма
изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжника в забава от момента на връчване
на исковата молба – в този смисъл Решение № 228/18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 587/2023
г., III г. о. ГК, Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК.
С оглед на всичко изложено дотук съдът приема за доказано по делото, както
възникването в полза на ищцовото дружество на правото да развали сключения с
ответниците договор поради допуснато неизпълнение от последните на основното им
договорно задължение, така и надлежното упражняване на това право преди приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Следователно е налице и втората предпоставка, установена в клаузата на чл. 14 от
договора за възникване в полза на „Балкам Груп“ ООД на процесното вземане за неустойка,
а именно надлежно предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря
ползвателят, с което в правната сфера на ищеца поначало е възникнало правото да получи
сумата от 17 000 лева, равняваща се на заплатеното от него и получено от „М.и 2018“ ЕООД
възнаграждение по чл. 13, което се дължи от ответните страни – арг. чл. 14 и чл. 15 от
договора.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът М. А. оспорва действителността
на клаузата на чл. 14 в частта относно размера на неустойката с довод за противоречието й с
добрите нрави поради уговарянето й извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, респ. за прекомерността й.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 92 ЗЗД следва, че уговарянето на неустоечното
вземане е изцяло според волята на страните, които разполагат със свободата да я включат
като клауза от договора, сключен между тях. Неустойката се договаря в определен размер,
който се равнява на обезщетението, дължимо на изправната страна, без да е необходимо
доказването му. В случай, че бъде установено, че размерът на вредите надвишава този на
неустойката, изправният кредитор разполага с правото да претендира обезщетение до този
размер.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна
правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно
задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна дори в
случаите, при които насрещно задълженото лице е търговец, поради накърняване на добрите
нрави, като за този извод съдът преценява клаузата към момента на сключване на договора –
арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Съгласно разрешението, дадено в т. 3 от цитираното тълкувателно решение, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение ВКС неизчерпателно е изброил примерни критерии, които следва да
бъдат взети предвид от съда при извършване преценката за нищожност на клаузата за
неустойка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойката – дали са парични или непарични, както и техния размер; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и други;
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
10
За да бъде преценено дали уговореният размер на процесната неустойка отговаря на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът трябва да съпостави
нейният размер с размера на обичайните вреди, които кредиторът би претърпял при
неизпълнение на задължението, което тя обезпечава.
В случая, както вече беше изяснено, процесната неустойка е дължима при
неизпълнение от страна на ползвателя на задължението му по договора да извършва в
търговския си обект реклама на продаваните от ищеца стоки - кафе. Съдът намира, че това
задължение не следва да се разглежда отделно от останалите задължения по договора,
предвид комплексния му характер, а всички престации на страните да се вземате предвид в
тяхната съвкупност. С оглед съдържанието на процесните договорни клаузи съдът приема,
че задължението за извършване на реклама от ползвателя е пряко свързано с основното му
задължение да закупува от ищеца минимално определено количество кафе, ежемесечно, като
със самото закупуване на продаваните от ищеца стоки и тяхното предлагане в търговския
обект на ответното дружество – ползвател, същите реално достигат до съответните
потребители и по този начин стоките се и рекламират.
Предвид изложеното, съдът намира, че за да бъде изпълнено задължението за
осъществяване на реклама от „М.и 2018“ ЕООД следва да бъде изпълнено и основното
задължение на дружеството за закупуване на уговореното минимално количество кафе,
което определя и интереса на „Балкам Груп“ ООД от сключване на процесния договор - да
осигури ежемесечна реализация на определено количество стоки, които продава, а наред с
това и осъществяването на реклама на продаваните от него стоки в търговския обект на
ответника за продължителен период от време – 48 месеца или до изкупуване на
минималното количество стоки. Ето защо, следва да се приеме, че неустойката по чл. 14 от
договора обезпечава комплексния интерес на кредитора и с оглед именно на този интерес
следва да се определят и вредите, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на
задължението за осъществяване на реклама. Тези вреди се изразяват в разходване на
средства за придобиването на движимите вещи, предоставени за ползване на ответната
страна на обща стойност от 8050 лева с вкл. ДДС (чл. 1 от договора), за придобиване на
рекламните материали, в пропуснатите ползи от реализация на договореното между
страните количество кафе, от възможността за ползване от ищеца на предоставените
движими вещи (лично или чрез предоставянето им на трето лице), при липсата на
получаване на очакваната престация от насрещната страна.
Във връзка с обезпечителната функция на неустойката следва да се отбележи, че с
процесния договор страните не са предвидили други обезпечения на вече обезпеченото с
неустойка задължение на ответниците. Поемането на солидарна отговорност от страна на
ответника А. не може да бъде счетено за обезпечение, достатъчно да гарантира
изпълнението на задължението за реклама, доколкото последното, с оглед естеството си
следва да бъде изпълнено от ответното дружество, като ползвател, в рамките на
осъществяваната от него дейност в търговския обект. Със сключването на процесния
договор и с предоставяне ползването на определени вещи, без да получава възнаграждение
за това, ищецът е имал валиден интерес стоките да бъдат рекламирани в търговския обект на
ответното дружество.
Следователно, като съобрази прогласения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на
договарянето, включващ определяне на неустойка по вид, размер и основание за възникване,
както и функциите на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, съдът
намира процесната неустойка по чл. 14 от договора за съизмерима с евентуалните вреди,
които могат да настъпят за ищеца при неизпълнение на договорните задължения от
ответната страна – както на задължението за рекламиране, така и на основното задължение
за закупуване на минимално количество от предлаганата от ищеца стока – кафе и
предлагането й в търговския обект на ответника - ползвател, поради което същата не излиза
11
извън присъщите си функции и е валидно възникнала, съответно не е прекомерна.
За пълнота на изложението и правна прецизност, съдът намира за необходимо да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, а съгласно чл. 287 ТЗ
разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях
сделката е търговска и не следва друго от този закон.
Съобразявайки изложеното, както и безспорното по делото обстоятелство, че
облигационното правоотношение, породено от процесния договор между „Балкам Груп“
ООД и „М.и 2018“ ЕООД е именно във връзка с осъществяваната от тях търговска дейност,
то в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 309 ТЗ, изключваща
възможността за намаляване размера на процесната неустойка като прекомерна, макар и
солидарният длъжник по договора да няма качеството на търговец.
Предвид всичко изложено дотук, предявените субективно съединени искове по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД се явяват основателни в пълния претендиран размер от 17 000 лева, поради което
следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата е дължима и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2023 г. до
окончателното плащане – арг. чл. 214, ал. 3 ГПК.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на иищцовото дружество следва да
бъде присъдена сумата от 1880 лева - разноски по делото за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. Реалното извършване на разхода за последното съдът приема за
установено, с оглед представените по делото договор за правна защита и съдействие от
22.08.2023 г., фактура № **********/22.08.2023 г. и извлечение от банкова сметка (л. 17 – л.
19 по делото). На присъждане подлежи пълният претендиран размер, при липсата на
проведено оспорване от ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на делото,
сторените от ответника М. А. разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.и 2018“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Витоша“, в. з. Драгалевци, ул. „Акад. Петър Динеков“ № 23 и М. К. А., с
ЕГН: ********** и адрес: град Пловдив, ул. „Хан Тервел“ № 2, да заплатят СОЛИДАРНО
на „Балкам Груп“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул. „Сливница“ № 9, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 17 000 лева, представляваща
неустойка по чл. 14, изр. 3 от договор от 16.01.2019 г. за неизпълнение на договорно
задължение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „М.и 2018“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Витоша“, в. з. Драгалевци, ул. „Акад. Петър Динеков“ № 23 и М. К. А., с
ЕГН: ********** и адрес: град Пловдив, ул. „Хан Тервел“ № 2, да заплатят на „Балкам Груп“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Сливница“
№ 9, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1880 лева, представляваща сторени разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
12
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13