Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Боряна Петрова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 10 608... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от М.К.М. и Д.Г.М., с която обжалват решение № 384 695 от 13.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 954/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че ищецът още през 1994 г е коригирал отопляемия обем на жилището. Твърди, че след сключването на договора за дялово разпределение отново е посочен стария обем на отопляемата площ. Твърди, че съгласно закона и измамата на НС за да се откажат от отопление е необходимо да се подпишат 2/3 от собствениците. Твърди, че договора сключен с фирмата за дялово разпределение е недействителен на основание чл.27 от ЗЗД. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като се осъжда при липса на договор за доставяне на енергия, а договорът с фирмата за дялово разпределение е сключен при измама. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното и се отхвърлят исковете, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 384 695 от 13.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 954/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ че М.К.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 517.50 лева, представляваща 1/2 от задължение за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в периода май 2014 г. - април 2016 г. в имот е аб. № 158162 и сумата 25.52 лева, представляваща 1/2 от задължение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 02.6.2017 г. до погасяване, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 36.74 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 63.58 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2015 г. до 27.4.2017 г. и за сумата 7.12 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период; признал е за установено на основание чл. 422 ГПК вр. е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ че Д.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 517.50 лева, представляваща 1/2 от задължение за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в периода май 2014 г. - април 2016 г. в имот с аб. № 158162 и сумата 25.52 лева, представляваща 1/2 от задължение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 02.6.2017 г. до погасяване, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 36.74 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 63.58 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2015 г. до 27.4.2017 г. и за сумата 7.12 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период; осъдил е М.К.М. да заплати на „Т.С.” ЕАДна основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 299.74 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство и е осъдил Д.Г.М. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 299.74 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Не се спори между страните, а се установява и от представения договор за продажба на държавен недвижим имот в процесния период ответниците са били титуляри на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
От заключението на СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. За процесния период отдадената от отоплителните тела енергия и тази за битово горещо водоснабдяване е изчислена съобразно реално отчитане показанията на ИРРО и на водомера на топла вода, като документът за отчет е представен по делото и съдържа подпис на ответниците или на лице, намиращо се в имота. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация са изчислени съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. общата дължима сума възлиза на 1034,10 лева – по 517.50 лева за всеки от собствениците.
От заключението на СчЕ се установява, че задължението дялово разпределение за процесния период възлиза на 51,04 лева, като всеки от ответниците дължи по 25,52 лева.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени субективно и обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
С атакуваното решение № 384 695 от 13.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 954/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ че М.К.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 517.50 лева, представляваща 1/2 от задължение за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в периода май 2014 г. - април 2016 г. в имот е аб. № 158162 и сумата 25.52 лева, представляваща 1/2 от задължение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 02.6.2017 г. до погасяване, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 36.74 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 63.58 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2015 г. до 27.4.2017 г. и за сумата 7.12 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период; признал е за установено на основание чл. 422 ГПК вр. е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ че Д.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 517.50 лева, представляваща 1/2 от задължение за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в периода май 2014 г. - април 2016 г. в имот с аб. № 158162 и сумата 25.52 лева, представляваща 1/2 от задължение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 02.6.2017 г. до погасяване, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 36.74 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 63.58 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2015 г. до 27.4.2017 г. и за сумата 7.12 лева, представляваща 1/2 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период; осъдил е М.К.М. да заплати на „Т.С.” ЕАДна основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 299.74 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство и е осъдил Д.Г.М. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 299.74 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения за липса на договорни отношения между страните, за недействителност на договора с фирмата за дялово разпределение поради измама, както и по отношение на реалното количество доставена енергия. Така релевираните основания съдът намира за основателни по следните съображения:
Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по
силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ,
действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. С оглед данните по делото и предвид липсата на оспорване от страна
на ответниците, че са собственици на процесния имот, съдът в настоящия си
състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на наличието
на договор за доставяне на топлинна енергия са правилни и законосъобразни.
По
отношение на наведените доводи за недействителност на договора с фирмата за
дялово разпределение, инвокирани във въззивната жалба съдът в настоящия си
състав намира, че същите не следва да се обсъждат, тъй като са преклудирани.
Видно от подадения отговор на исковата молба такива не са навеждани в
производството, а релевирането им във въззивното производство е недопустимо.
По
отношение на наведените доводи за неправилност на решението и свързани с
установяването на действителното количество енергия, доставяно на ответниците
съдът намира, че същите са
неоснователни. За да постанови решението си съдът е кредитирал заключението на
назначената по делото СТЕ. Видно от доказателствата по делото ответниците са
оспорили същата, без да наведат конкретни доводи свързани с оспорването, поради
което правилно и законосъобразно съдът е кредитирал същото, като изготвено въз
основата на събраните по делото писмени доксазателства.
Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно
на твърдените от въззивниците основания, поради което следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Ето защо въззивниците следва да бъдат осъден да заплатят сумата от 20 лв., възниграждение за юрисконсулт.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384 695 от 13.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 954/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М.К.М.,
ЕГН ********** и Д.Г.М., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******** сумата от 20
(двадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на
трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.