Присъда по дело №218/2022 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 218 по описа за 2022 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Р. А. Р. от с.Г., обл.Р. е предаден на съд по обвинение за това, че „ през месец
януари 2020 г. в гр.П., обл. Т. противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил „***“ с рег.№ *** на стойност 13600 лв. собственост на „*** с ЕИК ***,
представлявано от Е.В.“- престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по
чл.248,ал.1,т.4 НПК защитникът на подсъдимия адв. К. К. от АК-Р. прави искане за разглеждане на
делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. След като прие,че са
налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, съдът го
разгледа именно по този диференциран процесуален ред. В хода на проведеното съкратено
съдебно следствие подс.Р. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално
наказание. Същото е и становището на неговия защитник,който намира, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и
индивидуализиране на минимално наказание ЛОС при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 НК с подходящ изпитателен
срок. Сочи се, че освен признание на подсъдимия е налице и реално съдействие на органите на ДП
при разкриване на престъплението, проявено разкаяние и критичност, както и добри
характеристични данни.
Представителят на Районна прокуратура Т. ТО П. в с.з. поддържа обвинението, като
предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание
ЛОС към специалния минимум, изтърпяването на което бъде отложено по реда на условното
осъждане.
Пострадалото ЮЛ *** редовно уведомено, не предявява граждански иск за претърпените
от престъплението имуществени вреди, не изпраща представител в с.з.
Предвид характера на производството, с определение постановено по реда на чл.372, ал.4,
вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Р. А. Р. живеел в с.Г., обл.Р., бил със средно образование, разведен. Не бил
осъждан към датата на извършване на деянието, като с определение № 92/11.07.2022 г. за
одобряване на споразумение по нохд № *** г. на РС Р., за извършено на 24.07.2021 г.
престъпление по чл.144,ал.2,пр.1, вр. с ал.1 НК му било наложено наказание 6 м. ЛОС, отложено
по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г., в сила от 11.07.2022 г. /справка за съдимост,
л.64/.
През 2018 г. подсъдимият решил да закупи л.а.“***“, но тъй като нямал налични
финансови средства, се обърнал към офис на *** в гр. Р. На 29.06.2018 г. подс.Р. заявил искане за
кандидатстване за финансов лизинг за закупуване на лизинг на л.а., марка „***“ с рег.№ ***, на
база на което и след направено проучване, било дадено одобрение от страна на *** и бил сключен
договор за финансов лизинг № *** със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив /приложен ведно с погасителен план, л. 97 и сл. от ДП/. Лизингованият
л.а.“***d“ с рег. № *** бил оценен на 13600 лв. /тринадесет хиляди и шестотин лева/, каквато била
и стойността на лизинга, като подсъдимия като лизингополучател заплатил първоначална вноска в
размер на 2720 лв., при което останала за плащане главница в размер на 10880 лв.
Лизингополучателят се съгласил да заплати главницата и лихвата върху нея в размер на 39.60 %,
на 72 месечни вноски, всяка от които в размер на 397.41 лв., включваща и общата лихва в размер
1

на 17649.75 лв., или общото поето задължение от подсъдимия било в размер на 28529.75 лв.
Договорът бил обезпечен чрез солидарен длъжник-П.а Г.Д. от с. Хърсово,обл.Р., която също била
запозната с условията и подписала договора.
На 02.07.2018 г. в офиса *** в гр.Р. находящ се на бул.Липник“ № 123, процесният л.а.
марка„***“ с рама/VIN/ № WBANR71090 CR00572 и рег.№ ***, с пробег на километража 172 517
км., бил предаден на подсъдимия. След като влязъл във владение на автомобила подс.Р. започнал
да го ползва и първоначално заплащал изпълнявал коректно задълженията си по договора, като
заплатил 11 месечни вноски по финансовия лизинг в общ размер на 4371.51 лв. Последната вноска
заплатил през м.05.2019 г., след което спрял плащанията на дължимите по договора вноски, при
което лизинговото дружество предприело, действия по принудително събиране на задълженията
и/или връщането на процесния автомобил. На търговското дружество „Ем Би Кей Груп“ЕООД
било възложена дейност по събиране на просрочените задължения, като св.А.А. /показания л.109/
търсил подсъдимия, в т.ч. и на адреса, където не го установил, но разбрал, че се намира в чужбина.
Впоследствие провел разговор с подсъдимия по телефона, при който подсъдимия поел ангажимент
да заплати просрочените си вноски, но не спазил уговорката, но и не върнал лизингованият
автомобил.
Впоследствие подс.Р. се върнал в страната и вместо да заплати вноските по договора,
решил да се разпореди с лекия автомобил като го продаде на трето лице. Подсъдимият знаел, че
съгласно Общите условия към договора за лизинг, с които бил запознат /приложени том III от ДП,
л.19 и сл./ - т.8.13 нямал право да се разпорежда с лизинговия актив или с части от него в полза на
трети лица, в т.ч. да го продава, заменя, дарява и т.н., без изрично писмено съгласие на
лизингодателя.
В изпълнение на взетото решение, на неустановен ден през м.01.2020 г. подс. Р. се свързал
със св.Ф.С.в, който работел като комисионер в „***“ЕООД-П. и му предложил за продажба л.а.,
марка „***d“ с рег.№ ***. Подс.Р. обяснил на свидетеля, че автомобилът е лизингов, но той щял да
се оправя с лизинга и поискал продажна цена 3500 лв., за заплащането на която св.С. се съгласил.
След това, подс.Р. наел от св. С. платформа, с която на 16.01.2020 г. докарал автомобила в гр.П. на
паркинга на заложната къща. Към този момент процесният автомобил бил без платена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и винетка. След това подсъдимият взел
регистрационните табели от автомобила с № ***, като оставил на св.С. малкия талон. Двамата се
уговорили, че св.С. ще му заплати уговорената продажна цена щом продаде автомобила. След това
св.С. се свързал със свой познат от грК. – св.Тодор Данчев, който спрени от движение автомобили
и който се съгласил да закупи процесния автомобил за сумата 2850 лв. Св.С. отново се свързал с
подсъдимия и му съобщил да цената, на която може да продаде автомобила, при което подсъдимия
се съгласил, след което сумата /по желание на подсъдимия/ била предадена на св.П. Павлов-баща
на бившата съпруга на подсъдимия, който в показанията си /л.111 от ДП/ заявява, че не си спомня
да е получавал тази сума, но и не отрича това обстоятелство. След това св.Данчев продал
автомобила на св.Росен Р. живущ в с. Д. общ.М. за сумата 3900 лв., който имал същият модел
автомобил, но с десен волан и искал да ползва частите от новозакупения автомобил, като това
което е останало след прехвърляне на части от единия на другия автомобил понастоящем се
намира в с. Д. на отговорно пазене от св.Р.. /протокол т.III,л.83 от ДП/.
В хода на образуваното ДП и след анализ на писмените доказателства е видно, че текущата
задължение на подс.Р. е в размер на 5133.66лв. и остава непогасена главница в размер на 9907.97
лв.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 314/2022 г. по описа на РУ П.
писмени доказателствени средства, както чрез показанията на разпитаните в ДП свидетели,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подс.Р. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2
НПК.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от
2

НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,че подс. Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението „обсебване”, поради което следва да се
ангажира наказателната му отговорност именно по предложената от държавното обвинение правна
квалификация по чл. 206,ал.1 от НК. Налице е чужда движима вещ – л.а. „***d“ на стойност 13600
лв., поверена на подсъдимия да я пази и управлява от ***, въз основа на договорни отношения –
договор за финансов лизинг № ***. През м.януари 2020 г. в гр.П. подс.Р. противозаконно се е
разпоредил с тази вещ, като я е продал на св.С., като от субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл обективиран в конкретните действия на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373,ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подс.Р. следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в
случая би бил по-благоприятен за с оглед възможността за определяне на наказанието под
специалния минимум, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни,
респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 НК като
същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни и направените самопризнания /които действително в случая няма пречка да бъдат отчетени
като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от
цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъдат отчетени високият размер
на невъзстановената и към този момент имуществена вреда, както и данните за друго осъждане по
нохд № *** г. на РзРС, макар и за престъпление извършено по-късно от настоящото.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.206,ал.1
НК е от 1 до 6 г. ЛОС,поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ
замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер към специалният
минимум, а именно 1 г. и 6 м. ЛОС, след което и на основание чл.58, ал.1 от НК го редуцира с 1/3 и
постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а
само правното основание и редуцираният размер, с оглед указанията, дадени в мотивите към т.2 от
ТР № 2/19.06.2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСНК на ВКС/. Съдът отчете, че чрез налагане на
наказание в размер на 1 г. ЛОС размер успешно ще бъдат реализирани целите визирани в чл.36
НК. На осн. чл.66,ал.1 НК съдът отложи така определеното наказание с изпитателен срок от 3 г.,
считано от влизане на присъдата в сила. Вярно е, за съда не съществува задължение за пряко
приложение на разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това
предпоставки, които безспорно са налице в случая, тъй като освен всичко друго е необходимо да
се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане.
При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подс.Р. да изтърпи реално наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при
съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на
обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпроса за разпореждане с веществените доказателства, като
постанови л.а.“БМВ 320d” рама № ****, оставен на отговорно пазене на Р.В.Р. в с.Д., общ.М., да
бъде върнат на собственика – *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Н.Х.“№***.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

3

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

4

Номер на акта:	29
Дата:	7 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20223520200218
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 ноември 2022 г.

Присъда по дело №218/2022 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите