Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21
гр.Русе,
11.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 124
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.И. ***, чрез
процесуалния му представител, против решение № 15/15.01.2021 г., издадено от
директора на РИОСВ – Русе, в частта, с която е разпоредено на жалбоподателя,
действащ като пълномощник на Р.З.Х., последният действащ и като ЕТ „Геда-Р.Х.“
и Е.И.Х., да бъде предоставено копие от жалба, заведена с вх. № Ж-49/19.12.2017
г., но при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. Страните не спорят, че копие от жалбата
е предоставена на жалбоподателя, но със заличени лични данни (трите имена, ЕГН
и подписи) на подалите я лица. Поддържа, че при издаване на оспорения
административен акт, в обжалваната му част, са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон –
чл.31, ал.1 от ЗА и на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата
на данните). Твърди, че той не съответства и на целта на закона, включително на
ЗА и Конституцията на Република България. Моли съда да постанови решение, с
което да го отмени като върне преписката на административния орган със
задължителни указания за предоставяне на исканото копие от жалба с вх. №
Ж-49/19.12.2017 г. на РИОСВ – Русе без заличаване на личните данни в нея.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на РИОСВ – Русе, в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда и чрез
процесуалния си представител, в хода на устните състезания, изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Легалната дефиниция на чл.4, т.7 от Регламент
(ЕС) 2016/679, в относимите й части, предвижда, че понятието „администратор“ означава
и публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други
определя целите и средствата за обработването на лични данни. Според чл.14,
ал.2 вр.ал.1 от ЗООС и чл.6, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите (ПУДРИОСВ),
директорът на РИОСВ представлява дирекцията и организира, ръководи и контролира
цялостната й дейност. При работата по адресираните по РИОСВ жалби, които касаят
оплаквания за наднормен шум, излъчван от промишлени източници, респ. евентуални
нарушения при добива и търговията с дървесина, каквито оплаквания в случая са
изложени в жалба с вх. №
Ж-49/19.12.2017 г. на РИОСВ – Русе (л.5 от преписката), директорът се подпомага
от специализирана администрация, организирана съответно в дирекция
"Контрол на околната среда" и дирекция "Превантивна
дейност" съгласно чл.10, ал.1 вр.ал.2, т.1, б.“д“ вр.б.“м“ и т.2, б.“к“
вр.б.“м“ от ПУДРИОСВ. Компетентният орган, който определя целите и средствата за
обработването на личните данни, съдържащи се в такива жалби, а поради това има
качеството и на администратор по смисъла на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679,
е именно директорът на РОИСВ. Следователно оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган.
В производството по издаването му са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които обаче не
се явяват съществени. В доктрината и съдебната практика е безспорно
положението, че нарушението е съществено, когато е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос.
Ответникът по жалбата е бил сезиран със заявление
с вх. № АО-5194/10.12.2020 г., депозирано от жалбоподателя, действащ в
качеството на адвокат-пълномощник на Р.З.Х. ***, последният и като ЕТ „Геда – Р.Х.“,
и Е.И.Х. ***. Със заявлението е направено искане на жалбоподателя да бъде
предоставено, на основание чл.31, ал.1 от ЗА, копие от жалба вх. № Ж-49/19.12.2017
г. на РИОСВ – Русе, за която се сочи, че е подадена от Г.И.М., живуща ***. По
делото се установява, че жалбата е подписана освен от Г.М., чиито лични данни
са известни на жалбоподателя, и от други лица, с чиито лични данни той не разполага.
В заявлението той е посочил следното:“Доверителите
ми желаят да защитят правата си чрез иск в РС-Русе за непозволено увреждане от М.,
за подготовката и воденето на който съм съответно упълномощен“. Със
заявлението е представена адвокатската карта на жалбоподателя, от която е
видно, че същият вписан на 26.06.1997 г. в АК – Русе с личен № **********,
както и пълномощно от 28.01.2020 г., с което той е упълномощен с права за „изискване и получаване на копия и книжа за
подготовка на иск“. Разпитани в
качеството на свидетели в съдебно заседание от 15.04.2021 г., упълномощителите Р.Х.
и Е.Х. изрично потвърждават, че имат намерение да заведат иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди само срещу Г.М., но не и срещу другите лица,
подписали адресираната до РИОСВ жалба.
Така по същество със заявлението се
иска обработване на личните данни на посочените лица – субекти на данни, под
формата на разкриването на данните чрез предаването им на жалбоподателя съгласно
дефиницията по чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Жалбоподателят е адвокат и
представител на трета страна по смисъла на чл.4, т.10 от Регламент (ЕС)
2016/679. Такова обработване би било законосъобразно в хипотезата на чл.6, § 1,
б.“е“ от същия регламент – когато то е необходимо за целите на легитимните
интереси на посочената трета страна - Р.Х. и Е.Х., освен когато пред техните
интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субектите
на данни.
В тези случаи обаче (т.е. в хипотезата,
когато обработването е допустимо на основание чл.6, § 1, б.“е“ от Регламент
(ЕС) 2016/679), по арг. от чл.14, § 2, б.“б“ и чл.21, § 4 от същия регламент,
за администратора на лични данни, в лицето на ответника по жалбата, би
възникнало задължението да предостави на субектите на данни информация за
законните интереси, преследвани от третата страна, т.е. да ги уведоми, че техните
лични данни се искат именно, за да бъде воден иск за неимуществени вреди срещу
тях, като следва да ги информира и за правото им на възражение срещу исканото
обработване. Такова задължение за ответника по жалбата обаче би възникнало само
ако, съгласно чл.6,
§ 1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, „обработването е необходимо за целите на
легитимните интереси на трета страна“. И обратно, ако пред администратора
не бъде доказан подобен легитимен интерес, то за него не биха възникнали и
процесуалните задължения да уведомява субектите на данни за преследваните от
третата страна цели, както и да ги информира за правото им на възражение срещу
исканото обработване на личните им данни чрез предоставянето им на третата
страна.
Тук е мястото да се изясни съдържанието
на понятието „легитимен интерес“ по
смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679. Принципът на законосъобразност на
обработването на личните данни е от фундаментално значение в правото на ЕС. В
чл.8, § 2 от Хартата на основните права на ЕС е изрично посочено, че личните данни трябва да бъдат обработвани
добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на
заинтересованото лице или по силата на
друго предвидено от закона легитимно основание. Текстът на чл.5, § 1, б.“а“
от Регламент (ЕС) 2016/679 изисква личните данни да бъдат „обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по
отношение на субекта на данните“. Според съображение 40-то от преамбюла на
регламента „за да бъде обработването
законосъобразно, личните данни следва да бъдат обработвани въз основа на
съгласието на съответния субект на данни или на друго легитимно основание,
установено по законодателен път в настоящия регламент или в друг правен акт на
Съюза или на държава членка, както е посочено в настоящия регламент…“.
Анализът на основанието по чл.6, § 1,
б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 води до извода, че за да бъде обработването на
личните данни законосъобразно, е необходимо кумулативно да са налице следните
три условия: 1) необходимост от обработването; 2) съществуването на легитимен
(законен) интерес и 3) преимущество на този легитимен интерес на третата страна
пред интересите или основните права и свободи на субекта на данните.
В т.29 от решение от 04.05.2017 г. по
дело C‑13/16 Съдът на ЕС приема следното: „…няма съмнение, че интересът на трето лице да
получи за лице, повредило негово имущество, информация от лично естество, за да
предяви срещу него иск за обезщетение, може да се квалифицира като законен
интерес“. Всъщност този извод следва и per argumentum a fortiori от
чл.9, § 2, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, според която разпоредба е
допустимо обработването дори на специални категории лични данни
(т.нар.“чувствителни данни“), ако това е необходимо с цел установяване,
упражняване или защита на правни претенции. Следователно обработването ще е
допустимо и когато това е необходимо за предявяване на иск в съда в случаите,
когато данните, чието предоставяне се иска, не попадат в посочената категория.
На следващо място, Съдът на ЕС приема,
че разкриването само на името и фамилията на причинителя на вредите не дава
възможност същият да бъде достатъчно идентифициран, за да бъде призован на съд,
като за тази цел са нужни и неговият адрес и/или идентификационен номер, поради
което обработването на личните данни в тази хипотеза отговаря и на второто
условие – да е необходимо за целите на легитимните интереси на третата страна
(т.30 от същото решение на Съда на ЕС).
В случая посочените изисквания по чл.6,
§ 1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 са били налице единствено по отношение на
Г.И.М., доколкото третата страна - Р.Х., действащ и в търговско качество, и Е.Х.,
са заявили намерение за предявяване на иск за неимуществени вреди само по
отношение на това лице. Намерение за предявяване на искове срещу останалите податели
на жалба вх. № Ж-49/19.12.2017 г. на РИОСВ – Русе не се съдържа в подаденото
заявление с вх. № АО-5194/10.12.2020 г. и не се и твърди в рамките на
настоящото съдебно производство. Напротив, както беше отбелязано по-горе, в
качеството на свидетели Р. и Е. Х. изрично заявяват, че не желаят да предявяват
искове срещу тези други лица. Следователно по отношение на последните въобще не
са били налице условията по чл.6, § 1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 – не е съществувал легитимен интерес на Х.,
като трета страна, както и необходимост от обработването на личните данни на
тези лица за неговата защита. Както се каза, наличието на тези условия
предпоставят и възникването на процесуалните задължения за администратора по чл.14,
§ 2, б.“б“ и чл.21, § 4 от същия регламент. Щом в случая тези условия не са
налице (Х. въобще нямат намерение да водят исково производство срещу останалите
подписали жалбата лица, с изключение на Г.М.), то за ответника по жалбата
такива задължения не са възниквали, съответно те не могат и да бъдат нарушени в
хода на административното производство.
Такова задължение е възникнало само по
отношение на посоченото лице – Г.М., сочено като бъдещ ответник по исковете за
неимуществените вреди на Х. По отношение на него обаче тези задължения по
същество са изпълнени, макар и по различен процесуален ред. В първоначалното
решение на същия орган – решение № 7/07.01.2021 г. (л.12 от преписката) е
отбелязано, и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, че в РИОСВ –
Русе е депозирано писмо с вх. № АО-5194-(3)/29.12.2020 г., чрез което лицето,
обозначено с инициалите Г.М. (Г.М.), изразява несъгласието си за представяне на
копие на жалбата. Така, макар субектът на данни да е бил информиран за
постъпилото искане за обработване на личните му данни по различен процесуален
ред – чл.31, ал.2 от ЗДОИ, в крайна сметка на същия е предоставена възможност
да изрази становището си, което е взето предвид и въз основа на което, на
основание чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, е постановен първоначалният отказ за
предоставяне на исканата информация. Следва да се отбележи, че тя съставлява
лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 , а не
обществена информация по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, което явно е съобразено от самия
орган, който е упражнил правото си на отзив по отношение на този първоначален
административен акт. Удовлетворяването на изискването субектът на данни да бъде
информиран за исканото обработване на личните му данни и предоставяне на същия
на възможност за възражение срещу това обработване, макар и в различна
процедура, съставлява процесуално нарушение, което обаче, доколкото не е
въздействало върху съдържанието на оспорения акт, не е съществено, не засяга по
никакъв начин правата на жалбоподателя и поради това не съставлява основание по
чл.146, т.3 от АПК за отмяната на акта.
Не е налице и допуснато нарушение на
материалния закон.
Констатна е практиката на ВАС по
приложението на чл.31, ал.1 от ЗА в контекста на защитата на личните данни (вж.
решение № 14186 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2020 г., V о.,
решение № 5372
от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2012 г., V о., решение № 4114 от
25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2012 г., V о.), според която Законът за
адвокатурата се явява общ спрямо ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и
по арг. от чл.11, ал.2 от ЗНА приложение намира специалният закон. Както се
приема и в цитираните решения, само по силата на своето качество, удостоверено
с адвокатска карта, адвокатът, какъвто е и жалбоподателят, не разполага със свободен
и неограничен достъп до личните данни на трети лица. Негово право на достъп до
такива данни е производно от правото на достъп на третата страна, която той
представлява и поради това то не може да бъде по-широко по своя обем.
Както се сочи и в т.30 от цитираното
решение на Съда на ЕС, при преценката за необходимостта от обработване на
личните данни дерогации и ограничения на принципа за защита на личните данни се
предвиждат само доколкото това е строго необходимо. Следва да се отбележи, че за
да бъде исковата молба редовна, съгласно чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, е необходимо
в нея да бъдат посочени имената и адреса на ответника като няма изискване за
посочване и на неговия единен граждански номер, какъвто се съдържа в жалба вх.
№ Ж-49/19.12.2017 г. на РИОСВ – Русе по отношение на нейните податели. ЕГН,
съгласно чл.11, ал.1, изр.второ от ЗГР, е уникален номер, чрез който физическите
лица се определят еднозначно, поради което безспорно покрива определението на
лични данни по чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По делото няма спор, че на
жалбоподателя е предоставено копие от тази жалба, но със заличени лични данни
(трите имена, ЕГН и подписи) на подателите й. От самото съдържание на заявление
с вх. №
АО-5194/10.12.2020 г. е видно, че още към момента на подаването му
жалбоподателят е разполагал с трите имена и адреса на лицето, срещу което
неговите доверители възнамеряват да водят иск за непозволено увреждане – Г.И.М.,
от с.Б., ул.“**“ № *. Следователно, след като е разполагал с посочените лични
данни на бъдещия ответник, които следва се съдържат в исковата молба като
условие за нейната редовност по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, както и с обезличено
копие на самата жалба, за да се прецени дали изнесените в нея твърдения пред
административния орган могат да бъдат квалифицирани като деликт, жалбоподателят
е разполагал с цялата необходима му информация, за да изготви и подаде една
редовна искова молба до гражданския съд. В хода на евентуалното исково
производство той би могъл по реда на чл.192 от ГПК да поиска от съда да задължи
административния орган да представи и оригинала на процесната жалба, ако същият
се окаже необходим за извършване на проверка на авторството на жалбата в
производство по чл.193 от ГПК или приемането му по делото в оригинал съгласно
чл.183 от ГПК.
По тези съображения, доколкото, от една
страна, за целите на изготвяне на една редовна искова молба жалбоподателят не
се нуждае от ЕГН на лицето Г.М., а такова се съдържа в обсъжданата жалба до
РИОСВ – Русе, а от друга той разполага с останалите необходими му лични данни
на това лице – три имена и адрес за призоваване, съдът намира, че липсва необходимост
от исканата обработка на лични данни чрез предоставяне на копие от жалбата без
заличени в нея такива данни на нейните податели. Като е достигнал до този извод
административният орган е издал административен акт, съответен на материалния
закон, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по жалбата не е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва
да му бъде присъждано.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Н.И., с ЕГН **********, против решение № 15/15.01.2021 г., издадено от
директора на РИОСВ – Русе, в частта, с която е разпоредено на жалбоподателя, в
качеството на адвокат и пълномощник на Р.З.Х., последният действащ и като ЕТ
„Геда-Р.Х.“, и Е.И.Х., да бъде предоставено копие от жалба, заведена с вх. №
Ж-49/19.12.2017 г., но при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. - със заличени лични данни (трите имена, ЕГН и
подписи) на подалите я лица.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: