Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар
Румела Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело
№ 2557/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано
въз основа на жалба на М.Я.К. чрез адв. И.Д. срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0819-001864/05.11.2020г. на полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като неправилна и незаконосъобразна и иска отмяната ѝ, поради
противоречие с чл.35 ал.1, чл.32 ал.1, чл.57 ал.1, чл.4 ал.1 и ал.2 и чл.17
ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България. Посочено е, че
административният акт не съдържа мотиви и
е издаден при съществени нарушение на процесуалните правила, тъй като не
е посочено кога е било отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство на М Р. Изтъкнато е съображение за нарушаване на принципа на
съразмерност по чл.6 ал.1 от АПК, тъй като принудителната административна мярка
по чл.171 т.2а б.“А“ е наложена на собственика на автомобила, макар че той не е
извършвал нарушения по ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
съдебни разноски.
В хода на устните
състезания, пълномощника на жалбоподателя адв. Д. изтъква, че с решение №3 от
23.03.2021г. на Конституционния съд на Република България, постановено по
к.д.№11/2020г. за противоконституционни са обявени разпоредбите на чл.171 т.1
б.“Д“ и чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДвП, като противоконституционните разпоредби не
следва да бъдат прилагани по висящи съдебни производство, съгласно решение №3
от 28.04.2020г. на Конституционния съд по к.д. №5/2019г. и решение
№4/14.05.2020г. на Конституционния съд по к.д. №9/2019г.
Ответникът в
производството – полицейски инспектор
н сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна чрез юрисконсулт Г. Г оспорва
жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Изтъква, че обжалваната
заповед е правилна и законосъобразна, налице са материално-правни предпоставки
за издаването ѝ. Подчертава, че актът, с който е било отнето СУМПС на М Р
е бил влязъл в сила към издаване на обжалваната заповед и към него момент
нормата, въз основа на която е било извършено отнемането не е била обявена за
противоконституционна. Смята, че решение №3 от 23.03.2021г. на Конституционния
съд на Република България, постановено по к.д.№11/2020г. е неприложимо към
разглеждания случай. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Обжалваният административен
акт е бил съобщен на М.Я.К. на 09.11.2020г., а жалбата срещу него е постъпила
на 20.11.2020г., което я прави подадена в 14-дневния законоустановен срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, от лице с правен интерес от това.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
Принудителната административна
мярка по чл.171 т.2а б.“А“ във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложена на жалбоподателя за това, че на 05.11.2020г.
собствения му лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№ * **** **е бил
управляван в гр.Варна от М.С.Р., чието свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ е било отнето, поради незаплатени дължими глоби
съгласно чл.159 ал.2 от Закона за движение по пътищата. Регистрацията на лекия
автомобил, собственост на М.Я.К. е била прекратена за срок от шест месеца и са
били отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №
********* и два броя регистрационни табели с № В **** ВА.
По делото е безспорно доказано
и няма спор, че с рег.№ * **** **е собственост на М.Я.К. с ЕГН **********.
Видно от представената справка
за нарушител-водач относно М.С.Р. свидетелството ѝ за управление на
моторно превозно средство е било отнето на 21.11.2019г. с акт
№Д698647/21.11.2019г. и възстановено на 06.11.2020г. По делото е приложена заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0255-000076/22.11.2019г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР
гр.Варна срещу М.С.Р., на която е отнето по реда на чл.171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП свидетелството за управление на
моторно превозно средство №********* до заплащане на дължимата глоба. Видно от
разписката същата е получила свидетелството си за управление на МПС на
06.11.2020г. Представената квитанция в съдебното заседание на 24.02.2021г.
установява, че на 06.11.2020г. М.С.Р. е заплатила 450 лева по сметка на ОД на
МВР гр.Варна, представляваща сума на глоби, наложени с изброените в квитанцията
наказателни постановление.
Следователно, на датата на
налагане на принудителната административна мярка срещу жалбоподателя -
05.11.2020г. неговата майка управлявала автомобила му М.С.Р. е била с отнето
СУМПС.
По делото няма спор по
фактите, като правният спор е основно по тълкуването и приложението на закона.
Въз основа на
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
По смисъла на
чл.172 от ЗДвП, обжалваната заповед е издадена от компетентен административен
орган, съгласно приложените по делото: заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, заповед №365з-2747/20.07.2017г. на директора на
ОД на МВР гр.Варна, изменена със заповед №…-4340/01.11.2017г. на директора на
ОД на МВР гр.Варна, заповед №3653-5464/31.12.2018г. на директора на ОД на МВР
гр.Варна, заповед №8121з-515814.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи и заповед №8121з-825/19.07.2019г. на
министъра на вътрешните работи.
Оспореният
административен акт е издаден в установената от закона форма и съдържа мотиви. Не
бяха установени съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаването му.
С определение
№587/11.03.2021г. настоящото производство беше спряно до постановяване на
решение от Конституционния съд на Република България по конституционно дело
№11/2020г., образувано във връзка с искане на омбудсмана на Република България
за установяване противоконституционността на на чл.171 т.1 б.“Д“ и чл.172 т.2 б.“К“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/. И с определение №892/13.04.2021г., производството по това дело беше
възобновено, поради постановяване на решение №3823.03.2021г. на Конституционния
съд на Република България по конституционно дело №11/2020г., с което са обявени
за противоконституционни разпоредбите на чл.171 т.1 б.“Д“ и чл.172 т.2 б.“К“ от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.171 т.1
б.“Д“ от ЗДвП е гласяла: За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Нормата на чл.172 т.2 б.“К“ от ЗДвП е гласяла: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните
нарушения, временно
се спира от движение пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Обжалваната
принудителна административна мярка е наложена по реда на чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, според който: За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, прекратява се
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваната
принудителна административна мярка е наложена на М.К. в последната хипотеза по
чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, тъй като собственик е предоставил моторното си
превозно средство за управление от лице, на което свидетелството
за управление е било временно отнето по
реда на чл. 171 т. 1 от ЗДвП. На основание чл.143 ал.11
от ЗДвП, при служебно
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите,
предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, както в случая е сторено с обжалваната заповед.
За
временно спиране на регистрирано превозно средство от движение по чл. 40,
ал. 1, т. 2 собственикът представя документ за самоличност и част втора на
свидетелството за регистрация на превозното средство, като втората част от
свидетелството за регистрация му се връща след пускане в движение на превозното
средство, съгласно
чл.41 и чл.43 ал.3 от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА
РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ И ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ, ВРЕМЕННО ОТНЕМАНЕ,
ПРЕКРАТЯВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И
РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ
ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА.
Тоест, при прекратяване на регистрацията се отнемат
освен и свидетелството
за регистрация на МПС и регистрационните табели, докато при временно спиране от
движение се отнема само част втора на свидетелството за регистрация на превозното
средство и съответно основанията за налагане на двете принудителни
административни мерки са различни, изброени в чл.171 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.171
ал.1 т.2а от ЗДвП. От това следва, че
обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.172 т.2 б.“К“ от ЗДвП не влияя върху изхода на настоящия правен спор.
Не по
този начин стои обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП, чийто правен ефект се
състои в това, че не може да се отнема свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба. Противоконституционността на тази норма има пряко
влияние върху наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП и обосновава нейната незаконосъобразност, защото не
може да се прекратява регистрацията на МПС, когато собственика му го е
предоставил за управление на водач, чието
свидетелството за управление на моторно превозно средство не е можело да
бъде отнето по реда на чл. 171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП до заплащане на
дължимата глоба, поради наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане.
Относно
действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява
противоконституционността на закон, по отношение на заварени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на
чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията в т.2 от решение №3/28.04.2020г. по
конст.дело №5/2019г., Конституционният съд на Република България е постановил,
че: „Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо
производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и
нарушава забраната на чл.5 ал.1 – никой закон не може да противоречи на
Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а
следователно не е приложимо право – което единствено има значение за решаването
на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е
да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията.
Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с
нейното непосредствено действие, и с духа и принципите на правовата държава.“. В
заключение, Конституционният съд е решил, че: „По отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения,
предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се
прилага.“.
Горното
означава, че в това висящо съдебно производство по обжалване на принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, обявеният от Конституционния съд с решение
№3/23.03.2021г. по конст.дело №11/2020г. за противоконституционен чл. 171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП
не се прилага.
Според решение
№4/14.05.2020г. на Конституционния съд по к.д. №9/2019г., „Ако е спряно съдебно
производство, съответният съд след възобновяването на производството трябва да
постанови съдебен акт, като остави неприложена обявената от Конституционния съд
за противоконституционна норма.“. Изхождайки от същото конституционно решение,
материалната норма на чл. 171 т.1 б.“Д“ от
ЗДвП, която е действала към момента на издаване на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0819-001864/05.11.2020г. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, но обявена от
Конституционния съд за противоконституционна с решение №3/23.03.2021г. по конст.дело
№11/2020г., не може да се приложи по заварени неприключили правоотношения,
висящи пред съда.
Следователно,
настоящият съд е задължен да не приложи по реда на чл.142 ал.1 от АПК, разпоредбата на чл. 171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП, действала към момента на
издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0819-001864/05.11.2020г., която е
предмет на спора в това съдебно производство,
тъй като цитираната правна норма е обявена за противоконституционна,
докато настоящият процес е висящ и беше спрян до произнасяне на Конституционния
съд.
В заключение, отпадане на възможността да се отнема свидетелството за
управление на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока
за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, води до материална
незаконосъобразност на принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а
б.“А“ от ЗДвП. Тоест, при неприложимост на чл.171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП /обявена за
противоконституционна/, незаконосъобразно се явява прекратяването на
регистрацията на пътно превозно средство, на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице,
чието свидетелство за управление на МПС е отнето, поради незаплатена в срока за
доброволно заплащане на дължима глоба. Материалната незаконосъобразност на
обжалваната заповед е достатъчно основание по чл.146 т.4 от АПК за отмяна. Тя е
довела и до несъответствие с целта на закона. За да се приеме, че принудителната административна мярка е законосъобразна и изпълнява целите по
чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, тя трябва да е свързана с предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В разглеждания случай, обявяването за
противоконституционна на нормата на чл.171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП води до липса на
нарушение по чл. 171 т.2а б.“А“ от ЗДвП.
Жалбата е
основателна и заедно с нея трябва да бъде уважено искането на М.Я.К. за присъждане на съдебни разноски: 300 лева
адвокатско възнаграждение, платено на основание представения договор за правна
защита и съдействие и 10 лева държавна такса към съда.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172 ал.5 от ЗДвП и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0819-001864/05.11.2020г. на полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с която е прекратена регистрацията
на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№ В **** ВА, собственост на М.Я.К.
за срок от 6 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство №********* и два броя регистрационни табели с № В **** ВА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Варна да заплати на М.Я.К.
с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 310 /триста и десет/ лева.
Съгласно чл.172 ал.5 от Закона за
движение по пътищата, решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: