Р Е
Ш Е Н
И Е
Град ***еч, 21.02.2020
година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
,четвърти граждански състав в публично заседание на двадесет и първи януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
***при секретаря ***като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 724 по описа за 2019 година на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл.440 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от ЗП П.К.К. с адрес ***, ЕГН **********,
против
* „***Е", ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.***, и
Р.Г.К. с адрес ***,
ЕГН **********, и
Е.М.К. с адрес.***
ЕГН ********** с петитум:
Допуснато
е привличане, на основание чл.219, ал.1 от ГПК , на трето лице помагач на
ответника * „***Е" - Изпълнителния
директор на ***.
Ищецът
излага ,че на 02.02.2017г. с нотариален акт ***на
нотариус с peг № 173 *, сключил договор за покупко - продажба с ответниците Р.Г.К. и Е.М.К., с който
те му продават следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по
кадастрална карта и кадастралните регистри на с.*, одобрени със Заповед №
РД-18-82/16.11.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището
на с.*, обл. ***еч, в местността „***", с площ
на имота от 5699 кв.м., с трайно предназначение - земеделска и начин на трайно
ползване - НИВА, при съседи: ***С Постановление за възлагане на недвижим имот №
***-***. на *, ответника Е.М.К. е придобила изнесения на търг по изп. дело № ***/2012г. по описа на същата дирекция недвижим
имот, който е придобит по време на брака й с длъжника по изп.
дело Р.Г.К.. Този имот е представлявал съпружеска имуществена общност и
съпругът - недлъжник е изразил желание да купи частта на длъжника на най
високата предложена цена и е обявен за купувач на частта на длъжника от имота,
поради което този имот й е възложен с постановление за възлагане от
23.12.2016г. и имота престава да бъде в режим на СИО.Съгласно чл.22 от СК -
Лични са вещните права придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил
изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни права, които са СИО.Видно
от самото постановление собствеността върху имота преминава
върху купувача от датата на постановлението -
23.12.2016г.Постановлението за
възлагане е вписано в Агенция по вписванията на 19.01.2017г. Твърди,че на
29.11.2018г., при ***равена справка за този имот не излизало да има вписана
възбрана, като такава справка е правена и при изповядване на сделката на 02.02.2017г., но след ***равена
справка по имот след 29.11.2018г. станало ясно, че * „***Е", ЕИК***, е
наложил възбрана върху този недвижим имот за задължения на Р.Г.К., ответник по
настоящето дело и длъжник по изп. дело № ***/2018г.
на ЧСИ *** Ла***ска с peг № 903, с район на действие
ОС ***еч. По този начин счита ,че с наложената възбана от * „ ***Е", ЕИК***, и действията предприети
по изп. дело № 379/2018г., върху процесния
имот , са му засегнати правата на собственик върху имота и съгласно чл. 440 ГПК
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск,
за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Счита ,че искът по
чл.440 ГПК е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по
започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Поради
изложеното по - горе за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск със
следния петитум: да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ответникът Р.Г.К.,
ЕГН **********, като длъжник по изп. дело № ***/2018г.
на ЧСИ *** Ла***ска с peг. № 903, с район па действие
ОС ***еч, към датата на вписване на възбраната
-10.01. 2017г. от * „***е", ЕИК***, не е бил собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.*, одобрени
със Заповед № РД-18-82/16.11. 2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ
се в землището на с.*, обл.***еч, в местността „***",
с площ на имота от 5699 кв.м., с трайно предназначение - земеделска и начин на
трайно ползване - НИВА, при съседи: ***
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците:
- Р.Г.К. и Е.М.К.
считат иска за основателен и сочат съображения за това като подчертават ,че към
датата на сделката 02.02.2017г. имота не е СИО и
втората от тях е негов единствен собственик.
- * „***е”, чрез
юрисконсулт Л. Хр., която прави възражение за недопустимост на иска , което
съдът е разгледал и оставил без уважение, а по същество изтъква, че причина за
депозиране на процесния иск е наличието на вписана
възбрана върху процесния имот на 10.01.2017г. /видно
от приложеното Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване за лице от
Агенция по вписванията за периода от 01.01.2002г. до
25.01.2019г./, а прехвърлителната сделка е вписана в
Служба по вписванията на 19.01.2017г., след като вече е била вписана
възбраната. Акцентира ,че ищецът твърди, че е собственик на вещта, върху която
е насочено принудителното изпълнение, но това принудително изпълнение е
инициирано от взискател, който е вписал възбрана /на 10.01.2017г./ върху имота преди
вписването на придобиването му от първия приобретател
/19.01.2017г./, а в последствие и от ищеца, то липсва правен интерес от иска за
установяване, че длъжникът не е собственик на вещта. Когато възбраната е
вписана преди придобивната сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл. 440 от ГПК
- собствеността на ищците върху имота, предмет на принудително изпълнение не се
оспорва; правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на
собственост на длъжника по изпълнението, а от вписаната възбрана върху имота
преди придобиването на собствеността от ищеца. Противопоставимостта
на правата на приобретателя на възбранен имот се
определят от разпоредбите на чл.113 от Закона за собствеността, чл.453, т.1 и
чл.452, ал.2 от ГПК. Вписването на възбраната предхожда вписването както на
Постановлението за възлагане /в полза на Е.М.К./, така и на разпоредителната
сделка в полза на купувача П.К.К.. След като върху
имота има вписана възбрана преди придобиването му от третото лице, кредиторът
има право да се удовлетвори от цената му, независимо, че имотът вече не
принадлежи на длъжника, тоест дори и при изгоден за ищеца резултат по предявения
иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК, няма да се осуети изпълнението - така сочи определение
№ 264/5.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3650/2015 г., II г. о., ГК;
определение № 395/11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2338/2015 г., IV г. о.,
ГК; определение № 348/12.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1594/2014 г., IV г.
о., ГК; определение № 348/12.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1594/2014 г. на IV г. о.
/. Установена е трайна съдебна практика, че липсва правен интерес от иск за
установяване, че длъжникът не е собственик на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение.
Моли, ако съда приеме
допустимост, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен иска по следните
съображения: от представеното от ищеца Удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличаване за лице от Агенция по вписванията за периода от 01.01.2002г. до 25.01.2019г. е видно, че към датата на
вписването на възбраната /10.01.2017г./
имотът е собственост на Р.Г.К.. Следователно ищеца представя безспорни
доказателства, които оборват твърдението му, че към дата на вписване на
възбраната на * „***е" длъжникът не е бил собственик на процесния имот. В случая не се спори, че към настоящия
момент собственик на имота е ищеца. Тъй като последният е придобил възбранения имот, той е придобил имота на свой риск и е
длъжен да търпи изпълнителните действия, насочени по отношение на този имот за
принудително удовлетворяване на изпълняемото право на
взискателя - * „***е".
-третото – лице
помагач на * „***е", *** – гр. *** чрез пълномощника си Галя Тодорова
Петкова - главен експерт по приходите, с пълномощно № 218/11.05. 20127 г.,
която изтъква, че преди вписване на постановлението, по искане на *** на
10.01.2017 г. върху имота е вписана възбрана по изп.
дело № 749/15 г., по описа на ЧСИ *** което впоследствие е препратено по
компетентност на ЧСИ *** Ла***ска, където е преобразувано под № ***година.
На 02.02.2017 г.
имотът е придобит от П.К. въз основа на нотариален акт за продажба на
имуществото.
В мотивите към т. 4
от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г., постановено по тълк.
дело № 3/2015 г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС е
посочено, че целта при уважаване на иска по чл. 440 от ГПК е да бъде
установено, че имотът не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече
възможността да се насочи принудително изпълнение за негово задължение върху
имущество, което принадлежи на трето лице. Правата на третото лице върху имота
не са предмет на иска по чл. 440 от ГПК, а само обуславят правния интерес от
предявяване на същия. От представените отговори на исковата молба е видно, че
правото на собственост на ищеца върху имота не се оспорва от длъжника по
изпълнението, предвид което счита , че в настоящия случай не е налице спор
относно принадлежността на правото на собственост върху обекта на принудително
изпълнение, а относно възможността да бъдат предприети изпълнителни действия,
въпреки придобиването му от ищеца.
Представеното по
делото постановление за възлагане на имота от публичен изпълнител е издадено на
23.12.2016 г. и считано от тази дата същото е породило транслативен
ефект. Вписването на постановлението в Служба по вписванията при Районен съд -
гр. ***еч обаче е извършено на 10.01.2017 г., като
преди това кредиторът на бившия собственик на имота - *З, чрез процесуалния си субституент *** е вписал възбрана върху имуществото за
друго задължение на ответника Р.К.. Датата, на която е вписана възбраната по изп.
дело № 749/15 г., по описа на ЧСИ *** преобразувано под № ***п, по описа на ЧСИ
*** Ла***ска се доказва от издаденото от Служба по вписванията - гр. ***еч и приложено към настоящия отговор удостоверение изх. №
35/2019 г. за вписванията, отбелязванията и
заличаванията, което представлява официален свидетелстващ документ за
извършените вписвания относно горепосочения имот с идентификатор ***. В този
смисъл извършената справка за имота, на която се позова ищеца не представлява
доказателство за извършените вписвания.
Съгласно разпоредбата
на чл. 453 от ГПК, на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да
се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права върху недвижимия
имот, които подлежат на вписване и не са били вписани преди възбраната, както е
в настоящия случай. Правните последици от относителната недействителност на
прехвърлянето на имота се състоят в това, че придобиването на собственост върху
имота с постановление за възлагане от публичен изпълнител, макар и извършено
преди вписването на възбраната от частния съдебен изпълнител, но вписано по
партидата на купувача след нея, се счита за неизвършено и взискателят
може да продължи изпълнението върху имота, считайки го за имот на длъжника по
ИД ***г., по описа на ЧСИ *** Ла***ска.
Разпоредбата на чл.
112 от Закона за собствеността представлява императивното задължение за вписване
на всеки акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот именно, за
да може придобиването да бъде противопоставимо на
правата на трети лица, които претендират по отношение на същото имущество.Акцентира
,че когато законът предвижда да се впише акт, с който се прехвърля вещ,
вписването няма само оповестително действие, но и конститутивно и защитно такова, тъй като действително за
страните по възлагането, прехвърлянето на собствеността настъпва от датата на
влизането му в сила, но по отношение на трети лица правните последици настъпват
в един по-късен момент - от вписването му в съответния регистър. Вписването на
актовете има и защитно действие, тъй като третите лица не участват в сделките
за прехвърляне на вещта, а в настоящия случай третите лица не са участвали в производството,
в което е възложен имота.За да бъде засегнато неправомерно от наложената
възбрана, третото лице и ищец в настоящото производство, следва да може да
противопоставя своите права на взискателя, който е вписал възбраната. Доколкото
ищецът не е противопоставил чрез своевременно вписване на правата си върху
имота на кредиторите на праводателя, счита че същият
не може да се легитимира надлежно като трето лице, чиито права са засегнати от
вписаната възбрана по изп. дело № ***г., по описа на
ЧСИ *** Ла***ска.С оглед изложеното, моли предявеният от П.К. иск по чл. 440 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК в полза на третото лице-помагач да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120.00 лева.
Съдът е изпълнил
производството по чл.140 ГПК
Ищецът се представлява от адв. П.К., която поддържа предявения иск и
моли съдът да постанови решение, с което да уважи същия така, както е предявен
развива фактически и правни доводи в подкрепа.
Ответникът * „***е”
се представлява от юрисконсулт Х. , която моли за отхвърляне на иска.
Ответниците Р.Г.К. и Е.М.К. не вземат лично участие в
процеса.
Третото лице –
помагач, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът като съобрази
становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът, на 02.02.2017г. с нотариален акт ***на нотариус с peг. № 173 ***, сключил договор за покупко-
продажба с ответниците Р.Г.К. и Е.М.К., с който му прехвърлят следният недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастралните
регистри на с.*, одобрени със Заповед № РД-18-82/16.11.2015г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, находящ се в землището на с.*, обл.***еч,
в местността „***", с площ на имота от 5699 кв.м., с трайно предназначение
-земеделска и начин на трайно ползване - НИВА, при съседи: ***Приложена е и
схема от СГКК – гр. ***еч , в която е посочен като
собственик.
В подкрепа на
твърдението, че праводателя му Е.М.К. е придобила
имота въз основа на покупко – продажба на таен търг
по ИД ***/2012 на ПИ при ТД на *** *** е Постановление за възлагане на недвижим
имот № ***-***. на * на ответника,с което на К. са възложени два броя имота , включая процесния , което е
вписано с вх.№144/19.01.2017г. при
СВ – ***еч.
Приложена е и схема от
СГКК – гр. ***еч , в която ищеца е посочен като
собственик.
Правният интерес на
ищеца от воденото на иска се извежда въз основа на у-ние изх.-№003468 от
15.04.2019г. /стр.36/по ИД ***/2018г. на ЧСИ Ла***ска , от което е видно,че на
25.09.2018 г. е образувано изпълнително дело № ***/ 2018 г. въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 09/04/2010г. по гражданско дело № ***на ***със
страни: Взискател - ***, ЕИК ********* (събираща частното
държавно вземане на * ***е); Длъжник: Р.Г.К., ЕГН:**********.Изпълнителното
дело е образувано първоначално на дата 25.03.2015Г под №***2015г, по описа на
ЧСИ *** peг. №***, район на действие СГС, като на основание
чл.427 ал.2 от ГПК и по искане на взискателя, производството по изпълнително
дело № ***2015г, по описа на ЧСИ *** peг .№***, район
на действие СГС, е продължено от ЧСИ Ла***ека под № ******г. Изпълнението по делото
е насочено към осребряване имуществото на длъжника чрез: публична продан на
недвижими имоти, възбранени с възбрана по
изпълнителното дело, внесена в имотния регистър при СВ - ***еч
дв. вх.рег. №
46 от 10.01.2017г. , включая по т.“в“ процесния имот .
Именно по това ИД
пред ЧСИ Ла***ска е поискана от ищеца заличаване на забрана върху два имота и процесния , която с разпореждане от 18.01.2019г. /стр.37/ е
отказала да я заличи по отношение и на процесния имот
като е посочила в мотивите си, че в хода
на изпълнителното дело е вписана възбрана с вх.рег. № 46 от 10.01.2017г. върху 7 бр. недвижими имоти в с. * и
вписването на възбраните предхожда вписването на разпоредителните сделки в
полза на купувачите Пл. К.. Представени са доказателства за сочената възбрана –
искане изх.№1826/05.01.2017г. до СВ
от ЧСИ /стр.38/, произхода на дълга – ЗИПЗ по чл.417 ГПК/стр.39/, ИЛ/ стр.40/;
срещу Р.Г..
На ищеца е указана
доказателствената тежест в разпореждането по чл.140 ГПК. За него е налице
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск за собственост тъй като притежава самостоятелно право, което се оспорва – предявилия
иска се легитимира като собственик на процесния имот
с представен по делото нотариален акт за ПП, което обуславя правния му интерес
от предявяването на иска, а първият ответникът счита ,че вписването на
възбраната предхожда както вписването на ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ така и на
разпоредителната сделка с ищеца и щом е така кредитора има право да се
удовлетвори от цената на имота , независимо ,че той не принадлежи на длъжника.
Твърди , че към датата на вписването на възбраната – 10.01.2017г. имота е
собственост на Р.Г..
Постановлението за
възлагане е едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен
недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена. Действително, налице
е разлика във формулирането на разпоредбите на чл.246,ал.8 от ДОПК и
чл.496,ал.2 от ГПК. Според ДОПК собствеността преминава върху купувача от
датата на постановлението за възлагане, а според ГПК придобиването на
собствеността се случва от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане , в ред .измен. 2012г..
Анализирайки мотивите
на постановлението за възлагане , съдът приема , че е била изнесена на публична
продан ½ ид. част от процесния
недвижим имот с площ 5 700 кв.м., придобит по време на брака между втория
и трети ответник, сключен на 06.02.1993г., която е изнесена на търг на 12.12.2016г. като на осн.
чл.259,ал.6 ДОПК в 14 дневен срок от провеждането му ,с искане от 16.12.2016г.
вх.№*** – 000 – 0532194/21.12.2016г. съпругата е изразила желанието си да купи
частта на длъжника на най високата предложена цена и в 30 дневния срок по
чл.259, ал.6 ДОПК е превела по сметка на ТД НА *** с платежно нареждане от
20.12.2016г.сумата 1000,00 лева , равняваща се на най високата цена, предложена
от участник №1 на проведената на 12.12.2016г.
публична продан , поради което съпруга на осн.
чл.259, ал.6 ДОПК е обявен за купувач на частта на длъжника от имота
Дори и да се приеме,
че разликата във формулировката в двата закона не е случайна и следва стриктно
да се тълкува текста на закона в смисъл на придадено предварително изпълнение
на постановлението за възлагане, това не означава, че последващата
отмяна на постановлението за възлагане няма ефект върху прехвърлените права,
ако изобщо такива са прехвърлени преди влизане в сила на постановлението.
Защото по правило именно постановлението за възлагане е придобивният
способ за купувача. То замества и играе ролята на титул за собственост. Затова
и изрично в закона е предвидено / чл.246,ал.8 ДОПК/,че нотариална форма не е
необходима. Възлагането по правната си природа има вещноправно
прехвърлително действие, а придобиването чрез
публична продан е самостоятелен специфичен деривативен
придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС
В случая
следва да се прилагат специалните правила на ДОПК, а според същите вписването
на постановлението за възлагане не е елемент от фактическия състав за
придобиване на собствеността и прехвърлянето на собствеността настъпва от
датата на самото постановление.
Или при насочване
на изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност за дълг на единия
съпруг, изплатен от другия, вещта става индивидуална собственост по изричното
разпореждане на закона - чл. 22, ал. 1 изр. 2 СК от 2009 г. и чл. 259 - 261 от ДОПК.
Съгласно ал.10, чл.259 ДОПК, считано от датата
на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска
имуществена общност на съпруга
недлъжник, съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност и
придобива статут на индивидуална собственост.
Вярно
е ,че съгласно чл.246, ал.11 ДОПК , Купувачът е длъжен да поиска вписване на
постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване чрез
службата по вписванията, но според съда това вписване има само оповестително действие , но не и конститутивно
и то не е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността .
Затова , макар по същество твърденията на първия ответника да съответстват на
действителността ,че вписването на възбраната предшества вписването на ПЗ и
сделката по покупко – продажбата , същите са ирелевантни по отношение на правата на съпругата Кацарска ,
придобила ½ ид.част от процесния
имот ,чрез правото на изкупуване по ДОПК.
Предвид
това следва да се приеме ,че така предявения отрицателен установителен
иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
При този
изход на делото първият ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските му по делото пред настоящата инстанция , от които: 25,00 лева – д.т.
и сумата 500,00 лева – адв. в-е или общо 550,00 лева.
Мотивиран
от горните съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.440, ал.1 от ГПК, по
отношение на *”***Е”, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.***, ***,
представлявано от Изп.директор
Живко Живков,че ответникът Р.Г.К., ЕГН **********, като длъжник по изп. дело № ***/2018г. на ЧСИ *** Ла***ска с peг. № 903, с район па действие ОС ***еч,
към датата на вписване на възбраната -10.01. 2017г. от * „***е", ЕИК***,
не е бил собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с.*, одобрени със Заповед № РД-18-82/16.11. 2015г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на с.*, обл.***еч, в местността „***", с площ на имота от 5699 кв.м.,
с трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване - НИВА, при
съседи: ***
ОСЪЖДА *”***Е”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ***, представлявано от Изп.директор ***да
заплати на ЗП П.К.К. с адрес ***, ЕГН ********** разноски
по делото в общ размер на 550.00 лв/ петстотин и
петдесет лева/.
Решението е постановено при
участието на трето – лице помагач - *** – гр. *** ,БУЛ.“*** , представлявано от
Изп.д-р. Г.Д.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: