№ 1373
гр. Плевен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430100769 по описа за 2025 година
Иск с правно основание е чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19,
ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М
Р. Г., ЕГН**********, гр.***** бл.226, вх.А, ап.3 против **** ЕООД,
********, със седалище и адрес на управление: гр.***** 3, бул. ***** № 51,
бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, в която се твърди, че на 1/28/2021г. между М. Р. Г. и
ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №
977262, съгласно който договор твърди, че е приложим ЗПФУР. Твърди, че
страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1850 лева.
Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.11%. Твърди, че в
чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от ,,**** в полза на Дружеството ответник. Твърди, че при
сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в
съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди, че
след като усвоила сумата от 1850 лв., М. Р. Г. установила, че освен заемната
сума от 1850лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „****" ЕООД, в размер на 1424.50лв.
1
Счита клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски
кредит за нищожна поради следните причини: дължимите вноски по договора
за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в
ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а
не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява
всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с
обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че
ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил
представян. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал.
1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът
е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11
ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва
яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено
е само ГПР в 49.85%, но не е посочен начина на изчисляването му. Счита, че
затова договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди, че е
посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е
включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено,
поради следните причини: Ответникът не предоставя възможност за
сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за
което събира допълнително възнаграждение. Твърди, че с това допълнително
плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на
сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при
което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид
сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението
за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща
дължима сума не отговарят на действителните такива. Твърди, че посочените
в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Позовава се на съдебна
2
практика. Считае, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор
за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е
разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита,
че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите
за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над
70%. Предвид горното, твърди, че посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Развива правни съображения и се позовава на правото на ЕС и практика на
СЕС. Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Счита клаузата
на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № за нищожна,
като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Моли да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит №977262, сключен между М. Р. Г. с
ЕГН: ********** и „*****, с ЕИК: **********, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „**** в
полза на ответника.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
3
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се установява от Договор №
977262/28.01.2021г., Преддоговорна информация/ Стандартен европейски
формуляр /л. 35-л.47 от делото/, че между ищеца като кредитополучател и
"****" ЕООД, е сключен Договор № 977262/28.01.2021г. С договора за
кредит на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 1850 лв., със срок на
заема 12 месеца, и посочен ГПР от 49,11 % и обща дължима сума – 2275,50 лв.
Установява се от Договор за гаранция/поръчителство/, сключен между
ищцата и Фератум банк, че същия е сключен за обезпечаване на вземането по
Договор № 977262/28.01.2021г. , а таксата за предоставяне на
гаранция/поръчителство/ е в размер на 1424,50 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В
чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото
процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което
длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от
основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение
Законът за защита на потребителите Клаузите на общите условия са
4
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена
индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите
уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си,
извън основанията по чл. 143 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна
съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки:
клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия,
чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните
договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза,
чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са
посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща
неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на
доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника **** ЕООД правоотношение по силата на сключен
между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
5
заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 250 лв. в случая не се и оспорва от ищеца.
Съобразно изрично уговореното в чл. 5 от Договора за кредит се
посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от "*****" в полза на
кредитора. Предвид това съдът намира, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Действително, при
кандидатстването за кредит при "****" ЕООД потребителят може да избере
освен обезпечение под формата на поръчителство и личен гарант, но при
невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи
искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с "*****". "*****"
е посочен за възможен поръчител от самия кредитор "****" ЕООД, поради
което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на
поръчителство от "*****" и в частност с възмездния характер на договора за
гаранция.
Съгласно посоченото в договора за кредит, в чл. 5 от него, се установява,
че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано
от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя,
което показва, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването
на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е
било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при
условията по договора, както бе посочено по – горе, то е conditio sine qua non.
Съдът намира, клаузата чл. 5 от договора за кредит и тази по чл. 1.6 от
договора за поръчителство, относно заплащането на такса от 1925 лв. за
предоставяне на поръчителство 5за такса, събирана за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК е
6
забранено. Това води до недействителност на уговорката в договора за
поръчителство. Чрез сключването на договора за поръчителство се заобикаля
ограничението, което налага чл. 10а, ал.2 от ЗПК и на основание чл. 21, ал.1 от
ЗПК е нищожна.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя дава и подробно
изброяване на различните проявни форми на това неравноправие. Според чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. В конкретния случай
ситуацията е точно такава. Самата клауза за заплащане на такса за
поръчителство се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, поради това че поставя изпълнението на задълженията
на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля; задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора и най – вече не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Съдът намира, договорената такса за поръчителство
за очевидно неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и
като такава не може да породи изпълнение за длъжника.
Предвид гореизложеното предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
7
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на
2056,98 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение /56,98 лв.+2000
лв/ Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3
от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК по иска, предявен от
М Р. Г., ЕГН**********, гр.***** бл.226, вх.А, ап.3 против **** ЕООД,
********, със седалище и адрес на управление: гр.****** 3, бул.***** № 51,
бл.0, вх.А, ет.9, ап.офис 20 клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит №977262/28.01.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **** ЕООД, ********, със
седалище и адрес на управление: гр.****** 3, бул.***** № 51, бл.0, вх.А, ет.9,
ап.офис 20 ДА ПЛАТИ на М Р. Г., ЕГН**********, гр.***** бл.226, вх.А, ап.3
сумата от 2056,98 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8