№ 15688
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110152467 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от м срещу е, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД
за сумата от 10782 лв., представляваща платено на отпаднало основание по Договор № Д-
КС-6/25.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 04.09.2024 г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 740,25 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10782 лв. за периода
от 09.03.2024 г. до 03.09.2024 г.;
- иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3540 лв., представляваща
неустойка за забава, уговорена в чл. 9 от договор № Д-КС-6/25.03.2021 г., дължима за забава
на изпълнението на договора от страна ответника за период повече от 60 дни.
Ищецът твърди, че на 25.03.2021 г. между м, като възложител и е, като изпълнител, е
сключен договор № Д-КС-6 от 25.03.2021 г., по силата на който ищецът е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши консултантски услуги за обект: „Шестетажна учебно-
административна сграда и ректорат на м и прилежащите му – д, ф към му, к“ с подробно
описание на задълженията на изпълнителя, описани в чл.1, ал.1, т. 1.1 до 1.4 от Договора. За
извършената работа, ищецът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 29 950 лв.
без ДДС или 35 400 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора възложителят
се задължил в срок до 10 календарни дни от подписване на договора да заплати на
изпълнителя авансово сумата от 30 % от стойността на договора или 10 782 лв. Ищецът
заплатил дължимото авансово възнаграждение в размер на 10 782 лв., за което била
издадена фактура № **********/01.04.2021 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, срокът за
изпълнение предмета на договора е по време на изпълнение на инвестиционния проект във
фаза „ТП“ и извършване на окончателна оценка за съответствие до два месеца след
получаване на окончателен технически проект по всички проектни части. Твърди, че
изпълнителят не е участвал в инвестиционния процес и не е информирал възложителя за
хода на изпълнението на възложените дейности, ресурсно обезпечаване, за евентуално
допуснати пропуски и взети мерки и необходимостта от съответните разпореждания.
Поддържа, че единственото доказателство за изпълнение на задълженията по чл.1, ал.1,
т.1.1. от договора са представените от изпълнителя 2 бр. протоколи от работни срещи, но те
не представляват изпълнение на договора. Твърди, че след получаване на инвестиционния
1
проект в му, на изпълнителя по договора са изпратени две писма с напомняне на
задължението му относно изпълнение на договора – писмо изх. № 2107/14.06.2023г. и писмо
изх.№ 3527/25.09.2023г., към което е приложен инвестиционният проект във фаза
„Технически проект“ – изпратен в електронен формат по електронна поща на 19.09.2023г.
Поради големия обем на инвестиционния проект във фаза „ТП“ на 27.11.2023 г. е са
изразили желание да получат проектната разработка по всички части в електронен формат,
което тяхно желание е удовлетворено от възложителя. С предаване на инвестиционния
проект на изпълнителя, възложителят поддържа, че е изпълнил своите задължения по
договора и от предаване на документацията на изпълнителя е започнал да тече 2-месечния
срок за изпълнение на договора и за извършване на окончателната оценка на съответствието
по чл.1, ал.1, т.1.2, 1.3 и 1.4 от Договора. Вместо обаче да започне да изпълнява договора, на
27.11.2023 г. ответникът е изпратил на служебната електронна поща на ръководителя на
отдел „Капитално строителство“ инж. дн проект на споразумение за прекратяване на
договора, което предложение е обосновал с промяна в икономическата ситуация в страната –
висока инфлация и липса на компетентност, и е предложил връщането на заплатения
задатък. Посочва, че с предложението за връщане на заплатения задатък изпълнителят
признава, че от негова страна не е извършено каквото и да било изпълнение по договора.
Ищецът посочва, че на 29.01.2024 г. е изпратил на електронната поща на е проект на
споразумение за прекратяване на договора, в което е предвидена клауза за неустойка за
забава по чл. 9 от договора в размер на 3540 лв. за забава за период от повече от 60 дни и е
поканил ответника да подпише окончателно споразумение за прекратяване на договора в 7-
дневен срок от подаване на проекта, но изпълнителят не се е явил. Поради това и поради
отказът на изпълнителя да сключи споразумение за прекратяване на договора, в което да
включи задължение за заплащане на неустойка, на 20.02.2024 г. е изпратил до е уведомление
за разваляне на договора от 25.03.2021 г., като е дал на ответника 15-дневен срок за
изпълнение на договора, както и 7-дневен срок за връщане на аванса и заплащане на
неустойката. В отговор ответникът е е подал изявление с вх. № 1899/28.02.2021 г., в което
изявява желание да изпълни работата си по договора, при условие, че цените и сроковете по
договора бъдат предоговорени. Посочва, че ищецът не е приел направеното предложение,
защото изменение на договора без обявяване на нова процедура за обществена поръчка по
реда и правилата на ЗОП е недопустимо. Предвид изложеното, счита, че доколкото
процесният договор е развален на 25.03.2021 г., има право за получи авансово платената
сума от 30% от стойността на договора в размер на 10 782 лв., както и неустойка за забава на
изпълнението на договора за срок повече от 60 дни в размер на 3540 лев. или 10% от
договорената цена. Моли съдът да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е е депозирал отговор на исковата молба, с които
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на
облигационни отношения по сключения между страните Договор № Д-КС-6/25.03.2021 г.
Поддържа, че съгласно чл. 1, ал.2 от договора срокът за изпълнение на договора е до 2
месеца след получаване на окончателния технически проект по всички части. Твърди, че към
датата на сключване на договора възложителя не е предал на изпълнителя инвестиционния
проект. Въпреки това с цел облекчаване на бъдещата същинска работа по договора, е е
извършило следните дейности – изготвяне на становище от конструктор по предварителен
проект по част „геология“, проведени консултации с експерт по част „ОВК“, проведени
редица срещи с проектанти по част ‚Архитектура“ с арх. дт относно съгласуване на
окончателния проект с НИНКН относно външно ел. захранване с временен трафопост,
извършено е проучване на е за изменение и временен трафопост, консултации относно
външни площадкови връзки, извършени прегледи на проекта по част „Конструктивна“ и
„ОВК“, предварителен преглед на проекта и извършени консултации по част „Пожарна
безопасност“ за съответствието му със съответния стандарт; на 20.06.2022 г. е в
съответствие с разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и ал. 6, ал. 2 от договора е сключил договор с
дружество-подизпълнител т. По сключения с трето за делото лице - т договор ответникът е
заплатил авансово възнаграждение в размер на 7341 лв. Твърди, че проектът, които е
следвало да бъде оценяван от ответника като изпълнител, не е представен до края на 2022 г.,
поради което подизпълнителя т е поискал от ответника увеличаване на размер на
възнаграждението по сключения между тях договор от 20.06.2022 г. В тази връзка между е и
т е подписано споразумение от 20.06.2022 г., с който подизпълнителския договор между тях
2
е прекратен, като извършената от подизпълнителя по договора работа е в размер на 4500 лв.
без ДДС, която сума подизпълнителя задържа и възстановява сума на ответното дружество в
размер на 2841 лв. без ДДС, като неусвоена сума по получен аванс.
Посочва, че поради непредставяне от страна на ищеца до края на 2022 г. на
разработен проект и настъпилия изключително висок ръст на инфлацията в страната,
предизвикана от обявеното извънредно положение във връзка с COVID пандемията и
войната в Украйна, ответникът е отправил искане за прекратяване на сключения договор,
като ответникът възстанови заплатения от възложителя аванс в пълен размер. В отговор на
направеното предложение, ищцовото дружество с писмо изх. № 859/20.02.2024 г. уведомило
ответника, че в 15-днвене срок следва да изпълни в пълен обем предмета на договора, в
противен случай, ще счита договора за развален. В писмото било отправено искане в 7-
дневен срок от разваляне на договора ответникът да възстанови направения аванс в размер
на 10782 лв., както и да заплати договорна неустойка в размер на 3540 лв. Поддържа, че в
процесния случай не са налице предпоставките за разваляне на договора, тъй като
изпълнението на договора при първоначално уговорените цени противоречи на
добросъвестността и справедливостта.
Излага, че процесният договор не е сключен по реда на ЗОП и поради това може да
бъде изменян при промяна на цените. Посочва, че с приложеното като доказателство към
исковата молба писмо с изх. № 3527/25.09.2023 г., изпратено от му до е, са получени само
файлове с чертежи на проектни части, но не са представени документи по окончателен
технически проект, съгласуван със съответните служби и институции. Позовава се на
разпоредбата на чл. 268 ЗЗД и чл. 12 от договор № Д-КС-6 от 25.03.2021 г., като посочва, че
възложителят може да се откаже от договора, дори изпълнението да е започнало, но следва
да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която би
получил от изпълнението на работата. Посочва, че в процесния случай изпълнителят е
направил разходи в размер на 8809,20 лв. с включен ДДС и възстановена при разваляне на
договора сума в размер на 3409,20 лв. с ДДС. Поради това оспорва иска за връщане на
заплатения от възложителя аванс и обезщетение за забава върху посочената сума, като
неоснователни. Оспорва и иска за неустойка, като твърди, че съгласно чл. 9 от договора
такава се дължи при „забава“, но не и при прекратяване на договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор № Д_КС-
6/25.03.2021 г., се установява, че между м, в качеството му на възложител и е, в качеството
му на възложител е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът е приел
срещу възнаграждение да извърши консултантски услуги за обект: „Шестетажна Учебно-
административна сграда и Ректорат на м и прилежащите му – д към му, Факултет за
обществено здраве към му, к“ . Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора обхвата на консултантските
услуги включва:1.1. проверка за пълнота и прецизност ма изготвения инвестиционен проект
във фаза „Технически проект“ и съответствието му с техническо задание на възложителя по
всички проектни части; 1.2. оценка за съответствието с основните изисквания към строежите
на всички части на инвестиционния проект във фаза „ТП“, които са основание за издаване
на разрешение за строеж съгласно изискванията на чл. 142 ЗУТ; 1.3. извършване на оценка
на съответствието /технически контрол по част „Конструктивна“/, съдържаща задължително
оценка за изпълнението на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 5 ЗУТ в част „Конструктивна“ и
чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ на инвестиционния проект във фаза :ТП“ по част „Конструкции“ с
3
издаване на доклад за издаване на разрешение за строеж; 1.4. извършване на оценка на
съответствието по чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ на инвестиционния проект във фаза „ ТП“ по част
„Енергийна ефективност“ с издаване на доклад за издаване на разрешение за строеж.
Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора срокът за изпълнение на предмета на договора е
по време на изготвяне на инвестиционния проект във фаза „ТП“ и извършване на
окончателна оценка за съответствие до два месеца след получаване на окончателен
технически проект по всички проектни части. Съобразно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора
възложителят се задължава да представи на изпълнителя техническото задание за
проектиране на инвестиционен проект във фаза „Технически проект“, необходимо му за
изпълнение на договора, в срок до 3 дни от подписването му, както и всяка друга
допълнителна информация, поискана писмено от изпълнителя и необходима за изпълнение
на предмета на договора (чл. 2, ал. 2).Установява се, че страните са уговори за изпълнение на
предмета на договора заплащане на възнаграждение от възложителя в общ размер на 29950
лв. без ДДС и 35400 лв. с ДДС, от която авансово плащане в размер на 10782 лв. с ДДС,
представляваща 30% от стойността на договора, платима в 10-дневен срок от подписване на
договора и представяне на фактура за авансово плащане, междинно плащане в размер на
10782 лв. с ДДС, представляваща 30 % от стойността на договора, платима в 10-дневен
срок от получаване на техническия проект и представяне на фактура за плащане; и
окончателно плащане в размер на 14376 лв. с ДДС, представляваща 40 % от стойността на
договора, платима в 10-днвен срок от предаване на Комплексния доклад за оценка на
съответствието на проекта, одобряване на инвестиционния проект от компетентен орган и
представяне на фактура за окончателно плащане. Съгласно договореното между страните
изпълнителят се задължава да действа с грижата на добрия търговец, с необходимото
старание и експедитивност и незабавно да информира в писмен вид възложителя за
възникнали обстоятелства, които изискват решение от негова страна, да информира
възложителя за проблеми, възникнали при изпълнение на проекта и мерките, предприети за
тяхното решаване, както и периодично да информира възложителя за хода на изпълнението
на възложените му дейности. В чл. 9 от договора е уговорено, че при забава на изпълнителя
при изпълнение на предмета на договора той дължи на възложителя неустойка за забава в
размер на 0,5 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от
договорената цена. Съгласно чл. 12, ал. 1 възложителят има право да се откаже от договора
във всеки един момент по време на изпълнението му, стига да има основателна причина за
това и ако заплати на изпълнителя направените разходи, извършената до развалянето на
договора работа и печалбата, която той би реализирал от изпълнението на изработката.
Договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие с 15-дневно предизвестие (чл. 12,
ал. 3) Според чл. 15 от договора при обективна невъзможност за изпълнение договорът се
разваля по право, като възложителят заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената до разваляне на договора работа и печалбата, която той би реализирал от
изпълнението на изработката.
Безспорно е между страните обстоятелството, че в изпълнение на уговореното в
клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора м е превело по сметка на е сумата от 10782 лв. с ДДС.
По делото е представено писмо, изх. № 2107/14.06.2023 г. от „м“ до е, с което ищецът
уведомява ответното дружество, че „след многократни и продължителни съгласувания с
различни институции най-накрая проектирането на инвестиционния проект навлезе в
напреднала фаза“ и могат да „пристъпят към изпълнение на договора“. От ответника е
поискано да изпрати списък на персонала, който ще изпълнява договорените консултантски
услуги по части от проектната разработка.
Като доказателство по делото е прието и писмо, изх. № 3527/25.09.2023 г. от „м“ до е
във връзка с изпълнението на договора от 25.03.2021 г. Видно от съдържанието му ищцовото
дружество отново е поканил ответника да му предостави списък на експертите, които ще
изпълняват договорените консултантски услуги за инвестиционния проект. Посочено е, че с
4
протокол от 15.09.2023 г. проектантът е предал в електронен формат проектната изработка
по всички части, и същата е изпратена по електронната поща на ответника. Като
приложение към писмото са посочени: инвестиционен проект във фаза „Технически проект“
и протоколи от работни срещи по време на проектирането.
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
на 27.11.2023 г. ответното дружество е изпратил на имейла на ръководителя на отдел
Капитално строителство – инж. дн, текст на споразумение към договор № Д-КС-6.25.03.2021
г., с който се предлага прекратяване на договора на основание чл. 15 от същия.
С писмо, изх. № 4790/06.12.2023 г. ищцовото дружество е поискало от ответника в 7-
дневен срок от получаване на съобщението писмено да потвърди намерението си за
прекратяване на сключения договор от 25.03.2021 г.
По делото е представена като доказателство електронна кореспонденция, водена от
представители на страните в периода от 14.12.2023 г. до 20.02.2024 г. Видно от
кореспонденцията, с електронно съобщение от 13.12.2023 г. ответното дружество е
потвърдило, че желае прекратяване на договора „поради дългия срок за изпълнение на
Техническия проект и необходимост от актуализация на обхвата на договора“. От
електронно съобщение от 29.01.2024 г., се установява, че ищецът е изпратил споразумение за
прекратяване на договора от 25.03.2021 г., като ответникът е поканен в 7-дневен срок от
получаване на писмото да се яви в Ректората на му за подписване на споразумението. В
писмото е посочено, че действието на договора от 25.03.2025 г. „се прекратява при условие,
че изпълнителят изплати получения аванс в размер на 10 782 лв. и неустойка за забава при
изпълнение на договора в размер на 3540 лв.“. Установява се още, че с писмо от 21.02.2024 г.
ищецът е отправил волеизявление до ответника за разваляне на сключения на 25.03.2021 г.
договор поради неизпълнение на договорните задължения. Със същото ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатения аванс в размер на 10782 лв., както и да му заплати
неустойка по чл. 3, ал. 1 от договора в размер на 3540 лв.
С писмо, вх. № 1899/28.02.2024 г., ответното дружество е възразило по
начисляването на неустойка за забава. Посочено е, че с писмо, изх. № 3527/25.09.2023 г. на
електронната поща на ответника са получени само файлове с чертежи по проектни части, но
липсва представен окончателен технически проект, както е предвидено в договора.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че за изпълнение на договорните си задължения по процесния договор от
25.03.2021 г., ответното дружество е сключило договор с подизпълнител – дружество т. Със
споразумение от 21.03.2024 г. договорът е бил прекратен.
От показанията на св. ма, се установява, че същата работи в ответното дружество от
15 години и към настоящия момент изпълнява длъжността „административен директор“.
Твърди, че отношенията между ответното дружество и му датират от 2017 г. Посочва, че
през годините дружеството е положило много усилия в посока изграждане на сграда на
му,изразяващи се в консултиране на терен, узаконяване на терена, промяна на
предназначението, съдействие за организиране на международен конкурс за определяне на
проектант за новата сграда и т.н. През м. март 2021 г. между страните бил сключен договор
за оценка на съответствието на бъдещия проект с техническото задание. Посочва, че тъй
като ответникът не притежавал лиценз за оценка на съответствието с изискванията за
строежите, дружеството сключило договор с подизпълнител – т. Твърди, че близо 2 години
след сключване на договора с ищеца, не „знае някаква дейност да е имало“. През м. юни
2023 г., получили писмо от ищеца, с което се изисквало от тях да представят списък на
експертите, които ще правят оценката за съответствие. Посочва, че междувременно
икономическата обстановка в страната се променила значително и било невъзможно за
дружеството да успее да завърши задачата при договорената цена. Твърди, че няколко пъти
искали от ищеца да индексира договора, но не получили съгласие. В началото на 2024 г.
5
ищецът им изпратил писмо, с което разваля договора поради неизпълнение от страна на
ответното дружество. Свидетелката твърди, че от страна възложителя не им е представен
окончателен технически проект. По имейла са получили единствено отделни чертежи по
проектни части.
При преценката си по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел като последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД всеки, които е получил нещо на
отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при наличието
на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
лице, което е отпаднало с обратна сила, т. е. основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то
съществува, а от деня, в който отпада основанието му.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: 1) твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно
получаване от ответника на претендираната сума в размер от 10782 лв. по силата на
процесния договор № Д-КС-6/25.03.2021 г., като и 2) фактите и обстоятелствата, обуславящи
отпадане на основанието с обратна сила чрез надлежно упражнено право на разваляне на
договора, а именно: качеството си на изправна страна по договора, чрез изпълнение на
насрещните си договорни задължения и оказване на необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация от ответната страна; наличието на твърдяната форма
на виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника, за което последният носи
отговорност; и отправяне на едностранно волеизявление до ответната страна за разваляне на
договора.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за последващо задържане на сумата, съответно качеството си на
изправна страна по договора.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
ищецът Медицински университет - София, в качеството си на възложител, е възложил, а
ответникът е, в качеството си на изпълнител, е приел да извърши консултантски услуги за
обект: „Шестетажна учебно-административна сграда и ректорат на м и прилежащите му – д,
ф към му, к“ в обхвата, уговорен в чл. 1, ал. 1, т.1.1. – 1.2 от договора, срещу
възнаграждение в размер на 35400 лв. с ДДС.
Не е спорно между страните и че в изпълнение на уговореното в клаузата на чл. 2,
ал. 2, т. 1 от договора ищецът е заплатил на ответника сумата от 10782 лв. с ДДС,
представляваща авансово плащане от 30% от стойността на договора.
6
Спорно между страните е обстоятелството налице ли е точно изпълнение от страна
на ответника, което обуславя основателността на правото на ищеца да развали договора,
като иска платеното на отпаднало основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили, като те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Израз на този принцип е и разпоредбата на чл. 63 ЗЗД, според която разпоредба
всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да
изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Докато договорът действа
неосъществяването на дължимия резултат представлява неизпълнение, за което длъжникът
винаги отговаря, освен ако докаже, че то се дължи на причина, която не може да му се вмени
във вина. Тази причина може да бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или
случайно събитие, или 2) недадено от кредитора дължимо съдействие, водещо до неговата
забава /чл. 95 ЗЗД/.
В настоящия случай ответникът е направил възражение, че след подписване на
процесния договор, са настъпили непредвидими обстоятелства независещи от волята на
страните – изключително висок ръст на инфлацията в страната, които се отразяват върху
изпълнението на сделката и са довели до чувствителна промяна на съотношението в
стойността на насрещните престации.
По същество ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 306 ТЗ, според която
длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима
сила. Според тази уредба при възникнала поради тази причина последваща невъзможност
изпълнението на задълженията по договора се спира, за което длъжникът следва да уведоми
кредитора /чл. 306, ал. 3 и 4 ТЗ/. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече
няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора, като това право има и
длъжникът – чл. 306, ал. 5 ТЗ. Следователно, при търговски договор, неговото изпълнение
се спира временно, като при определени предпоставки може да бъде прекратен от страна по
договора с едностранно изявление.
В случая, ответникът по същество е постъпил по реда на чл. 306, ал. 5 ТЗ, в
какъвто смисъл следва да се тълкува изявлението му по писмо, вх. № 8864/14.12.2023 г., с
което същият е заявил желание за прекратяване на договора поради дългия срок за
изпълнение на Техническия проект и необходимост от актуализация на обхвата на договора.
Видно от съдържанието на представения проект на споразумение /л. 17 от делото/, като
обективна причина за неизпълнение на договора, е посочена промяната в икономическите
условия и нарастване на инфлационния индекс в страната.
Изтъкнатата от ответника причина за прекратяване на договора, обаче принципно
не представлява непреодолима сила. Наличието на такава се преценява само спрямо
дължимата от ответника престация по договора, спрямо която следва да е причинена
7
обективна невъзможност за изпълнение. Обстоятелството, че икономическите условия в
страната били значително променени след сключване на процесния договор, сочи
единствено на субективни затруднения у ответника, но не и на обективна пречка за
изпълнение. Ирелевантни относно наличието на непреодолима сила са евентуалните по-
високи разходи за ответника – те биха били от значение, ако ответникът се позовава на
стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ, която може да се взема предвид само, ако
с влязло в сила съдебно решение е постановено изменение или прекратяване на договора,
каквото в случая липсва.
Ето защо изтъкнатата причина не съставлява непреодолима сила и не води до
невъзможност за изпълнение на дължимата от ответника престация по процесния договор.
Поради това в полза на ответника не е възникнало потестативното право по чл. 306, ал. 5 ТЗ
да прекрати договора, поради което и изявлението му по писмото от 14.12.2023 г. не е
породило правно действие. По тази причина той е продължил да действа и валидно да
обвързва страните по него.
Необосновани са и доводите на ответника, че поради отказа на ищеца да индексира
цените, ответникът не е могъл да изпълни договорените си задължения. Отказът за
изменение на който и да е договор, не може да се вмени във вина на страна по него спрямо
другата страна. Подобна теза е несъвместима с основните принципи на облигационното
право и по-конкретно с принципа за свободата на договаряне, според който всяка страна
може свободно, според собствения интерес и по свободна воля да се обвърже с един
договор. Нито сключването на такъв, нито неговото изменение може да бъде натрапено на
страната, ако тя не желае това, без да дължи обяснение на когото и да било за своята
позиция. След като цената по процесния договор е била изгодна за ищеца, а с нея се е
съгласил и ответника при сключването му, то ищецът не е длъжен да се съгласява с нейното
последващо повишение, което очевидно не е в негов стопански интерес.
Ето защо по никакъв начин отказът на ищеца да приеме предложението на
ответника за изменение на цената по процесния договор не може да се квалифицира като
обстоятелство по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, водещо до пълно или частично освобождаване от
отговорност на ответника.
Основателно е обаче направеното от ответника възражение, че възложителят е
изпаднал в кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД поради неоказване на съдействие,
без което изпълнителят не би могъл да изпълни задълженията си.
Съгласно договореното между страните в чл. 2, ал. 1 от договора от 25.03.2021 г.
възложителят се задължава да предостави на изпълнителя техническото задание за
проектиране на инвестиционен проект във фаза „Технически проект“, необходимо му за
изпълнение на договора в срок до 3 /три/ дни от подписването му. В случая от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства, че в изпълнение на задълженията си по чл. 2, ал. 1
от договора е предоставил на ответното дружество инвестиционен проект във фаза
„Технически проект“. Твърденията на ищцовото дружество, че изготвеният инвестиционен
проект във фаза „Технически проект“ е бил изпратен в електронен формат на 19.09.2025 г.
8
по електронната поща и „предаден на ръка“ на представител на ответника, не се доказаха по
делото. Действително, в писмо, изх. № 3527/25.09.2023 г. като приложение е посочено
инвестиционен проект във фаза „Технически проект“, но такъв не се намира по делото, още
повече, че няма данни писмото, ведно с приложенията (ако въобще такива има) да са
достигнали до ответното дружество. В същия смисъл са и показанията на св. Апостолова,
която твърди, че по имейл са получавали единствено отделни чертежи по проектни части, но
не и окончателен технически проект.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства за установяване
на твърденията си, че на 19.09.2025 г. е представил на ответника инвестиционен проект във
фаза „Технически проект“, от който момент за последния започва да тече двумесечния срок
за изпълнение на договора. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
С оглед изложеното, съдът намира, че възложителят не е изпълнил задълженията си
по чл. 2, ал. 1 от договора и не е указал необходимото съдействие на изпълнителя, без което
последният не би могъл да изпълни възложената работа.
Предвид изложеното, за ищеца не е възникнало преобразуващото право по чл. 87 ЗЗД
за разваляне на договора от 25.03.2021 г., като не се дължи и връщане на вече платеното
възнаграждение. Поради това искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 55, ал. 1,
пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, също следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 9 от договора при забава на изпълнителя при изпълнение на
предмета на договора той дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,5 % от
стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от договорената цена.
Установи се по делото, че възложителят не е изпълнил задълженията си по чл. 2, ал. 1
от договора и не е указал необходимото съдействие на изпълнителя, без което последният не
би могъл да изпълни възложената работа. Ето защо не може да се изведе извод за виновно
неизпълнение, изразяващо се в забавено изпълнение на задължението на изпълнителя.
Следователно в патримонума на ищеца не е възникнало неустoечно вземане за забавено
изпълнение.
С оглед изложеното иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 3540 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл. 9 от договора е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
9
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът „ЕКСА арт“ ЕОД. Същият претендира и доказва такива в размер на 1200 лв. – за
адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от м, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: **,
ет. XII, срещу е, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, кумулативно съединени
искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД
за сумата от 10782 лв., представляваща платено на отпаднало основание по Договор № Д-
КС-6/25.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 04.09.2024 г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 740,25 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10782 лв. за периода
от 09.03.2024 г. до 03.09.2024 г.;
- иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3540 лв., представляваща
неустойка за забава, уговорена в чл. 9 от договор № Д-КС-6/25.03.2021 г., дължима за забава
на изпълнението на договора от страна ответника за период повече от 60 дни.
ОСЪЖДА м, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: **, ет. XII, да
заплати на е, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1200 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10