№ 1987
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря Д.АЛ.И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110106108 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] против В. Ц. С. установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за
установено съществуването на парично вземане в размер на сумата от 5487,39 лева,
представляващо цена на доставени водоснабдителни и канализационни услуги през периода
от 12.04.2017 г. до 19.03.2021 г. до водоснабден имот с адрес: [адрес], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2021 г.
до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 46077/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 16.09.2021 г.
Ищецът [адрес] твърди, че ответникът В. Ц. С., като собственик на имот, находящ се
в [адрес], е потребител на предоставяни от него *** услуги, начислени по договорна сметка
№ **********, кл. № **********. Сочи, че в периода от 12.04.2017 г. до 19.03.2021 г. му е
предоставил водоснабдителни и канализационни услуги на обща стойност от 5 487,39 лева,
която не била заплатена. Според Общите условия за предоставяне на *** услуги от ***
оператор [адрес] потребителите на *** услуги имали задължение да заплащат дължимите
суми в 30-днвен срок след датата на фактуриране на услугите. Излага се, че за процесното
вземане в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която ответникът е възразил, с което се обосновава правния интерес от предявяване
на исковата претенция. По тези съображения [фирма] отправя искане за уважаването и,
както и за присъждане на сторените по делото разноски. Намира за дължима и претендира и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.;
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. Ц. С.
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва съществуването на
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на *** услуги, въз
основа на което да е обвързан в качеството му на потребител да заплаща стойността на
услугите. Счита претенцията за сумата от 5 487,39 лева за произволно определена. Сочи, че
не са ангажирани доказателства за реално доставено, ползвано и отчетно количество вода.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното
1
вземане. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По допустимостта:
Предявен е установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищццовото дружество парично вземане, удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
46077/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване на вземането и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителният
иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителна искова претенция за процесуално
допустима и предявена при наличието на правен интерес от търсената защита.
По същество:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
чл. 198о ЗВ:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, съществуването между него и ответника на
облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги – като установи, че ответникът е бил собственик или носител на
вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е
регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си
и през исковия период реално е доставял * * * услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва иска по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на Закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят * * * услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на * * * услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите от *** оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /приложени към заявлението по ч. гр. дело № 46077/2021 г./,
за които не се спори, че са влезли в законна сила. В ал. 3 от последната е прието, че
потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят *** услуги, но при
подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
2
Приетите по делото писмени доказателства сочат, че съгласно данните от
информационната система на С.о., дирекция [дирекция], отдел [отдел] данъчнозадължени
лица за имот с административен адрес: [адрес] за периода 12.04.2017 г. – 19.03.2021 г. са В.
Ц. С. (ответникът по делото) и Г. В.ева С.а. Изяснява се, че същите са декларирали
недвижимия имот с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 17-НП-0409/05.02.2003 г., като
партидата все още е активна. В представеното удостоверение за декларирани данни е
отразено, че ответникът В. Ц. С. е вписан като собственик на имота с посочен документ за
собственост – нотариален акт от 05.12.2002 г. В справка от Имотния регистър към
Агенцията по вписванията е отразено, че процесният недвижим имот, представляващ
поземлен имот с еднофамилна жилищна страда с адрес: [адрес], е с вписан купувач
ответникът В. Ц. С. по силата на покупко – продажба от 05.12.2002 г.
Съдът, преценявайки тези доказателства в тяхната съвкупност, намира, че същите не
са достатъчни, за да обосноват еднозначен и категоричен извод относно притежавани от
ответника В. С. права върху процесния водоснабден имот през разглеждания период.
Вписването на С. като купувач по посочената сделка от 05.12.2002 г. по партидата в
Имотния регистър няма конститутивно действие, съответно чрез приложената по дело
справка (неподписана от съответно длъжностно лице) не може да се направи категоричен
извод, че лицето има каквито и да било вещни права върху процесния имот. Същевременно,
в представената справка от С.о. е отразено, че данъчнозадължени лица по отношение на
имота са както ответникът В. Ц. С., така и третото за процеса лице Г. В.ева С.а, откъдето не
може да се направи извод за обема на правата на ответната страна по отношение на имота.
По делото не са представени нотариалния акт, обективиращ посочената в справките
придобивна сделка от 05.02.2002 г., нито декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от
ответника и обективираща негови изявления за притежавани права върху имота, които да
бъдат ценени по реда на чл. 175 ГПК – като извънсъдебно признание за неизгоден за
страната факт.
Предвид изложеното, като процесуална последица от недоказване на това
обстоятелство от страна на [фирма], въпреки разпределената доказателствена тежест и с
оглед изричното оспорване от ответника, следва да се приеме за неустановено, че между
страните е съществувало твърдяното правоотношение, поради което В. С. не се явява
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск и същият следва да
бъде отхвърлен на това основание.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай
е останало недоказано и твърдяното от ищеца реално потребление на водоснабдителни и
канализационни услуги по партидата за процесния имот през исковия период. В тази връзка
съдът съобрази констатациите и изводите на вещите лица по приетата по делото комплексна
съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, че в настоящия случай имот с адрес:
[адрес] представлява жилищна сграда с изградени комуникации, в т.ч. е водоснабдена и с
изградена канализация. В експертизата се посочва, че по данни от предоставена на
експертите справка за формирани задължения и извършени плащания по партида с
клиентски номер *********** (титуляр общ водомер) и новосъздаден клиентски номер
********** с титуляр В. Ц. С. за имот на адрес: [адрес], изготвена от [фирма], потребените
водни количества за процесния период от 46 месеца са общо 1 559,80 куб. м., като следва да
се обособят на два периода. През първия от тях – за времето от 12.04.2017 г. до 07.09.2017 г.
отчитането на потребената питейна вода е на база показания на монтирани водомери и
възлиза на общо 56 куб. м. (средно по 14 куб. м. на месец за 25 месеца), а през втория период
– за времето от 07.09.2017 г. до края на процесния период – 20.04.2021 г. – на база на брой
обитатели и при определено месечно потребление от общо 1 559,80 куб. м. вода (средно по
37,18 куб. м. за месец за 42 месеца), включващо 848,90 куб. м. потребление и 712,90 куб. м.
вода за „общи нужди“. При изслушването си пред съда в откритото съдебно заседание
вещото лице по техническата част от експертизата посочва, че в случая разпределението на
вода е от един общ водомер с множество потребители, който се отчита периодично. За
процесния имот потребените общи количества вода са определени по данните на
индивидуалния водомер. Разликата между количествата по общия водомер и потребените
количества от всички потребители по индивидуалните водомери се разпределя
индивидуално според количеството, отчетено от индивидуалния водомер, като перо „разход
3
за общи нужди“, в който случай разликата не трябва да надвишава 20 %. Вещото лице
посочва, че в процесната хипотеза е налице такова превишение. В този случай е необходимо
*** оператора да предприеме конкретни стъпки, за които няма данни в случая да са били
осъществени. Изяснява се, че в процесната хипотеза през втория период, описан в
заключението, начислението е на „база“ поради това, че водомерът не е бил в метрологична
годност. Касае се за рестриктивна мярка спрямо потребителя, при което на всяко тримесечие
нормата се завишава с по 1 куб. м. Посочва се, че изводът за наличието на основание за
преминаване към изчисление на база следва от представените на експертизата писмени
материали, като вещото лице не е изследвало дали водомерът действително е бил
метрологично годен. В заключението по комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза се посочва също, че при начисляване на суми на база не следва едновременно с
това да се начислява и „общо потребление“, което в случая е осъществено. Изрично се
изяснява, че при сравнение на показанията на водомера, направени при посещението от
вещото лице (разликата между моментното показание от 1052 куб. м. и последният реален
отчет на 07.09.2017 г. – 420 куб. м.) се установява, че през периода измереното количество
вода е с 25 % по-ниско от отчетеното потребление на база. В експертизата е отразено, че по
фактури, издадени за потребени *** услуги през процесния период за абонатен №
********** с титуляр В. С. общият размер на задълженията възлиза на сумата от 5 487,39
лева, включващо стойностите по три фактури, съответно фактура № ********* от
22.02.2021 г., фактура № ********* от 25.02.2021 г. и фактура № ********* от 19.03.2021 г.
с изричното посочване, че с първата от тях е префактурирано индивидуалното потребление,
начислено по фактури на предходния абонатен номер от 22.05.2017 г. до 21.01.2021 г., както
и начислен дял от общото потребление. Формиран е извод, че няма извършени плащания от
абоната.
С оглед така достигнатите изводи в експертното заключение, което преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обосновано, изготвено от специалисти в
съответната област, въз основа на материалите по делото, допълнителна проверка при
ищеца и след проведен оглед на място на процесния обект, отговарящо на всички поставени
задачи, съдът приема, че в настоящия случай от страна на [фирма] не е установено пълно и
главно, че до процесния имот, посочен от ищеца като находящ се на адрес: [адрес], е
доставено и съответно реално потребено от абоната конкретно по своето количество
питейна вода, респ. отведени и пречистени отпадни води.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно констатациите на вещите лица, на
процесния адрес се намира имот, представляващ жилищна сграда с множество абонати –
потребители на *** услуги, с монтиран общ водомер, отчитащ и разпределящ общото
потребено количество и индивидуални такива. Изяснява се, че са налице две партиди,
съответно с клиентски номер *********** с титуляр – общ водомер и с клиентски номер
********** (посочен от ищеца в исковата молба) с вписан титуляр ответника по делото В.
Ц. С. и касаещ потреблението на вода за конкретен обект от тази жилищна сграда, а именно
апартамент № 45. Наред с това, съгласно изводите на вещото лице в счетоводната част на
експертизата, някои от задълженията, а именно тези, отразени по фактура № ********* от
22.02.2021 г. всъщност представляват префактурирано индивидуално и общо потребление,
начислено по фактури на предходния абонатен номер и с друг начален момент на периода.
Ето защо, съдът намира, че в случая не е налице установено конкретно доставено и
потребено количество вода до конкретния абонат с клиентски номер ********** и адрес на
водоснабдения имот: [адрес].
Същевременно, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
реално доставено количество, респ. за наличието на основание за начисление на суми на
„база“. Изводите в приетата по делото експертиза посочват, че за част от периода - от
12.04.2017 г. до 07.09.2017 г. отчитането на потребената питейна вода е на база показания на
монтирани водомери или общо 56 куб. м. В констативно-съобразителната част на
експертизата е отразено, че за изготвяне на същата и за отговор на поставените задачи и
конкретно за оценка и анализ на потреблението, експертите са използвали справка от
[фирма] с диференцирани данни за потреблението и дължимите суми, както и приложените
по делото писмени материали. Сред същите обаче не са представени от ищеца и съответно
приети конкретни документи, сочещи за наличието на извършен реален отчет на водомерите
4
и за констатирана конкретна консумация на вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от приложимата към правоотношението Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителните и канализационните
услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, а съгласно ал. 2 за сгради в режим на етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, при което отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се
отчитат индивидуалните водомери.
Предвидено е също, че отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на
представител на потребителите, като датата и часът на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място
в сградата. В ал. 4 от законовия текст изрично е регламентирано, че така отчетените данни
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
В настоящия случай по делото няма представени такива карнети, съответно същите
не са депозирани и пред експертите и не са ползвани от тях при изготвяне на заключението.
Няма данни и твърдения да е налице отчитане по електронен път, поради което съдът
приема, че за таза част от процесния период - 12.04.2017 г. до 07.09.2017 г. не може да се
констатира по несъмнен начин, че действително е доставено претендираното количество
питейна вода.
По отношение на втората част от периода – от 07.09.2017 г. до 20.04.2021 г.
експертно се установи, че се касае за извършено служебно начисляване на разход за питейна
вода на база на брой обитатели. В съдебно заседание експертът изяснява, че основанието за
служебно начисляване е, че водомерът не е бил в метрологична годност.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредбата, периодичните проверки на
индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради-етажна собственост се извършват на 10 години, а съгласно ал. 5,
когато длъжностното лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери, срокът на извършване на проверката е 3 месеца и в случай, че след изтичане на
срока не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода от потребителя
се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 , вр. ал. 5.
Съдът намира, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се
установи правилното и законосъобразното извършване на процедурата по служебно
начисляване на разход за питейна вода. Не е установено, при условията на пълно и главно
доказване, а и липсват и такива твърдения, водомерът, монтиран в имота на ответника и
измерващ потребената там вода да не е преминал в срок през необходимата първоначална
или последваща метрологична проверка, което да бъде основание за начисляването на
количествата потребявани в имота * * * услуги „на база“ броя на потребителите/живущите в
съответния имот. Отразеното в приетия по делото контролен лист от 22.01.2021 г. (касаещ
само част от процесния период), изготвен от териториални представители на ищцовото
дружество [фирма] след проверка на обект с адрес: [адрес], съдържа единствено
предписание в срок до три месеца водомерът да се пломбира с пластмасова пломба, като не
става ясно дали се касае за общия водомер в сградата или за индивидуалния такъв, отнасящ
се до потреблението в апартамент № 45, както и, че се е налице установен изтекъл срок на
валидността на метрологичната му проверка. Наред с това, предписаният срок за
изпълнение е 90 дни, като същият е изтекъл след края на процесния отчетен период -
19.03.2021 г., поради което и не може да бъде основание за преминаване към начисление на
база именно за исковия период. Същевременно, съдът съобрази, че при констатациите си
относно служебно начисляване вещите лица са ползвали данни, отразени в справката,
издадена от [фирма], което е нодостатъчно, за да обоснове категоричен извод, че през
5
съответната част от процесния период средството за търговско измерване не е преминало
през необходимата проверка, а оттук и за начисляване на служебен разход. В допълнение
следва да се отбележи, че съгласно изводите в приетата по делото експертиза в настоящата
хипотеза наред с това начисляване, от страна на ищеца са начислени и суми,
представляващи разход „общи нужди“, който съгласно експертното становище е
необосновано висок като процентна стойност. Налице е и недопустимо начисляване на този
разход при приложена друга рестриктивна мярка – начисление на база. По делото не се
установи ищцовото дружество да е изпълнило и процедурата, регламентирана в
разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., изискваща при разлика в
отчетеното количество вода от общия водомер и в сбора на отчетите по индивидуалните
водомери по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът да уведоми упълномощения
представител на етажната собственост, с оглед възможността за установяване на причините
за тази разлика и за тяхното отстраняване, с оглед уточняване на лицето, за което
съществува задължение да заплати така изразходеното количество.
Всичко изложено дотук обосновава извода, че по делото, от страна на ищеца, не е
установено, при условията на пълно и главно доказване, съобразно правилата на
доказателствената тежест в гражданския процес, наличието на реално потребление от
абоната на процесните водоснабдителни и канализационни услуги, съответно наличието на
основание за „служебно“ начисляване, което е допълнително основание за отхвърляне на
предявения иск.
С оглед достигнатия извод за неоснователност на исковата претенция, съдът не
следва да обсъжда по същество възражението на ответника за недължимост на процесното
вземане поради погасяването му давност, разглеждането на което е обусловено от наличието
на вземане в полза на ищеца, каквото в случая не се установи.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има
само ответникът, поначало както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и
за тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 46077/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 730 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Реалното
заплащане на уговорения между страните размер от 850 лева съдът прие за установен, с
оглед отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие от
05.04.2022 г. (л. 32 от делото) плащане на сумата в брой, в която част същият има характера
на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. При определяне на размера на
последното, съдът прие за основателно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК,
обективирано в депозираната по делото писмена молба от 14.11.2022 г., за прекомерността
му, като съобрази минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция) и възлизащ на сумата от 614,11 лева, както и липсата на фактическа
и правна сложност на делото, предвид неговия предмет – една установителна искова
претенция и обичайната му продължителност. Ответникът не е претендирал и не е доказал
извършването на разноски в хода на заповедното производство, поради което и такива не
следва да бъдат присъждани. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу В. Ц. С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
[адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
6
вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено съществуването на
парично вземане в размер на сумата от 5 487,39 лева, представляващо цена на доставени
водоснабдителни и канализационни услуги през периода от 12.04.2017 г. до 19.03.2021 г. до
водоснабден имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2021 г. до окончателното плащане, за които
суми по ч. гр. дело № 46077/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес]
да заплати на В. Ц. С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 730 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7