№ 47938
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110126452 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр. Т. Ж. Ж..
Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение в
полза на търговското дружество против М. ЕФР. П., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за
сумата от 479,54 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки),
от която а) 353,29 лв. (триста петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки) – главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2018 г. до месец февруари 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението – 19.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б)
126,25 лв. (сто двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) – лихва за периода от
15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., както и за направените по делото разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец февруари 2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в (АДРЕС), инсталация 139065/аб. № 139065.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Т.Ж., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска
издаване на заповед за изпълнение и имащо качеството на потребител, според съдържанието
на справката от Национална база данни население е в гр. София, т.е. на територията на
1
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Т.Ж., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребители“ по смисъла на пар. 1, т.
41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни
каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против М.П.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против М. ЕФР. П., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от
479,54 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), дължима за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец
февруари 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в (АДРЕС), инсталация 139065/аб. №
139065, от която а) 353,29 лв. (триста петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки) –
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец февруари 2019 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 19.05.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата и б) 126,25 лв. (сто двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) – лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
2
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3