РЕШЕНИЕ
№ 1999
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110202319 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-13/22.01.2024г., постановено от Зам.-
Председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в
КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено при условията на
повторност административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000.00 лева на дружеството „ЗД Б. И.” АД с ЕИК: ********* за нарушение
на чл. 108, ал.1 от КЗ вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 във с
параграф 1, т.51 от ДР на КЗ вр. чл.648, ал.1 от КЗ.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяната на НП, в условията на евентуалност намаляване на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител, който да инвокира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 29.01.2024г. в законоустановеният
срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя чрез пълномощник - адвокат, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчено на 29.01.2024г. с пощенско клеймо на обратна
разписка на „Български пощи“ ЕАД, подлежащ на законов съдебен контрол
от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
С НП № Р-10-915/14.12.2021г., влязло в сила на 12.12.2022г. на „ЗД Б.И.”
АД с ЕИК: ............., след потвърждаването му от СРС по НАХД № 93/2022г. и
АССГ по КНАХД № 8348/2022г. от 12.12.2022г. е била наложена
имуществена санкция в размер 4000.00 лева за административно нарушение
по чл.108, ал.1 от КЗ. След постъпила жалба в КФН на 19.09.2023г. (в
рамките на една година от влизането в сила на цитираното ДП) от Д. К. Б.,
съдържаща информация за забавено изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие за л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.
№ .............. по щета № BG/02/..................... във връзка със застраховка ГО на
автомобилистите, заведена при „ЗД Б. И.” АД с ЕИК: ................., е била
извършена документална проверка от служители на КФН. В хода на
проверката от КФН е установено, че „ЗД Б. И.” АД с ЕИК: ................., след
оглед на МПС на 09.08.2023г. и при неизискване на необходимите по щетата
документи след датата на единствения оглед за установяване на основанието
и размера на дължимото обезщетение по КЗ, е следвало на основание чл.108,
ал.1 от КЗ в срок до 15 (петнадесет) работни дни да се произнесе като изплати
обезщетение или мотивирано откаже, но не по-късно от 30.08.2023г.
включително. На 03.10.2023г. от застрахователното дружество е било
заплатено със забавяне повече от един месец застрахователно обезщетение в
размер на 242.20 лева по сметка на жалбоподателя Б.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от
ЗАНН, както и от показанията на свидетеля М. В. С. – актосъставител при
съставянето на АУАН и установяване на нарушението, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респективно по чл. 57 от ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. НП и АУАН са издадени са от
компетентни длъжностни лижа и в рамките на техните правомощия.
Констатираното административно нарушение е изчерпателно изложено в
АУАН, като по идентичен начин е описано и в НП. Нарушението е подведено
правилно под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране
на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административно-наказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът приема за доказано от обективна страна, че при условията на
повторност - в едногодишен срок от влизането в сила на 12.12.2022г. на НП
№ Р-10-915/14.12.2021г., след потвърждаването му от СРС по НАХД №
93/2022г. и АССГ по КНАХД № 8348/2022г., за административно нарушение
по чл.108, ал.1 от КЗ, дружеството ЗД „Б.И.“ АД е реализирало отново на
31.08.2023г. в гр.София административно нарушение от същия вид по състава
на чл.108, ал.1 от КЗ със забавеното си произнасяне на 03.10.2023г. по щета
№ BG/02/123001164183 във връзка със застраховка ГО на автомобилистите,
като по нея е било заплатено застрахователно обезщетение на застрахованото
лице Д. К.Б. в размер на 242.20 лева, след датата на огледа на МПС на
09.08.2023г. извън законовия срок до 15 (петнадесет) работни дни – или най-
късно до 30.08.2023г. включително. Осъществен е административно-
наказателен състав по чл.108, ал.1 от КЗ чрез бездействие. Застрахователят е
бил длъжен да се произнесе по претенцията по щетата по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. Административното нарушение по
чл.108, ал.1 от КЗ е от категорията на продължените административни
нарушения, а в случая е извършено на 31.08.2023. в гр.София (първата дата
след изтичане на срока за произнасяне от 09.08.2023г. до 30.08.2023г. –
изчислени на базата 15 (петнадесет) работни дни). Съставът се осъществява
непрекъснато до преустановяването му – в случая на 03.10.2023г., когато е
платено обезщетението на застрахованото лице. Приложим е срокът по чл.
108, ал. 1 КЗ, а нарушението се състои в неспазването му от „ЗД Б. И.” АД с
ЕИК: .........., което е следвало да се произнесе не по късно от 30.08.2023г.
(включително), като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случая сумата
е изплатена със закъснение от повече от месец на застрахования субект извън
3
законоустановените срокове. В тази насока е Решение № 7782 от 10.12.2019
г. на АдмС - София по адм. д. № 11885/2019г. Осъщественото нарушение е
формално, без да е необходимо да е настъпил административно – наказателен
съствавомерен резултат. Съдът следва да отбележи, че повторността е
елемент от правната страна на нарушението, а не от фактическата, поради
което не може да се изисква от актосъставителя да обективира това
обстоятелство в АУАН, защото не винаги то може да му е известно. Ролята на
актосъставителя е да констатира установеното на момента нарушение, а само
в правомощията на административно-наказващият орган е да прецени дали е
налице нарушение и извършено ли е то в условията на повторност. В
наказателното постановление повторността следва да бъде обективирана и
съобразно липсата или наличието й да бъде определен размерът на
наказанието, което следва да се наложи на нарушителя. Предвид
обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
(безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана въобще. Касателно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 2000 лева на основание чл.644, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ,
същата e определена в правилно приложение на материалния санкционен
закон за деяние, извършено в условията на повторност, съразмерно на
обществената опасност на нарушението и предвид обстоятелството, че
произнасяне по претенцията е изключително забавено повече от един месец,
настъпило едва след започването на проверката от КФН и след жалбата на
засегнатото лице. Естеството на нарушението, важността на засегнатите
обществени отношения, свързани с реализирането на основни права на
застрахованото лице като страна по застрахователното правоотношение,
обстоятелството, че нарушението е продължавало да се извършва повече от
три месеца, мотивират съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поради това
наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат оставени
без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от
АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе разноските
4
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-13/22.01.2024г.,
постановено от Зам.-Председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ в КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено при условията на повторност административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лева на дружеството „ЗД Б.И.”
АД с ЕИК: ............. за нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ вр. чл.647, ал.2 и
чл.644, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 във с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ вр. чл.648,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД Б. И.” АД с ЕИК: .......... да заплати на въззиваемата
страна Комисия за финансов надзор чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. Будапеща № 16 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5