№ 2037
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100503872 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15967/05.10.2023 г., постановено по гр.д. №3872/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 118 състав, Столична община, гр. София, ул. „Московска” № 33, е осъдена
да заплати на В. Б. Й., ЕГН **********, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД
сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено
на 11.12.2020 г. около 19,30 ч. при падане и удар на лицето в асфалтовата настилка
поради спъване в бордюр на тротоара в гр. София в района на ул. „Бесарабия“ близо
до блок 16 Б /стар административен адрес: блок 16, ул. „*******/, като искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 2000
лева до пълния предявен размер от 4000 лева.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Столична община.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че
размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с размера на настъпилите
нематериални вреди, доколкото видно от представените документи състоянието на
пострадалата е било стабилно и без какъвто и да е било риск за живота й. Поддържа
се, че липсват доказателства за проведено медикаментозно или каквото и да е било
друго лечение, като ищцата се е прибрала сама и не е имала нужда от чужда помощ за
възстановяване. Отделно се сочи, че ищцата е бил пенсионерка и увреждането не е
попречило на възможността й да упражнява труд, а към момента била напълно
възстановена. Твърди се още, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото се установило, че ищцата отлично познавала района и знаела за т.н. джоб, в
който са поставени контейнери за боклук. Моли се за отмяна на решението и
1
постановяване на друго,с което предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство В. Б..
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е постъпила
въззивна жалба и от третото лице - помагач в първоинстанционното производство
„Софинвест“ ЕАД. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението е постановено при
непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа страна поради допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Сочи се, че по делото не се
установило безспорно механизма на твърдяното събитие, настъпилите вреди и
причнно – следствената връзка между събитието и вредите. Моли се за отмяна на
обжалваното решение
Ищецът в първоинстанционното производство В. Б. Й. оспорва подадената
въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството е образувано по предявен от В. Б. Й. срещу Столична община,
иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 4000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане, причинено при падане и удар на лицето в
асфалтовата настилка поради спъване в тротоарен бордюр на 11.12.2020 г. около 19,30
ч. в гр. София в района на ул. „Бесарабия“ №12-А, близо до блок 16.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие,
вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
2
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
Основен спорен момент между страните, във вр. с който са наведени подробни
доводи във въззивната жалба на „Софинвест“ ЕАД, е обстоятелства, при които е
настъпил процесният инцидент.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Д.В.Д., внук на ищцата.
От показанията му се установява, че както той, така и ищцата живеят в един и същи
вход на блок, който преди е бил с административен адрес: ул. „Бесарабия“ №12А, блок
16, а понастоящем – блок 16 Б. Според свидетеля една вечер през декември 2020 г.
ищцата отишла да изхвърли боклука и се върнала със следи от кръв по себе си.
Обяснила на свидетеля, че се е спънала и е паднала. Имала кръв и кал по и около носа.
Била контактна, но много стресирана и изпитвала болка, не пожелала да я откара до
болница, а поискала да отпочине и да види как ще се чувства на следващия ден. На
следващия ден ищцата си останала вкъщи, а на по - следващия ден посиняла част от
лицето й / под очите, по и около носа/ и посетила лекар. От падането останала рана за
известно време. Според свидетеля преди инцидента ищцата е била в добро състояние,
въпреки възрастта си и не ползвала очила. След инцидента се оплаквала, че са й
заглъхнали ушите и не чува добре. Поради видимите насинявания и раната ищцата
ограничила социалните си контакти и излизала със слънчеви очила. Свидетелят сочи,
че ищцата е паднала вечер и В.ло дъжд, като преди Ковид пандемията контейнерите се
намирали на тревата, а непосредствено преди инцидента били преместени на тротоара,
като били оградени от перпендикулярен на тротоара бордюр, който е с дължима около
70-80 см и преминава през повече от половината от тротоара, оформяйки праг,
излизащ извън ширината на контейнерите. Свидетелят поддържа, че бордюрът е
съставен от три елемента, като третият стърчи изцяло навън от контейнера, а пред него
няма кофа за боклук. Сочи, че настилката е тъмносива и бордюрният елемент е с цвят
на бетон, като не е обозначен с цветни линии. Според свидетеля понякога има, а
понякога няма осветление в междублоковото пространство, като някои лампи не
работят. Конкретно посочва, че точно до кофите за боклук няма осветление, поради
което в зимни условия и вечер осветеността не е достатъчна. Съдът намира, че от
събраните по делото свидетелски показания безспорно се установява, че ищцата е
претърпяла травматично увреждане, отговарящо на описаното в исковата молба. Съдът
кредитира показанията свид. Д., доколкото същите са изключително логични,
последователни, кореспондиращи напълно с всички доказателства по делото. Макар
свидетелят да не е бил непосредствен очевидец на инцидента, той е възприел
3
излизането на ищцата от апартамента с цел да хвърли боклука и връщането й след
няколко минути с получените видими увреждания и обяснението, което е дала.
Същевременно от свидетелките показания не може да се установи в цялост
разположението на монтираните бордюр и „джоб“ за поставяне на съдове за събиране
на отпадъци на тротоара, доколкото за установяване на тези обстоятелства са
необходими специални знания. В тази връзка и с оглед наведените с въззивната жалба
на „Софинвест“ ЕАД доводи за необоснованост на първоинстанционното съдебно
решение, въззивният съд в изпълнение на служебните си задължения е допуснал
изслушването на СТЕ, която е изготвена след извършен оглед на място. От
заключението на вещото лице В. П., което съдът изцяло кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че т.н. функционален джоб за поставяне на
съдове за събиране на отпадъци е изграден не в страничното пространство на
уличното платно, а в пространството на тротоара, който е с размер 250 см.
Изграждането на „джоба“ по този начин, а не в обособена лента, в случая е довело и
до стесняване на тротоара по ширина, очевидно по-малка от изискуемата съгласно
чл.80,ал.5, т.1 ЗУТ и чл.59, ал.3 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. ширина от 1,5
м. за тротоари за пешеходци, с което се създават предпоставки за настъпване на
инциденти при преминаване на пешеходци. Вещото лице е посочило още, че
изпълнението на бордюра е по начин, създаващ обективно препятствие пред
нормалното пешеходно движение по тротоара, същият излиза извън габаритите на
съдовете и не е обозначен или сигнализиран, така че да бъде съобразен от
пешеходците при преминаването им в участъка.
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са
публична общинска собственост. Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6
от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от
пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Според разпоредбите на
чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП): “Изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната община”. В
този смисъл поддръжката на тротоарите е вменена като задължение на ответника по
силата на закон /доколкото няма спор, че инцидентът е настъпил на общински тротоар
в гр. София/. В допълнение това се вменява още и от разпоредбите на чл. 48, т. 2, б) от
4
ППЗП, който повтаря изложеното в чл. 30, ал. 4 от ЗП, както и в чл. 11, ал 1 от Закона
за общинската собственост, гласящ: “Имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин”. Съгласно чл. 86 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г.
за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии, /издадена на основание чл. 75, ал. 4 ЗУТ от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от
20.02.2018 ./ извън уличното платно към страничното пространство може да се
обособят ленти за паркиране, които се комбинират с дървесни насаждения или друго
подходящо озеленяване и функционални джобове (за разполагане на контейнери за
смет, автомати за билети, стоянки за велосипеди, хидранти, разпределителни кутии,
шкафове за светофари и др.). В случая т. нар. функционален джоб е изграден в
пространството на тротоара. Въззивният съд намира, че макар това да е довело до
стесняване на тротоара до по-малка от изискуемата съгласно чл. 80, ал 5 , т. 1 ЗУТ и
чл. 59, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. ширина от 1,50 м за тротоари за
пешеходци, това само по себе не води до създаване на условия за настъпване на
инциденти с пешеходци, доколкото и останалата ширина след поставяне на джоба е
била достатъчна, за да могат пешеходците да преминават безпрепятствено.
Същевременно поставянето на необозначени бордюри, напречно на тротоара,
обективно препятства движението на пешеходците и създава условия за спъване и
падане. Доколкото нормативно определената функция на тротоарите е извършване на
движение на пешеходци по тях, същите следва да бъдат с положена равна настилка,
създаваща обективна възможност на пешеходците да се движат необезпокоявано без
вероятност да се препънат в неравности или да попаднат в дупки. Следователно
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинските тротоари. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на тротоара в състояние, годно за осъществяване на присъщите му
функции и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя – Столична община за
обезщетяване на вредите.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение неимуществени вреди се явява
доказан по основание, доколкото процесното събитие е от такъв характер, че винаги
причинява вреди от неимуществен характер. По отношение заявеното от въззиника-
ответник още с отговора на исковата молба и поддържано в подадената въззивна
жалба възражение за съпричиняване, съдът намира същото за неоснователно предвид
5
липсата на каквито и да е било извършени действия от ищцата, които да са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече участъкът, в който е
настъпил инцидентът, е била тъмен съгласно показанията на свид. Д., което е
препятствало възможността на ищцата да възприеме намиращата се неравност и да я
избегне.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена
облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищцата, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира
причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на
противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания. Видно от
лист за преглед на пациент ищцата е прегледана от специалист със специалност
Неврохирургия, като е съобщила, че на 11.12.2020 г. си е ударила лицето /основно
носа/. Било установено синьо-виолетово кръвонасядане на двете очници и засъхнала
круста на гърба на носа. При извършеното на 13.12.2020 г. образна диагностика не
била установена фрактура на костите на черепния свод. От съдебномедицинско
удостоверение №34/2020 г. се установява, че на 14.12.2020 г. ищцата била прегледана
от д-р Д.Н., съдебен лекар, Началник на „Отделение по съдебна медицина“ на УМБАЛ
„Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД и било установено, че по гърба на носа има рана,
покрита с гноевидна коричка, срединно разположена , от средна към горна трета, на
площ 1/0,4 см и долните клепачи на двете очи са мораво кръвонаседнати със
зеленикава периферия. Според съдебния лекар установената травма е резултат от
действието на твърд тъп предмет и може да бъде получена по време и начин, както
съобщава ищцата, като установените травми са причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Следва да се съобразят и показанията
6
на свид. Д., съгласно които след инцидента ищцата имала кръв по лицето, изпитвала
силна болка, била стресирана, лицето й посиняло и същата ограничила социалните си
контакти. С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени критерии и
конкретните обстоятелства по делото, които установяват преживяно физическо и
психическо страдание от ищцата, въззивната инстанция счита, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер от 2000 лв., до какъвто
идентичен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна,
но същата не е заявила такава претенция, поради което и разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15967/05.10.2023 г., постановено по гр.д.
№3872/2024 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в частта, в която Столична община, гр.
София, ул. „Московска” № 33, е осъдена да заплати на В. Б. Й., ЕГН **********, на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане, причинено на 11.12.2020 г. около 19,30 ч. при
падане и удар на лицето в асфалтовата настилка поради спъване в бордюр на тротоара
в гр. София в района на ул. „Бесарабия“ близо до блок 16 Б /стар административен
адрес: блок 16, ул. „*******/.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Софинвест“ ЕАД
с ЕИК *********, на страната на Столична община, гр. София, ул. „Московска” № 33.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7