Решение по дело №694/2024 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 382
Дата: 20 ноември 2024 г.
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20244440100694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. гр. Червен бряг, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА Н.ОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Х. В. Първанов
при участието на секрет.я Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Х. В. Първанов Гражданско дело №
20244440100694 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД.
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК . със
седалище и адрес на управление гр. София, . представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен
директор и Б. А. В. – изпълнителен директор чрез пълновощника си адвокат Г. С. Я. от АК-
Благоевград със съдебен адрес гр. София, . срещу П. В. К. с ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, ул. „Ц., .
Твърди се, че на 03.04.2019 г., около 11:10 часа, в гр. Червен бряг, на кръстовището на ул. „Е.
Й." и ул. „Х. Б.", П. В. К., като водач на МПС м.ка „., при завиване на дясно по ул. „Х. Б."
застича и удря странично - от лявата страна, завиващото в същата посока МПС „.. След
реализиране на процесното ПТП виновният водач не .ва на мястото на произшествието до
идването на контролните органи на МВР, а напуска мястото.
Към датата на произшествието за МПС м.ка „. с рег. № ЕН . е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност" № . в „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, валидна
от 16.01.2019 г. до 15.01.2020 г.
По случая бил изготвен Протокол за ПТП № протокол № 1721654/04.04.2019 г. на МВР, в
който било отразено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието.
Нанесените в резултат на ПТП щети върху МПС „. КН са описани в протокол за ПТП, опис-
заключение по щета и калкулация по претенция. Щетите по увреденото МПС са оценени на
база цени и методика, прилагани от застрахователя, като с ликвидационен акт „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е одобрило да се изплати на собственика на автомобила сумата от
1
732,53 лв. Същата е изплатена с н.еждане за групово плащане от 16.04.2019 г.

Твърди се, че ответника П. В. К. напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната
служба за контрол на МВР и без да изчака да му бъдат дадени указания, с което н.ушил
разпоредбите на чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 К3 застрахователят имал
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния
водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Предвид изложените обстоятелства, моли да бъде п.новено решение, с което да
бъде признато за установено, че П. В. К. дължи на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК .
сумата от 747,53 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност" във връзка с щета № ., в размер на 732,53 лв. и 15,00
лв. ликвидационни разходи, обезщетение за забава върху главницата за периода от
20.12.2020г. до 20.12.2023г. в размер на 244,13 лв., както и законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на искова молба до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който възразява срещу
допустимостта на предявения иск. Твърди, че не е доказано той да е управлявал автомобила
си на процесната дата и да е участник в твърдяното ПТП, настъпило на 03.04.2019 г.
За процесното ПТП на П. В. К. е съставен АУАН, серия АА, с бл.№ 020562 от 04.04.2019г. от
актосъставителя В. Г. В., като още в АУАН-а К. е записал, че не е управлявал автомобила и
има възражения. Въз основа на описаният АУАН, админ.тивно-наказващият орган е издал
Наказателно П.новление №19-0337-000251/30.04.2019г. на Началник РУ към ОДМВР -
Плевен. Същото Наказателно П.новление №19-0337-000251/30.04.2019г. на Началник РУ
към ОДМВР - Плевен е обжалвано в срок от П. К.. По образуваното АНД №148/2019г. по
описа на PC - Кнежа е п.новено Решение №216/23.12.2019г. - необжалвано и влязло в
законна сила, съгласно което, съдът отменява Наказателно П.новление №19-0337-
000251/30.04.2019г. на Началник РУ към ОДМВР - Плевен, като неправилно и
незаконосъобразно, с мотиви, че липсват доказателства, че ответникът П. К. на посочената в
НП дата -03.04.2019г. е управлявал собственото си МПС с което е предизвикал процесното
ПТП.
Поради това счита, че не е надлежна страна в настоящото производство.
В условията на евентуалност счита иска за неоснователен и го оспорва по размер,
като твърди, че не са налице твърдените от ищеца обстоятелства.
Ответникът оспорва и твърдението, че е виновният водач за настъпването на твърдяното
ПТП на 03.04.2019 г., както и че е напуснал
местопроизшествието без да изчака да му бъдат дадени указания и така да е н.ушил
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Предвид отмененото Наказателно П.новление
2
№19-0337-000251/30.04.2019г. на Началник РУ към ОДМВР - Плевен счита, че не е доказано
виновно и противоправно поведение от негова страна. Счита, че не е доказано, че именно
той е управлявал МПС, участвало в ПТП на 03.04.2019 г., както и вината му занастъпване на
вредоносния резултат. Доколкото застраховка „Гражданска отговорност" има лимит и
щетите, причинени от ПТП, попадат в рамките му, то застрахователят е платил съобразно
предвиденото в закона. За да възникне право на регрес, обаче, било необходимо наличието
на конкретни предп.вки по чл.45 ЗЗД, а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е
резултат от виновно противоправното поведение на ответника, да е налице и причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
До момента не било доказано същият да е извършил н.ушение на ЗДвП и
престъпление по НК, поради което същият не попадал в кръга на лицата, на които може да
се предяви регрес. В настоящото производство не се представяли доказателства и
ответникът да е имал поведение, с което умишлено е предизвикал застрахователното
събитие. Представеният Протокол за ПТП ответникът е отказал да подпише.
Моли предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Към настоящото дело е приложено и Наказателно П.новление №19-0337-000251/30.04.2019г.
на Началник РУ към ОДМВР - Плевен; Решение №216/23.12.2019 г. по АНД №148/2019г. по
описа на PC - Кнежа. С Решение №216/23.12.2019г., п.новено по АНД №148/2019г. по описа
на PC – Кнежа съдът отменява Наказателно П.новление №19-0337-000251/30.04.2019г. на
Началник РУ към ОДМВР - Плевен, като неправилно и незаконосъобразно, с мотиви, че
липсват доказателства, че ответникът П. К. на посочената в НП дата -03.04.2019г. е
управлявал собственото си МПС с което е предизвикал процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат
следните изводи:
За основателност на претенцията по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, при условията на пълно и
главно доказване, ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си на
застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е
заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на
действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са
нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е
причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на
местопроизшествиетоот тях е било задължително по закон.
3
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен по
следните съображения:
Анализирайки събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира, че в
случая горните кумулативно изискуеми законови предп.вки не са налице.
На 03.04.2019 г., около 11:10 часа, в гр. Червен бряг, на кръстовището на ул. „Е. Й." и ул. „Х.
Б.", на ответника П. В. К., е съставен АУАН затова, че, като водач на МПС м.ка „., при
завиване на дясно по ул. „Х. Б." застича и удря странично - от лявата страна, завиващото в
същата посока МПС „., вследствие на което, за нанесените имуществени вреди на последния
било изплатено застрахователно обезщетение от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК .. За
това, че същият не е извършил процесното н.ушение е на лице влязъл в законна сила
съдебен акт. Наказателно П.новление №19-0337-000251/30.04.2019г. на Началник РУ към
ОДМВР - Плевен, е отменено като неправилно и незаконосъобразно, с мотиви, че липсват
доказателства, че ответникът П. К. на посочената в НП дата -03.04.2019г. е управлявал
собственото си МПС с което е предизвикал процесното ПТП.
При това положение недоказан .ва факта, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило застрахователното събитие от 03.04.2019г.
При това положение не може да се приеме, че в полза на застрахователя е възникнало
правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ, за да претендира от застрахования изплатеното
обезщетение.
Поради изложеното съдът приема, че не са налице основания за ангажиране регресната
отговорност на ответника като пряк причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по договора за „ГО“.
Предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът дължи направените от ответника деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 1000,00 лв., за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък с разноски.
Възнаграждението не може да се определи като прекомерно, предвид това че е в размера,
предвиден в Н.едбата за минималните възнаграждения на адвокатите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. София, . представлявано
от К. Ч. – главен изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, против П. В.
К., ЕГН: **********, с адрес в гр. Червен бряг, ул. „Ц. К., иск за дължимост на сумата от
4
747,53 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност" във връзка с щета № ., в размер на 732,53 лв. и 15,00 лв.
ликвидационни разходи, обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.12.2020г.
до 20.12.2023г. в размер на 244,13 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на искова молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.
София, ., да заплати на П. В. К. с ЕГН: **********, 1000,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5