Решение по дело №1071/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260006
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20204120101071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

                                                                    №…

                                                                               гр.Г.О., 08.07.2022г.

 

 

                                      В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на  четвърти юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря  М.Къцаркова и в присъствието на прокурора  . . .. . . . , като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1071/2020г., по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Делбено производство - IIфаза. Обявяване  за окончателен съставеният проект за разделителен протокол.

                    С влязло в сила(на 10.04.2021г.) Решение от 26.02.2021г. по гр.дело№1071/2020г., Горнооряховският районен съд  е допуснал да се извърши  съдебна делба  на: недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.„С.“№13, представляващ поземлен имот с идентификатор№16359.514.590 по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК(с  последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020Г.) с площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 100 парцел V-590, ведно с построените в имота: жилищна сграда с идентификатор№16359.514.1 със застроена площ от 74.00кв.м., брой етажи-два, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, ведно с находящото се под нея мазе с полезна площ от 21.00кв.м., прилепена към жилищната сграда - лятна кухня с навес с полезна площ от 16.00кв.м.;  гараж с идентификатор№16359.514.590.2, със застроена площ от 18.00кв.м., брой етажи - един, предназначение по КККР-хангар, депо, гараж, който имот е  с данъчна  оценка 25384.10лв., при следните права: 1/2ид.части за Р.И.М. и  1/2ид.части за М.Р.Д..

            Допусната е съдебно-техническа експертиза. Според  заключението на вещото лице  площта на поземления имот съгласно скица№15-462493/04.06.2020г. е 302.00кв.м.  Въз основа на констатираното и на основание чл.201 ал.2 ввр. чл.19 ал.1, ал.4 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери: т.1 в градовете - най-малко 14м лице и 300кв.м повърхност; т.5 в селата най-малко 14 м лице и 300.00кв м повърхност.  При делба на поземлените имоти по чл.19 ал.1 от ЗУТ реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в  чл.19 ал.1 от ЗУТ, намалени най-много с 1/5. Съобразно разпоредбите на ЗУТ относно лице и площ и съобразно правата на съделителите, според вещото лице не съществувала техническа възможност от процесния имот ПИ с идентификатор№16359.514.590 с площ 302.00кв.м да могат да се обособят два самостоятелни УПИ. По отношение на двуетажна еднофамилна жилищна сграда и гараж, според вещото лице не можело да се обособят два самостоятелни имоти съгласно правата на страните. Съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ (Технически изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти), съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. При спазване на нормативните изисквания от процесиите сгради - двуетажна еднофамилна жилищна сграда и гараж не можело да се обособят два самостоятелни имоти съгласно правата на страните.

            Според заключението на допуснатите две допълнителни съдебни технико-оценъчни експертизи ПИ с идентификатор№16359.514.590, УПИ V-590 в кв.100 има площ 302.00кв.м и лице 10.82м. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗУТ УПИ за малкоетажно жил.застрояване следва да имат минимална площ 300.00кв.м и лице 14.00м. При делба, съгласно  чл.19 ал.4 от ЗУТ тези размери могат да се намаляват най-много с 1/5, т.е. до 240.00кв.м и лице 11.2м. Безспорно имотът е маломерен по лице и следователно не би могло да бъде разделян при спазване на горепосочените нормативи. Допълнителен довод за невъзможността за разделяне е наличието на двуетажна жилищна сграда, която е неделима във вертикална посока. Самата двуетажната жилищна сграда е с РЗП 165.00кв.м и сутерен от 21.00кв.м можело да бъде разделена на две самостоятелни жилища по етажи, като било изпълнено частично пристрояване и цялостно надстрояване през годините на нейното съвместно владеене. За изясняване на обема, респективно оценка на строителните работи, необходими за обособяването на две самостоятелни жилища беше направено архитектурно заснемане на двата етажа и проекто-предложение за конфигуриране на новообразуващите се два дяла. Според вещото лице двата етажа съдържали изискуемите за самостоятелно жилище площи и помещения. Разделянето може да стане без особени неудобства съгласно чл.203 от  ЗУТ, като се обособи входно антре пред съществуващото стълбище за обособяване на втори етаж като самостоятелно жилище. За жилището на първия етаж  било възможно да се организира входно антре с минимално пристрояване в източна посока, което може да стане с лека конструкция. Вещото лице представило и количествено-стойностна сметка по отношение на извършените строително-ремонтни дейности съобразно допуснатите искове за сметни претенции от страна на Р.М. против М.Д.(съответно труд и материали).

            По делото е представен инвестиционен проект, одобрен от Гл.архитект на Общ.Г.О.. именуван „Комплексен доклад по чл.142 ал.3, ал.5, ал.6 от ЗУТ“ и обхващащ: част Архитектурна, част Конструктивна, част Електрическа, част ВиК, ведно с количествено-стойностна сметка и конструктивно становище.

            Съставен е проект  за разделителен протокол, който е предявен на страните в съдебно заседание на 04.07.2022г.

            Съделителката Р.И.М., представлявана от адв.Й.М. от ВТАК, счита, че следва да бъде обявен за окончателен представения разделителен протокол, като бъде изключена прилепената към жилищна страда лятна кухня с навес, с полезна площ от 16.00кв.м.(такава сграда вече  не съществувала). Счита, че преустройствата са незначителни и нямало да причинят неудобства по-големи от обикновените. Видно от представената сметка, стойността е приблизителна и няма пречка страните да направят строителните дейности с по-скъпи материали. Твърдението, че за изграждането на ВиК и ел.инсталация трябвало да стане чрез пробив на стоманенобетонна плоча, смята за неоснователно, тъй като имало съвременни инструменти и преустройствата нямало да са значителни за изграждането им. Ползването на двора и чешмата не било в проекта за разделителния протокол(чешмата е движима вещ и страните можело да си уредят извънсъдебно отношенията, с оглед ползването и). Подобренията нямало да отнемат продължително време, което да води до неизползване на имота.

            Съделителят М.Р.Д.(чрез адв.Л.П. от ВТАК) категорично заявява, че при запознаване с документацията по делото, конструктивното становище, изготвените експертизи и проекти(конкретно на допълнителните съдебни технико-оценъчни експертизи), било видно, че имотът(двуетажната сграда) е неподеляем. На конструктивното становище бил предаден само вид на такъв, като в същото се съдържали изявления  изречения, и словосъчетания, които са в състояние да убедят Гл.архитект на Общ.Г.О. за законосъобразността му. Въпросното разделяне без извършване на строително монтажни работи и без пробиване на плочата между двата етажа не би могло да се осъществи, а това е в противоречие с  Наредба№7 ПНУОВТУЗ и ЗУТ. За да се обособяла кухня на горния етаж, задължително трябвало да се пробие плочата между двата етажа, а тя е носеща стоманобетонна конструкция. В печата на Общ.Г.О. за одобряване на процесните проекти било записано, че не важи за разрешение за строеж и за строително монтажни работи. В такъв случай няма как да се осъществяло преустройството. Съделителят М.Р.Д. счита, че имотът е неподеляем съгласно чл.40 от ЗУТ, чл.203 от ЗУТ и чл.110 от Наредба№7 ПНУОВТУЗ. И двата имота(първи и втори етаж) не отговарят на изискването залегнато във въпросната нормативна уредба да жилища. Независимо, че вещото лице е записало в експертизата си, че е възможно изграждането им, заключението в тази част не следва да се кредитира, тъй като изграждането би противоречало на законните изисквания.  Санитарните помещения на втория етаж, са над кухнята на първия етаж, а съгласно чл.110 от Наредба№7 ПНУОВТУЗ такива на кухня или килер се допускат само в жилището, което обслужват, какъвто не бил настоящият проект.  Следвало да се отбележи и това, че въпросните документи  били изготвени без да се констатира на място, това което е описано. Конструктивното становище в частта му за ВиК било за някакво друго помещение в гр.В.Търново(респ. тех.грешка). Твърди, че изложеното в становището по тази, а и по другите части, не кореспондирало с наличната ситуация в имота, предмет на делба.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

            В настоящият процес до съдебна делба е допуснат недвижим имот, представляващ поземлен имот, ведно с построените в имота: жилищна  двуетажна еднофамилна сграда, ведно с находящото се под нея мазе и гараж, поради което делбата на същите следва да бъде извършена по начин предоставящ възможност всеки един от съделителите  да получат реален дял от имотите, каквато е целта на съдебната делба.  Всеки съделител може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Когато съдът разпределя имотите в натура, той се ръководи от тяхната стойност и ги съпоставя с дяловете на съделителите. Основният принцип за извършване на съдебна делба чрез поставяне на реални дялове в натура на всеки от съделителите е възможен в случаите, когато се извършва делба на еднотипни имоти.

            Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл.347 и чл.350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл.352 от ГПК(Решение№127/24.02.1987г. по гр.дело№12/1987г. - I г.о. ВС). Този основен начин гарантира, от една страна, равенството на страните в процеса и от друга - осигурява възможността всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл.353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно.

            Приложението на специалния способ за прекратяване на съсобствеността по чл.353 от ГПК е рамкирана в  Постановление на пленум на ВС№7/1973г. В т.5 от цитираното постановление са дефинирани понятията „невъзможно” и „неудобно”, посочени в разпоредбата на чл.353 от ГПК. Разпределение на имотите по този ред е допустимо тогава, когато съдът не може да извърши делбата чрез теглене на жребие, тъй като това, както и съставянето на дялове е невъзможно или много неудобно. Невъзможност да се тегли жребие е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като видно от доказателствата по делото, от допуснатиия до делба имот, би могло да бъдат обособени два сравнително равностойни по цена дяла, които да  отговарят на  равните дялове на съделителите.  Тегленето на жребие е неудобно тогава, когато преди делбата съделителите са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е направил подобрения, като общия критерий за неудобство от тегленето на жребие произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между съделителите. Тълкуването на понятието „голямо неудобство” по смисъла на чл.353 от ГПК, е свързано с избягване усложненията преимуществено в имуществените отношения между съделителите.  В конкретния случай доводи в тази насока не са ангажирани. Разпределението става, като съдът съставя разделителния протокол въз основа на експертиза  и по правилата на ЗН. По възможност дяловете по разделителния протокол трябва да са равни, с поставени във всеки дял еднакви по количество и вид имоти.  При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т.е. ако всички съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл.69 ал.2 от ЗН, независимо, че допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК(Решение№74/25.03.2013г. по гр.дело№744/2012г. - IIг.о. ВКС).  И тъй като в настоящата хипотеза дяловете на съделителите са равни, съдът намира, че делбата логично следва да се извърши чрез теглене на жребий.

            Разпоредбата на §.5 т.30 от ДР ЗУТ посочва определение за „жилище“, което е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в §.1 т.1 от ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на ГлаваIV от ЗС „Етажната собственост“.  Изхождайки от чл.39 от ЗС, основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж, е и да може да се ползва самостоятелно, в т.ч. да има самостоятелен вход за него(Решение№261/23.10.2013г. по гр.дело№3777/2013г. - .о. ВКС). В случая, вещото лице в  допълнителните експертизи сочи, че процесния имот(жилищна  двуетажна еднофамилна сграда) отговаря на посочените характеристики. От друга страна, съобразно чл.203 ал.1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Преценката, дали преустройството, което се предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би довело до неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда. Значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на обекта, свързани са с промяна предназначението на обекта, премахване на стени, прокарване на електрическа и водопроводна инсталации, да изисква значителна техническа трудност, специални материали и умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение. В конкретния случай, освен, че не се променя предназначението на съсобствената сграда – обектът е жилищен по предназначение и определен като такъв още преди решението по допускане на делбата, след преценка законосъобразността на изготвения проект и обособяването на два самостоятелни такива, евентуално да бъде одобрен и съделителите, съобразно признатите им права, да получат реален дял от имота, обособен в самостоятелен обект, то с представения и приет проект, се обособяват самостоятелни обекти и по този начин се осъществява една от основните предпоставки на делбата - ликвидиране на съсобствеността, тъй като за съделителите, имащи равни права върху съсобствената жилищна сграда, има по един отделен обособен самостоятелно обект, налице са и стойности, съобразени с пазарната стойност на всеки от имотите.

            Разпоредбата на чл.203 ал.1 изр.I от ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от съсобствената сграда да се извърши при спазване на строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган - Главeн архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то е допустимо с оглед изискването на чл.203 от ЗУТ да не е свързано със значително преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го(архитектурен, ВиК, ел. и др.) проекти, но и с наличието на обективни данни относно значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства. Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното реализиране. В случая такава преценка относно значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства съдът може да направи, предвид представяне стойността на необходимите строително-ремонтни работи, която следва да се съотнесе към пазарната стойност и състоянието, в което се намира имота, като се съобрази със заключението на вещо лице в тази насока, което е представило стойността на самостоятелните обекти(количествено-стойностна сметка). При изброяване на преустройствата, които следва да бъдат извършени, вещото лице е включило строителните дейности, които отговарят на състоянието на сградата към настоящия момент. Строителни дейности, които представляват подобрения не следва да бъдат включени(настилки, бойлери, осветителни тела, мивки, тоалетни моноблокове и др.). Разходите, които не са свързани пряко с обособяването на дяловете не следва да бъдат включени в сметката за преустройствата, това са неприсъщи разходи.

             В съответствие с изискванията на чл.203 ал.1 изр.II от ЗУТ, по делото е представен одобрен от Главния архитект на Община Г.О. инвестиционен проект за делба на процесната жилищна  двуетажна еднофамилна сграда, съобразно заключение на вещото лице по допълнителната съдебна технико-оценъчна експертиза. Представеният инвестиционен проект е озаглавен „Комплексен доклад по чл.142 ал.4, ал.5 , ал.6 от ЗУТ“. Посочено е, че съществуваща сграда се разделя на две самостоятелни жилища с минимални строителни работи. „Жилище 1“ се разполага на първи жилищен етаж, а „Жилище 2“ - на втори етаж. Осигурен е самостоятелен достъп до двете жилища. Изброени са СМР, необходими за разделяне на сградата на два самостоятелни обекта включват основно монтажни работи свързани с монтажни дейности: -преграждане на съществуващото антре със стена гипскартон на метална конструкция; -обособяване чрез леки преградни стени два склада в избеното помещение; -оформяне на входно антре чрез монтаж на PVC (алуминиева дограма) под еркера. Вътрешното разпределение на помещенията на двата етажа се запазва изцяло, като само складът на първия етаж променя функциите си. В него се изгражда санитарно помещение и се монтират санитарни уреди. Новите стени от гипскартон се шпакловат и боядисват, а в новото санитарно помещение се изпълнява настилка от теракота и фаянс по стените. По този начин двете жилища отговаряли на изискването на чл.110 от Наредба№7 ПНУОВТУЗ за самостоятелно жилище - жилищно помещение, санитарен възел, склад и самостоятелен директен вход, брой и предназначение на помещенията, светла височина в жилищата. Обектите отговаряли на изискванията на чл.113 от ЗУТ относно осветеност в жилищата. Спазени са нормативните изисквания при проектирането по отношение на обема и съдържанието на конструктивното становище. От направеното конструктивно обследване и външен оглед на сградата е установено, че конструкцията на сградата отговаря на действащите към момента на въвеждане в експлоатация на сградата. В обекта жилищна сграда се запазват всички изградени ел.инсталации, които при  необходимост се доразвиват съобразно новите функции на помещенията. След обособяването на самостоятелните обекти ще се монтират две електромерни табла(по едно за всяко жилище), след сключване на договор с енергоразпределителното дружество. Съществуващото табло в сградата и външната връзка може да се ползва за жилището на втория етаж. Дадено е становище, че изпълнените електроинсталации са в пълно съответствие с действащите нормативни изисквания(Наредба№3/09.06.2004г. за устройството на ел.уредби и ел.проводни линии, актуализирана към 01.09.2013г.; Наредба№1/27.05.2010г. за проектиране и изграждане на електрически уредби в сгради; Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V(ДВ бр.21/11.03.2005г.); Наредба№1з-1971/29.10.2009г. за СТПНОБП. Установено е съответствието на съществуващите ВиК мрежи в сградата(водопроводна и канализационна инсталация) с нормативните изисквания(Наредба№4/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации; Наредба№4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи; Наредба№РД-02-20-8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи). Дадено е заключение, че при разделянето на сградата на два самостоятелни обекта не се засяга съществуващата ВиК мрежа. Подвързването на новите уреди в жилищата се извършва към съществуващите хоризонтални и вертикални мрежи в обекта. За отчитане на изразходваните водни количества е необходимо монтирането на вторични водомерни възли.

             Съобразно правомощията си по чл.203 ал.2 от ЗУТ  настоящият състав приема, че предложения инвестиционен проект е законосъобразен, тъй като при одобряването му за спазени изискванията на закона и строителните правила и норми. Предвиденото изграждане на санитарен възел в „Жилище 1“ и преградни стени в „Жилище 2“, ведн ос минимална доработка във ВиК и ел.инсталациите  не препятства обособяването на самостоятелни дялове, тъй като по мнение на съда това преустройство не е значително(не е значително по обем и стойност, не е свързано с промяна на първоначалния архитектурен вид на сградата, не съставлява особена техническа трудност) и не би създало неудобства, по-големи от обикновените.

            С оглед на изложеното, съдът намира, че с настоящото решение следва да обяви за окончателен изготвения от него проект за разделителен протокол съобразно разписаното в чл.347 и чл.350 от ГПК. С одобряването на разделителния протокол съдът разрешава по същество въпроса относно способа за извършване на делбата, като с това не се нарушават правата на страната, която претендира делбата да се извърши по друг ред, с предвидената възможност по реда на чл.351 от ГПК, преди тегленето на жребий. След влизането в сила на съдебния акт следва да се насрочи съдебно заседание, в което да бъде изтеглен жребий, съгласно който да се отреди конкретен дял към конкретен съделител.

            Водим от горното и на основание чл.351  ввр. чл.350 ввр. чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът                                  

                                                   Р     Е     Ш     И:

 

            ОБЯВЯВА  ЗА  ОКОНЧАТЕЛЕН   съставеният проект  за  разделителен протокол  между  Р.И.М. с ЕГН**********, с адрес: *** и М.Р.Д. с ЕГН**********, с  адрес: ***(при права: 1/2ид.части за Р.И.М. и  1/2ид.части за М.Р.Д.):

ДЯЛ ПЪРВИ – 1/2ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.„С.“№13, представляващ поземлен имот с идентификатор№16359.514.590 по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК(с  последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020Г.) с площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 100 парцел V- 590, при граници и съседи: имот с идентификатор№16359.514.594; имот с идентификатор№16359.514.592; имот с идентификатор№16359.514.591; имот с идентификатор№16359.514.589, 14200.00лв.

както и:

Обект1, представляващ жилище на кота 0.00 от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор№16359.514.590.1, включващо сутерен-склад1 със застроена площ 6.84кв.м; етаж1 със застроена площ 65.83кв.м, както и общи части – коридор в сутерена – 5.92кв.м,

ведно с находящото се под нея мазе с полезна площ от 21.00кв.м.;  гараж с идентификатор№16359.514.590.2, със застроена площ от 18.00кв.м., етаж - един, предназначение по КККР- хангар, депо, гараж;

С обща цена: 51650.00лв.

Скици(листи 1,2,3,4) от комплексен доклад/технически проект, одобрен от Г.Архтитект на Общ.Г.О. по реда на чл.202 от ЗУТ са неразделна част от проекта за разделителен протокол.

 

ДЯЛ ВТОРИ – 1/2ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.„С.“№13, представляващ поземлен имот с идентификатор№16359.514.590 по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК(с  последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020Г.) с площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 100 парцел V- 590, при граници и съседи: имот с идентификатор№16359.514.594; имот с идентификатор№16359.514.592; имот с идентификатор№16359.514.591; имот с идентификатор№16359.514.589, 

както и:

Обект2, представляващ жилище на кота +2.70 от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор№16359.514.590.1, включващо сутерен-склад2 със застроена площ 7.20кв.м; етаж1 със застроена площ 4.89кв.м; етаж2 със застроена площ 77.00кв.м, както и общи части – коридор в сутерена – 5.92кв.м,

С обща цена: 48450.00лв.

Скици(листи 1,2,3,4) от комплексен доклад/технически проект, одобрен от Г.Архтитект на Общ.Г.О. по реда на чл.202 от ЗУТ са неразделна част от проекта за разделителен протокол.

 

             Съделителят, в чийто дял  се постави имот ДЯЛ ПЪРВИ, следва да извърши  необходимите СМР за разделяне на сградата на два самостоятелни обекта: -фаянсова облицовка h=2.00м съществуващ склад; -изравнителна замазка под склад; -настилка теракота съществуващ склад; -доставка и монтаж моноблок, вкл. подвързване; -доставка и монтаж мивка полупорцеланова; -доставка и монтаж душ-батерия; -доставка и монтаж водомер 5мЗ/h с дистанционно отчитане за вторично мерене; -преработка съществуващи ВиК-инсталации; -замазка върху съществуваща ст.б. тераса; -направа/поставяне гранитогрес; -преместване съществуващи каменни стъпала; -алуминиева дограма; -преработка на осветителната инсталация антрета първи етаж; -разделяне съществуващо складово помещение с щендерни стени гипскартон; -доставка и монтаж ковани врати за складове 90/180 – на обща стойност 4219.78лв.

            Съделителят, в чийто дял  се постави имот ДЯЛ ВТОРИ, следва да извърши  необходимите СМР за разделяне на сградата на два самостоятелни обекта: -направа преградна стена от гипскартон в съществуващ коридор, вкл. шпахловане и боядисване; -затваряне дъно стълбище към съществуващ коридор със стена от гипскартон, вкл. шпахловане и боядисване; -затваряне страници стълбище с гипскартон, вкл. шпахловане и боядисване; -разделяне съществуващо складово помещение с щендерни стени гипскартон; -доставка и монтаж ковани врати за складове 90/180 – на обща стойност 1234.50лв.

 

            Съделителят, в чийто дял  се постави имот – дял първи, се  задължава да заплати на другия съделител, в чийто дял е поставен имот – дял втори,  сумата 214.50лв./двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на определението за прекратяване на  производството по  гр.дело№1071/2020г.

 

            Съгласно чл.350 от ГПК, след като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това съдът съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                    

                                                                                                      Районен съдия: